Азбучните убийства

ГЛАВА XVIНЕ ЛИЧНО ОТ КАПИТАН ХЕЙСТИНГС

Мистър Александър Бонапарт Къст излезе заедно с другите хора от кино „Торки Паладиум“, където беше гледал този толкова емоционален филм „Нито едно врабче“…

Той премигна от следобедната слънчева светлина и се огледа наоколо с безпомощен поглед, така характерен за него.

Той си промърмори под носа:

— Това е идея…

Покрай него сновяха вестникарчета и крещяха:

— Последни новини… Убиец маниак в Карстън…

Те носеха плакати, на които пишеше: „Най-новото. Убийство в Карстън.“

Мистър Къст порови из джоба си, намери една монета и си купи вестник. Той не го разтвори веднага.

Като влезе в Кралската градина, той бавно си проби път към една беседка, която гледаше към Торкийското пристанище, седна и разтвори вестника. В очите му се хвърлиха големи заглавия:

А под заглавията следваше: „Само преди един месец Англия беше разтърсела от убийството на младата Елизабет Бърнард в Бексхил. Може би си спомняте, че в това убийство фигурираше един железопътен справочник «ABC». Железопътен справочник «ABC» е бил намерен и край трупа на сър Кармайкъл Кларк и полицията е склонна да вярва, че двете убийства са извършени от един и същ човек. Възможно ли е някой убиец маниак да обикаля нашите морски курорти?…“

Млад мъж в спортни панталони и яркосиня риза, който седеше до мистър Къст, каза:

— Отвратителна история, а?

Мистър Къст подскочи:

— O много… много…

Младият мъж забеляза, че ръцете на мистър Къст така трепереха, че едва държеше вестника.

— Човек никога не знае как е с лудите — каза младият мъж разговорчиво. — Те не винаги имат вид на ненормални. Често изглеждат като Вас или мене…

— Предполагам, че е така — каза мистър Къст.

— Това е факт. При някои войната е причина, за да откачат, и повечето от тях вече не се оправят.

— Пре… предполагам, че сте прав.

— Аз не одобрявам войната — каза младият мъж.

Съседът му се обърна към него:

— Аз не одобрявам чумата, сънната болест, глада и рака… но въпреки това те съществуват!

— Войната, може да се предотврати — каза младият мъж убедено.

Мистър Къст се разсмя и дълго време не можа да спре.

Младият мъж се разтревожи леко. „Той самият е малко побъркан“ — помисли си той. Но на глас каза:

— Извинявам се, сър. Предполагам, че и Вие сте участвували във войната.

— Да, участвувах — каза мистър Къст, — Тя ме повреди… Главата ми не е в ред оттогава. Боли ме, знаете ли. Страшно ме боли.

— О! Много съжалявам — неловко каза младият мъж.

— Понякога почти не знам какво правя…

— Така ли? Е, аз трябва да си вървя — каза младият мъж и се оттегли бързо. Той знаеше какви стават хората, когато започнат да говорят за здравето си.

Мистър Къст остана сам с вестника си. Той четеше и препрочиташе… Покрай него минаваха хора във всички посоки. Повечето от тях говореха за убийството.

— Ужасно… мислите ли, че има някаква връзка с китайците? Момичето не беше ли келнерка в китайско кафене?…

— Фактически на игрището за голф…

— Чух, че било на плажа…

— …но мила, едва вчера пихме чай в Елбъри…

— …полицията сигурно ще го хване…

— …казват, че може да го арестуват всяка минута…

— …много е вероятно той да е в Торки…

— …че другата жена, която уби онези, как им викаха…

Мистър Къст грижливо сгъна вестника си и го постави върху пейката. После стана и спокойно се запъти към града.

Покрай него минаваха момичета; момичета в бяло, розово и синьо; в летни рокли, дълги и къси панталони. Те се смееха и кикотеха. Очите им оглеждаха мъжете, покрай които минаваха.

Но нито веднъж не се спря нечий поглед дори за миг върху мистър Къст…

Той седна на една маса и си поръча чай и девонширски крем…