Червеният кръг

30Мълчанието на Фройънт

Пътуването на Харви Фройънт до Франция не остана незабелязано както за Дерик Йейл, така и за инспектор Пар. А ако телеграмата на Талия бе достигнала предназначението си, същото се отнасяше и за Червения кръг.

Посланията, които изпрати Талия, станаха повод Дерик Йейл да отиде в управлението на полицията същата вечер, в която мистър Фройънт се завърна тържествуващ от Франция.

Когато Пар влезе в офиса си, той завари Йейл, седнал зад бюрото, да демонстрира с удоволствие пред подбрана група полицейски служители необикновените си способности.

В това отношение те бяха удивителни. Взимайки един пръстен, той успя да отгатне не само известните вече факти, но и за голямо притеснение на смаяния притежател, една малка тайна от интимния му живот.

Когато Пар влезе, един от сътрудниците му подаде запечатан плик. Той погледна написания на машина адрес и го сложи в протегнатата ръка на Йейл.

— Кажи кой го изпраща?

Йейл се усмихна.

— Един много дребен мъж с невероятно руса брада. Говори носово и има магазин.

Лека усмивка озари лицето на Пар.

Йейл добави:

— Не е телепатия. Знам това от мистър Джонсън от Милдрид стрийт.

Той се засмя на озадачения вид на инспектора и когато останаха насаме му обясни:

— Разбрах, че сте открили мястото, до което са изпращани всички послания за Червения кръг. Аз го знаех отдавна и четях всяко пристигнало съобщение. Мистър Джонсън каза, че провеждате разследвания и аз го помолих да ви даде пълна информация в надписания плик, който му изпратихте.

— Излиза, че сте знаели мястото през цялото време? — каза бавно Пар.

Дерик Йейл кимна.

— Знаех, че съобщенията, предназначени за Червения кръг, са адресирани до този дребен счетоводител и че всеки следобед и надвечер едно момче отива да ги прибере. Срамувам се да си призная, че нито веднъж не успях да проследя човека, който изпразва джоба на момчето.

— Изпразва джоба на момчето? — повтори Пар.

Йейл се наслаждаваше на загадъчната ситуация.

— Било наредено момчето да слага писмата в джоба си и да върви по оживената Хай стрийт. Докато се разхождало, някой ги е прибирал от джоба му, без то да разбере.

Инспектор Пар се отпусна на стола, който Йейл току-що бе освободил и потърка брадата си.

— Вие сте невероятен човек! — каза той. — И какво друго открихте.

— Това, което винаги съм подозирал — отвърна Йейл. — Че Талия Дръмънд е във връзка с Червения кръг и че му е предоставила всяка информация, до която е можела да се добере.

Пар поклати глава.

— Какво смятате да правите?

— Казах ви още преди, че това момиче ще ни отведе до Червения кръг — тихо отвърна Йейл. — Сигурен съм, че рано или късно предположението ми ще се окаже вярно. От два месеца нашият приятел, собственикът на кантората, до която са адресирани посланията, ми дава да преглеждам всички писма. Не беше нужно да му обяснявам дълго, тъй като е много честен и прям човек. Макар че от опит знам, а сигурно и вие, че често само мисълта, че някой служи на правосъдието, може да те подтикне към най-оскърбителни действия на нелоялност. Позволих си да му подхвърля, без уговорки, че съм обикновен полицай. Надявам се нямате нищо против?

— Понякога си мисля, че вие действително трябва да бъдете полицай — каза Пар. — И така значи, Талия Дръмънд е във връзка с Червения кръг?

— Разбира се, аз ще я задържа на работа — отвърна Йейл. — Колкото е по-близо до мен, толкова по-безопасна ще бъде.

— Защо Фройънт е ходил във Франция? — попита Пар.

Другият сви рамене.

— Той има много делови контакти в чужбина и може би е зает с някоя сделка. Една трета от лозята в Шампан са негова собственост. Предполагам, че знаете това?

Инспекторът кимна. После, по една или друга причина, настъпи тишина. Всеки беше зает с мислите си. Най-вече Пар, който се чудеше защо Фройънт е ходил в Тулуза.

— Как разбрахте, че е ходил в Тулуза? — попита Дерик Йейл.

Въпросът беше толкова неочакван — едно изненадващо продължение на неговите собствени мисли, че Пар подскочи.

— За бога, нима можете да четете мисли?

— Понякога — сериозно отвърна Йейл. — Мислех, че е бил в Париж.

— В Тулуза — повтори кратко инспекторът, без да обяснява как е получил информацията.

Сигурно нищо от онова, което Дерик Йейл беше сторил досега, нито дори демонстрацията на необикновените му способности, не можеше да обърка така невъзмутимия инспектор от полицията, както това проникване в собствените му мисли. Той, разбира се, се разтревожи и смути. Не беше излязъл още от това си състояние, когато позвъни Харви Фройънт.

— Вие ли сте, Пар? Искам да дойдете у дома. Вземете със себе си и Йейл. Трябва да ви съобщя нещо много важно.

Инспектор Пар окачи замислено слушалката и промърмори:

— Какво, по дяволите, знае той?

Проницателните очи на Дерик Йейл, които не го изпускаха през цялото време, докато говореше, блеснаха със странна светлина.

Талия Дръмънд беше приключила своята скромна вечеря и се занимаваше с кърпене на чорапи. Извън домашната работа тя се опитваше да не мисли за Джек Бирдмор. Понякога споменът за него й причиняваше остра болка, а друг път моментите на тишина и самотност като тези, бяха подходящи за подобни съзерцания. Тя точно остави работата си, за да се разсее с нещо друго, когато на вратата се позвъни.

Беше районният пощаджия. В ръката си носеше четвъртит пакет, подобен на кутия за обувки. Адресът беше изписан с печатни букви и сърцето на Талия трепна, когато разпозна подателя. Тя влезе бързо в стаята и, прерязвайки канапа, отвори кутията. Най-отгоре лежеше писмо. Беше от Червения кръг.

„Ти знаеш пътя за къщата на Фройънт. Откъм градината има един вход за бомбеното убежище под кабинета. Трябва да се вмъкнеш вътре заедно със съдържанието на тази кутия. Изчакай в подземната стая, докато ти дам нови инструкции.“

Талия извади съдържанието на кутията. Първият предмет беше голяма кожена ръкавица, която достигаше почти до лакътя й. Това беше лява мъжка ръкавица. Освен нея в кутията имаше още само един островръх нож с чашковиден предпазител. Талия опипа внимателно острието му, беше остро като бръснач. Тя поседя известно време с втренчен в ръкавицата и оръжието поглед, после отиде до телефона и набра няколко цифри. Почака доста време, докато накрая телефонистката й каза, че номерът не отговаря.

Талия погледна часовника си. Минаваше вече осем и нямаше време за губене. Тя постави ръкавицата и ножа в една голяма кожена чанта, загърна се с наметалото си и излезе.

Половин час по-късно Дерик Йейл и мистър Пар изкачваха стъпалата на резиденцията на Фройънт. Посрещна ги прислужникът. Първото нещо, което Дерик Йейл забеляза, бяха ярко осветените коридори и хол. С пълен блясък светеха дори и лампите по стълбищата. Фактът беше интересен, като се има предвид пословичната пестеливост на Фройънт. Обикновено той се задоволяваше с една слаба светлина в хола, а всяка стая, която не използуваше, тънеше в мрак.

От хола се влизаше в библиотеката. Вратата й беше широко отворена и посетителите видяха, че вътре е също ярко осветено.

Харви Фройънт седеше на бюрото си. На умореното му лице беше изписана усмивка. Задоволство се излъчваше от всеки негов жест, от всяка нотка на гласа му.

— И така, господа — каза весело той и потри ръце. — Ще ви предложа малко информация, която струва ми се ще ви развълнува. Току-що се обадих на главния комисар — Фройънт се взря в пълничкия инспектор. — В случай като този, човек иска да бъде сигурен. Всичко може да се случи с вас, господа, след като напуснете тази къща. Ето защо за тайната трябва да знаят колкото се може по-малко хора. Бихте ли си свалили палтата? Историята, която ще ви разкажа, ще ми отнеме доста време.

В този момент звънна телефонът и Фройънт вдигна слушалката.

— Да, полковник — каза. — Искам да направя важно съобщение. Бихте ли ме изчакали една-две секунди? Ще бъдете ли там? Добре.

Той остави слушалката, намръщи се неопределено и каза:

— Трябва да поговоря първо с полковника, ако нямате нищо против, влезте в съседната стая и затворете вратата. Не искам да проваля малката изненада, която подготвям.

— Разбира се — отвърна Пар и излезе.

Дерик Йейл се колебаеше.

— Това съобщение за Червения кръг ли се отнася?

— Ще ви кажа — отвърна мистър Фройънт. — Дайте ми само пет минути и след това ще изпитате тръпката от сензацията.

Дерик Йейл се засмя.

— Доста много ми е необходимо, за да потръпна.

На излизане от стаята той спря за момент, задържайки вратата, и добави:

— Мисля, че после ще мога да ви кажа нещо за вашата приятелка Дръмънд. Зная, че не проявявате интерес, но този дребен факт ще ви заинтересува не по-малко от историята, която се готвите да ни разкажете.

Пар го видя да се усмихва и предположи, че Фройънт е проръмжал нещо не особено ласкателно по адрес на Талия Дръмънд.

Дерик Йейл затвори внимателно вратата.

— Чудя се, каква ли е тази негова новина, Пар? — каза замислено той. — И какво ли, по дяволите, иска да каже на вашия полковник?

Те отидоха в приемната, която също беше цялата в светлина.

— Има нещо необичайно, не мислите ли, Стиър? — обърна се Дерик Йейл към иконома.

— Да, сър. По принцип мистър Фройънт не е прахосник. Но тази вечер ми каза, че иска да са запалени всички лампи, каквото и да му струва това, за да не поема рискове. Никога не съм го виждал да прави такова нещо. А това, което ме порази най-много, е, че в джобовете си има два заредени револвера. Той мрази огнестрелните оръжия.

— Откъде знаете, че има револвери? — остро попита Пар.

— Аз ги заредих отвърна икономът. — Служил съм в доброволческата кавалерия и разбирам от оръжие. Единият от револверите е мой.

Дерик Йейл подсвирна с уста и погледна инспектора.

— Изглежда Фройънт не само познава Червения кръг, но очаква и посещение. Между другото, имате ли свои хора под ръка.

Пар кимна.

— Оставих на улицата двама детективи. Наредих им да се навъртат наоколо, в случай, че ги повикам.

Те не чуваха гласа на Фройънт, докато говореше по телефона, тъй като къщата беше масивна и имаше дебели стени.

Измина половин час и Йейл ставаше все по-неспокоен.

— Бихте ли го попитали дали можем да влезем, Стиър?

Икономът поклати глава.

— Не мога да го безпокоя, сър. Може би е по-добре някой от вас. Ние никога не влизаме, без да ни повикат.

Пар натисна вратата на кабинета на Харви Фройънт и рязко отвори вратата. Лампите светеха и очите му попаднаха върху свитата на стола фигура. У него не остана частица съмнение, за това какво се беше случило. Харви Фройънт беше мъртъв. Дръжка на нож стърчеше от лявата половина на гърдите му, нож с метален чашковиден предпазител. Върху малкото писалище се търкаляше опръскана с кръв кожена ръкавица.

Ужасеният вик на Пар накара Дерик Йейл да се втурне в стаята. Лицето на инспектора беше побеляло като смъртта, докато гледаше втренчено трагичната фигура на стола. И двамата мълчаха.

— Извикай хората ми! — продума най-накрая Пар. — Никой де не напуска къщата! Кажи на иконома да събере прислугата в кухнята и да ги задържи там!

Той огледа стаята. Тежките кадифени завеси на големия прозорец, който гледаше към тревната площ зад къщата, бяха спуснати. Пар ги дръпна встрани. Капаците отзад бяха също затворени.

Как бе убит Харви Фройънт?

Срещу камината се намираше тясно бюро, изработка от времето на Джеймс I, което с липсата на площ можеше да влуди всеки нормален човек, но бе любимо на мъртвия финансист.

По кой път се беше приближил убиецът? Отзад? Ножът беше забит право надолу и възможността нападателят да е минал зад Фройънт незабелязано, изглеждаше напълно правдоподобна. Но защо е тази ръкавица? Инспектор Пар я огледа внимателно. Това беше кожена ръкавица, от онези, които ползват шофьорите, при това доста износена.

Следващата му мисъл бе да се обади на комисаря. Както предполагаше, полковникът очакваше съобщението на Харви Фройънт.

— Значи той не ви се е обадил?

— Не. Какво се е случило?

Пар му разказа с няколко думи за произшествието и изслуша стоически почти безпаметната ярост на своя шеф от другия край на жицата. След това затвори телефона и се върна обратно в хола, където вече го чакаха хората му.

— Ще претърсим всяка стая на къщата — каза инспекторът.

След половин час той се върна.

— Е? — нетърпеливо попита Йейл.

Пар поклати глава.

— Нищо. Няма никой, чието място да не е тук.

— Как са влезли в стаята? Холът не е оставал празен, освен в минутата, когато Стиър дойде при нас.

— Може би има капак на пода — предположи Йейл.

— Във всекидневните в Уест Енд, Лондон, няма капаци на пода озъби се Пар.

Последвалото претърсване обаче даде изненадващ резултат. Отгръщайки единия край на килима, те откриха малък капак. Икономът обясни, че тъй като по време на войната всяка нощ е имало въздушни нападения, мистър Фройънт си построил бомбено убежище от бетон в долната част на винарната. До него се стигало по стълби, спускащи се под кабинета.

Пар слезе надолу по стълбите с една запалена свещ и се озова в малка като правоъгълник килия стаичка. Имаше врата, която беше заключена, но претърсвайки тялото на Харви Фройънт, те откриха необходимия ключ. Зад първата врата имаше втора, от желязо, която ги отведе на открито. Къщите бяха свързани с общ двор с храсти.

— Напълно възможно е да се влезе през вратата в долния край — отбеляза Йейл. — И мога да ви кажа, че убиецът е минал точно оттам.

Той освети с фенера земята пред себе си. После внезапно клекна и се взря.

— Тук има прясна стъпка, стъпка на жена!

Пар погледна през рамото му.

— Мисля, че няма съмнение — каза той. — Съвсем прясна е.

Изведнъж отстъпи крачка назад и ужасено възкликна.

— Господи, какъв дяволски заговор!

Неочаквано беше разпознал стъпката на Талия Дръмънд.