Денят на змията

Пролог

Преди 65 милиона години

Галактика Млечен път

Спирална галактика — един от стоте милиарда острови от звезди, движещ се в черната материя на вселената. Въртейки се като светла космическа въртележка, галактиката увлича над двеста милиарда звезди и безброй други тела в титаничната си вихрушка.

Нека да изследваме центъра на тази галактика. Когато наблюдаваме това образувание с ограниченото си триизмерно зрение, погледът ни е привлечен от изпъкналост в галактиката, състояща се от милиарди червени и оранжеви звезди, въртящи се в облаци от галактичен прах, някои с размери петнайсет хиляди светлинни години (една светлинна година е приблизително 94605×10 на петнайсета степен метра). Въртящият се около този район с форма на лупа диск на галактиката е дебел две хиляди светлинни години, има диаметър сто и двайсет хиляди светлинни години и в по-голямата си част е съставен от галактична маса. Около диска се въртят спирали — дом на ярки звезди и луминесцентни облаци от газ и прах — космически инкубатори, раждащи нови звезди. Над и под спиралите има галактичен ореол — рядко населена територия, съставена от сферични звездни гроздове, поддържащи по-старите членове на галактичното семейство.

Оттам се придвижваме към центъра на галактиката — сложна територия, заобиколена от въртящи се облаци от газ и прах. Скрита в ядрото, се намира истинската движеща сила на небесното образувание — плътен водовъртеж от гравитационна енергия, три милиона пъти по-тежък от Слънцето. Тази ненаситна космическа машина поглъща всичко в необятния си обсег — звезди, планети, материя и дори светлина — и върти небесните тела на спиралната галактика.

А сега да погледнем спиралната галактика от по-високо измерение — четвъртото измерение във времето и пространството. От галактическото тяло се разклоняват невидими проводници на енергия, досущ артерии и вени. Някои са толкова огромни, че могат да пренесат звезда, други са фини, микроскопични нишки. Всички се зареждат с енергия от невъобразимите гравитационни сили на черната дупка, разположена в центъра на галактиката. Доближите ли се до някой портал в един от тези проводници, ще се озовете на магистрала, пресичаща границите на времето и пространството — ако, разбира се, космическият ви кораб оцелее при пътуването.

Както галактиката се върти около огромния си център, така се движат и тези змиевидни потоци от енергия и продължават по безкрайния си път в галактическата равнина, досущ причудливи спици на вечно въртящо се космическо колело.

Досущ зрънце пясък, повлечено от мощното притегляне на гравитационния поток, ракета с размерите на астероид профучава през проводника в четвъртото измерение — портал във времето и пространството, който в момента се намира в ръкава Орион на спиралната галактика. Яйцевидната маса, почти единайсет километра в диаметър, е защитена от смразяващата прегръдка на изумруденозеленото антигравитационно силово поле.

Небесният пътешественик не е сам.

Скрит в магнитната диря и в предпазната опашка на сферичния предмет, се намира и друг кораб — по-малък и лъскав. Изтъненият му корпус с формата на кама е направен от искрящи, златисти, слънчеви плоскости.

Криволичеща през измеренията на пространството и времето, космическата магистрала отвежда пътешествениците в район от галактиката, намиращ се до вътрешния край на рамото на Орион. Отпред се появява слънчева система, състояща се от девет планети и една-единствена, жълто-бяла звезда.

Огромният кораб от иридий се насочва към гравитационното поле на звездата и бързо се приближава до целта си — Венера, втората планета от Слънцето, свят на непоносима жега, забулен с балдахин от гъсти киселинни облаци и въглероден двуокис.

По-малкият кораб излиза напред и разкрива присъствието си на врага.

Корабът от иридий незабавно променя курса си, увеличава скоростта и прониква в гравитационното притегляне на третата планета в системата — син свят с токсична атмосфера от кислород.

От подобната на перка антена, издигаща се от носа му, по-малкият кораб изхвърля нажежен до бяло енергиен заряд, който се стрелва в йонния поток на електромагнитната опашка на сферата, досущ мълния, спускаща се по метален кабел.

Зарядът пламва като зора върху корпуса от иридий. Електрическият взрив предизвиква късо съединение в двигателната система на кораба и го отклонява от курса му. След няколко минути увредената маса е сграбчена в смъртоносната прегръдка на гравитационното поле на синята планета.

Ракетата с размерите на астероид неконтролируемо се устремява към Земята.

Като издава свръхзвуков гръм, сферата от иридий навлиза във враждебната атмосфера. Корпусът се напуква и се осейва с дупки и после блясва за миг като ослепително ярко огнено кълбо и пада в едно плитко тропическо море. Водата не забавя сферата и тя стига до дъното за част от секундата. В един сюрреалистичен миг цилиндричният океан се разплисква.

Небесното тяло се взривява с ослепителен бял блясък, като освобождава сто милиона мегатона енергия.

Гръмовната експлозия разтърсва цялата планета и повишава температурата до трийсет и две хиляди градуса по Фаренхайт — повече, отколкото на повърхността на Слънцето. Едновременно с това се запалват две газообразни огнени кълба. Първото, облак от прах, горещи камъни и иридий, излиза от разпадналия се корпус на кораба, последвано от облаци пара под високо налягане и въглероден двуокис. Газовете, изпуснати в морето и коритото му от варовик, се изпаряват.

Камъните и свръхнагретите газове се надигат в опустошената атмосфера, привлечени нагоре от вакуума, създаден от падането на сферата. Морето се набраздява от огромни вълни, предизвикващи чудовищно цунами, високи деветдесет метра, които се отправят към сушата.

Южното крайбрежие на Северна Америка

Глутницата велосираптори безшумно обкръжава жертвата си — десетметров коритозавър. Усетило опасността, влечугото с патешка човка разперва великолепния си гребен с формата на ветрило, подушва влажния въздух и долавя миризмата на глутницата. После надава предупредителен вой към останалите от стадото и хуква през гората към морето.

Неочаквано силен блясък заслепява и зашеметява бягащия коритозавър. Влечугото се олюлява и разтърсва голямата си глава. От храсталаците изскачат два велосираптора и препречват пътя му. Другите от глутницата се нахвърлят върху коритозавъра и разкъсват плътта му със смъртоносните си сърповидни нокти. Единият го захапва за гърлото. Раненото влечуго се задушава и се задавя в собствената си кръв; друг велосираптор захапва плоската му муцуна, забива нокти в очите му и го поваля на земята.

Всичко свършва само за минути. Хищниците ръмжат, тракат със зъби и разкъсват още потрепващата плячка. Заети с убийството, велосирапторите не обръщат внимание на треперещата земя под краката си и на приближаващия се тътен.

Над главите им преминава тъмна сянка. Птицеподобните динозаври едновременно поглеждат нагоре. От челюстите им капе кръв. После те заръмжават срещу огромната като планина водна стена.

Високата колкото двайсет и два етажна сграда вълна се надига, разбива се, смазвайки стреснатите ловци, и се придвижва на север, като унищожава всичко по пътя си.

Залива сушата, като помита растителността, скалите и всичко живо, и се разпространява на стотици километри. Малкото останали дървета извън пътя на водата се запалват, когато горещите взривни вълни превръщат въздуха в същинска пещ. Два птеранодона се опитват да избягат от този ужас, но когато се издигат над дърветата, крилете им пламват и те изгарят от нажежения вятър.

Изстреляните към небето парчета иридий и камъни започват отново да навлизат в атмосферата, досущ светещи метеори. За няколко часа цялата планета се обвива в гъст облак от прах, пушек и пепел.

Горите ще горят няколко месеца. Почти година никаква слънчева светлина няма да прониква през черното небе, за да стигне до повърхността на някога тропическия свят. Временното преустановяване на фотосинтезата ще унищожи хиляди видове растения и животни на сушата и в морето, а връщането на слънцето ще бъде последвано от ядрена зима.

За един-единствен апокалиптичен миг изведнъж свършва господството на динозаврите, продължило сто и четирийсет милиона години.

Дни наред лъскавият златист кораб остава в орбита високо над опустошения свят. Сензорите му непрестанно сканират мястото на падането. Магистралата в четвъртото измерение отдавна е изчезнала и въртенето на галактиката вече е изместило точката за достъп до тунела на няколко светлинни години.

На седмия ден, на взривеното морско дъно започва да блести изумруденозелена светлина. След няколко секунди към космоса се отправя мощен радиосигнал — тревожно повикване, насочено към горната част на галактиката.

Формите на живот в кораба, движещ се в орбита около Земята, засичат сигнала, но твърде късно.

Злото е пуснало корени в още една небесна градина и е само въпрос на време кога ще се събуди.

Златистият междузвезден кораб се движи в геосинхронна орбита точно над врага. Зареденият със слънчева енергия автоматичен свръхвълнов радиосигнал се излъчва непрекъснато и заглушава всички заминаващи и пристигащи предавания. После корабът се затваря. Енергията се пренасочва към животоподдържащите капсули.

За обитателите на междузвездния кораб времето спира.

На планетата Земя часовникът започва да тиктака…