Червеният кръг

25Наемателят от къщата при реката

Мистър Брабазон седеше в студената стая на горния етаж на къщата при реката и бавно преглъщаше голямо парче хляб със сирене. Беше още в същия фрак, с който го завари предупреждението, и изглеждаше комично в модните си, но вече зацапани и прашни дрехи. От мръсотията в къщата бялата му риза беше посивяла, яката липсваше, а наболата му брада само допълваше общия небрежен вид.

След като приключи със закуската, мистър Брабазон отвори внимателно прозореца и изхвърли остатъците от хляба, после повдигна капака на пода и се спусна по стълбата към голямата кухня в задната част на къщата. Нямаше сапун, нито кърпа, но реши да опита да се измие с помощта на една от двете носни кърпички, които беше взел със себе си в бързината. Като изключим дрехите върху самия него — палто и мека филцова шапка, нахлузени преди бягството, той беше съвсем неподготвен за подобно неочаквано приключение.

Продуктите, донесени от тайнствения човек през нощта след настаняването му в скривалището, бяха почти на привършване (беше прекарал 24 часа без храна, но в страха си го осъзна, едва когато непознатият донесе кошницата с провизиите). Нервите му бяха опънати до крайност. Седмицата, прекарана в тази дупка далече от света, и съзнанието, че полицията го търси, че му предстои да излежи дълга присъда след като го заловят, бяха заличили обичайното невъзмутимо изражение от лицето му.

Докато детективът оглеждаше къщата, той се беше свил зад вратата на вътрешната стаичка, която водеше към тавана. Споменът за това посещение на Дерик Йейл го изгаряше като кошмар.

Мистър Брабазон се настани в един стар стол, намерен някъде из къщата, и се приготви да прекара в него следващата нощ. Човекът, който го предупреди да избяга, трябваше да дойде всеки момент и да донесе още храна. Беше задрямал, когато до ушите му достигна шум от вкарване на ключ в ключалката и подскочи. Приближи се на пръсти до капака на пода, повдигна го и чу грубия глас на непознатия:

— Слез долу!

Той се подчини.

Предишният разговор се състоя в коридора, където мракът беше по-гъст от всякъде другаде в къщата. Постепенно очите му свикнаха с тъмнината и той се спусна успешно по несигурните стълби.

— Остани където си! — каза гласът. — Донесох ти храна и дрехи. В чантата ще намериш всичко необходимо. Избръсни се и си придай приличен вид.

— Къде трябва да отида? — попита Брабазон.

— Наел съм ти каюта в парахода, заминаващ утре от кея Виктория за Нова Зеландия. В чантата ще намериш паспорт и билет. А сега слушай. Обръсни си мустаците или по-скоро онова, което е останало от тях. Също и веждите. Това са най-характерните черти на лицето ти.

Мистър Брабазон се питаше дали човекът го беше виждал някога. Прекара механично пръсти по рошавите си вежди и мислено се съгласи с тайнствения посетител.

— Не съм ти донесъл пари — продължи гласът — Имаш шейсетте хиляди, които отмъкна от Марл. Фалшифицирайки името върху чека, ти закри сметката му в банката, спокоен, че аз ще се оправя с него — както и стана.

— Кой си ти? — попита мистър Брабазон.

— Аз съм Червеният кръг — беше отговорът. — Ние вече сме се срещали.

— О, разбира се — промърмори Брабазон. — Имам чувството, че ще полудея тук. Кога мога да се махна?

— Още утре. Изчакай да се стъмни. Корабът заминава на другия ден сутринта, но ти можеш да се качиш на борда утре вечер.

— Но те ще наблюдават кораба — проплака Брабазон. — Не мислите ли, че е твърде рисковано?

— Няма опасност — беше отговорът. — А сега дай ми дарите си.

— Моите пари? — банкерът пребледня.

— Дай ми парите си! — в гласа, който идваше от тъмнината, прозвучаха зловещи нотки и разтреперан Брабазон се подчини.

Два големи пакета пари преминаха в облечената с ръкавица ръка на посетителя.

— Вземи това — каза той.

„Това“ беше тънка пачка банкноти и опитните пръсти на банкера му подсказаха, че са съвсем нови.

— Можеш да ги смениш, когато стъпиш на борда — каза човекът.

— Не може ли да тръгна още тази нощ? — зъбите на Брабазон тракаха от страх. — Това място ме ужасява.

Червеният кръг очевидно размишляваше, защото мина доста време преди да отговори.

— Както искаш, но помни, че поемаш риск. Сега отивай горе.

Заповедта беше ясна и категорична и мистър Брабазон незабавно се подчини. Той чу как вратата се затвори и, взирайки се през прашните прозорци, видя тъмната сянка да крачи по пътеката и да изчезва в нощта. Малко след това чу изщракването на портата. Човекът си беше отишъл.

Брабазон потърси пипнешком чантата, оставена от непознатия, и я отнесе в кухнята. Там, без да се страхува, че ще го открият, можеше да запали парчето свещ, което беше намерил миналата седмица, претърсвайки къщата.

Непознатият не преувеличи, когато каза, че чантата съдържа всичко необходимо. Първата мисъл на банкера беше да разгледа парите, които другият пъхна в ръцете му. Това бяха банкноти от всякакви серии и номера. Личните му пари бяха от една серия и освен това съвсем нови. Брабазон ги разглеждаше внимателно, защото знаеше, че нови банкноти не се издават току-така и изведнъж откри причината. Червеният кръг вероятно бе изнудил някого и бе поискал банкноти с непоредни номера. Брабазон прибра парите и започна да се преоблича.

Час по-късно един елегантен Брабазон с чанта в ръка излезе предпазливо през портата. Промяната от обръсването на веждите беше тъй поразителна, че когато в 11 часа вечерта той премина край един от многобройните детективи, никой не го разпозна.

Брабазон нае стая в малък хотел близо до гара Юстън и веднага си легна. Това беше първата нощ от седмица насам, в която щеше да спи спокойно.

Следващият ден прекара в стаята си, тъй като се опасяваше да се покаже на дневна светлина. Надвечер обаче след самотната вечеря в салона, той излезе да подиша малко чист въздух. Увереността му нарастваше с всяка измината минута и вече не се съмняваше, че ще успее да се промъкне незабелязано през щателната проверка на корабния детектив. Като избираше по-пустите улици, той премина край музея и спря да прочете един току-що залепен афиш.

Докато четеше в главата му се зароди идея. Десет хиляди лири и опрощаване. Беше сигурен, че на сутринта ще успее да избяга, но съществуваше и голяма вероятност да го хванат, и какъв щеше да бъде животът му занапред? Живот на преследвано куче. Това дори парите не биха могли да компенсират. Десет хиляди лири и свобода! Никой не знаеше за парите, които беше измъкнал от Феликс Марл. Ще ги депозира в банката и на сутринта ще отиде право в Управлението на полицията да разкаже всичко, което знае. Ще разобличи Червения кръг.

— Да, ще го направя — каза гласно той.

— Мисля, че постъпваш много мъдро.

Гласът идваше някъде иззад лакътя му и той се извърна. Към него безшумно приближаваше дребно набито човече, обуто в обувки с гумени подметки. Брабазон го позна веднага.

— Инспектор Пар — промълви той задавено.

— Точно така — каза инспекторът. — А сега, мистър Брабазон, ще се разходите ли малко с мен или ще ми създадете неприятности?

На влизане в полицията те се разминаха с една жена, но пребледнелият Брабазон не разпозна в нея бившата си служителка. Той остана зад желязната решетка, докато четяха със студен и официален тон заповедта за неговото арестуване.

— Можете да си спестите много неприятности, мистър Брабазон — каза инспектор Пар, — ако ми кажете истината. Зная къде сте отседнали — хотел „Брайтс“ на Юстън роуд. Пристигнахте късно снощи. Имате запазено място на името Томсън за кораба „Айтинга“, заминаващ утре сутринта от кея Виктория за Нова Зеландия.

— Господи! — изпъшка Брабазон. — Как успяхте да научите това?

Но инспектор Пар не му отговори.

Брабазон нямаше намерение да лъже. Разказа всичко, което знаеше, всичко, което се беше случило от момента, когато му се обадиха по телефона и го предупредиха да бяга, до арестуването му.

— Значи бяхте в къщата през цялото време — попита замислено инспекторът. — Как успяхте да се скриете от мистър Йейл?

— Това мистър Йейл ли беше? — възкликна Брабазон. — Стори ми се, че бяхте вие. Има една вътрешна стая в къщата — мисля, че е била склад навремето — и аз се бях скрил зад вратата. Той дойде почти до мен. Щях да умра от страх.

— Значи Йейл излезе прав. Били сте в къщата — каза инспекторът, повече на себе си, отколкото на него. — А сега какво смятате да правите, Брабазон?

— Ще ви разкажа всичко, което знам за Червения кръг. Мисля, че информацията ще бъде достатъчна, за да го арестувате. Но трябва да бъдете много предпазливи.

Пар усети как в думите му се възвръща нещо от предишната надменност.

— Казах ви, че той подмени моите пари с негови. Сигурен съм, че го направи, защото се страхуваше да не са записани номерата им. Моите банкноти бяха от една серия — серия Е19 — и аз мога да ви дам номерата на всяка една от тях — и продължи по-спокойно, — така че няма да успее да ги подмени.

— Това бяха парите на Фройънт, нали? — каза инспекторът. — Продължавайте.

— Предишните той нямаше да посмее да ги подмени, но ще подмени моите. Не разбирате ли какъв шанс ви дава това?

Инспекторът беше настроен скептично, но независимо от това, малко след като Брабазон беше отведен в килията, той позвъни на Фройънт и му разказа онова, което считаше, че трябва да знае от случилото се.

— Парите у вас ли са? — попита нетърпеливо Фройънт.

— Елате веднага вкъщи.

— Ще ви ги донеса с удоволствие — отвърна Пар, — но съм длъжен да ви предупредя, че това не са вашите пари, макар че по брой отговарят на онези, които сте прехвърлили на Червения кръг.

Малко по-късно той обясни ситуацията на мистър Фройънт. Скъперникът не се потруди да прикрие разочарованието си. Изглежда беше убеден, че при каквито и обстоятелства да са възвърнати парите, той е длъжен да предяви претенциите си. Малко след това инспектор Пар усети, че настроението му се подобри. Фройънт заговори по-спокойно и изведнъж попита:

— Имате ли номерата на банкнотите, които Брабазон е дал на непознатия?

— Лесни са за запомняне — каза Пар. — Те са поредни — и той изреди номерата.

Мистър Фройънт бързо ги отбеляза в тефтерчето си.