Част от секундата

52

Когато се обади Кейт, Мишел бе стигнала само до половината от досиетата за Боб Скот. Тъй като тя явно нямаше да се върне скоро, Джоун взе кутията в мотела, където бе отседнала, и продължи да преглежда. След разговора с Кинг се нуждаеше от нещо, което да я разсее от спомена за онази мъчителна среща.

Когато отвори кутията и започна да прехвърля съдържанието й, осъзна, че Паркс не се е шегувал — бъркотията беше пълна. Тя обаче усърдно прелистваше всяка страница, изчиташе всеки документ, докато не станеше ясно, че се отнася до друг Боб Скот. След два часа поръча по телефона да й донесат вечеря и кана кафе. Щеше да остане тук още доста време, а нямаше представа кога ще се върнат Кинг и Максуел. Понечи да телефонира на Кинг, но в последния момент се отказа.

С наближаването на дъното работата потръгна. Джоун извади няколко листа и ги подреди върху леглото. Между тях имаше заповед за арест на някой си Робърт К. Скот. Адресът беше някъде в Тенеси, а що се отнася до града, Джоун изобщо не го бе чувала досега. Доколкото успя да разбере, ставаше дума за незаконно притежание на оръжие. Този Боб Скот имал няколко пушки, каквито не се полагат на частни лица. Все още нямаше начин да разбере дали е същият Боб Скот, когото търсеха. Но онзи, когото познаваше, си падаше по оръжията.

Нататък четивото стана още по-интригуващо. Както често се случва, Федералната шерифска служба била ангажирана да извърши ареста от името на Бюрото за алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия. Навярно затова Паркс бе успял да се добере до този документ. Боб Скот можеше и да е свързан с настоящия случай, но връзката трябваше да е по линия на Ритър. И все пак всички те предполагаха, че Бруно и Ритър може да са свързани по някакъв начин. Убийствата на Лорета Болдуин и Милдред Мартин потвърждаваха тази връзка. Но как можеше два съвсем различни случая да имат едни и същи участници? Какъв бе общият знаменател? Какъв? Подлудяваше я мисълта, че отговорът може да е пред очите им, а те да не го виждат.

Мобилният й телефон иззвъня. Обаждаше се Паркс.

— Къде си сега? — попита той.

— В „Кедрите“. Преглеждам онази кутия, която ни остави. И мисля, че открих нещо.

Тя му разказа за заповедта за арест.

— По дяволите, изпълнена ли е?

— Не знам. Вероятно не, защото ако го бяха арестували, щеше да има някакви документи.

— Ако човекът има заповед за арест заради нарушения на законите за притежание на оръжие, може да се окаже, че точно той е онзи смахнат, който стои зад всичко това.

— Но как да го свържем с престъпленията? Няма логика.

— Права си — уморено каза Паркс. — Къде са Кинг и Максуел?

— Отидоха да поговорят с Кейт Рамзи. Тя се обади, че имала още сведения за тях. Уредиха си среща в Шарлотсвил.

— Ако баща й не е действал сам, другият тип, когото е чула, може да се окаже Боб Скот. Той би бил идеалният вътрешен съучастник за подготовка на удара. Типичен троянски кон.

— Как искаш да продължим с онова, което открих?

— Предлагам да поръчаме на няколко души да проверят. Добра находка, Джоун. Може наистина да те бива толкова, колкото разправят хората.

— Всъщност повече, мистър Паркс.

Щом прекъсна връзката, Джоун изведнъж подскочи като ужилена.

— О, боже! — възкликна тя, гледайки телефона си. — Не може да бъде!

На вратата се почука. Тя отвори и на прага се появи сервитьор с масичка на колелца.

— Там ли да я оставя, госпожо?

— Да — отвърна разсеяно Джоун. Умът й работеше трескаво. — Там е добре.

— Да ви налея ли кафе?

— Засега не. — Тя подписа чека и се обърна. — Благодаря.

Джоун се канеше да телефонира, когато усети нечие присъствие зад гърба си. Обърна се, но преди дори да извика, пред очите й притъмня.

Младата жена постоя над проснатата на пода Джоун. После Таша се наведе и пристъпи към работата си.