Част от секундата

20

На следващия ден Кинг потегли рано от Райтсбърг, пребори се с претовареното сутрешно движение в Северна Вирджиния и около десет часа пристигна в Рестън. Десететажната сграда беше сравнително нова, но само половината офиси в нея бяха заети. Преди няколко години една фирма, водеща търговия по интернет, бе наела цялото пространство, но после бе останала без средства. Кварталът беше много приятен, с магазини и ресторанти в близкия градски център. Елегантни клиенти влизаха и излизаха от скъпи бутици. По задръстените пътища шофьорите водеха непрестанна борба да се доберат до целта си. Човек добиваше усещането за много енергия и луксозен живот. Кинг обаче просто искаше да свърши онова, за което бе дошъл, и сетне отново да се оттегли към безметежните склонове на Блу Ридж.

Най-горният етаж на сградата сега бе зает от фирма, известна просто като „Агенцията“ — термин, който бе патентовала като търговска марка, навярно за голямо съжаление на ЦРУ. Агенцията беше една от водещите детективски и охранителни фирми в страната. Кинг се изкачи със служебния асансьор, махна с ръка на камерата, насочена срещу него, и в малката чакалня край главното фоайе бе посрещнат от човек, който изглеждаше въоръжен и готов да си послужи с оръжието. Кинг трябваше да мине през обиск и металодетектор, преди да го допуснат в официалната приемна. Тя бе обзаведена с вкус и вътре нямаше жива душа освен извънредно бдителната жена зад бюрото, която го попита за името и набра вътрешен номер.

След малко се появи модерно облечен младеж с широки рамене, къдрава черна коса и високомерни маниери. Беше със слушалка в ухото. Той отвори една врата, кимна на Кинг да влезе и се оттегли, затваряйки вратата зад него. Кинг се огледа. Кабинетът беше ъглов, с четири прозореца от цветно огледално стъкло, предотвратяващо наблюдението отвън, макар че на тази височина можеше да надникне само някоя птица или смахнат пилот на нисколетящ самолет. От цялото помещение се излъчваше чувство на спокойствие и ненатрапчив, но безспорен финансов успех. Когато страничната врата се отвори и тя влезе, Кинг не знаеше дали да поздрави, или с един удар да повали жената върху бюрото и да я удуши.

— Трогната съм, че си рискувал да се пребориш с претовареното движение, за да ме посетиш — каза Джоун. Беше облечена в черен костюм с панталон, подчертаващ великолепната й фигура. Изящната кройка на тоалета и високите токчета я правеха по-висока, отколкото беше в действителност.

— Благодаря, че ме прие.

— Нормално е, след като съвсем неотдавна бях готова да те приема и по друг начин. Но наистина се изненадах, като ми казаха, че си тук.

— Е, сега сме квит. Защото нямам думи да ти кажа каква изненада беше да разбера, че вече не си в тайните служби.

— Не ти ли казах, когато дойдох в къщата?

— Не, Джоун, пропусна да споменеш.

Тя седна на малкия кожен диван до едната стена и му направи знак да се настани до нея. На масичката отпред имаше сервиз за кафе. Докато Кинг сядаше, Джоун наля две чашки.

— Недей да си правиш труд за останалото — бъркани яйца, геврек… и дантелени бикини — добави язвително той. Много се изненада, когато тя се изчерви.

— Наистина се старая да прогоня това от спомените си — тихо каза Джоун.

Кинг отпи глътка кафе и се огледа.

— Хей, гледай само какъв кабинет! Имахме ли изобщо бюра в службите?

— Не, защото не ни трябваха. Или хвърчахме с коли като луди…

— Или стърчахме до премаляване — довърши той вместо нея. „Стърчене“ бе жаргонното название за охраняване на обект или човек.

Тя се облегна назад и също огледа кабинета.

— Приятно е, но обикновено не се задържам дълго тук. Най-често летя със самолет нанякъде.

— Е, поне ползваш частни или търговски компании. Военните самолети се отразяват зле на гръбнака, задника и стомаха. И на двама ни е дошло до гуша от тях.

— Имаш ли спомен от президентския самолет? — попита Джоун.

— Такова нещо не се забравя.

— Виж, той ми липсва.

— Но пък печелиш много.

— Вероятно и ти не си за оплакване.

Той се настани по-удобно и подпря чашката върху дланта си.

— Знам, че си заета, затова ще карам направо. Един помощник-шериф на име Джефърсън Паркс дойде да ме посети. Той вода разследването за Хауард Дженингс, убития свидетел от Програмата за защита на свидетели. Същият, който дойде да вземе пистолета ми, докато ти беше вкъщи.

Джоун явно се заинтересува.

— Джефърсън Паркс?

— Познаваш ли го?

— Името ми звучи познато. Значи са ти взели пистолета. Балистичната експертиза показа, че си чист, нали?

— Всъщност не, има пълно съвпадение. Хауард Дженингс е убит с моя пистолет.

На идване Кинг бе обмислил тези думи много внимателно, защото искаше да види как ще реагира Джоун. Тя едва не разля кафето си. Или беше наистина голяма актриса, или реагираше искрено.

— Не може да бъде — отсече тя.

— Същото казах и аз. Но за щастие и двамата с Паркс сме единодушни поне за едно — че някой може да е използвал за убийството моя пистолет, докато аз съм си мислил, че е у мен.

— Как?

Кинг накратко изложи своята теория за подмяната. Беше се колебал дали да не премълчи, но в крайна сметка реши, че не е чак толкова важно, а освен това искаше да види как би реагирала и на тази новина.

Джоун се замисли — според него по-дълго от необходимото.

— Това би означавало голям опит и отлично планиране — каза накрая тя.

— И достъп до къщата ми. Би трябвало да върнат пистолета в сейфа преди идването на полицията. Нали си спомняш онази сутрин, когато ти беше при мен.

Той допи кафето и си наля още една чашка, докато Джоун осмисляше чутото. Предложи и на нея, но тя отказа.

— Значи идваш да ми кажеш… че според теб аз съм те натопила? — попита тя.

— Казвам само едно: че някой го е направил и току-що ти обясних как вероятно е станало.

— Можеше да ми го кажеш по телефона.

— Да, можех, но ти ме посети и аз реших да ти върна визитата. Поне се обадих предварително.

— Не съм те натопила, Шон.

— Значи край на всичките ми беди. Ще се обадя на Паркс да му съобщя добрата новина.

— Знаеш ли, отива ти да се правиш на умник.

Той остави чашката и се приближи плътно до нея.

— Дай да ти го обясня с прости думи. В кабинета ми откриха труп на човек, убит с моя пистолет. Нямам алиби, а един адски печен шериф, който може и да приема донякъде теорията ми за подмяната, в никакъв случай не е убеден в невинността ми. И този човек няма да се просълзи, ако ме пъхнат на топло до края на дните ми или пък ме боднат със спринцовката, за да премина в отвъдното. Ти пък ме посещаваш изневиделица и кой знае защо, пропускаш да споменеш, че вече не работиш за тайните служби. Поднасяш хиляди извинения, държиш се мило и в крайна сметка те приютявам за една нощ. Правиш всичко възможно, за да ме съблазниш върху кухненската маса по причина, която все още не проумявам, но не мога да повярвам, че е свързано само с желанието да съживиш тръпка отпреди осем години. Докато плавам по езерото, ти оставаш сама в къщата и по някакъв тайнствен начин моят пистолет се оказва оръжие на убийството, след като е конфискуван същата сутрин. Е, Джоун, може и да изглеждам ненужно мнителен, но би трябвало да съм в болница на командно дишане, за да не се усъмня поне мъничко в тая странна поредица от събития.

Тя го изгледа с вбесяващо спокойствие.

— Не съм взимала пистолета ти. И не знам някой да го е правил. Нямам никакви сведения по въпроса. Просто ще трябва да ми повярваш на честна дума.

— Какво облекчение.

— Никога не съм казвала, че още работя в службите. Ти просто го предположи.

— Но и не каза, че си напуснала! — повиши глас Кинг.

— Не си ме питал! — отвърна тя със същия тон и добави: — И не беше всичко възможно.

Кинг се обърка.

— Какво?

— Ти каза, че съм направила всичко възможно, за да те съблазня. Много повече мога за твое сведение.

Двамата се облегнаха назад, останали без дъх, а навярно и без думи.

— Добре — каза след малко Кинг, — не знам каква игра си играеш с мен, но щом си решила, продължавай. Няма да вляза в затвора за убийството на Дженингс, защото не съм го извършил.

— Нито пък аз, и не се опитвам да те натопя. Какъв би бил моят мотив?

— Е, ако знаех, нямаше да съм тук, нали? — Кинг се изправи. — Благодаря за кафето. Следващия път сложи по-малко цианкалий, от него получавам газове.

— Както вече ти казах; дойдох да те видя с определена цел — прекъсна го Джоун. Кинг я изгледа втренчено. — Но не стигнах дотам. Изглежда, срещата след толкова години ме стресна повече, отколкото предполагах.

— И каква беше целта?

— Да ти направя предложение. — Тя бързо добави: — Делово предложение.

— Например?

— Например Джон Бруно — отговори тя.

Очите му се присвиха.

— Какво общо имаш с един изчезнал кандидат-президент?

— Благодарение на мен фирмата бе наета от партията на Бруно, за да открие какво се е случило с него. Вместо обичайната тарифа сключих друго споразумение. Ще покриват служебните ни разходи, но приемаме много по-ниско дневно възнаграждение. Това обаче е свързано с една евентуално изгодна добавка.

— Каква? Ако намерите Бруно, да го задържите, а?

— Ако го намерим, ще получим няколко милиона долара. И тъй като аз осигурих сделката, а нашата фирма насърчава личната инициатива, при успех моят дял е шейсет на сто.

— Как точно го постигна?

— Е, както знаеш, имах доста добра кариера в службите. А откакто съм тук, доведох до успешна развръзка няколко много важни случая, включително спасяването на отвлечен топ мениджър от една от петстотинте компании в класацията на „Форчън“.

— Поздравления. Странно, че не съм чул за това.

— Е, ние предпочитаме да не се набиваме на очи. Пред широката публика имам предвид. За онези, които разбират обаче, нашата фирма е водеща в бранша.

— Милиони, а? Не знаех, че треторазредните кандидати разполагат с такива фондове.

— Голяма част от сумата е свързана със специална застраховка против подобни произшествия, а и жената на Бруно е наследила доста пари. Освен това кампанията му беше спонсорирана много щедро. И тъй като сега нямат кандидат, за когото да харчат парите, готови са да платят на мен, а аз не се дърпам.

— Но по случая на Бруно в момента се води федерално разследване.

— И какво от това? ФБР не е монополист в разкриването на престъпления. А хората на Бруно категорично не вярват на правителството. Ако случайно не си го прочел във вестниците, някои смятат, че техният кандидат е бил отвлечен от тайните служби.

— Същото говореха за мен и за Ритър. Днес звучи също толкова нелепо, колкото и тогава.

— Но пък за нас е великолепна възможност.

— За нас? И каква точно е моята роля във всичко това?

— Ако ми помогнеш да намеря Бруно, ще ти платя четирийсет процента от моя дял; сумата ще е седемцифрена.

— Не съм богат, но наистина не ми трябват пари, Джоун.

— На мен обаче ми трябват. Напуснах службите, преди да навъртя двайсет и пет години стаж, тъй че с пенсията съм малко прецакана. Тук съм от година, печеля добри пари и спестявам голямата част от тях, но не се забавлявам. В службите хвърлих труд колкото за четирийсетгодишна кариера. Виждам в бъдещето си бели плажове, катамаран и екзотични коктейли. Този случай ще ми помогне да го постигна. А ти може и да не се нуждаеш от пари, но трябва да ти се случи нещо хубаво. Поне веднъж вестниците да те представят като герой, а не като изкупителна жертва.

— Значи се заемаш и с медийния ми облик, а?

— Мисля, че трябва някой да се погрижи за това, Шон.

— Защо избра точно мен? Разполагаш с всички ресурси на фирмата.

— Повечето от опитните сътрудници са се вкиснали, задето докопах сделката, и не искат да работят с мен. Останалите са млади, твърде образовани и не са помирисвали истинския живот. През четвъртата си година в службите ти разби най-голямата фалшификаторска мрежа в северното полукълбо, като работеше самостоятелно, и то от затънтената провинция — оперативното бюро в Луивил, Кентъки. Точно такъв детективски талант ми е необходим. А и не е без значение, че живееш на два часа път от мястото, където отвлякоха Бруно.

Кинг се огледа.

— Аз дори не работя тук.

— Мога да привлека за разследването когото си искам.

Той поклати глава.

— От години не съм вършил такава работа.

— То е като да караш велосипед. — Тя се приведе напред и го изгледа напрегнато. — Като да караш велосипед, Шон. И едва ли бих ти направила това предложение, ако те бях накиснала за убийство. Ако искам голямата печалба, трябва да си до мен. А аз много я искам.

— Имам адвокатска практика.

— Вземи си почивка. Ако изобщо намерим Бруно, ще е по-скоро рано, отколкото късно. Погледни от добрата страна. Вълнуващо е. Различно. Може да не е като в старите времена. Но пък и новите времена навярно си имат предимства.

Ръката й леко докосна неговата, И кой знае защо, този жест бе по-съблазнителен от цялото изпълнение върху кухненската маса.

— И може би ти ще ми покажеш как се управлява катамаран, защото аз нямам представа — тихо каза Джоун.