Част от секундата

10

Най-черният ден в живота на Шон Кинг бе 26 септември 1996 година — денят, когато Клайд Ритър загина, докато агентът от тайните служби Кинг гледаше в съвсем друга посока. За беда почти толкова черен се оказваше и днешният ден. Кантората му гъмжеше от полиция, федерални агенти и криминалисти задаваха купища въпроси и на много малко от тях получаваха отговори. Сред цялата тази полицейска суматоха бяха взели отпечатъци от Кинг, Фил Бакстър и тяхната секретарка — за да ги елиминират, както твърдяха. Кинг обаче знаеше много добре, че това е нож с две остриета.

Пристигнаха и представители на местната преса. За щастие той ги познаваше лично и даде уклончиви отговори, които те приеха почти без коментари. Много скоро щеше да пристигне и националната преса, защото в убития имаше нещо извънредно интересно за медиите. Кинг подозираше това от самото начало и съмненията му се потвърдиха, когато на прага му изникна цял екип от федералната шерифска служба.

Убитият Хауард Дженингс бе работил в адвокатската кантора на Кинг като сътрудник и се занимаваше с издирване на справочници, коригиране на текстове, проверка на банкови сметки и други незначителни дейности — с две думи, момче за всичко. Канцеларията му се намираше на долния етаж. Беше кротък, работлив и затворен човек. Нямаше съвършено нищо забележително в начина, по който си изкарваше хляба. В едно отношение обаче беше наистина необикновен.

Дженингс бе включен в Програмата за защита на свидетели. Четирийсет и осем годишен, с висше образование по счетоводство, Дженингс (естествено, това не бе истинското му име) някога бе заемал доходна длъжност като ковчежник на голяма престъпна организация, действаща в Средния запад. Тия хора се бяха занимавали главно с рекет, изнудване и пране на пари, а като най-убедителни аргументи бяха използвали палежи, побоища, осакатявания и от време на време убийства. Дейността им бе привлякла общонационално внимание — както заради убийствените методи на организацията, така и заради сложността на случая.

Дженингс бързо бе усетил накъде духа вятърът и беше помогнал да бъдат пратени зад решетките значителен брой много опасни личности. Но някои от най-опасните бяха успели да се изплъзнат от федералната мрежа; затова се бе наложило да бъде включен в програмата.

Сега бе мъртъв, а главоболията на Кинг едва започваха. Като бивш федерален агент с широк достъп до секретна информация, Кинг бе имал работа с програмата при съвместни операции на тайните служби и федералните шерифи. Когато Дженингс дойде да търси работа, проверката на биографията му и някои други подробности накараха Кинг да се усъмни, че човекът е включен в програмата. Не знаеше със сигурност, разбира се; федералната шерифска служба едва ли би споделила с него истинската самоличност на човек под закрила, но все пак имаше подозрения — подозрения, които не споделяше с никого. Те бяха свързани с оскъдните препоръки на Дженингс и почти пълната липса на сведения за предишни работни места, тъкмо както се случва, когато човек е изтрил напълно досегашния си живот.

Увериха Кинг, че не е заподозрян, а това, естествено, означаваше, че навярно е сред първите в списъка. Ако споменеше пред разследващите органи предположението си, че Дженингс е свързан с програмата, можеше незабавно да му спретнат обвинение. Реши засега да се преструва на наивен.

През остатъка от деня се наложи да успокоява партньора си. Бакстър беше едър мъжага, бивш футболист от Вирджинския университет, изкарал две-три години по резервните скамейки на Националната футболна лига, преди да стане агресивен и извънредно способен адвокат. Бившият спортист обаче не бе свикнал да заварва трупове в кантората си. Точно този вариант на термина „внезапна смърт“ никак не му допадаше.

Като агент от тайните служби Кинг бе работил години наред срещу много опасни банди, извършващи фалшификации и измами. И разбира се, беше убивал хора, тъй че имаше далеч по-добра подготовка от своя партньор за една среща с насилствената смърт.

Когато се появи секретарката Мона Хол, Кинг й даде свободен ден и я отпрати да си върви у дома. Крехка и нервна, тя не би понесла леко гледката на окървавения труп. Освен това обаче Мона се славеше като всепризната клюкарка и Кинг не се съмняваше, че по местните телефонни линии вече бръмчат догадки за страховитите събития в кантората на „Кинг и Бакстър“. В тихо градче като Рийтсбърг такова произшествие можеше да стане тема за разговори в течение на месеци, ако не и на години.

След като сградата им бе запечатана и поставена под денонощна охрана, съдружниците Кинг и Бакстър трябваше временно да прехвърлят юридическата дейност по домовете си. Тази вечер двамата адвокати пренесоха в колите си купища кашони, папки и документи. Когато едрият Фил Бакстър потегли със своя също тъй внушителен джип, Кинг се облегна на капака на колата си и вдигна очи към кантората. Горе светеха всички лампи, федералните все още претърсваха упорито навсякъде, опитвайки се да открият следа, която да им подскаже кой е забил куршум в гърдите на Хауард Дженингс. Кинг зарея поглед към планинския пейзаж отвъд сградата. Там се намираше неговият дом — мястото, което бе изградил върху руините от живота си. Тогава градежът му помогна да се излекува. А сега?

Докато пътуваше към къщи, той се питаше какво ли ще донесе утрешният ден. Хапна в кухнята чиния супа, гледайки местните новини. Показаха негови снимки, споменаха за кариерата му в тайните служби, включително и безславното уволнение, адвокатската му кариера в Райтсбърг и всевъзможни догадки за Хауард Дженингс. Кинг изключи телевизора и се опита да се съсредоточи върху книжата, които беше донесъл. Вниманието му обаче непрестанно се отклоняваше и накрая той просто остана да седи унесено в хола сред своя свят от юридически книги и досадни документи. По някое време трепна и се опомни.

Преоблече се с къси панталони и пуловер, грабна бутилка вино и чаша и слезе до покрития кей зад къщата. Качи се на шестметровия скутер, който държеше там заедно с петметрова платноходка, каяк, кану и мощен джет, който можеше да се носи по водата като мотоциклет.

Дълго около тринайсет километра и широко не повече от осемстотин метра, с множество устия и тихи заливчета, езерото привличаше любителите на лодките и риболова; из дълбоките бистри води гъмжеше от сивени и планински пъстърви. Лятото обаче вече отминаваше, а заедно с него си отиваха туристите и летовниците.

Лодките бяха вдигнати на хидравлични крикове. Кинг спусна скутера на вода, запали двигателя и включи ходовите светлини. Натисна дросела и измина около три километра, като вдишваше с наслада полъха на свежия вятър. Навлезе в едно закътано заливче, изключи двигателя, хвърли котва, наля си чаша вино и се замисли над перспективите за бъдещето, които в момента изглеждаха доста мрачни.

Когато плъзнеше новината, че в адвокатската му кантора е убит човек от Програмата за защита на свидетели, Кинг отново щеше да попадне в центъра на всеобщото внимание, а тъкмо това го плашеше най-много. Последният път някакъв жълт вестник най-безогледно го бе обвинил, че е бил подкупен от радикална политическа групировка, за да се престори на разсеян, докато стрелят по Клайд Ритър. Е, законите за клевета все още бяха на почит в Съединените щати и Кинг спечели от вестника солидно обезщетение. Използва неочакваната печалба, за да построи тази къща и да започне живота си отначало. Ала парите не изтриха спомена за станалото. Нима биха могли?

Той седна на перилото, ритна обувките си настрани, смъкна дрехите и се гмурна в тъмната вода. След малко изплува и си пое дъх. В езерото всъщност бе по-топло, отколкото навън.

Кариерата му като агент от тайните служби се бе сгромолясала след разкритието, че през съдбоносните мигове една от охранителните камери на хотела е била насочена право към него. Записът ясно показваше как той отклонява поглед от Ритър за много по-дълго, отколкото се полагаше. Показваше още как убиецът вади пистолета, прицелва се, стреля и убива Ритър, а през цялото това време Кинг гледа настрани като в транс. Виждаше се дори как някои деца от тълпата реагират на появата на пистолета, преди Кинг да осъзнае какво става.

Медиите бяха решили да бъдат безпощадни към Кинг — от една страна, заради гръмогласните вопли на привържениците на Ритър, а от друга, за да не изглеждат предубедени към един непопулярен кандидат.

Той си спомняше повечето заглавия: „Агент зяпа настрани, докато кандидат-президентът умира“, „Провал на агент ветеран“, „Задрямал на пост“. Имаше и едно, което при други обстоятелства би го накарало да се разсмее — „Значи затова носели тъмни очила“. Най-лошото обаче бе, че почти всичките му колеги се отдръпнаха от него.

Бракът му се разпадна от напрежението. Всъщност той бе започнал да се разпада много преди това. Кинг отсъстваше твърде често, понякога заминаваше без предупреждение и без да знае кога ще се върне. При тези обстоятелства той прости първата извънбрачна връзка на жена си, прости дори и втората. Третия път обаче се разделиха. А когато след рухването на неговия свят тя бързо се съгласи на развод, Кинг не се натъжи кой знае колко.

Въпреки всичко бе успял да оцелее и да възстанови живота си. А сега?

Кинг бавно се изкатери на моторницата, препаса се с хавлията, която държеше на борда, и потегли обратно. Но вместо да се върне към кея, той изключи двигателя и светлините и отби в едно заливче на неколкостотин метра от дома си. Хвърли малката плаваща котва, за да не се забие лодката в калния бряг. Горе, нейде зад къщата му, светъл лъч шареше напред-назад. Имаше посетители. Може би журналистите се мъчеха да надушат нещо. Или пък, помисли си той, убиецът на Хауард Дженингс се връщаше за нова жертва.