На Мишел, моя първа почитателка, най-близка приятелка и любима за цял живот. Без теб нямаше да стигна дотук.
На Рик Хорган, който за пореден път чудесно се справи с редакторската работа. Струва ми се, всеки от нас има за какво да почерпи.
На Морийн, Джейми и Лари — за помощта и подкрепата.
На Тина, Марта, Боб, Том, Конан, Джуди, Джаки, Еми, Джери, Карин, Катрин, Мишел, Кандис, на всички от семейството на „Уорнър Букс“ — за неизменната готовност да направят още едно допълнително усилие за моя успех.
На Арън Прийст, моя пътеводна светлина по много и различни пътища.
На Мария Рейт — за задълбочените коментари.
На Луси Чайлдс и Лиса Ербах Ванс — за това, че дискретно дърпахте конците в правилната посока.
На Дона, Робърт, Айк, Боб и Рик — за помощта и ценния ви принос.
На Нийл Шиф — за твоята мъдра намеса.
На доктор Моника Смиди — за всички твои забележки и професионална задълбочеаюст. Високо ценя твоя вдъхновяващ ентусиазъм.
На доктор Марина Стейджич — за помощта ти във всяко едно отношение. Разговорите с теб бяха възхитителни.
На Дженифър Стайнбърг — задето за пореден път разнищи множество въпроси.
На моята приятелка, прекрасната доктор Катрин Брум — за търпението да отговори на всичките ми въпроси.
На Боб Шуле — за неговото приятелство, професионална помощ, за търпението да прочете началните варианти и да предложи безброй добри съвети.
На Линет и Дебора — за това, че не допуснаха „начинанието“ да се отклони от набелязаната цел.
И накрая моите благодарности на всички пътници от влака „Асела“ на „Амтрак“, които навярно са дочули как обсъждам с различни експерти зловещите обрати в сюжетната линия и са се ужасили от моите на пръв поглед сатанински цели.