Червеният кръг

29Червеният кръг

Харви Фройънт се гордееше с това, че не се доверява напълно на никого. Той разчиташе само на адвоката си, макар че връзките му със съмнителни личности бяха достатъчен довод да запази и към него известна резервираност.

Две нощи след инцидента с инспектор Пар, дребничкият адвокат се обади разтреперан на своя работодател. Беше проследил една от новите серии банкноти, които Червеният кръг взе от Брабазон.

— Вече имаме сериозна следа, мистър Фройънт и ако продължим в тази посока, положително ще хванем главния мошеник.

Но мистър Харви беше верен на себе си. Той не можеше и нямаше да остави случая в ръцете на този човек. Наистина неизменно добрата осведоменост на Хегит го беше отвела твърде далече, но за останалото щеше да се погрижи друг.

— Съжалявам, че не ми давате възможност да продължа — каза разочаровано Хегит. — Бях се ангажирал лично със случая и мога да ви уверя, че само няколко стъпки делят човека с парите, когото открихме, от човека, когото търсите.

Харви Фройънт знаеше това не по-зле от адвоката си. Джек Бирдмор излезе прав, когато отбеляза, че този стиснат човек няма да се успокои, докато не си възвърне загубените пари. За него това беше стимул и дразнител, източник на размисли, които не му даваха да заспива нощем и сутрин го будеха с чувство на пълно отчаяние. Веднъж разчистил си пътя, Харви беше добре подготвен да доведе разследването до самия край. Той бе спечелил богатството си чрез покупка и продажба на земи из различни краища на света. Започнал на практика почти без капитал, той бе успял да натрупа, благодарение на голямото си усърдие в бизнеса, седемцифрено състояние. И то не чрез стоене в офиса и доверяване на сътрудници, а чрез непрекъснати пътувания, трескави проучвания и безжалостни сражения при индивидуалните условия на договаряне. Той сам сподели този факт с Джек Бирдмор, допускайки, че не го знае.

Фройънт се зае усърдно със своя собствен случай, без да информира за това нито Йейл, нито Пар.

Както отбеляза Хегит, банкнотата можеше лесно да се проследи на три етапа. Проучванията доведоха мистър Фройънт до сарафите в Странд — едно туристическо бюро и една високоуважавана банка. В случая улеснението идваше от факта, че това беше клон на една от банките, с които той работеше.

Цели три дни Фройънт се рови и разпитва, преглежда документи, които нямаше право да пипа, и бавно, но сигурно достигна до заключението. За него не беше достатъчно да открие само първоначалния посредник на банкнотата. Чиновникът, който го улесни при проверката на частните банкови сметки, без да знае каква цел преследва, нито срещу кого са насочени тези проучвания, беше смъмрен за това от началниците си.

Още на първия ден сутринта Фройънт замина спешно за Франция. Той прекара само два часа в Париж и вечерта го завари на път за южните райони. Пристигна в Тулуза в девет часа сутринта и там щастието отново му се усмихна. Един от важните служители в града беше участвал преди години като негов посредник в една сделка.

Мосю Брасард посрещна госта си с подчертана любезност, която мистър Фройънт отдаде на предположенията на бившия си посредник, че се касае за нова сделка и оттам за нови комисионни. Изглежда беше прав, защото ентусиазмът на Брасард рязко спадна, след като чу целта на посещението.

— Не искам да се обвързвам с такива неща — каза той, поклащайки глава. — Въпреки че съм адвокат, скъпи мистър Фройънт, моята практика няма нищо общо с криминалните дела — и той поглади замислено дългата си брада. — Действително, спомням си Марл много добре — Марл и другия мъж, един англичанин, струва ми се.

— Човек на име Лайтмън?

— Да, същият. Боже мой, точно така — Брасард направи гримаса на отвращение. — Съвсем банална история — продължи той. — Тези хора бяха мошеници. Застреляха касиера и пазача на Неймс Банк — и двете убийства в Тулуза ги свързваме с тях. Спомням си много добре имената им, както и ужасната случка — той поклати глава.

— Каква ужасна случка? — попита с любопитство Фройънт.

— Това стана по време на екзекуцията на Лайтмън. Мисля, че пазачите са били пияни, защото ножът засече. Опитаха втори, трети път, но той едва докосваше врата му. Тогава ужасените зрители се намесиха — знаете колко са емоционални французите — и трябваше да го върнат обратно в затвора, за да не избухне бунт. Да, Червеният кръг отърва ножа.

Мистър Фройънт, който в този момент отпиваше от кафето си, скочи на крака и разля чашата.

— Какво? — почти изкрещя той.

Мосю Брасард го гледаше с широко отворена уста.

— Защо, какво се е случило, мосю? — едното му око се насочи към изцапания килим.

— Червеният кръг! Какво искате да кажете? — попита Фройънт с треперещ от вълнение глас.

— Имам предвид Лайтмън — кимна Брасард, изненадан от ефекта на думите си. Червеният кръг беше популярното му име. Моят счетоводител може би знае повече, тъй като за разлика от мен, се интересуваше от случая.

Той позвъни и след малко влезе един възрастен французин.

— Спомняш ли си Червения кръг, Жул?

Старият Жул кимна.

— Много добре, мосю. Аз присъствах на екзекуцията. Какъв ужас! — той вдигна красноречиво ръце.

— Защо го наричаха Червения кръг? — попита Фройънт.

— Заради белега — човекът прокара пръст по врата си. — Около гърлото му, мосю, имаше червен кръг, кожа с такъв цвят. Много преди екзекуцията се носеше легенда, че няма нож, който може да го посече, защото подобни белези са магически. Мисля, че се касае за белег по рождение, но помня как по пътя за екзекуцията срещнах много хора — моят приятел Тиеп например, — които бяха сигурни, че изпълнението на смъртното наказание няма да се състои. Ако са знаели, че палачът и неговите асистенти ще бъдат пияни — допълни Жул, — и че ще монтират така зле гилотината, че на сутринта ножът да засече, то те са били много интелигентни.

Мистър Фройънт дишаше учестено.

Малко по малко истината излизаше наяве.

— Какво стана с Червения кръг? — попита той.

— Не зная — промърмори Жул. — Изпратиха го на една от островните колонии, а Марл беше освободен, защото даде показания. Чух преди известно време, че Лайтмън е избягал, но не знам доколко е вярно.

Лайтмън беше избягал. Фройънт вече се досещаше. Той прекара деня в трескаво претърсване на всички налични документи, в посещение при прокурора и завърши напрегнатите си 12 часа край бюрото на директора на затвора, разглеждайки снимки.

Може да се каже, че когато мистър Харви Фройънт си легна тази вечер в хотел „Англез“, той изпитваше чувство на дълбоко удовлетворение и приятната мисъл, че е постигнал успех там, където най-умният полицай се беше провалил. Тайната на Червения кръг беше разкрита.