Червеният кръг

35Талия обядва с министър от правителството

Четвъртото число на месеца премина, но Дерик Йейл беше още жив. Той отбеляза този факт, докато влизаше в офиса, който обитаваха заедно с Пар.

— Само дето си изпуснах риболова.

Пар изсумтя:

— По-добре да изпуснете риболова, отколкото ние да ви изпуснем от погледа си. Сигурен съм напълно, че ако бяхте предприели онова пътуване, вие никога нямаше да се завърнете.

Йейл се засмя:

— Имате голямо доверие в Червения кръг и в способността му да спазва обещанията си.

— В известен смисъл, да — отвърна инспекторът, без да вдига поглед от писмото, което пишеше.

— Чух, че Брабазон е дал показания пред полицията каза Йейл след кратка пауза.

— Да — потвърди инспекторът. — Показанията не съдържат много информация, но ще бъдат от полза. Брабазон призна, че дълго време е обменял парите, които Червеният кръг е измъквал от своите жертви, без да съзнава какво върши. Разказа и подробности около включването си в Червения кръг, след което вече е действувал напълно съзнателно.

— Подозирате ли го в убийството на Марл?

Инспектор Пар поклати глава.

— Нямаме достатъчно доказателства за такова нещо.

Той попи писмото си, сгъна го и го пъхна в един плик.

— Какво узнахте във Франция — попита Йейл. — Досега нямах възможност да поговоря за това с вас.

— Почти същото, каквото узна и бедният стар Фройънт. Всъщност аз следвах отблизо неговата линия на проучване, а тя малко или много се отнасяше до Марл и до злодеянията му. Вие знаете, че той е бил член на една престъпна банда във Франция и че заедно със своя приятел Лайтмън — струва ми се, че така се казваше — са били осъдени на смърт. Лайтмън е трябвало да умре, но палачите объркали работата и той отървал ножа. Тогава го изпратили на Дяволския остров или Кайен, изобщо в някоя от онези френски колонии, където умрял.

— Избягал е — тихо промълви Йейл.

— Да върви по дяволите — отвърна Пар. — Лично аз се интересувам много повече от Марл, отколкото от него.

— Говорите ли френски, Пар? — внезапно попита Йейл.

— Отлично, защо?

— Единствено, за да разбера, как сте се оправяли при разследванията.

— Говоря френски много добре — повтори Пар и смени темата.

— Лайтмън е избягал — продължи спокойно Йейл. — Чудя се къде ли е сега?

— Никога не би ме вълнувал подобен въпрос в гласа на Пар прозвуча нотка на нетърпение.

— Вие очевидно не сте единственият, който се интересува от Марл. На бюрото ви видях една бележка от младия Бирдмор, в която пишеше, че е открил някакви документи, отнасящи се до покойния Феликс. Баща му също е правил проучвания. Това беше в негов стил. Джеймс Бирдмор беше предпазлив човек.

Пар знаеше, че Йейл се кани да обядва с комисаря, но фактът, че не е включен в поканата, не го засегна. Тези дни той беше много зает с определянето на подходящи хора за охраната на правителството и с удоволствие пропускаше подобни ангажименти, които и без това го притесняваха.

Неговото присъствие на обяда би притеснило Йейл, който имаше да каже нещо много важно на комисаря, нещо, което Пар не трябваше да чуе.

Към края на обяда Йейл пусна бомбата. Ефектът беше тъй силен, че комисарят подскочи на стола и се задави.

— Някой от Управлението? — недоумяваше той. — Но това е невъзможно, мистър Йейл.

Дерик Йейл поклати глава.

— Бих казал, че няма невъзможни неща, сър, не ви ли се струва, че всички улики водят до такова заключение. Всяко действие, което предприемаме срещу Червения кръг, се знае от него предварително. Сибли е убит от някой, който е имал достъп до килията му. Кой друг, ако не човек с пълномощия от Управлението. Вземете също случая с Фройънт. Имаше толкова много детективи, които дежуреха около къщата, никой друг не е влизал или излизал.

— Нека бъдем наясно, мистър Йейл — каза комисарят вече по-спокойно. — Да не би да обвинявате Пар?

Дерик Йейл се засмя и поклати глава.

— Разбира се, че не. Не мога да си представя Пар да извърши и едно престъпление. Но помислете — той се наведе над масата и понижи глас, — разгледайте всеки детайл, всяко отделно престъпление, извършено от Червения кръг, и вие не може да не отбележите факта, че някъде отзад винаги е присъствал по някой представител на властта.

— Пар? — попита комисарят.

Дерик Йейл прехапа замислено долната си устна.

— Не искам да мисля за Пар. По-скоро струва ми се, че е бил подведен от някого, комуто се доверява. Вие разбирате — продължи бързо той, — че не бих се поколебал да обвиня Пар, ако разследването ме отведе в тази посока. Не бих освободил от подозрение дори и вас, сър, ако ми дадете основание.

Комисарят изглеждаше притеснен.

— Мога да ви уверя, че не зная нищо за Червения кръг — каза той намръщено и, съзнавайки абсурдността на оправданието си, се засмя.

— Кое е онова момиче там? — комисарят посочи към една двойка в ъгъла на ресторанта. — Непрекъснато гледа към вас.

— Онова момиче — започна предпазливо Дерик Йейл — е една млада дама на име Талия Дръмънд, а нейният кавалер, ако не се лъжа, е височайшият Рафаел Уилингс, член на правителството, един от онези, които са заплашени от Червения кръг.

— Талия Дръмънд? — подсвирна комисарят. — Не е ли тя младата личност, която преди време имаше сериозни неприятности? Не е ли това секретарката на Фройънт?

Другият кимна:

— За мен Талия е една загадка. Но най-необяснимото от всичко, е нейното самообладание. Точно в този момент тя трябваше да бъде в моя офис, където да отговаря на телефонните обаждания и да приема пристигащите съобщения.

— Тя при вас ли работи? — попита изненадан комисарят и продължи усмихнат. — Прав сте за самообладанието й, но не разбирам, как момиче от нейната социална прослойка се е запознало с човек като мистър Уилингс.

Тук Дерик Йейл не можа да даде отговор.

Той все още разговаряше с комисаря, когато видя момичето да става и заедно със своя кавалер да се отправя към вратата. Минавайки край тяхната маса, тя срещна въпросителния му поглед с усмивка, кимна му леко и каза нещо през рамо на мъжа, който я придружаваше.

— Как намирате самообладанието й? — попита Йейл.

— Струва ми се, че искате да кажете нещо на младата дама — беше единственият коментар на комисаря.

Дерик Йейл беше нетрадиционен както в говора, така и в поведението си, но сега срещна затруднение да се справи с неприятната ситуация по друг, освен по този старомоден начин.

Момичето беше пристигнало в офиса няколко минути преди него и когато той влезе, то тъкмо сваляше шапката си.

— Един момент, мис Дръмънд — каза Йейл, — имам да ви кажа няколко думи, преди да продължите работата. Защо сте излизала по обяд от офиса? Изрично ви бях помолил да останете тука.

— Мистър Уилингс също изрично ме помоли да обядваме заедно — отвърна Талия с невинна усмивка — и тъй като е член на правителството, бях сигурна, че няма да имате нищо против.

— Откъде познавате мистър Уилингс?

Тя го измери от главата до петите с присъщия си хладен и високомерен поглед.

— Има няколко начина човек да се запознае с един мъж. Или като даде обявление във вестниците, или като го срещне в парка, или като му бъде представен от някого. Аз бях представена на мистър Уилингс.

— Кога?

— Около два часа тази сутрин. Понякога ходя да танцувам в клуба „Мерос“. Подобни развлечения са оправдани за младостта ми. Там именно му бях представена.

Йейл извади от джоба си малко пари и ги сложи на бюрото.

— Ето заплатата ви за тази седмица, мис Дръмънд. От утре няма да имам повече нужда от услугите ви.

Талия вдигна вежди:

— Нали не смятате да ме превъзпитавате?

Въпросът й беше толкова сериозен, че Йейл се обърна и се засмя.

— Вие сте непоправима. Много неща бих могъл да ви простя, дори да липсваха пари от касата, пак можех да го преглътна. Но не мога да ви позволя да напускате офиса, след като изрично съм ви помолил да стоите там.

Тя взе парите и ги преброи.

— Точно са! — в думите й имаше присмех. — Сигурно сте шотландец, мистър Йейл.

— Съществува само един начин да бъдете превъзпитана, Талия Дръмънд — гласът му беше много сериозен и явно се затрудняваше да намира точните думи.

— И какъв е той, моля?

— Някой да се омъжи за вас. Аз почти съм склонен да направя този експеримент.

Талия се облегна на ръба на бюрото и се затресе от смях.

— Ставате глупав — промълви накрая тя. — Сега виждам, че сте новатор във възпитанието — гласът й беше тържествен. — Признайте, мистър Йейл, че за вас аз съм само един експеримент и че изпитвате точно толкова чувства, колкото мога да изпитам аз към онази стара грохнала муха върху стената.

— Не съм влюбен във вас, ако това мислите.

— Нещо подобно имам предвид — отвърна Талия. — С други думи, смятам да приема уволнението и седмичната си заплата и ви благодаря, че ми предоставихте възможност да се срещна и да работя за такъв безспорен гений.

Йейл приключи разговора с убеждението, че е направил сериозно предложение, което е било отхвърлено, спомена нещо в смисъл, че ще й даде препоръка и с това случаят за него се изчерпа. Влизайки в стаята си, той дори не счете за нужно да затръшне вратата след себе си.

Все пак за Талия уволнението беше важно събитие. То можеше да означава две неща. Или, че Дерик Йейл сериозно я подозираше — това беше по-опасната възможност, или, че е някаква хитрост, част от по-сложен план, подготвящ нейното ликвидиране.

По пътя към къщи Талия си спомни неговото подмятане по адрес на Джонсън от Милдрид стрийт. Трябва да се криеше нещо зад споменаването на този факт, за който той знаеше, че е свързан с Червения кръг и се опитваше да й го подскаже.

Когато се прибра, Талия също както и предната вечер, намери едно писмо. Червеният кръг беше прилежен в кореспонденцията си, поне що се отнасяше до нея. Тя отвори плика едва когато влезе в стаята.

„Ти се справи добре — започваше писмото. — Правилно изпълни инструкциите. Запознаването ти с Уилингс беше подготвено умело и, както ти бях обещал, не срещна никакви трудности. Искам да опознаеш добре този човек и да откриеш малките му слабости. Разбери каква е неговата позиция и тази на правителството по отношение на моето предложение. Роклята, с която беше днес на обяд, не изглеждаше особено добре. Не спестявай пари от дрехи. Днес Дерик Йейл те уволни, но това не бива да те тревожи, тъй като и без това присъствието ти в неговия офис повече не е необходимо. Тази вечер ще прекараш с Уилингс. Той е особено податлив на женски чар. Ако е възможно, остави го да те покани у тях и да ти покаже колекцията от стари мечове, с която много се гордее. Така ще можеш да проучиш разположението в къщата.“

Талия надзърна в плика. Вътре имаше две лъскави банкноти от по 100 лири и тя ги прибра в малката си дамска чантичка с помръкнало лице.