Част от секундата

68

Мишел влезе в правната библиотека на Вирджинския университет и се приближи до бюрото на библиотекарката. Оказа се, че жената не е същата, която бе помогнала на Кинг, но след като разбра за какво става дума, насочи Мишел към друга библиотекарка.

Мишел показа значката от тайните служби и каза на жената, че трябва да види какво е проучвал Шон Кинг.

— Чух по новините, че къщата му изгоряла. Той добре ли е? Нищо не казаха за него.

— Засега все още не знаем. Точно затова ми трябва вашата помощ.

Жената обясни на Мишел за какво е помолил Кинг, после я въведе в същата стая и включи системата.

— Интересуваше го справочникът „Мартиндейл-Хъбъл“.

— Извинявайте, не съм юрист. Какво представлява „Мартиндейл-Хъбъл“?

— Справочник за всички лицензирани адвокати в Съединените щати. Шон има пълен комплект в кантората си, само че е съвсем нов. Трябваше му по-старо издание.

— Спомена ли от кое време?

— От началото на седемдесетте.

— Каза ли нещо друго, което би уточнило годината?

Мишел не знаеше колко адвокати има в САЩ, но подозираше, че едва ли разполага с време да провери всичките. Жената поклати глава.

— Съжалявам, друго не знам.

Тя си тръгна, а Мишел се вгледа в екрана с унило изражение, когато видя, че директорията съдържа над милион имена. В Съединените щати има над един милион адвокати? Нищо чудно, че всичко върви от зле по-зле.

Без да знае откъде да започне, тя плъзна очи по началната страница и зърна една команда, която я накара да подскочи. Наричаше се „Скорошно търсене“. Списъкът съдържаше последните няколко документа, върху които е работил потребителят от този терминал.

Мишел щракна първото заглавие. Когато видя името на адвоката и откъде е, тя скочи и тичешком прекоси библиотеката, привличайки учудените погледи на мнозина бъдещи юристи.

Измъкна телефона още преди да стигне до джипа. Умът й работеше толкова трескаво, попълваше празнотите с тъй бясна скорост, че човекът отсреща каза „ало“ три пъти, преди тя да осъзнае.

— Паркс — изкрещя тя, — обажда се Мишел Максуел. Мисля, че знам къде е Шон. И знам кой стои зад всичко, по дяволите.

— Хей, по-спокойно, намали темпото. За какво говориш?

— Ела пред кафене „Грийнбъри“ в търговския център на Баракс Роуд колкото може по-скоро. И вдигни кавалерията по тревога. Ще трябва да действаме бързо.

— Да те чакам на Баракс Роуд? Не си ли в болницата?

Мишел изключи, без да отговори.

Докато потегляше, тя се молеше да не е закъсняла.

Паркс я чакаше пред кафенето. Беше сам и не изглеждаше доволен.

— За какъв дявол си се измъкнала от болницата?

— Къде са ти хората? — попита тя.

Федералният шериф изглеждаше в отвратително настроение.

— Да не мислиш, че кавалерията само седи край лагерния огън и чака да надуеш тръбата? Обаждаш се, крещиш ми, без да обясниш нищо, и очакваш да събера цяла армия, а аз дори не знам накъде трябва да тръгнем, по дяволите. Все пак работя за федералното правителство, мис Максуел, също като теб, с ограничен бюджет и недостатъчен персонал. Не съм Джеймс Бонд.

— Добре, добре, извинявай. Просто бях страшно развълнувана. А не разполагаме с много време.

— Искам сега да си поемеш дълбоко дъх, да се съсредоточиш и да ми кажеш какво става. Ако наистина си разгадала тази история и ни трябват подкрепления, ще ги получим. Само с един телефонен разговор. Разбра ли?

Той я погледна със смесено чувство на надежда и скептицизъм.

Тя си пое дъх и направи усилие да се успокои.

— Шон е ходил в правната библиотека да провери сведенията за един адвокат, който вероятно е защитавал Арнолд Рамзи, когато са го арестували през седемдесетте.

— Рамзи е бил арестуван? Това пък откъде изскочи?

— Двамата с Шон случайно разбрахме.

Паркс я изгледа с любопитство.

— Как е името на адвоката?

— Роланд Морс от Калифорния. Сигурна съм, че е бащата на Сидни Морс. Сидни Морс трябва да е познавал Арнолд Рамзи още тогава, може би от колежа. Но това не е важно. Не е бил Сидни, а Питър Морс, по-малкият брат. Той стои зад всичко това. Знам, че звучи неправдоподобно, но съм почти напълно уверена. Шон се разсейва за миг, убиват Ритър и животът на брат му рухва. Той има и парите, и престъпното минало, за да организира всичко това. Отмъщава за брат си, който лежи в лудницата. А ние изобщо не го включихме в списъка на заподозрените. Той държи Шон, Джоун и Бруно, И аз знам къде.

Когато назова мястото, Паркс се развика:

— Тогава какво чакаме, по дяволите? Да тръгваме!

Скочиха в джипа и тя подкара от паркинга с бясна скорост. В това време Паркс вече бе измъкнал телефона и викаше помощ. Мишел се молеше да не е твърде късно.