Баланс на силите

43.Вторник, 12:12 ч. Мадрид, Испания

Част от политиката на американските елитни сили беше да не оставят след себе си нищо, което да може да бъде използвано след това. В някои случаи, когато акцията беше свръхсекретна, „червена“, както я наричаха на жаргон — което ще рече, че никой не биваше да разбере, че съответните сили въобще са били там — се събираха дори гилзите от патроните. При тайна, но „зелена“ акция като настоящата беше необходимо задължително да се скрие самоличността на участниците в нея.

Полковник Огъст беше разбрал, че Ейдийн Марли се е отделила от групата. Не беше получила заповед да прави това, но той не можеше да я вини, че е действала по собствена инициатива. Ситуацията беше такава, че ако тя не успееше да убие генерал Амадори, акцията щеше да бъде обявена за частично успешна. Отрядът беше успял да влезе и да прогони кандидата за узурпатор. Стрелбата щеше да накара градската полиция и други служители на властта да нахлуят в двореца. Щяха да открият заложниците и да научат как са били докарани тук насила. Амадори може би щеше да си запази възможността да завземе властта, но сега щеше да му е доста по-трудно да постигне целта си. Когато се разнесеше мълвата за издевателствата му, много трудно щеше да се намери някой от цяла Европа, който да го подкрепи.

И все пак…

Полковник Огъст не обичаше частичните успехи. Ейдийн беше хукнала да гони Амадори към южното крило на двореца. Ако хората от отряда успееха да задържат армията достатъчно дълго, за да прикриват гърба й, и ако Амадори се беше съсредоточил единствено върху измъкването, а не и върху сигурността си, тя можеше и да успее да довърши работата, която те бяха започнали. Ако успееше, имаше много големи шансове на Испания да й бъдат спестени още много месеци на кървав конфликт и безумна разправа, които задължително щяха да последват, ако Амадори останеше жив.

Между хората на Огъст и напредващите испански войници имаше стотина метра. Въпреки че носеха противогази, плътният жълтеникав дим от гранатите им позволяваше да се придвижват едва с няколко метра на минута. В същото време хората на Огъст поддържаха постоянно темпо на оттегляне. Успяха дори да помогнат на няколко от заложниците да излязат — тези, които бяха останали в Залата на алебардите, но бяха успели да се придвижат през разнасящия се вече газ.

Отрядът вече беше съвсем близо до голямото стълбище на двореца. Зад него се намираха стъпалата, които водеха към тъмницата. На юг се виеше коридорът, по който бяха тръгнали Амадори и Ейдийн. Полковник Огъст се промъкна до ефрейтор Прементин и му заповяда да избере един от групата, който да се заеме с прикриването им, докато се оттеглят. След това самият Прементин трябваше да изведе останалите от двореца.

— Сър — каза Прементин, — един боец въобще няма да е достатъчен за тази работа. Аз също бих искал да остана.

— Не — отсече Огъст. — Така ще станем трима.

— Сър?

— Аз също оставам — каза Огъст.

— Сър…

— Действайте, ефрейтор — категорично каза Огъст.

— Слушам — отвърна Прементин и отдаде чест.

Ефрейторът осведоми редник Пъпшоу, че остава тук заедно с Огъст, и едрият редник веднага отиде при полковника. Огъст му каза, че когато стигнат до стълбището, трябва да заеме позиция в самото начало на коридора, а той ще се заеме с кръстосания огън откъм северната част на коридора. Ако някой от двамата бъдеше нападнат откъм гърба, другият щеше да може да го прикрива.

Скот и Де Вон им оставиха последните гранати. Бяха само три. Огъст си направи сметката, че с две от тях ще имат пет минути плътна завеса, през което време ще могат да стрелят за прикритие. Последната граната щеше да им даде още две минути, за да могат и те да се измъкнат. Разписанието на действията им беше доста плътно, но не и неизпълнимо. Огъст само се надяваше, че Ейдийн ще успее да настигне ранената си жертва, да направи каквото трябва и да се измъкне, без да пострада.

Ефрейтор Прементин им пожела успех и след това се оттегли тихомълком заедно с останалите от отряда.

Огъст обясни на Пъпшоу, че трябва да задържат позицията си точно пет минути от момента, в който влязат в поредната схватка с испанските войници. След това по сигнал на Огъст щяха да последват другарите си „в дупката“, като Пъпшоу щеше да тръгне пръв.

Легнаха по корем и се приготвиха да посрещнат атаката. Щяха да се целят ниско, в никакъв случай по-високо от нивото на коленете. Пъпшоу се беше приготвил да хвърли една граната срещу испанците. Огъст вдигна лявата си ръка.

След двайсет секунди от изтъняващия жълтеникав облак излезе първият испански войник. Огъст обърна левия си палец надолу.

Пъпшоу дръпна халката и метна гранатата.