Азбучните убийства

ГЛАВА XXV(НЕ ЛИЧНО ОТ КАПИТАН ХЕЙСТИНГС)

Мистър Къст излезе от кино „Регал“ и вдигна поглед към небето.

Каква прекрасна вечер…

Припомни си един цитат от Браунинг.

„Бог е на небето. Всичко е наред на този свят.“

Той винаги беше обичал този цитат. Само че доста често чувствуваше, че няма истина в тези думи…

Усмихвайки се на себе си, той се потътри по посока към „Черния лебед“, където беше отседнал. Изкачи се в спалнята си — това беше една малка задушна стая на втория етаж, която гледаше към постлания с плочки вътрешен двор и към един гараж.

Когато влезна в стаята, усмивката му изчезна. На маншета на ръкава му имаше някакво петно. Той плахо го докосна… мокро и червено… кръв…

Ръката му се плъзна в джоба и извади нещо — дълъг остър нож. Острието му беше лепкаво и червено…

Мистър Къст дълго стоя неподвижен.

Само веднъж се озърна като преследвано животно.

Той трескаво облиза устните си.

— Вината не е моя — каза мистър Къст.

Думите му прозвучаха, като че ли спореше с някого, като на ученик, молещ учителя си.

Той отново облиза устните си. Пак опипа ръкава си.

Очите му огледаха стаята и се спряха на умивалника.

Малко по-късно той сипваше вътре вода от старомодната кана. Свали сакото си, изпра ръкава си, внимателно го изстиска…

Водата стана червена…

Някой почука на вратата.

Той замръзна неподвижен.

Вратата се отвори. Появи се пълна млада жена с кана в ръка.

— О, извинете, сър. Нося Ви топла вода. Той чак тогава можа да проговори.

— Благодаря Ви. Аз се измих със студена…

Защо каза това? Очите й веднага се насочиха към умивалника.

Той каза обезумяло:

— Аз… аз си порязах ръката.

Настъпи пауза, много дълга пауза, пред тя да каже: „Да, сър“.

След това излезе и затвори вратата след себе си.

Мистър Къст стоеше вкаменен. Случи се най-после… Той се ослуша.

Чуваха ли се гласове, възклицания или стъпки по стълбите?

Не, не се чуваше нищо освен ударите на собственото му сърце.

Изведнъж от състояние на замръзнала неподвижност той се впусна в трескава дейност.

Навлече палтото си, отиде на пръсти до вратата и я отвори.

Нямаше никакъв шум освен приглушените гласове от бара. Той се прокрадна надолу по стълбите.

Все още никой. Какъв късмет. На площадката той се спря. Сега накъде?

Взе решение, стрелна се по някакъв коридор и излезе през задната врата. Няколко шофьора човъркаха колите си и обсъждаха надбягванията.

Мистър Къст бързо прекоси двора и излезе на улицата.

Веднага зави надясно, после наляво, после пак надясно…

Дали да рискува да отиде на гарата?

Да, там ще има тълпи от хора, специални влакове, само да има късмет, всичко ще мине добре…

Само да има късмет…