Баланс на силите

37.Вторник, 11:19 ч. Мадрид, Испания

Отец Норберто беше чул звука на хеликоптер над двореца. Звук, който не можеше да сгреши. След малко се чуха също толкова ясните звуци от изстрели. Отчето слушаше с едно ухо, докато четеше от 26-а глава на Евангелието от Матея на малката групичка хора, сбрани в кръг около него. Едва когато един енориаш отиде да провери какво става навън и се върна на бегом, разбраха, че става нещо страшно.

— Навън се стреля — изкрещя из цялата църква мъжът. — Войниците стрелят по хората в двора.

Църквата утихна. Тогава отец Франциско се изправи сред групата, която успокояваше пред главния кораб на църквата, и вдигна ръце сякаш щеше да ги благославя.

— Моля ви да запазите спокойствие — каза Франциско с усмивка на уста. — На църквата няма да посегне никой.

— Ами главният отец на ордена? — извика някой. — Той дали е на сигурно място?

— Главният свещеник е в двореца — обясни спокойно Франциско, — защото се опитва да осигури ключово място на светата църква в една нова Испания. Сигурен съм, че Бог се грижи за него.

Отец Норберто намираше нещо много отблъскващо в спокойствието на Франциско. Вярата в Бога сама по себе си не можеше да доведе до подобна увереност. Чувството, което Норберто беше имал преди малко, че главният отец Гонзалес е замесен в бунтовническата дейност — ето това наистина можеше да действа успокоително на Франциско. Особено ако бе знаел предварително, че ще има стрелба. Но стрелба по какво? Норберто се сещаше за едно-единствено нещо.

Екзекуция.

Мъжът отново побягна навън. Свещениците продължиха да утешават хората, които седяха около тях, като ги караха да се молят. След няколко минути мъжът се върна.

— От прозорците на двореца излиза жълтеникав дим — извика той. — А вътре също се стреля!

Този път отец Франциско не остана спокоен, а без да каже нито дума, забърза към вратата, която водеше към вътрешния двор на кралската обител.

Отец Норберто го изгледа как изчезва. Тишината в църквата вече беше още по-страшна. Навсякъде около тях се чуваше пропукването на оръжия. Норберто сведе очи към текста, след това отново вдигна поглед към напрегнатите лица около себе си. Те имаха нужда от него. И изведнъж си спомни за Адолфо и предсмъртното му желание за опрощаване на греховете. Зад тези стени хората бяха подлагани на изпитание и извършваха грехове. Мястото му беше при онези, които имаха нужда да се покаят, а не при тези, които имаха нужда от утешение.

Норберто постави ръка върху рамото на една млада жена, която беше дошла в църквата с двете си малки дъщерички. Усмихна се и я попита дали може за малко да почете на останалите вместо него. Каза й, че трябва да види дали отец Франциско няма нужда от помощ.

После бързо тръгна по пътеката между скамейките, стигна до аркадата, мина през голямата врата и излезе на двора.