Част от секундата

39

Частният самолет кацна във Филаделфия и трийсет минути по-късно Кинг и Джоун наближаваха дома на Джон и Катрин Бруно в едно красиво предградие. Докато минаваха покрай добре поддържани тревни площи и тухлени къщи, обрасли с бръшлян, Кинг се озърна към Джоун.

— Тук май мирише на стари пари.

— Само от страна на съпругата. Джон Бруно е израснал в бедно семейство от Куинс, после родителите му се преселили във Вашингтон. Завършил право в „Джорджтаун“ и веднага започнал работа като столичен прокурор.

— Срещала ли си мисис Бруно?

— Не. Исках да дойдеш с мен. Нали знаеш, първото впечатление е най-важно.

Мургава прислужница с колосана униформа, дантелена престилчица и почтително държане ги въведе в големия хол. Жената едва не направи реверанс, преди да излезе. Кинг поклати глава пред тази старомодна гледка, после веднага се съсредоточи, защото в стаята влезе дребна жена.

От Катрин Бруно би излязла отлична президентска съпруга, бе първото му впечатление. Тя беше около четирийсет и пет годишна, нисичка, изтънчена, умна, достолепна — истинско олицетворение на синята кръв и добрите маниери. Втората му мисъл обаче бе, че жената твърде много държи на собствената си персона. Това личеше по навика й да гледа над рамото на своя събеседник. Сякаш не можеше да хаби безценното си зрение за хора от простолюдието. Тя дори не попита Кинг защо главата му е бинтована.

Джоун обаче я накара много бързо да се съсредоточи. Тя винаги излъчваше сила и напрежение, като ураган, готов всеки момент да се разрази. Кинг едва удържа усмивката си, докато неговата партньорка с лекота разбиваше стената на високомерието.

— Времето не е на наша страна, мисис Бруно — каза Джоун. — Полицията и ФБР вършат всичко необходимо, но резултатите им засега са нищожни. Колкото по-дълго остава в неизвестност съпругът ви, толкова повече намаляват шансовете да го върнем жив.

Надменният поглед бързо се върна към грешната земя.

— Е, нали затова ви наеха хората на Джон? За да го върнете жив и здрав.

— Именно. Водя разследване по няколко линии, но ми е необходима и вашата помощ.

— Казах на полицаите всичко, което знам. Питайте тях.

— Предпочитам да чуя вас.

— Защо?

— Защото в зависимост от вашите отговори може да имам допълнителни въпроси, които не са хрумнали на полицаите.

И освен това искаме да видим дали зад тая префърцунена маска не се крие лъжлив език, помисли си Кинг.

— Добре, питайте.

Жената изглеждаше толкова смутена, че Кинг изведнъж се запита дали няма тайна любовна връзка, която измества на заден план желанието й отново да види съпруга си.

— Подпомагахте ли политическата кампания на съпруга си? — попита Джоун.

— Що за въпрос е това?

— Такъв, чийто отговор бихме желали да знаем — отвърна любезно Джоун. — Разбирате ли, мъчим се да стесним кръга от мотиви, потенциални заподозрени и перспективни линии на разследване.

— А какво общо има с това моята подкрепа за политическата кариера на Джон?

— Е, ако сте подкрепяли политическите му амбиции, значи навярно имате достъп до имена, водили сте със съпруга си разговори насаме за някои негови тревоги, свързани с тази част от живота му. Ако обаче сте били извън играта, ще трябва да търсим другаде.

— О, не мога да кажа, че бях твърде доволна, когато Джон се насочи към политическа кариера. Разбирате ли, той нямаше никакъв шанс; всички го знаехме. А близките ми…

— Не одобряваха — подсказа Кинг.

— Семейството ми стои далеч от политиката. Имаме безупречна репутация. Майка ми едва не получи удар, когато се омъжих за обикновен прокурор, израснал в неподходяща среда и отгоре на всичко с десет години по-възрастен от мен. Но аз обичам Джон. И все пак се налага да изглаждам отношенията, а това невинаги беше лесно. Затова не мога да кажа, че бях добре запозната с политическата му дейност. Той обаче имаше кристално чиста репутация като юрист. Беше водил обвинението по някои от най-тежките дела във Вашингтон, а по-късно и във Филаделфия, където се запознахме. Това му донесе национална известност. Предполагам, че близостта с всички онези политици във Вашингтон е разпалила у него стремежа да се хвърли в битката, дори и след като се преместихме във Филаделфия. Не одобрявах политическите му амбиции, но съм негова съпруга, тъй че формално го подкрепях.

Джоун и Кинг зададоха поредица от стандартни въпроси, на които мисис Бруно даде стандартни и в общи линии безполезни отговори.

— Значи не се сещате кой би желал да причини зло на съпруга ви? — попита Джоун.

— Не, с изключение на онези, които е обвинявал в съда. Получаваше заплахи наистина, но това беше отдавна. След като напусна прокуратурата във Филаделфия, той работи няколко години като адвокат, преди да се хвърли на политическата арена.

Джоун спря да си води записки.

— В коя фирма работеше?

— Във филаделфийския клон на вашингтонската фирма „Добсън, Тайлър и Рийд“. Кантората им е в центъра, на Маркет Стрийт. Много почтена фирма.

— С какво се занимаваше там?

— Джон не разговаряше с мен по работа. А и аз никога не съм го насърчавала. Не ме интересуваше.

— Но вероятно е ставало дума за съдебни дела.

— Съпругът ми бе най-щастлив, когато имаше сцена, на която да се изяви. Затова предполагам, че наистина е водил съдебни дела.

— И не е изказвал пред вас никакви тревоги?

— Той смяташе, че кампанията му върви сравнително добре. Не се самозалъгваше, че ще спечели. Просто искаше да изкаже публично убежденията си.

— А какво щеше да прави след изборите?

— Никога не сме обсъждали тази тема. Предполагах, че възнамеряваше да се върне в „Добсън, Тайлър и Рийд“.

— Можете ли да ни кажете нещо за отношенията му с Бил Мартин?

— Споменаваше името му от време на време, но това е било още преди мен.

— И нямате представа защо вдовицата на Бил Мартин би желала да се срещне със съпруга ви?

— Ни най-малка. Както казах, било е още преди да се запозная с Джон.

— Имали ли сте предишни бракове?

— Той не, аз да — отвърна лаконично мисис Бруно.

— А имате ли деца?

— Три. Ужасно им е трудно. И на мен също. Просто искам Джон да се върне.

Тя театрално заподсмърча и Джоун й подаде хартиена кърпичка.

— Всички желаем същото — каза Джоун, мислейки несъмнено за милиона, който би спечелила в такъв случай. — И няма да спра, докато не постигна тази цел. Благодаря. Ще поддържаме връзка.

Излязоха и потеглиха обратно към летището.

— Е, какво мислиш? — попита Джоун в колата. — Надуши ли нещо?

— Първо впечатление: тая надменна жена знае повече, отколкото казва. Но това, което не казва, може да няма нищо общо с отвличането на Бруно.

— Или изцяло да е свързано с него.

— Не изглежда много доволна от политическите му забавления, но коя ли съпруга си пада по тия неща? Тя има три деца и нямаме основания да подозираме, че не обича тях или съпруга си. Пари не й липсват. Нищо не печели, ако поръча да го отвлекат. Ще трябва сама да плати част от откупа.

— Но ако няма откуп, не плаща нищо. Отново е свободна да се омъжи за човек от своята класа, който не е нагазил в блатото на политиката.

— Вярно — съгласи се Кинг. — Просто засега не знаем достатъчно.

— И това ще стане. — Джоун отвори папката и зачете. — Нападението срещу теб и Максуел е било около два след полунощ. Мислех, че към мен си проявил по-особено внимание, а откривам, че каниш за нощувка какви ли не жени.

— Тя спа в стаята за гости, също като теб.

— А ти къде спа?

Той не обърна внимание на въпроса.

— Кой е следващият в списъка?

Джоун затвори папката.

— Бих искала, докато сме в града, да посетим онази фирма, „Добсън, Тайлър и Рийд“, но първо ще трябва да направим някои справки. Затова се насочваме към Милдред Мартин.

— С какво разполагаме за нея?

— Посветила целия си живот на своя съпруг, който работел заедно с Бруно във Вашингтон. Някои от предварителните ми проучвания подсказват, че младият Джон Бруно е гледал да обира лаврите, а на Мартин прехвърлял черната работа.

— Значи вдовицата на Мартин не би трябвало да изпитва топли чувства към Бруно?

— Точно така. Бил Мартин е страдал от рак на белите дробове в последен стадий. Болестта се прехвърляла и към костите. Оставал му най-много още месец живот. Но това не съвпадало с нечий график и се наложило да му помогнат. — Тя отвори папката. — Успях да получа резултатите от аутопсията на Мартин. Балсамиращият разтвор е проникнал навсякъде, дори до стъкловидното тяло, което иначе е много подходящо за откриване на отрови, защото след смъртта не се превръща в пихтия като кръвта.

— Стъкловидното тяло? — повтори Кинг. — Това е течността, която изпълва окото, нали?

Тя кимна.

— Но в пробата от средния мозък откриха повишено съдържание на метанол.

— Нищо необичайно, ако човекът е пийвал повечко. Метанолът се среща във виното и уискито.

— И тук си прав. Просто го отбелязвам, защото е направило впечатление на съдебния лекар. Метанолът обаче е и съставка на балсамиращата течност.

— И ако са знаели, че няма да има аутопсия и тялото ще бъде балсамирано…

Джоун довърши:

— Балсамирането може да прикрие присъствието на метанол или поне да обърка съдебния лекар, когато бъде извършена аутопсия.

— Значи идеално убийство?

— Не и когато ние водим разследването — каза Джоун с усмивка.

— Какво очакваш да ни каже Милдред?

— Ако Бруно е променил графика си, за да се срещне с жена, която се представя за Милдред Мартин, значи е смятал, че истинската Милдред Мартин има да му каже нещо важно. Доколкото съм чувала, Джон Бруно не върши нищо без полза за себе си.

— Или ако нещо не го застрашава. И какво те кара да мислиш, че тя ще каже на нас!

— Проверих какво се знае за нея и открих, че също си пада по пиенето и по вниманието на красиви мъже. Надявам се да схващаш намека. Ако можеш, свали превръзката. Имаш толкова хубава коса.

— А какво ще е твоето участие?

Тя се усмихна лукаво.

— Ролята на безсърдечната кучка. Изпипала съм я до съвършенство.