Червеният кръг

38Арестуването на Талия

Седем дни след срещата на министрите, правителството даде да се разбере, че не може и дума да става за някаква сделка с Червения кръг.

Този след обяд мистър Рафаел Уилингс очакваше посещение. Неговата къща в Онслоу Гардънс беше една от най-представителните в цялата околия. Колекцията му от антични мечове и оръжия, безценните му гравюри и редките репродукции нямаха равни на себе си. Докато се приготвяше обаче за срещата, Уилингс не мислеше за антикварните интереси на своя посетител. Той беше малко разколебан от един документ, който бе получил, в който с обикновен език се описваше характерът на Талия.

— Може да е крадла. Добре! Нека вземе някой меч от колекцията, някоя репродукция от стената, дори най-скъпоценния от камъните в сейфа ми, стига да е нежна и приятна.

Когато пристигна, Талия беше посрещната от един човек с чуждоземен акцент. Тя си спомни, че Рафаел Уилингс имаше в къщата си само италианска прислуга.

Момичето огледа неспокойно стаята, в която го въведоха, и с изненада откри, че на всяка стена имаше отворен прозорец. Очакваше да види чай, сервиран върху малка масичка за двама, но на пръв поглед в стаята беше само колекцията.

Няколко секунди по-късно Уилингс влезе и горещо я приветствува.

— Яжте, пийте и се веселете, защото утре ще бъдем мъртви, а може би дори и днес — каза той мелодраматично. — Чухте ли новините?

Тя поклати глава.

— Аз ще бъда първата жертва на Червения кръг. Сигурно четете вестници и знаете за прочутата ни група. Да — Уилингс се засмя, — от всичките си колеги аз имам честта първи да бъда принесен в жертва, за кураж на останалите.

Талия се чудеше как може при това положение да запази невъзмутимото си изражение.

— Тъй като трагедията трябва да се разиграе по някое време след обяд в тази къща — продължи той, — ще ви помоля да удължите вашето любезно…

На вратата се почука. Влезе прислужникът и съобщи нещо на италиански, което момичето не разбра.

Рафаел кимна.

— Колата ми е пред вратата. Ако ми направите честта, бихме могли да изпием по чаша чай в едно мое местенце недалеч оттук. Ще бъдем там след половин час.

Талия не беше очарована от предложението.

— Къде точно се намира това ваше местенце? — попита тя.

Той обясни, че е между Барнит и Хатфийлд и се впусна да описва прелестите на Хърдфоршър.

— Предпочитам да пия чай тука — настоя Талия, но той поклати глава.

— Повярвайте ми, скъпа моя, не се страхувам ни най-малко от заплахата на Червения кръг. А Онслоу Гардънс се превърна в райски остров с такава възхитителна гостенка. Но днес следобед дойдоха полицаите и промениха плановете ми. Аз им казах, че съм поканил на чай една приятелка, но те настояха да бъдем повече хора.

Както винаги, провалят дори добрите ми намерения. И така, мис Дръмънд, надявам се няма да развалите този тъй хубав следобед? Дължа ви хиляди извинения, но ще бъда много разочарован, ако ми откажете. Изпратих двама от прислужниците си да приготвят всичко и се надявам, че ще мога да ви покажа най-прелестната къща на 100 мили от Лондон.

Тя кимна:

— Съгласна съм.

Той излезе от стаята и тя тръгна да разглежда с интерес красивата колекция.

Когато се върна, облечен с тежкото си палто, Уилингс я завари прехласната пред стената с красивите образци на източните оръжейни майстори.

— Нали са прекрасни? Толкова съжалявам, че не мога да ви разкажа историята им — изведнъж тонът му се промени. — Кой е взел асирийската кама?

На стената ясно личеше празното място, където е висяло оръжието и малкият етикет отдолу доказваше липсата.

— Аз се питах същото — отвърна момичето.

— Може би някой от слугите я е свалил? — каза намръщено Уилингс. — Въпреки че съм дал изрични инструкции да не ги почистват без личната ми заповед. — По лицето му премина колебание. — Ще проверя, когато се върна — заключи той и поведе момичето към очакващата ги лимузина.

Талия усети, че изчезването на ценния трофей го смути и че градусът на настроението му спадна.

— Не мога да разбера — каза Уилингс, докато минаваха през Барнит. — Сигурен съм, че вчера камата беше там, защото я показвах на сър Томас Самърс, който е голям любител на източното оръжейно изкуство. Никой от прислугата не би посмял да докосне колекцията.

— Може би в стаята е влизал някой непознат?

Уилингс поклати глава:

— Само джентълменът от Управлението на полицията, а аз съм абсолютно сигурен, че не го е взел той. Това е една малка загадка, но засега можем да я забравим.

До края на пътуването той беше внимателен, учтив и много забавен. Нито веднъж не даде вид, че изпитва към нея някакво друго чувство, освен онова, което се предполага за добре възпитан мъж към уважавана гостенка.

Уилингс не беше преувеличил прелестите на своето „малко местенце“ на Хатфийлд Роуд. В действителност то се намираше на около три мили от главния път и беше кокетно разположено всред една хълмиста местност.

— Ето че пристигнахме — каза той, докато я превеждаше през хола към една обзаведена с вкус малка приемна.

Чаят беше сервиран, но наоколо не се виждаше прислуга.

— Сега вече, скъпа моя, слава богу, сме сами.

Тонът и държанието му се бяха променили и Талия разбра, че е настъпил критичният момент. Ръката й, която наливаше чай от димящия чайник, не трепна. Изглеждаше напълно незаинтересована към казаните думи. Докато поставяше чашата пред него, той най-неочаквано се наведе и я целуна. Секунда по-късно тя вече беше в ръцете му.

Талия не се съпротивляваше, но мрачните й очи упорито се втренчиха в неговите.

— Искам да ви кажа нещо.

— Можете да ми кажете всичко, скъпа — отвърна влюбеният Уилингс, като я притискаше силно, загледан в очите й.

Преди обаче тя да успее да проговори, той впи устните си в нейните. Талия се опита да вмъкне ръка помежду им и да му приложи хватка от джиу-джицу, която бе научила в училище, но противникът й явно имаше понятие от това изкуство. При влизането си в стаята тя бе видяла ниша със завеси в единия край и сега Уилингс я влачеше нататък. Талия не викаше, дори според Рафаел се съпротивляваше по-малко, отколкото очакваше. Само на два пъти се опита да проговори, но и двата пъти той я спря. Боричкайки се, те приближаваха все по-близо и по-близо до завесата…

Двамата прислужници италианци се намираха в кухнята, която беше доста отдалечена, когато чуха вик и оглеждайки се, се втурнаха в хола. Вратата на гостната беше отключена и те я отвориха рязко. Близо до завесата по лице лежеше Рафаел Уилингс със забити десет сантиметра от асирийската кама в рамото. До него с втренчен поглед стоеше пребледняла Талия.

Единият от слугите издърпа камата от гърба на господаря си и го положи стенещ върху дивана, а другият грабна телефона. Във вълнението си този, който се опитваше да спре кръвотечението от раната, говореше нещо бързо и неясно на Талия, но тя нито го чуваше, нито би го разбрала.

Момичето напусна като насън стаята, мина през хола и излезе на открито.

Колата на Рафаел Уилингс стоеше встрани от къщата и шофьорът я беше оставил без надзор. Талия се огледа. Нямаше никой. Изведнъж цялата й енергия се събуди, тя скочи на шофьорската седалка и включи стартера. Двигателят изръмжа и колата пое надолу по алеята. В долния край обаче я очакваше препятствие — железните врати бяха заключени и Талия си спомни, че на идване се беше наложило шофьорът да слиза да ги отключва. Нямаше време за губене. Тя се върна в колата и я подкара с пълна газ срещу вратите. Посипаха се счупени стъкла, чу се трясък от разбиване на врати и лимузината изскочи на шосето с повреден радиатор, изкривени фарове и разкъсан калник. Но беше в движение и Талия я подкара към Лондон. Портиерът на сградата, в която живееше, не можа да я познае, толкова обезумяла и променена беше.

— Не ви ли е добре, мис? — попита я той, докато й помагаше да се качи в асансьора.

Талия поклати глава.

Още от вратата тя се хвърли към телефона, набра номера и заля човека, който й се обади, с такъв порой от безумни и несвързани думи, прекъсвани от ридание, че той се видя затруднен да разбере какво точно се беше случило.

— Вътре съм, пропаднах — хлипаше тя. — Не мога да направя нищо повече! Няма да направя нищо повече! Беше ужасно, ужасно!

Талия пусна слушалката и тръгна, олюлявайки се, към своята стая. Струваше й се, че ще припадне, ако не се съвземе. Минаха часове преди да си възвърне нормалния вид.

Когато пристигна вечерта при нея, мистър Дерик Йейл я завари спокойна и надменна, както винаги.

— Каква неочаквана чест хладно каза тя. А кой е вашият приятел?

Очите й се спряха върху човека зад Йейл.

— Талия Дръмънд — започна строго Йейл, — имам заповед за вашето арестуване.

— Отново? — повдигна вежди тя. — Изглежда непрекъснато съм в ръцете на полицията. Какво е обвинението?

— Опит за убийство — отговори той. — Опит за убийство на мистър Рафаел Уилингс. Предупреждавам ви, че всичко, което кажете отсега нататък, може да бъде използвано срещу вас.

Другият мъж пристъпи към нея и я хвана за ръката.

Тази нощ Талия Дръмънд прекара в една килия в полицейския участък Мерилбоун.