Част от секундата

38

Излетяха с частен самолет за Дейтън, Охайо, после продължиха с кола до една психиатрична клиника, която се намираше на около трийсет минути път северно от града. Джоун се бе обадила предварително да получи разрешение за свиждане със Сидни Морс.

— Не беше чак толкова трудно, колкото предполагах — обясни тя на Кинг. — Макар че когато споменах кого искам да видя, жената отсреща се разсмя. Нямало пречки да го посетим, но щяло да бъде безполезно.

— Откога е тук Морс? — попита Кинг.

— От около година. Изпратили са го близките му. Или по-точно брат му, Питър Морс. Изглежда, няма други роднини.

— Мислех, че Питър Морс има неприятности с полицията. Не беше ли наркоман?

— Именно, беше. Никога не е влизал в затвора, вероятно благодарение на влиятелния си брат. По всичко личи, че се е отказал от наркотиците и когато по-големият му брат превъртял, той го настанил в щатската психиатрична клиника.

— Защо точно в Охайо?

— Доколкото разбрах, преди това Сидни живеел тук с брат си. Вероятно вече не е в състояние сам да се грижи за себе си.

Кинг поклати глава.

— Как се обръща съдбата! За по-малко от десет години някогашният герой на деня става постоянен жител на лудницата.

Малко по-късно Кинг и Джоун седяха в малка стая на унилото болнично заведение. По коридора долитаха стонове, крясъци и ридания. Хора, отдавна загубили разсъдъка си, седяха прегърбени в инвалидни колички из коридорите. В общата зала близо до приемната неколцина пациенти гледаха телевизия. Сестри, лекари и санитари с бели престилки крачеха уморено насам-натам, сякаш потискащата обстановка изсмукваше енергията им.

Кинг и Джоун станаха, когато един санитар докара пациента в инвалидна количка. Младежът кимна.

— Добре, ето го Сид. — Той коленичи пред Морс и го потупа по рамото. — Хей, Сид, тези хора искат да поговорят с теб, чуваш ли ме? Нищо друго, само да поговорят.

При последните думи санитарят се ухили. После той стана, а Джоун попита:

— Има ли нещо, което трябва да знаем? Например да избягваме някоя особено болезнена тема?

Младежът се усмихна, разкривайки ред криви зъби.

— Не и със Сид. Изобщо няма значение.

Кинг не можеше да откъсне очи от развалината в количката. Нима същият този човек преди осем години бе само на крачка от осъществяването на най-изумителния трик в американската политика? Морс бе поотслабнал, но все още си оставаше пухкав. Косата му беше обръсната; имаше къса прошарена брада. Кинг помнеше, че някога очите му бяха като лазери, не пропускаха нищо. Сега изглеждаха напълно безжизнени. Да, пред тях наистина седеше Сидни Морс, но само като сянка, куха обвивка.

— Каква е диагнозата? — попита той.

— Никога няма да излезе оттук, това му е диагнозата — отговори санитарят, който се представи с името Карл. — Напълно си е загубил ума. Превъртял е и няма да се оправи. Вижте какво, аз ще съм малко по-нататък по коридора. Като свършите, просто елате да ме повикате.

И Карл излезе.

Джоун се озърна към Кинг.

— Не мога да повярвам, че е той. Знам, че кариерата и репутацията му понесоха тежък удар след смъртта на Ритър, но кой би си помислил, че ще стигне дотук?

— Може да е станало постепенно — отговори той. — Много неща могат да се случат за осем години. Погледни мен например. След провала с Ритър той направо се срина. Никой не го искаше. Изпадна в депресия. А може би, докато са живеели заедно, по-малкият брат е подтикнал Сидни към наркотиците в момент, когато е бил най-уязвим. Спомням си как веднъж по време на кампанията Сидни спомена, че имал големи неприятности заради наркоманията на брат си. Онзи бил много изобретателен в измислянето на начини да си набавя пари за дрога. Изпечен мошеник. — Кинг коленичи пред Морс. — Сидни, Сидни, не ме ли помниш? Аз съм Шон Кинг. Агент Шон Кинг — добави той.

Никаква реакция. Струйка слюнка се стече по устната на нещастника. Кинг се озърна към Джоун.

— Баща му беше известен адвокат, а майка му наследница на богат род. Чудя се къде ли са отишли всичките им пари.

— Може да са използвани за издръжката му тук.

— Не, това е обществено заведение, а не някакъв луксозен пансион.

— Тогава може да са попаднали в ръцете на брат му. Всеки е получил дял от наследството, а сега братът контролира всичко. И изобщо какво ме интересуват братята Морс? Дошла съм да намеря Джон Бруно.

Кинг отново се обърна към Морс. Човекът не бе помръднал.

— Господи, погледни тези белези от нож по лицето му.

— Самонараняване. Случва се понякога при душевноболните.

Кинг поклати глава и се изправи.

— Хей, играхте ли вече с него? — попита нечий писклив глас.

Двамата се обърнаха и погледнаха ниския костелив мъж, който стоеше зад тях, стиснал раздърпано плюшено зайче. Лицето му беше толкова дребничко, че приличаше на джудже. Облеклото му се състоеше единствено от протрит халат, явно без нищо отдолу. Джоун бързо извърна глава.

— Играта — каза човекът и ги погледна с детинско изражение. — Играхте ли вече?

Кинг посочи Морс.

— Какво, с него ли?

— Аз съм Бъди. — Новодошлият повдигна парцаливото зайче. — И това също е Бъди.

— Приятно ми е да се запозная с теб, Бъди — каза Кинг. Той погледна зайчето. — И с теб също, Бъди. Значи познаваш Сид?

Бъди енергично закима.

— Играем играта.

— Да, играта. Защо не ми я покажеш? Може ли?

Бъди отново кимна и се усмихна. Изтича в ъгъла на стаята, където имаше кашон с разни вехтории. Извади топка за тенис и се върна при тях. Застана пред Море и вдигна топката.

— Добре, сега хвърлям…

Изведнъж Бъди сякаш загуби връзка със света и остана да стои с безизразни очи и зяпнала уста, стискайки заека и топката.

— Топката — подсказа му Кинг. — Хвърляш топката, Бъди.

Бъди се съживи.

— Добре, хвърлям топката.

Той демонстративно размаха ръка като професионален играч на бейзбол, при което халатът разкри доста повече от анатомията му, отколкото биха желали да видят Кинг и Джоун. Когато пусна топката обаче, замахът беше бавен и отмерен.

Топката летеше право към главата на Морс. Секунда преди да го улучи, дясната му ръка се стрелна нагоре и я хвана. После ръката се отпусна, продължавайки да стиска топката. Бъди заподскача насам-натам, после се поклони.

— Играта — обяви той.

Пристъпи към Морс и се опита да вземе топката, но пръстите на болния стискаха здраво. Бъди се завъртя към гостите с жална физиономия.

— Никога не я дава. Той е лош! Лош, лош, лош!

Карл подаде глава през вратата.

— Наред ли е всичко? Ехей, Бъди.

— Той не ми дава топката — проплака Бъди.

— Няма проблеми. Успокой се.

Карл пристъпи напред, взе топката от ръката на Морс и я подаде на Бъди. Дребосъкът се обърна към Кинг и протегна ръка.

— Сега е твой ред!

Кинг сви рамене и лекичко метна топката към Морс, който отново я хвана.

— Никой ли не идва да навести Сид? — обърна се Джоун към Карл.

— Отначало идваше брат му, но вече отдавна не сме го виждали. Сид сигурно е бил голяма клечка преди години, защото когато го приехме, идваха разни журналисти. Но това не трая дълго, след като видяха в какво състояние е. Сега никой не идва. Той просто си седи на стола.

— И лови топката — добави Джоун.

— Точно така.

Докато си тръгваха, Бъди изтича след Джоун и Кинг. Стискаше топката за тенис.

— Ако искате, можете да я вземете. Аз имам още много.

Кинг взе топката.

— Благодаря, Бъди.

Бъди вдигна заека.

— Благодари и на Бъди.

— Благодаря, Бъди.

Дребосъкът погледна Джоун и вдигна заека още по-високо.

— Целувка за Бъди?

Кинг смушка Джоун с лакът.

— Давай, симпатичен е.

— Какво, дори без да ме е черпил една вечеря?

Джоун целуна заека по бузата. После попита:

— Значи сте добри приятели със Сидни… със Сид, искам да кажа.

Бъди кимна тъй енергично, че брадата му се удари в гърдите.

— Стаята му е до моята. Искате ли да я видите?

Кинг погледна Джоун.

— Така и така сме дошли.

Тя сви рамене.

— Щом сме приели играта…

Бъди хвана ръката на Джоун и ги поведе по коридора. Двамата не знаеха дали е разрешено да влизат в тази част на болницата без придружител, но никой не им попречи.

Бъди спря пред една стая и плесна с длан по вратата.

— Това е моята стая! Искате ли да видите? Много е хубава.

— Разбира се — каза Джоун. — Може вътре да имаш още някой Бъди.

Бъди отвори вратата и веднага пак я захлопна.

— Не обичам да ми гледат нещата — каза той, като ги наблюдаваше с тревога.

Кинг въздъхна примирено.

— Добре, Бъди, къщата си е твоя, ти командваш.

— Тази ли е стаята на Сид? — попита Джоун, сочейвд вратата вляво от Бъди.

Дребосъкът отвори вратата отдясно.

— Не, тази.

— Разрешено ли е, Бъди? — попита Кинг. — Може ли да влезем?

— Разрешено ли е, Бъди? Може ли да влезем? — повтори Бъди, като ги гледаше с широка усмивка.

Джоун се озърна към коридора и не видя някой да ги наблюдава.

— Мисля, че може, Бъди. Защо не останеш отвън да пазиш?

Тя се вмъкна в стаята. Кинг я последва и затвори вратата. Бъди остана да стои отвън с уплашена физиономия. Вътре двамата огледаха спартанското обзавеждане.

— Падението на Сидни Морс е пълно и окончателно — отбеляза Джоун.

— Често става така — подхвърли разсеяно Кинг, продължавайки да оглежда стаята.

Наоколо се носеше силна миризма на урина. Кинг се запита колко често сменят чаршафите. В ъгъла имаше малка масичка. На нея лежаха няколко снимки без рамки. Кинг ги вдигна.

— Изглежда, в стаите не се разрешават остри предмети от стъкло и метал.

— Море не ми се видя способен на самоубийство, както впрочем и на каквото и да било друго.

— Кой знае, може да глътне оная топка и да умре от задушаване.

Кинг разгледа снимките. На едната се виждаха двама младежи в ученическа възраст. Единият държеше бейзболна бухалка.

— Братя Морс. Тук вероятно са гимназисти. — Кинг вдигна друга снимка. — А това сигурно са родителите им.

Джоун застана до него и погледна снимките.

— Майка им е била грозничка.

— Грозничка, но богата. За много хора това е по-важно.

— Таткото изглежда много внушителен.

— Нали ти казах, виден адвокат.

Джоун взе снимката и я повдигна.

— Сидни още тогава е бил пълничък, но симпатичен. Питър също изглежда добре… хубаво телосложение, същите очи като на брат му. — Тя се вгледа в пръстите, уверено стегнати около бухалката. — Навярно е бил спортист в гимназията. На осемнайсет е стигнал върха и оттам насетне всичко тръгва надолу. Наркотици, хулиганство и тъй нататък.

— Не е първият.

— На колко години е Питър сега?

— Малко по-млад от Сидни, значи на петдесет и няколко.

Джоун се вгледа в лицето на Питър.

— Малко прилича на Тед Бънди. Красив, чаровен и щом се разсееш, тутакси ти прерязва гърлото.

— Досущ като някои мои познати от женски пол.

В ъгъла имаше малка кутия. Кинг отиде натам и прерови съдържанието. То се състоеше от купчина стари, пожълтели вестникарски изрезки. Повечето отразяваха събития от кариерата на Сидни Морс.

Джоун надникна през рамото му.

— Много мило от страна на брат му, че е донесъл този своеобразен дневник. Макар и Сидни да не може да го прочете.

Кинг не отговори. Продължаваше да прелиства. След малко вдигна една омачкана изрезка.

— Тук пише за ранната кариера на Морс като театрален режисьор. Спомням си, че той веднъж ми разказа. Правел невероятно сложни постановки. Но не вярвам някоя от тях да е донесла пари.

— Едва ли това го е вълнувало. Едно синче на богата майчица може да си позволи подобни капризи.

— Е, по някое време той се отказал от експериментите и почнал наистина да си изкарва хляба. Но дори и кампанията на Ритър организира като театрална постановка.

— Сещаш ли се за още нещо, преди окончателно да задраскаме Сидни Морс от списъка? — попита Джоун.

— Дали да не погледнем под леглото? — предложи Кинг.

Джоун го изгледа презрително.

— Това е работа за момчета.

Кинг въздъхна, предпазливо надникна под леглото и бързо се изправи.

— Е? — попита Джоун.

— Не ти трябва да знаеш. Хайде да се махаме.

Когато излязоха, Бъди чакаше пред стаята.

— Благодаря за помощта, Бъди — каза Джоун. — Беше истинско сладурче.

Той я погледна с вълнение.

— Целувка за Бъди?

— Вече го целунах — учтиво напомни тя.

Бъди изведнъж се нацупи, готов да заплаче.

— Не, този Бъди.

И той посочи гърдите си с пръст. Джоун зяпна от смайване и се озърна към Кинг за помощ.

— Съжалявам, това е работа за момичета — ухили се той.

Джоун се втренчи в жалния Бъди, тихичко изруга, после изведнъж го сграбчи и залепи звучна целувка върху устата на дребосъка. Обърна се, избърса устни и прошепна на Кинг:

— Какви неща трябва да правя за милион долара.

Сетне излезе с широка крачка.

— Довиждане, Бъди — каза Кинг и я последва.

Щастливият Бъди трескаво размаха ръка и отвърна:

— Довиждане, Бъди.