Азбучните убийства

ГЛАВА XXX(НЕ ЛИЧНО ОТ КАПИТАН ХЕЙСТИНГС)

Мистър Къст стоеше пред зарзаватчийницата и гледаше към отсрещния тротоар. Да, тука е.

„Мисис Ашър. Вестници и цигари.“

На празната витрина се виждаше надпис.

„Дава се под наем.“

Пусто… Необитаемо…

— Извинете, сър.

Жената на зарзаватчията се опитваше да стигне лимоните.

Той се извини и се дръпна настрана.

Бавно се потътри обратно, назад към главната улица.

Беше трудно, много трудно, сега, когато не му бяха останали никакви пари.

Не беше ял през целия ден и това го караше да се чувствува много особено и леко.

Той погледна едно табло, на което беше окачен вестник.

Аферата ABC. Убиецът още на свобода. Интервю с мосю Еркюл Поаро.

Мистър Къст си каза:

— Еркюл Поаро. Чудя се дали той знае…

После продължи по улицата.

Не бива да стои и да зяпа вестника.

Помисли си:

„Няма да мога да вървя оше дълго. Единият крак, после другият… какво странно нещо е ходенето…“

Единият крак, после другият — смешно. Много смешно…

Но и човекът е смешно същество…

Но той. Александър Бонапарт Къст, е особено смешен.

Винаги е бил такъв.

Хората винаги му са се смели.

Той не можеше да им се сърди.

Къде отива сега? Той не знаеше. Беше стигнал до края. Вече не гледаше никъде другаде освен в краката си.

Единият крак, после другият.

Вдигна поглед. Пред него светлини. И букви…

Полицейски участък.

— Колко смешно — каза мистър Къст. Той се изкикоти.

После влезна вътре. Изведнъж се залюля и падна.