Червеният кръг

8Обвинението

Разговорът на мистър Пар с Харви Фройънт беше кратък.

Като видя детектива, кльощавият човек пребледня. Той го познаваше само по лице и се бе срещал с него във връзка с трагедията в имението Бирдмор.

— Я гледай, я гледай — измънка с треперлив глас. — Какво лошо се е случило? Да не би тия ужасни хора да са започнали нова кампания?

— Не е чак толкова лошо, сър — каза Пар. — Дойдох да ви задам няколко въпроса. От колко време Талия Дръмънд е във вашата къща?

— Тя е моя секретарка от три месеца — отговори Фройънт подозрително. — Защо?

— Каква заплата й давате? — попита Пар.

Мистър Фройънт спомена една скандално незадоволителна сума и дори се извини, че е недостатъчна.

— Давам й храна, а и вечер е свободна — каза той, почувствувал, че това мизерно възнаграждение трябва да бъде оправдано.

— Имала ли е напоследък нужда от пари?

Мистър Фройънт го изгледа.

— Ами… да. Вчера ме помоли, ако мога, да й дам в аванс пет лири стерлинги — каза той. — Обясни, че имала разходи, които не можела да посрещне. Аз не обичам да давам аванс за несвършена работа — заяви Фройънт благонравно. — Това създава просешки манталитет…

— Вие имате много антики. Доколкото разбрах, мистър Фройънт, някои от тях са много ценни. Липсвала ли ви е някоя напоследък?

Фройънт скочи на крака. Самият намек, че може да е бил ограбен, беше достатъчен, за да го хвърли в паника.

Без да каже нито дума, той изхвръкна от стаята. Когато се върна след три минути, очите му кажи-речи щяха да изскочат.

— Моят Буда! — изпъшка той. — Струва сто лири стерлинги. Беше на мястото си тази сутрин…

— Повикайте мис Дръмънд — каза детективът кратко.

Талия дойде, хладнокръвна, спокойна, и застана до бюрото на работодателя си със сключени отзад ръце, почти без да поглежда детектива.

Разговорът беше кратък, а за мистър Фройънт — неприятен. Той очевидно не подействува ни най-малко на секретарката. И все пак от стоманения поглед в очите на Фройънт тя сигурно разбра, че кражбата й е открита. За малко работодателят й не беше в състояние да свърже една смислена фраза.

— Вие… вие сте откраднали нещо мое — едва изломоти той. Гласът му беше почти като писък. Обвиняващата ръка трепереше от силно вълнение. — Вие… вие сте крадла!

— Аз ви поисках пари — отговори момичето невъзмутимо. — Ако не бяхте такъв зъл, дърт скъперник, щяхте да ми дадете назаем.

— Вие… вие… — заекна Фройънт, а после задъхано изрече: — Аз я обвинявам, инспекторе. Обвинявам я в кражба. За това трябва да отидете в затвора. Запомнете думите ми, млада жено. Почакайте… почакайте — вдигна той ръка. — Да проверя дали не липсва нещо друго.

— Можете да си спестите този труд — каза момичето, когато той понечи да излезе от стаята. — Будата е единственото нещо, което взех, пък и беше такова грозно човече.

— Дайте ми ключовете — изрева разяреният човек.

— Като си помисля, че ви позволявах да отваряте служебните ми писма!

— Аз отворих едно, което няма да бъде приятно за вас, мистър Фройънт — отвърна тя спокойно.

Чак сега той видя какво държеше тя в ръката си.

Момичето му подаде плика и с облещени очи той видя Червения кръг, ала думите, написани вътре в кръга, бяха замацани и неясни. Фройънт изпусна картичката и се строполи на един стол.