Червеният кръг

19Талия приема едно предложение

Мина повече от една седмица, докато се уредят предварителните формалности около банкрута на Брабазон. След като изтече това време, Талия излезе от банката с едноседмична заплата в кожената си чантичка и без никакви близки изгледи да си намери работа.

Инспектор Пар й бе говорил без заобикалки.

— Единствено обстоятелството, че ви видях да излизате от дома на Марл, а той затвори вратата след вас, ви спасява от сериозно обвинение — бе казал той.

— Щях да бъда доволна, ако ми бяхте спестили тази лекция — бе отвърнала Талия хладно.

— Какво мислите за нея? — попита Пар, когато момичето изчезна през двукрилата врата на кантората.

— Много ме озадачава — заяви Дерик Йейл, към когото беше отправен въпросът. — И колкото повече мисля за нея, толкова повече ме озадачава. Мили Макрой казва, че откакто работела в банката, все се занимавала с дребни кражби, но няма никакво доказателство за това. Фактически единственият човек, който може да ни даде това доказателство, е нашият отсъствуващ приятел Брабазон. Защо не я призовахте като свидетелка в делото срещу Барнет?

— Защото ще се чудим на Барнет ли да вярваме, или на нея — отговори детективът, клатейки глава, — а делото срещу Барнет е толкова ясно, че не ми трябваха никакви други доказателства, освен собствените ми очи.

Йейл се мръщеше замислено.

— Питам се… — каза той почти на себе си.

— Какво се питате?

— Питам се дали това момиче би могло да ни даде повече сведения за Червения кръг, отколкото имаме понастоящем. Почти съм склонен да я взема на работа.

Пар промърмори нещо под нос.

— Зная, че ме смятате за луд, но в моята лудост има метод. В кантората ми няма нищо за крадене; тя ще ми бъде непрекъснато под око и ако поддържа връзка с Кръга, непременно ще узная това. Пък и ме интересува.

— Защо не се ръкувахте с нея? — полюбопитствува Пар.

Събеседникът му се засмя.

— Именно затова ме интересува. Исках да получа някакво впечатление, а впечатлението беше за някаква тъмна, зловеща сила в дъното на живота й. Това момиче не работи самостоятелно. То има зад себе си…

— Червения кръг? — подхвърли Пар и в тона му се долавяше насмешка.

— Много вероятно е — каза Йейл сериозно. — Във всеки случай ще говоря с нея.

Следобед той отиде в апартамента на Талия и слугинята й го въведе в приветливата малка гостна. Талия дойде след една минута и в прекрасните й очи заискри усмивка, когато позна посетителя.

— О, мистър Йейл, сигурно сте дошли да ми кажете няколко предупредителни думи?

— Не точно — засмя се Йейл. — Дойдох да ви предложа работа.

Веждите й се повдигнаха.

— Трябва ви помощничка — каза тя иронично, — като изхождате от принципа, че за да уловиш крадец, трябва вземеш на работа крадец? Или имате идеи как да се поправя? Няколко души вече искат да ме поправят. Талия седна на табуретката до пианото, с ръце отзад, Йейл разбра, че тя му се подиграва.

— Защо крадете, мис Дръмънд?

— Защото това ми е в природата — отговори тя без колебание. — Защо клептоманията да е разпространена само сред управляващите съсловия?

— Прави ли ви това някакво удоволствие? — запита той. — Не ви питам от празно любопитство, а като изследовател на мъжа и жената.

Тя махна с ръка към апартамента си.

— Имам удоволствието да живея в много удобно жилище — каза тя. — Имам си добра слугиня и няма да умра от глад. Всички тия неща ме задоволяват напълно. А сега ми кажете нещо за работата, мистър Йейл. Искате да бъда полицайка ли?

— Не точно — усмихна се той, — но ми трябва секретарка, на която да мога да разчитам. Работата ми се увеличава главозамайващо; кореспонденцията ми е толкова голяма, че не мога да се справя. Ще добавя, че в кантората ми има малко възможности за упражняване на любимия ви занаят — вметна той добродушно, — но все пак ще рискувам.

Талия помисли малко, гледайки го втренчено.

— Щом сте готов да рискувате, аз също съм готова — каза най-после тя. — Къде е кантората ви?

Йейл й даде адреса.

— Ще бъда при вас в десет часа сутринта. Заключете чековата си книжка и не си дръжте парите на открито — каза тя.

„Чудно момиче“ — мислеше си той, когато си тръгна. Йейл бе говорил чистата истина, казвайки на Пар, че това момиче го озадачава, а бе срещал всякакви престъпници и вероятно познаваше психологията на престъпниците по-добре от Пар въпреки големия му опит.

Мисълта му се насочи към Пар, този нещастник, който, както знаеше, беше в немилост. Колко време още щяха да го търпят в полицейското управление след този трети неуспех да се справи с Червения кръг, запита се той.

Тази вечер мистър Пар мислеше в същия дух. Когато пристигна в участъка, там го чакаше кратка служебна бележка и той я прочете с мъчителна гримаса. Сигурно ще има и нещо по-лошо, сети се той и имаше основателна причина за такова опасение.

На другата сутрин бе повикан в дома на мистър Фройънт. Дерик Йейл вече беше там.

Въпреки добрите им отношения, гонитбата на Червения кръст се бе превърнала в двубой между тези странно различни хора. За вестниците беше публична тайна, че неизбежният провал на Пар се дължеше не толкова на разюзданите злодейства на Червения кръг, колкото на свръхчовешкото умение на този неофициален съперник. Да бъдем справедливи, Йейл правеше всичко възможно да опровергае това мнение, но то се поддържаше упорито.

Фройънт, макар че беше голям скъперник и високата такса на Йейл му беше известна, го нае веднага, след като получи предупреждението. Вярата му в полицията се бе изпарила и той дори не се опитваше да скрие своя скептицизъм.

— Мистър Фройънт е решил да плати — бяха думите, с които бе посрещнат инспекторът.

— Е, разбира се, ще платя! — избухна мистър Фройънт.

За последните няколко дни той се е състарил с десет години, помисли си Пар: лицето му беше по-бледо и по-слабо и като че се бе смалил.

— Ако полицията допусне тази коварна банда да заплашва порядъчни граждани и не може дори да защити живота им, какво друго могат да сторят те, освен да плащат? Приятелят ми Пиндъл е получил подобна заплаха и е платил. Аз не мога да издържам повече на това напрежение.

Той закрачи напред-назад из библиотеката си като обезумял.

— Мистър Фройънт ще плати — изрече Дерик Йейл бавно. — Ала този път, струва ми се, Червеният кръг малко рискува.

— Какво имате предвид? — озадачи се Пар.

— Имате ли писмото, сър? — попита Йейл.

Фройънт отвори едно чекмедже и тупна върху бюрото си познатата картичка.

— Кога я получихте? — запита Пар, когато я вдигна и забеляза Червения кръг.

— Със сутрешната поща.

Пар прочете думите, написани в средата:

— „Ще дойдем за парите в кантората на мистър Дерик Йейл в три и половина следобед в петък. Банкнотите не трябва да са на серии. Ако не ги намерим там, ще умрете още същата нощ.“

Три пъти инспекторът прочете краткото послание, после въздъхна.

— Е, това улеснява работата — каза той. — Разбира се, те няма да дойдат…

— Аз пък мисля, че ще дойдат — каза Йейл спокойно, — но ще бъда готов да ги посрещна и искам и вие, мистър Пар, да бъдете наблизо.

— Ако има изобщо нещо сигурно — отвърна флегматично инспекторът, — то е, че ще бъда наблизо. Но не мисля, че ще дойдат.

— Тук не мога да се съглася с вас каза Йейл. — На човека, който е централната фигура в Червения кръг, не му липсва смелост. Пък и между другото той сниши глас — ще срещнете в кантората ми една стара познайница.

Пар стрелна бърз, подозрителен поглед към детектива и видя, че той е малко развеселен.

— Дръмънд ли? — попита той.

Йейл кимна.

— Вземаш я на работа при себе си?

— Тя силно ме интересува и предполагам, че ще помогне много в разплитането на тази загадка.

В този момент влезе Фройънт и разговорът тактично премина на друга тема.