Графиня робиня

Глава 10

Маркус Магнус лежеше гол върху кожите на голямото легло. Масивните му ръце бяха скръстени под главата, черните му очи се взираха в нищото. Тялото му беше все още възбудено от новата робиня. Той умееше да се владее и се опитваше да не мисли за нея, за да успокои ерекцията си.

Бедата беше, че лежеше тук повече от час, а пенисът му ставаше все по-твърд с всеки изминал момент. Дори тестисите му бяха напрегнати и го боляха.

Нетърпеливо се надигна от леглото и се изправи, ерекцията му беше пълна. Той изруга и посегна към ремъка на звънеца, за да извика някоя робиня, която щеше до облекчи страстта на тялото му. Отново изруга и отдръпна ръката си. Нямаше влечение към бързите сношения. Тази вечер желаеше само една жена.

Взе малка факла, която все още гореше, и запали всички лампи в стаята. Погледът му се отправи към фреските, изобразяващи боговете. Очите му се разшириха, когато забеляза приликата на жената с рисунката от стената в спалнята му. Другите богини бяха като гротеска в сравнение с тази Даяна от Гроув. Нежната й ръка лежеше върху врата на елен. Двете жени си приличаха потресаващо — като се почне от русите коси до дългите голи крака. Дори имената им бяха еднакви: Даяна. Почувства ръката й върху своя врат. Възбудата го превърна в разгонен елен. Даяна от Гроув носеше туника, която разголваше едната гърда. Щеше да заповяда на Кел да ушият такава за неговата Даяна. Желаеше компанията й всяка нощ, щом приключеше задълженията си за деня. Докато я опитомеше, щеше да я кара да сяда на пода до кушетката, на която се хранеше. Искаше да му бъде под ръка.

Когато приемеше тази роля, щеше да я накара да се обляга на своя собствена кушетка, за да го развлича с цивилизован разговор. Когато му станеше наложница, щеше да споделя неговата кушетка, за да могат заедно да се излагат, интимно да се докосват и да опитват от ястията.

Мраморно твърдият му фалос се вдигна рязко и се изпъна войнствено. Знаеше, че ако се докосне в този момент, семето му щеше да се излее само от мисълта за нея. Даяна — богинята на лова? Не. Даяна от Гроув? Съмнително. Отхвърли възможността тя да е богиня, но мисълта, че му е подарък от боговете, продължаваше да се мярка в мислите му. Даяна девственицата?

Действително ли бе получил в дар девственица? Беше твърде съмнително. Маркус се надсмя над себе си. Не беше нищо друго освен пожелание. Но той трябва да благодари на боговете за този дар. Ще им принесе жертва! Взе парченце сол от сребърна кутийка и я разтроши върху малка бронзова чинийка. Напръска солта с тамян и мирта, след което прикади, като постави чинийката върху мангала.

Сипа си чаша кървавочервено вино и я вдигна срещу светлината. После потърка златната монета с лика на Цезар, която носеше непрекъснато на врата си:

— Юпитер Оптимус Максимус, най-добрият и най-великият, отправям благодарности за подарената ми робиня. — Маркус благодари и на гръцкия бог Ерос, но мълчаливо, за да не обиди римските богове.

Отпи от виното, после разля малко върху бронзовата чинийка.

— Моля за благодеяние. Моля се тя да е девствена. — Тогава изпи чашата наведнъж. Кръвта му се запали, но не от виното, а от жената.

Въздухът се изпълни с аромати, но Маркус усещаше само египетския мускус. Даяна бе наситила възприятията му.

Той крачеше наоколо, лишавайки се от сън, за да си я представя отново и отново. Не си и помисляше за тежкия ден, който му предстоеше, за безкрайните часове тренировка с мъжете, преди бойните им умения да станат достатъчни, за да ги изпрати в пустошта на дивашката западна Британия. Мислеше само за Даяна.

Ако не внимаваше, тя щеше да го обсеби. Дали пък боговете си играеха с него или му се надсмиваха? Накрая разбра, че нямаше да намери покой, ако не научеше тайната. Маркус знаеше, че трябва да разбере дали тя е девствена. Имаше само един начин да провери…

Даяна внезапно отвори очи в съня си. Може би не бе сънувала. Наоколо бе пълна тъмнина, но усещаше, че в стаята има някой. Опита се да се размърда, но ръцете й бяха здраво вързани. Значи не беше сън, беше вързана наистина.

Затвори очи, когато светлината на факлата я ослепи. Инстинктивно започна да рита ожесточено нападателя си. Когато отвори очи и видя кой е той, замръзна от страх. Беше всевластният римски генерал, изправен до леглото й!

Ръцете, които стискаха глезените, бяха като железни скоби. Гигантската му сянка се отразяваше на стената и го правеше да изглежда още по-масивен. Беше чисто гол!

Даяна се опита да преглътне, но не можа. Опита се да диша, но се оказа невъзможно. Винаги се беше чудила как изглеждат мъжете голи. Сега видя. Видя и не можа да повярва. Как части като тези бяха скрити в сатенените бричове на регентите!

Пенисът му беше доста голям, много твърд, издигащ се като римска колона от гнездо синьо-черни косми. Гнездо, което пазеше две яйца на лебед! Очевидно бе дошъл да я изнасили и Даяна знаеше, че когато проникнеше в нея, тя щеше да го убие.

Успя да проговори. Беше нисък, бездиханен шепот:

— Моля те, не прави това.

Черните му очи галеха извивките и издатините на алабастровата красота, която лежеше пред него. Тя бе съвсем различна от всички други жени. Беше много по-фина. Като че ли беше многократно извайвана, за да се достигне това съвършенство… Леката извивка на корема придаваше на кожата й кадифена чувственост. Кожата на гърдите бе почти прозрачна, разкриваща сините вени. Изглеждаше ефирна като ангел. Венериният й хълм се издигаше като арка, коронована със стотици бледозлатисти къдрици. Когато най-накрая разтвореше устните на женския й център, се надяваше, че цветът ще бъде същото розово, каквито бяха устните й и ореолът, ограждащ зърната на гърдите й. С вързани високо над главата ръце, гърдите й изпъкваха като щедър плод, готов да бъде опитан.

Докато той стоеше онемял, попиващ красотата й, удавен от желание, тя набра смелост да го помоли отново:

— Моля те, Маркус, не го прави.

— Разкъсан съм от нуждата да го направя — отговори той тихо.

— Ако ме изнасилиш, ще те убия! — прошепна тя.

— Не съм дошъл да те изнасиля — каза той пресипнало.

— Тогава защо си тук?

— Търся истината.

— Какво искаш да кажеш? — извика тя, като отчаяно се опитваше да го разбере.

— Да разбера дали наистина си девствена — едва произнесе той.

Изведнъж тя разбра. Като че ли направи откритие.

— Боже мой, не можеш! — И въпреки това знаеше, че ще го направи. Искаше доказателство за нейната девственост. Яростен гняв измести страха й.

— Ах, ти римска свиньо! Мислех си, че девствеността не означава нищо за теб. Каза, че няма смисъл да се опази химена. Каза, че в това нямало никаква логика, никаква полза!

— Искам да знам истината!

Даяна знаеше, че той е мъж, който държи на думата си. В този момент бе изпълнен с такава решителност, каквато друг мъж не можеше да има. Нямаше молба, която можеше да отклони намерението му. И тогава тя направи ново откритие. Той вършеше всичко това, защото не й вярваше.

Лежеше пред него съвсем безпомощна и все пак държеше цялата власт в свои ръце. Притежаваше тази власт, защото все още притежаваше своята невинност. Започна да трепери, но това не го спря. Страхуваше се да не я нарани, но Маркус нямаше желание да я наранява. Мушна едната си ръка под глезените и вдигна краката й. Пръстите на другата му ръка се насочиха към женската й същност.

Даяна трепна, после едва преглътна и съсредоточи погледа си върху златната монета, която висеше на врата му.

Беше толкова гореща и суха! Искаше му се да има с какво да я намаже, за да не я нарани. Погледът му попадна върху набъбналата главичка на фалоса му, където видя огромна капка от проблясващ телесен сок. Прихвана я с пръсти, повдигна краката й още по високо и бавно и внимателно пъхна пръста си.

Чу я да поема бързо въздух. Беше приятен женски звук. Беше много стегната, но той продължаваше да се съмнява, че е непокътната. И после, изведнъж, ето я! Бариерата! Маркус ликуваше.

Даяна също. После властно, както само една красива жена можеше да го стори, му каза:

— Никога няма да я даря на теб!

— Ще го направиш! Наистина ще го направиш! — Беше като клетва. Съзнателно намери мъничкия цвят вътре и с пръста си направи няколко кръгови движения около него.

Очите на Даяна се разтвориха широко от изненада, когато усети възхитителната възбуда, обхващаща тялото й, стегна се инстинктивно и обхвана пръста му с конвулсивно потрепване. После той се оттегли. Направи го много бавно, прокарвайки пръста си по розовата повърхност с чувствено погалване, от което всичко в нея започна да пулсира. Почувства се топла и влажна. В никакъв случай не трябваше да му показва, че действията му я бяха възбудили и че й бяха доставили такова сладостно усещане.

Той се изправи и отвърза китките й. Даяна не посмя да разтърка изтръпналите места. Вместо това закова погледа си в неговия.

— Бих искала малко да поспя, генерале. Утре ще трябва да чистя многобройните мозайки в къщата.

Фактът, че тя избираше работата, го вбеси. Единствено желязното самообладание го спря да я удари. Може би дамата не вярваше, че той действително щеше да и заповяда да върши такава тежка, изморителна работа. Когато настъпеше утрото, щеше да разбере, че действително е така.

Една от домашните робини я събуди, преди да съмне. Донесе й съд със студена вода, за да се измие, после взе кафявата туника и забрадката и търпеливо зачака.

— Няма да облека това — обяви Даяна ядосано.

— Това е единствената дреха, с която разполагаш. Кел няма да отстъпи — отвърна тихо робинята.

След като помисли за миг, Даяна неохотно се изми и облече грозната туника. Малко момче, може би на единадесет или дванадесет години, й донесе парче хляб и чаша вода. Беше готова да ги захвърли в ъгъла, но далечен вътрешен глас й нашепна, че може би това е цялата храна, която ще получи през този ден.

Младежът беше слабичък, явно още не бе навлязъл в пубертета. Тъмните му очи бяха твърде големи за малкото лице:

— Трябва да побързаш!

— Ще правя точно обратното — съобщи му Даяна. Слабичките му раменца увиснаха.

— Ако не побързаш, Сим ще бъде наказан с камшика — отговори робинята вместо него. Даяна пламна от възмущение.

— Заведи ме при Кел — заповяда тя. Тримата тръгнаха към кухнята на първия етаж, после в задното помещение с огромно огнище, високи черни пещи и големи цистерни с изпускаща пара вола. Когато Кел я видя да идва, нареди на един от робите да сипе топла вода в една кофа.

— Закъсняваш. Можеш да започнеш с баните. Първо търкаш със сапун, после измиваш и подсушаваш с памучната кърпа.

— А ако откажа? — запита Даяна.

— Нека да те представя на Сим. Той ще бъде твоето момче за бой. — За момент тя помисли, че Кел разрешава на момчето да я бие с камшика, ако не се подчинява, но после разбра жестоката истина. Ако тя не изпълняваше точно каквото й бъдеше наредено, момчето щеше да бъде бито вместо нея.

Погледна към Сим — видя тесничките му раменца, тъжните очи.

— Това е чудовищно! — отвърна тя с обвиняващ тон. — Той британец ли е?

— Мислиш ли, че ще ми разрешат да бичувам римлянин? — отговори той сухо.

Даяна взе дървения съд със сапуна и кофата с гореща вода и ги занесе в помещенията, където се бе къпала предишната вечер.

Когато Кел се увери, че тя няма да може да го чуе, намигна на Сим и му каза:

— Доста добре се справи със задачата си. Върви в кухнята да си получиш наградата.

— Такъв мръсен номер! — обвини го женски глас.

— Гледай си работата — сряза я Кел.

— Това, което става в домакинството на генерала, е моя работа — отвърна Нола, сега свободна жена, която генералът беше довел със себе си от Галия като робиня. Двамата бяха винаги на нож по въпросите за домакинството. Когато Кел дойде, Нола отговаряше за всичко в къщата. След като Маркус я беше освободил заради добрата служба, Кел беше заел мястото й. Властваше над всички, освен над Нола. Сега по женски тя се радваше на възможността да бъде над един мъж.

— Ти си щастлива само когато се бъркаш в мъжките работи, а жените — независимо дали са робини или не — не трябва да се виждат, ни да се чуват!

Нола се изсмя в лицето му.

— Такава заплаха ли сме за теб, британецо? Ако бях на твое място, щях да се отнасям с повече уважение към новата. Когато спечели благоволението на Маркус, би могла да направи живота ти ад.

— Ти вече го правиш, жено от Галия.

— Наистина ли? — провлечено изрече Нола. — Нямах представа, че моите хапливи думи пронизват дебелата ти кожа. Бъди така добър да изпратиш закуската в стаята ми…

Даяна си изкарваше яда, като търкаше плочките. После, когато яростта и понамаля и тя се прехвърли към подовете на други стаи, красотата на мозайките привлече въображението и. Тя се гордееше с работата си, която връщаше ярките цветове към живот, като ги търкаше със сапуна, докато светнеха. После ги подсушаваше, докато заблестяваха.

След като беше измила шест помещения обаче, натъртените и колена започнаха да я болят, гърбът й се схвана, а ръцете й подпухнаха и щипеха. С кучешка решителност отиде до задната кухня, за да подмени водата, после тръгна към атриума, който представляваше великолепно входно помещение на къщата. Влизаше тук за първи път. Когато пристигна, я бяха въвели в къщата през задния вход.

През нощта беше валяло, но сега слънцето нахлуваше през стъклата и караше малките дъгички да танцуват около течащия фонтан. В огромни саксии, наредени по овала на помещението, растяха прекрасни цветя. Бледозелената стена бе изпълнена с фрески на птици — от водни до великолепно оцветени екзотични екземпляри. С въздишка на възторг от красотата тя изми пода, превръщайки помещението в блестящ скъпоценен камък.

Изведнъж две огромни псета се впуснаха през вратата. Бяха толкова големи и страшни, че Даяна изпищя. Страхът й бързо се превърна в гняв, когато видя огромните им лапи, покрити с кал, да оставят следи върху прясно измития под.

— Ромул, Рем! — изгърмя дълбок глас. Кучетата се спуснаха към Маркус, като дишаха дълбоко в знак на възторг към господаря им. Даяна приседна на петите си и не можа да повярва на очите си. Целият й тежък труд бе съсипан само за секунди!

Черните очи на генерала прелетяха над нея, без какъвто й да е интерес, като че ли нищо не я отличаваше от която й да е друга робиня в домакинството. Снощи той я гледаше като ценност, за която си струва да умреш. По-късно, когато беше отишъл в спалнята й, въпреки че бе извършил неприлично деяние, ръцете му я бяха държали, като че ли беше безценен порцелан. Сега погледна през нея, като че ли тя не съществуваше!

На Даяна й се искаше да разплиска кофата с мръсна вода върху нежно боядисаните стени. Искаше и се да ритне кучетата му, да натопи римската му глава под водата на фонтана, докато чуе и последното му издихание. Това, което направи обаче, бе да приседне и да стисне юмруците си, докато очите й бавно се пълнеха със сълзи. Когато той отново излезе с карта в ръка, дори не я удостои с поглед.

Кел беше прав. Беше ужасна глупачка. Снощи й беше казал, че само с едно мигване е могла да прелъсти римлянина. Заради гордостта си, беше пропуснала шанса си и сега Маркус Магнус бе напълно безразличен към нея. Сега до края на живота си щеше да мие подове!

Изтри сълзите от очите си и се захвана да почисти калта, която грозните животни бяха нанесли в атриума. С всяка измита следа тя все повече изпитваше нужда да отмъсти на арогантния римлянин, който си мислеше, че владее света.

Знаеше, че би направила почти всичко, за да спечели власт над него, той да зависи от милостта й. Искаше да го пороби, както той бе поробил нея. Реши, че ще плати каквато и да е цена, за да разменят ролите си, така че тя да бъде господаря, а той роба.

Трябваше й само малко самообладание. Един британец обаче не можеше да го има под римско владичество. Даяна започваше да разбира Кел. Неговата позиция му осигуряваше власт и контрол дори и само над неговите сънародници. Не си струваше да живееш, без да имаш поне малко възможност за власт върху собствената си съдба.

Когато си мислеше за това, остана учудена от сходството между този исторически период и осемнадесети век. Мъжете управляваха света още от самото му начало. Мъжете контролираха правителството, армията, богатството, земята, собствеността, икономиката, изкуството, семейството, а също така и жените. Мислеше си за всички съпруги, всички дъщери и слугини, които безпрекословно се подчиняваха на пълната власт на мъжете през вековете.

Единствените жени, които имаха власт и манипулираха мъжете, бяха държанките, куртизанките и фаворитките. Жената можеше да постигне власт само чрез мъжа. Ако жената беше умна, избираше най-властният мъж и го караше да се влюби в нея. После можеше да притежава цялата негова власт…

Решимостта й се засилваше. Беше красива, интелигентна и изтънчена в сравнение с жените, които беше видяла тук. Ако не можеше да прелъсти римлянина, напълно заслужаваше незавидната си съдба!

Богатото й въображение започна да обмисля план. Подвижният й ум добавяше подробностите. Докато търкаше пода внимателно, измисляше думите си и разработваше действията си, като че ли репетираше роля в пиеса. Първото нещо, което трябваше да направи, бе да спечели отново вниманието му по някакъв впечатляващ начин. Планът й бе толкова дързък, че трябваше да успее. Ако изиграеше ролята си добре, щеше отново да спечели власт над римлянина. А веднъж впрегнеше ли го, нямаше да го изпуска. Щеше да установи пълен контрол над него!

Даяна реши, че това ще е последният под, които ще измие през живота си. Изправи се, взе кофата и се отправи към задната кухня. Преди да стигне до нея, видя Кел как дава указания на домашните роби. В момента, в които го зърна, залитна от тежестта на кофата. Свободната й ръка посегна неволно към главата, като че ли й се бе завило свят и тя успя да свали грозната кафява забрадка от красивата си коса. Знаеше, че бледозлатистите и коси бяха уникални в Аква Сулис. Откакто беше пристигнала тук, не срещна друга жена с подобни руси къдрици.

Изправи рамената си, като че ли полагаше неимоверни усилия, пристъпи малко напред и падна на колене, когато видя, че Кел погледна към нея.

Ръката й се отправи към основата на врата.

— Дръж главата си наведена, докато световъртежа премине — нареди Кел.

След няколко минути Даяна повдигна глава, въздъхна дълбоко и бавно отвори очи. Кел й помогна да се изправи.

— Много ли ти дойде? — попита той тихо.

— Може би — без да бърза отговори тя меко.

— Може би! Това не е отговор. Или капитулираш, или не!

Даяна се усмихна скришом.

— Кел, виждаш света само черен и бял. Аз разбрах, че може да има различни нюанси на сивото. „Да“ и „не“ са хубави думи, но единични, обикновени, без капка емоция. „Може би“ обаче е дума мистериозна, изкушаваща и възбуждаща по стотици начини, намекваща, че възможностите са безкрайни. Нека да кажем, че съм готова да преговарям. — Даяна подаде кофата.

Кал заповяда на Сим да я изнесе. Кухнята беше изпълнена с миризмата на току-що изпечен хляб. Даяна приседна на един стол и добави:

— Хлябът мирише божествено. Мога ли да получа и малко мед?

Кел също седна. Робините от кухнята им донесоха бадемов сладкиш, топъл хляб и мед, каменна кана с мляко и плодове. Започнаха да се хранят мълчаливо. Притворените му очи внимателно наблюдаваха грациозните движения на ръцете й, докато тя дъвчеше храната. Беше наистина очарователна жена. Разбираше защо Маркус Магнус желаеше тя да придава грациозност на трапезата му и да споделя леглото му.

Даяна отново въздъхна, после отхапа зряла синя слива.

— Кел, мога ли да обсъдя нещо с теб? — Внимателно търсеше неговото разрешение за всичко, което предприемаше. Когато той кимна, продължи: — Спомена, че генералът копнее за мен. Каза, че ако му там това, което иска, той би бил повече от щедър към мен.

Кел я чакаше да продължи.

— Ако стана негова наложница и ако той е доволен от мен, това ще ми даде голяма власт, така ли е?

„Значи тя знае, че притежава голяма власт“, помисли Кел.

— Тогава в това домакинство ще има двама души, които ще са властващи. Мисля, че е глупаво да се конкурираме.

— Борбата за власт между двама ни означава единият да е печеливш, а другият губещ. Ако станем съюзници, не приятели, разбира се, и двамата можем да спечелим.

Знаеше, че Кел е достатъчно умен, за да прецени истината, съдържаща се в думите й.

— Ако постъпя така, ще бъде според моите условия. Знам, че ти Кел, нямаш нужда от мен. Но знам, че аз ще имам нужда от теб. — Даяна нарочно засягаше неговата суетност, но независимо от всичко, говореше истината.

Кел размишляваше над казаното. Ако тази жена наистина спечелеше власт, той искаше да бъде на нейна страна. Нола толкова лесно можеше да стане нейно доверено лице и единственото по-лошо от една жена с власт, бяха две, и единственото по-лошо от една жена с власт, бяха две, и то с власт! Най-накрая Кел отговори. Сините му очи се взряха дълбоко в нейните:

— Вече обявихме мълчаливото си примирие. Нека да градим останалото върху него!

Даяна се усмихна:

— Добре. Имам една идея. Мисля, че аз трябва да поема инициативата, вместо да чакам края на деня, когато той ще се върне вкъщи и ще ме повика, за да попита дали съм готова да му се подчиня!

Докато слушаше налудничавия й план, на Кел му се искаше да й каже, че това е невъзможно. Но като виждаше въодушевеното й лице, запалено от женска палавост, и като слушаше гласа й, който се оживяваше от страст, смелостта завладя и него. Тя беше особено смела жена! Можеше да плени мъжа и да го държи като затворник в дланта на ръката си. Беше борбена и умна като него самия. Беше също като него британка. Как можеха да бъдат нещо друго освен съюзници?