Азбучните убийства

ГЛАВА XIIIЗАСЕДАНИЕТО

Заседания!

Цялата афера ABC е свързана в паметта ми със заседания.

Заседания в Скотланд Ярд. В апартамента на Поаро. Официални заседания. Неофициални заседания.

На това заседание, за което става дума, трябваше да се реши дали да се даде гласност в пресата на анонимните писма или не.

Убийството в Бексхил привлече много повече внимание, отколкото това в Андоувър.

Естествено, в бексхилското убийство имаше повече сензационни елементи. Преди всичко жертвата беше младо и хубаво момиче. Освен това беше станало в едно много известно курортно място. Всички подробности от убийството се обсъждаха всеки ден във вестниците и се скалъпваха плоски измислици. На справочника „ABC“ също бе отделено нужното внимание. Най-разпространената версия беше, че е бил купен от убиеца там на място и че е ценна улика срещу самоличността му. Освен това показвал, че убиецът е пристигнал с влак и е имал намерение след това да отиде в Лондон.

В оскъдните репортажи за андоувърското убийство справочникът въобще не фигурираше, така че засега обществеността още не беше видяла връзката между двете убийства.

— Трябва да решим каква политика ще поведем — каза помощник-комисарят. — Трябва да обмислим кое ще ни доведе до по-добри резултата. Дали да направим публично достояние фактите и да потърсим съдействието на хората; в този случай няколко милиона хора ще обединят усилията си в търсенето на един луд…

— Той не изглежда като луд — прекъсна го доктор Томпсън.

— …като се следи кой купува „ABC“ справочници и така нататък. На това можем да противопоставим предимството от тайното разследване, да не дадем на нашия човек да разбере какво правим, но пък, от друга страна, той знае много добре, че ние знаем. Той нарочно привлече нашето внимание върху себе си с писмата. Е, Кроум, какво е Вашето мнение?

— Аз виждам нещата така, сър. Ако направим случая публично достояние, ние ще действуваме в интерес на ABC. Той точно това иска — известност, слава. Това му е целта. Прав съм, нали, докторе? Той иска да направи сензация.

Томпсън кимна.

Помощник-комисарят каза замислено:

— Значи Вие сте за това да осуетим намеренията му. Да му откажем славата, която гони. Какво ще кажете Вие, мосю Поаро?

Поаро не отвърна веднага. Когато най-накрая проговори, той внимателно подбираше думите си.

— Трудно ми е да кажа, сър Лайънъл — каза той. — Аз съм, така да се каже, заинтересувана страна. Предизвикателството беше изпратено на мене. Ако кажа: „Потулете фактите, не ги обявявайте публично“, може да се изтълкува, че в мене е проговорила суетата. Че се страхувам за репутацията си. Трудно е да се каже, да се изтъкнат всички предимства. Публикуването би било поне едно предупреждение… От друга страна, аз съм убеден, както и инспектор Кроум, че именно това иска убиецът от нас.

— Хм! — каза помощник-комисарят и потърка брадата си. Той погледна доктор Томпсън, който седеше насреща му. — Да предположим, че ние откажем на нашия луд удоволствието от славата, за която той копнее. Какво ще направи той?

— Ще извърши друго убийство — отговори веднага докторът, — за да ни принуди да сторим това.

— А ако направим сензация чрез пресата? Как ще реагира тогава?

— По същия начин. В единия случай ние насърчаваме неговата мегаломания, а във втория я потискаме. Резултатът е един и същ — друго убийство.

— Какво ще кажете, мосю Поаро?

— Съгласен съм с доктор Томпсън.

— Упорит човек, а? Колко убийства мислите, че си е наумил да извърши този луд?

Доктор Томпсън погледна Поаро.

— Изглежда от A до Z — каза той бодро. — Разбира се, той няма да стигне дотам. Ще го пипнете много преди това. Интересно как ще се справи с буквата X.

Той се усети и виновно прекрати остроумните си разсъждения.

— Но не — продължи доктор Томпсън, — вие ще го хванете много преди това. На J или H например.

Помощник-комисарят удари с юмрук по масата.

— Боже мой! Искате да кажете, че ще има още пет убийства!

— Е, не чак толкова много, сър — каза инспектор Кроум. — Вярвайте в мене.

Той говореше самоуверено.

— На коя буква от азбуката мислите, че ще го спрете, инспекторе? — попита Поаро.

В гласа му се чувствуваше слаба иронична нотка. Стори ми се, че Кроум го погледна с неприязън, която този път надделя над неговата обикновена поза на спокойно превъзходство.

— Може да го хванем още следващия път, мосю Поаро. Във всеки случай гарантирам, че ще го пипна, докато стигне до P.

Той се обърна към помощник-комисаря:

— Мисля, че ми е ясна вече психологията на престъпника. Доктор Томпсън ще ме поправи, ако сбъркам. Аз мисля, че с всяко убийство, което ABC извършва, вярата в собствените му способности нараства със сто процента. Всеки път той си казва: „Аз съм умен, те не могат да ме хванат!“ Това го прави толкова самонадеян, че той става непредпазлив. Започва да преувеличава собствения си ум и глупостта на другите. Скоро той едва ли ще си прави вече труда да взема някакви предпазни мерки. Нали така, докторе? Томпсън кимна.

— Обикновено така става. Не би могло да се изрази по-ясно, без да се употребят медицински термини. Вие имате понятие от тези неща, мосю Поаро. Не сте ли съгласен?

Мисля, че на Кроум не се хареса допитването на Томпсън до Поаро. Кроум мислеше, че той и само той е експерт по тези въпроси.

— Инспектор Кроум е прав — съгласи се Поаро.

— Paranoea25 — промърмори докторът.

Поаро се обърна към Кроум.

— Научихте ли нещо интересно във връзка със случая в Бексхил?

— Нищо определено. Един келнер от „Сплендид“ в Истбърн позна в снимката на убитата момичето, което вечеряло там на 24-и в компанията на един мъж на средна възраст с очила. Познаха я също в една странноприемница, „Аленият бегач“, която се намира на половината път между Бексхил и Лондон. Казват, че е била там около 9 часа вечерта на 24-и с един мъж, който приличал на морски офицер. Не могат да бъдат прави и едните, и другите. Но едното от тях е поне вероятно. Разбира се, имаше редица други случаи, когато я познаха, но повечето от тях не могат да ни послужат. Не можахме да попаднем на следата на ABC.

— Изглежда че правите всичко, което може да се направи, Кроум — каза помощник-комисарят. — Какво ще кажете, мосю Поаро? Вие можете ли да предложите нещо?

Поаро каза бавно.

— Струва ми се, че има една много важна точка — откриването на подбудата.

— Нима не е достатъчно очевидна? Азбучен комплекс. Нали така го нарекохте, докторе?

— Ça oui26 — каза Поаро. — Има азбучен комплекс. Но защо именно азбучен комплекс? Един луд винаги има много сериозно основание за убийствата, които извършва.

— Хайде, хайде, мосю Поаро — каза Кроум. — Спомнете си Стоумън през 1929 година. Той накрая вече се опитваше да очисти всеки, който и най-малко го дразнеше.

Поаро се обърна към него.

— Така е, но ако сте достатъчно важна личност, трябва да Ви бъдат спестявани дребните неприятности. Ако една муха непрекъснато каца на челото Ви и Ви подлудява с това — какво правите? Вие се опитвате да я убиете. Не изпитвате угризения на съвестта за нея. Важният сте Вие, а не мухата. Убивате мухата и тя повече не Ви досажда. Вашето действие Ви изглежда нормално и напълно оправдано. Друга причина за убиването на една муха може да бъде и манията Ви за чистота. Мухата е потенциален източник на опасност за обществото — значи трябва да бъде унищожена. Така разсъждава душевно болният престъпник. Но помислете сега върху този случай: ако жертвите са подбрани по азбучен ред, то те не са представлявали някаква заплаха лично за убиеца и следователно не са били убити за това. Иначе би било прекалено голямо съвпадение.

— Имате право — каза доктор Томпсън. — Спомням си един случай, когато мъжът на една жена беше осъден на смърт. Тя започна да убива съдебните заседатели един по един. Измина доста време, преди да свържат убийствата едно с друго. Изглеждаха съвсем случайни. Но както казва мосю Поаро, не съществува убиец, който да извършва престъпления без никаква причина. Той или премахва хора, които стоят на пътя му (колкото и незначителна да е тяхната роля), или убива по убеждение. Той убива духовници, полицаи или проститутки, понеже твърдо вярва, че те трябва да бъдат премахнати. Доколкото виждам, последното не може да се приложи към нашия случай. Мисис Ашър и Бети Бърнард не са представители на една и съща класа. Разбира се, не е изключено да има и сексуален комплекс. И двете жертви са жени. Но ще можем да кажем по-добре след следващото убийство…

— За бога, Томпсън! Не говорете така леко за следващото убийство — каза сър Лайънъл разтреперано. — Ние ще направим всичко възможно, за да предотвратим друго престъпление.

Доктор Томпсън млъкна и силно се издуха в носната си кърпичка, като че ли искаше да каже с това: „Приемете го, както Ви е удобно, щом не искате да погледнете истината в очите.“

Помощник-комисарят се обърна към Поаро.

— Разбирам горе-долу накъде биете, но не ми е още съвсем ясно.

— Питам се — каза Поаро, — какво точно става в ума на убиеца? От писмата му изглежда, че убива pour le sport27 — да се забавлява. Може ли това да бъде истина? А дори и да е така, на какъв принцип освен азбучния ред подбира той жертвите си? Ако убива само за да се забавлява, тоя няма да разгласява това, тъй като тогава не би могъл да убива безнаказано. Но не, той (както ние всички се съгласихме) иска да направи някаква сензация в очите на обществото, за да изтъкне личността си. По какъв начин е била потисната неговата личност, така че човек да може да го свърже с избора на жертвите? И едно последно предположение: Дали пък подбудата не е лична омраза към мене, Еркюл Поаро? Дали не ме предизвиква публично, понеже аз, без сам да разбера, съм го победил някога по време на дългата си кариера? Или пък в неговата враждебност да няма личен елемент; да е насочена към чужденец изобщо. Ако е така, отново изниква въпросът, „каквото е довело до това?“ Какво страдание му е причинил някой чужденец?

— Много уместни въпроси — каза доктор Томпсън.

Инспектор Кроум се изкашля.

— О, така ли? Може би е малко трудно да им се отговори засега.

— Въпреки това, приятелю — каза Поаро и го погледна право в очите, — разрешението на загадката се крие в тези въпроси. Ако знаехме истинската причина (колкото и фантастична да изглежда тя на нас, но логична за него) защо нашият луд е извършил тези убийства, ние щяхме да знаем може би коя ще е следващата жертва.

Кроум поклати глава.

— Моето мнение е, че той ги избира наслуки.

— Какъв великодушен убиец — каза Поаро.

— Какво казахте?

— Казах какъв великодушен убиец! Ако не бяха предупредителните писма на ABC, Франц Ашър щеше да бъде арестуван за убийството на жена си; Доналд Фрейзър можеше да бъде арестуван за убийството на Бети Бърнард. Толкова ли му е чувствително сърцето, че да не може да понесе други да пострадат за неща, които не са извършили?

— Виждал съм да се случват и по-странни неща — каза доктор Томпсън. — Виждал съм хора, които са убивали не един път, да бъдат напълно сломени, защото една от жертвите им не е умряла веднага и е страдала от болки. Както и да е, не мисля, че това е причината при нашия приятел. Той убива за чест и слава. Това обяснение приляга най-добре.

— Не взехме никакво решение относно гласността — каза помощник-комисарят.

— Може ли да кажа нещо, сър — каза Кроум. — Защо да не почакаме получаването на третото писмо? След това ще му дадем гласност, ще го разпространим в много екземпляри и т, н. Ще се създаде паника в посочения град, но това пък ще накара всички, чиито имена започват със С, да бъдат нащрек. А това от своя страна ще амбицира ABC. Той ще иска да успее на всяка цена и тогава ще падне в ръцете ни.

Колко малко знаехме какво ни готви бъдещето!