Червеният кръг

15Талия се присъединява към бандата

Талия Дръмънд почти последна от персонала напусна банката тази вечер и застана на стъпалата, оглеждайки се безцелно наляво-надясно, докато навличаше ръкавиците си. Ако и да забеляза човека, който я гледаше от другата страна на пътя, тя не издаде това дори с поглед. След малко очите й се спряха на Мили, която чакаше на няколко метра на улицата, и тръгна към нея.

— Много се бавиш, Дръмънд — промърмори мис Макрой. — Знаеш, че не трябва да караш приятеля ми да чака. Той не обича това.

— Ще потърпи — каза Талия. — Аз не тичам по разписание, когато се касае за мъже.

И закрачи до Мили. Двете вървяха стотина метра по оживената улица, преди да свърнат в Рийдър стрийт.

Ресторантите по Рийдър стрийт бяха приели названия, целящи да напомнят за веселостта и епикурейските чудесии на Париж. „Мулен гри“ беше малко, продълговато заведение, което с помощта на много огледала и варак бе успяло да създаде атмосфера на претрупан блясък.

Масите бяха готови за вечеря, но на тях нямаше никого, защото имаше още два часа до вечерята, а на собственика на „Мулен гри“ такава традиция като следобедния чай беше неизвестна. Изкачиха се по тясна стълба до друга столова на първия етаж и един мъж, седнал на една от масите, стана пъргаво да ги посрещне. Той беше пригладен, чернокос млад човек, намазаната му хубаво с брилянтин коса беше вчесана назад от челото и беше облечен, макар и не по последна мода, но поне по последната мода, която му харесваше.

Лек лъх на риган, мека широка ръка и две бляскави немигащи очи бяха първите впечатления, които Талия получи.

— Седнете, седнете, мис Дръмънд — каза той весело.

— Келнер, донесете чая.

— Това е Талия Дръмънд — представи я мис Макрой, явно излишно.

— Не е нужно да се запознаваме — засмя се младият мъж. — Аз съм чувал много за вас, мис Дръмънд. Името ми е Барнет.

— Флъш Барнет — каза Талия и той изглеждаше учуден и поласкан.

— Значи и вие сте чували за мен?

— Тя чува всичко — вметна мис Макрой примирително, — и нещо повече — добави тя многозначително, — познава Марл и днес ще вечеря с него.

Барнет погледна остро от едната към другата, после погледът му се спря на Мили Макрой.

— Казвала ли си й нещо? — запита той. В гласа му имаше заплашителна нотка.

— Не е нужно да й казваш нищо — отвърна мис Макрой предизвикателно. — Тя знае всичко!

— Ти ли й каза? — повтори той.

— За Марл ли? Не, мислех, че ти ще й кажеш.

В този момент келнерът донесе чая и тримата мълчаха, докато той не си отиде.

— Слушайте, аз съм откровен човек — подзе Флъш Барнет. — И ще ви кажа как ви наричам.

— Изглежда интересно — рече момичето, без да откъсва очи от лицето му.

— Аз ви наричам Лошата Талия. Какво ще кажете? Сполучливо, нали? — рече мистър Барнет, като се облегна на стола си и взе да я наблюдава. — Лошата Талия! Вие сте злосторно момиче! Аз бях в съда, когато старият Фройънт ви обвини в кражба!

Той поклати закачливо глава.

— Вие сте натъпкан със сведения като миналогодишния алманах — каза Талия Дръмънд невъзмутимо. — Предполагам, че не ме доведохте тук да си разменяме комплименти?

— Не — призна Флъш Барнет, и ревнивата мис Макрой позна по някои признаци в какво обаяние оплиташе това момиче нейния любовник. — Доведох ви тук да говорим по работа. Всички тук сме приятели и упражняваме един и същ стар занаят. Искам да ви заявя веднага, че не съм от вашите дребни крадци-мошеници, които живеят ден за ден. Зад мен стоят хора, които могат да намерят колкото пари искате, ако работата е свършена добре, а вие разваляте една хубава, работа, Талия.

— О, така ли? — възкликна Талия. — Да речем, че съм такава, за каквато ме мислите, по какъв начин развалям работата?

Мистър Барнет поклати глава с усмивка.

— Мое мило момиче — каза той с добродушен укор, — колко време мислите ще изкарате, като вземате пари от пликове и пращате парчета стара хартия? А? Ако приятелят ми Брабазон не беше си втълпил в глупавата глава, че измамата се върши в пощата, полицията отдавна да беше ви пипнала. А когато казвам „приятелят ми Брабазон“, аз не се шегувам, разбирате ли?

Тук той очевидно сметна, че е казал много, макар и да му беше трудно да отмине въпроса за приятелството си със строгия банкер. Когато го предизвикваха, той можеше да каже и повече, но Талия не продума нищо.

— А сега ще ви кажа нещо — той се облегна на масата и регулира гласа си. — Ние с Мили работим в банката на Брабазон от два месеца. Има много пари за измъкване, но не от банката — Брабазон ми е приятел, — а чрез един от нейните клиенти, човекът с най-тлъстата сметка — Марл.

За втори път през този ден Талия сви устни.

— Тук грешите — каза тя спокойно. — Със сметката на Марл не може да се купи дори паница леща.

Той я изгледа невярващо, после погледна намръщено Мили Макрой.

— Ти ми каза, че той имал най-малко сто хиляди…

— Има ги — потвърди тя.

— Имаше ги до днес — обади се Талия. — Ала след обед мистър Брабазон излезе… мисля, че е ходил в Английската банка, понеже банкнотите бяха нови. Повика ме и ги видях струпани на бюрото му. Каза ми, че закрива сметката на Марл и че не иска да има за клиент такъв човек. После взе парите и мисля, че се е отбил при Марл, защото когато се върна точно преди затварянето на банката, ми връчи чек от Марл.

— Аз уредих тази сметка, мис Дръмънд — каза Флъш Барнет. — Смятам, че този мошеник няма вече да ни създава неприятности.

— Знаеше ли, че Марл те е поканил на вечеря? — попита Мили, но приятелката й поклати глава.

Мистър Барнет не каза нищо. Той седеше облегнат на стола си и опипваше брадата си с разсеян поглед.

— Голяма сума ли беше? — попита той.

— Шейсет и две хиляди — отговори момичето.

— И са в къщата му? — Лицето на Барнет поруменя от вълнение. — Шейсет и две хиляди! Чу ли, Мили? И тази вечер ще вечеряте с него? — изрече Флъш Барнет бавно и многозначително. — Е, какво ще кажете?

Талия срещна погледа му, без да трепне.

— Какво да кажа?

— Това е възможност, която се явява веднъж в живота — каза той с пресипнал от вълнение глас. — Вие ще отидете в къщата. Няма да бъде трудно да оплетете стареца, нали, Талия?

Тя мълчеше.

— Аз познавам мястото — каза Флъш Барнет, — една от ония чудати малки къщи в Кенсингтън, чието поддържане струва цяло състояние. Марисбърг плейс, Бейзуотър роуд.

— Аз зная много добре адреса — каза момичето.

— Той държи трима слуги — каза Флъш Барнет, — но обикновено са навън всяка вечер, когато се случи господарят им да се забавлява с приятелка. Разбирате ли ме?

— Но аз няма да гостувам в къщата му — възрази момичето.

— Какво му струва една малка вечеря след представлението? — запита Барнет. — Да речем, че ви покани и вие приемете. Когато отидете в къщата му, там няма да има слуги. Мога да ви се закълна. Аз съм проучил Марл.

— Какво очаквате от мен? Да го ограбя? — запита Талия. — Да пъхна пистолет под носа му и да кажа: „Давайте парите“?

— Не бъдете глупава — каза мистър Барнет, престанал изведнъж да се преструва на галантен джентълмен. — Трябва само да вечеряте и да си тръгнете. Забавлявайте го, разсмивайте го. Не се плашете, защото аз ще бъда в къщата скоро преди вас, а пък ако има неприятности, ще бъда налице.

Момичето си играеше с чаената лъжичка, вперило очи в покривката на масата.

— Ами ако не освободи слугите си?

— Можете да разчитате на това — прекъсна я мистър Барнет. — Ей богу! Никога не е имало такава чудесна възможност! Съгласна ли сте?

Талия поклати глава.

— Тази работа не е по силите ми. Може би сте прав и вероятно ще си имам неприятности, ала ми се струва, че по ме бива за кражби на дребно.

— Ами! — възкликна Барнет ядосан. — Вие сте луда! Сега е време за голям урожай, мила. Вие сте известна в полицията. И вие като мен сте в центъра на вниманието. Ще свършите ли тази работа?

Тя отново сведе очи към покривката на масата и си заигра нервно с лъжичката.

— Добре — каза, повдигайки внезапно рамене. — Ако ще се давя, по-добре в дълбока вода да се давя.

— Или заради хубав пай от шейсет хиляди вместо някакви си мизерни двеста, а? — подхвърли Барнет весело и даде знак на келнера.

Талия излезе от ресторанта и тръгна към къщи. Трябваше да мине покрай банката, но не бива да взема такси, помисли си тя, докато не напусне квартала, където проницателните очи на мистър Брабазон може да забележат нейното разточителство. Точно когато се вля в потока пешеходци, изпълнили Риджънт стрийт, усети докосване по ръката си и се обърна.

До нея крачеше някакъв млад мъж, хубавец със сериозно лице, който не се усмихваше подкупващо като други, които я побутваха за ръката по Риджънт стрийт, нито запита в същата посока ли отива като него.

— Талия!

Тя се обърна бързо, като чу гласа му, и за секунда загуби самообладание.

— Мистър Бирдмор? — запъна се тя.

Лицето на Джим беше зачервено, явно беше смутен.

— Исках само да ви поговоря за малко. Една седмица чаках да ми се удаде такъв случай — изрече той бързо.

— Значи сте знаели, че съм у Брабазон… кой ви каза?

Той се поколеба, преди да отговори:

— Инспектор Пар — но като видя как устните на момичето се изкривиха от усмивка, продължи: — Всъщност старият Пар не е лош човек. Той никога оттогава не е казвал лоша дума за вас, Талия.

— Оттогава! — повтори тя. — Но това има ли значение? А сега, мистър Бирдмор, трябва да си вървя. Имам много важен ангажимент.

Но Джек държеше здраво ръката й.

— Талия, няма ли да ми кажеш защо постъпи така? — запита той тихо. — Кой стои зад теб?

Тя се засмя.

— Има причина да бъдеш в такава необикновена компания — продължи Джек.

— Каква необикновена компания? — попита Талия.

— Ти току-що излезе от един ресторант — каза той. — Беше там с един човек на име Флъш Барнет, известен мошеник, лежал в затвора. Жената с теб беше Мили Макрой, негова съучастница, свързана с обира на Дарлингтънската кооперация и също лежала в затвора. Понастоящем работи в банката на Брабазон.

— Е? — запита момичето.

— Нима не знаещ що за хора са те? — настояваше Джек.

— А ти отде ги познаваш? — попита тя спокойно.

— Греша ли в предположението си, че не си бил сам в твоето… наблюдение? Не беше ли с теб възхитителният мистър Пар? Виждам, че казвам истината. Та вие самият, мистър Бирдмор, сте почти полицай.

Джек беше смаян.

— Знаеш ли, че дълг на мистър Пар е да осведоми твоя работодател с какви хора се събираш? — попита той. — За бога, Талия, погледни трезво на положението си.

Но тя се засмя.

— За нищо на света не бих попречила на един отговорен полицейски служител да изпълни дълга си. Но по-добре мистър Пар да не върши това. Така ще прояви поне благоприличие — усмихна се тя. — Да, по-добре да не се занимава с това. Нямам нищо против полицията да се старае да отклонява слабохарактерните от грешния път. Но работодател, който се опитва да поправи едно блудно момиче, е досаден, не мислиш ли така?

Джек Бирдмор неволно се засмя.

— Право да ти кажа, Талия, ти си твърде умна, за да дружиш с такива хора и да водиш такъв живот — каза той разпалено. — Зная, че нямам право да се меся, но бих могъл да ти помогна. Особено — той се поколеба, — ако си направила нещо, заради което тези хора имат власт над теб.

Тя подаде ръка с неочаквана усмивка.

— Сбогом — каза ласкаво и го остави да се чувствува в глупаво положение.

Талия Дръмънд закрачи бързо по Бърлингтънския пасаж към Пикадили и се качи на едно такси. Блокът къщи, пред който слезе, беше разположен на Мерилбоун роуд, видимо по-добър от къщите по Лексингтън стрийт.

Портиерът в ливрея я закара с асансьора на третия етаж и тя влезе в красиво и разкошно мебелиран апартамент.

Натисна един звънец и се яви някаква сериозна жена на средна възраст.

— Марта — каза Талия, — не искам чай, благодаря ти. Извади синята ми вечерна рокля и телефонирай в гаража на Уолтман, че искам една кола да бъде тук в седем и двайсет и пет.

Заплатата на мис Дръмънд в банката беше точно четири лири стерлинги на седмица.