Графиня робиня

Глава 3

Докато пиеха шоколад на следващата сутрин, Прудънс не спираше да разпитва Даяна за всеки миг от вечерта.

— Искам да видя картичката ти за танците.

— Ъ-ъ… Не съм я запазила — замънка Даяна.

— Не си запазила този спомен от дебюта си в „Алмак“? — Прудънс беше скандализирана.

— Беше почти запълнена. Танцувах с Уилям Лам, лорд Ашли, лорд Гранвил… О, да, и с Питър…

— Питър Хардуик? — оживено запита Прудънс.

Прудънс се разтревожи. Не е трябвало с Питър Хардуик. Това не влизаше в условията, които му поставиха с Ричард. Трябваше да каже нещо презрително, за да обезсърчи Даяна.

— Доста недодялан млад човек.

Даяна реши, че забележката и изисква съответен отговор.

— Питър Хардуик ли каза? Познаваш ли го? — попита тя съвсем невинно.

— Ами… Ричард се занимава с негови дела за собственост.

— О, така ли? — запита Даяна.

— Танцува ли с него?

— Не.

— Не те ли покани? — продължи да разпитва Прудънс.

— Покани ме — призна Даяна.

— Тогава защо не танцува с него? Той е почтен млад мъж.

— Наистина ли? — Даяна си спомни поведението му и сви устни.

— Всъщност не бях много уверена в умението си да танцувам… Това нямаше значение за Уилям и другите, но Питър Хардуик е нещо различно.

Прудънс въздъхна с облекчение. Даяна определено беше впечатлена от Хардуик.

— Трябва да продължиш да се упражняваш при госпожа Лайтфут.

— Съгласна съм, Прудънс. Днес следобед имам урок. Можеш ли да пуснеш Бриджит с мен?

Даяна беше застинала от възхищение пред огледалата по стените. Бялата туника беше лека като пух. Полата, ушита от газени шалчета се спускаше на вълни над бедрата й. Едното й рамо бе смело разголено, подчертавайки до съвършенство златните амулети. Малкият златист калъф за стрели беше прикрепен на гърба със златни дантелени презрамки, които се преплитаха през гърдите й и подчертаваха обемната им закръгленост. Връзките на сандалите също бяха преплетени около прасците и стройните й крака изглеждаха невероятно дълги. На главата си носеше диадема със скъпоценни камъни, която придържаше разкошните й коси. Те се спускаха на вълни по гърба й и стигаха под кръста. Тя не само изглеждаше, но и се чувстваше като богиня.

— Балът с маски е в петък — изкушаваше я Алегра.

— О, не, не мога… — отказа Даяна.

Алегра й подаде маска във формата на крила, изработена от перата на дългоопашати гълъби. Когато я сложи, Даяна разбра, че никой не може да я познае така. Семето, посято от Алегра, изведнъж избуя.

— Ще дойдеш ли с мен? Сигурно ще трябва да избягам от Прудънс в петък вечерта.

— Остави това на мен — махна Алегра, като че ли ръката й беше магическа пръчка.

Когато Даяна се върна на Гросвънър Скуеър, върху масата в хола имаше дузина визитки. Хвърли им бърз поглед, търсейки една определена… Страните й леко порозовяха, щом я откри, а когато Прудънс и подаде букетче от розови пъпки, червенината я обля.

— Питър Хардуик! Колко очарователно! — подхвърли тя небрежно, прикривайки задоволството си.

— Доста претенциозно — отбеляза Прудънс лукаво, надявайки се Даяна да го защити. Беше разочарована, когато девойката се съгласи с нея:

— Така е. — Зарови лице в цветята, за да вдъхне от божествения аромат.

На следващата сутрин госпожа Лайтфут посети Прудънс. Беше се напъхала отново в корсета с банелите, който я държеше неестествено изправена — така тя приличаше малко на нейната пръчка с кехлибарена дръжка. Може би точно по тази причина обаче госпожа Лайтфут имаше вид на дукеса. Даяна беше изключително сериозна, докато я слушаше със страхопочитание.

— Лейди Мелбърн и лейди Бесбъроу ме помолиха да дам допълнителни уроци на дъщерите им с надеждата, че ще засенчат другите ми ученички, които са дебютантки. Моите принципи обаче не ми позволяват такава постъпка. Аз държа на честното отношение към всички мои млади дами. Затова искам вашето разрешение лейди Даяна да дойде в студиото ми в петък вечерта.

— Вашето етично отношение не подлежи на коментар, госпожо Лайтфут — усмихна се мазно Прудънс.

Даяна се закашля, за да не се задави от смях.

— Ще те придружа, Даяна. Не можеш да излизаш по тъмно без мен.

— Ще взема каретата — предложи бързо Даяна — и Бриджит ще ме придружи. Не бих си и помислила, че мога да те накарам да ме чакаш с часове.

Прудънс погледна въпросително към госпожа Лайтфут. Нейните принципи бяха достатъчно строги — тя трябваше да каже кое е прилично и кое не.

— Другите млади дами ще пристигнат, с карети. Слугинята е достатъчна закрила — проговори драконът.

Когато Прудънс се предаде, госпожа Лайтфут си тръгна. Бързо наведе глава към ученичката си:

— До утре вечер.

— До утре вечер — отговори Даяна, а вътре в нея възбудата кипеше като пенливо шампанско.

Когато пристигна на в студиото на „Шепърдс маркет“, Даяна остави Биди с Джеймс, кочияша. Тя знаеше, че двамата се харесват, въпреки че го криеха от наблюдателния поглед на Прудънс.

Алегра грееше в тоалет с ярък лилаво-розов цвят, известен в тогавашната мода като амарит. Даяна беше щастлива да види, че госпожа Лайтфут е захвърлила металносивата перука и корсета.

— Влез скъпа! — покани я Алегра. — Тъкмо приключвам с грима на старото си лице…

Когато излезе от гардеробната, облечена в своя костюм, Даяна прехласнато се загледа как Алегра очертава очите си с молив.

— Мога ли да си сложа малко червило?

— Разбира се. Сложи си и руж на бузите. Знам, че маската ще скрива цялото лице с изключение на устните, но малко грим дава на жената увереност в нейния чар.

Даяна остана възхитена от резултата и накрая сложи перленовиолетови сенки върху клепачите си.

— Ето! Истинска богиня от главата до петите — заяви Алегра, намятайки дългата пелерина върху раменете на своето творение. — Можем да отидем с твоята карета, ако слугите ти са достатъчно дискретни.

— Имаме взаимна договорка — увери я Даяна.

Алегра взе голямо ветрило от щраусови пера в тъмновиолетов цвят. На мода бяха малките ветрила, но Даяна трябваше да признае, че ветрилото на Алегра беше впечатляващо.

Движението по улица „Оксфорд“ беше блокирано чак до улица „Бонд“. Каретите пристигаха от всички главни артерии и се опитваха да стигнат по-близко до Пантеона.

— Ще вървим пеша оттук — реши Даяна. — Можете да вземете каретата, Биди. В десет и половина ще ме чакате на „Шепърдс маркет“.

Преди да излезе, Даяна си сложи маската и двете с Алегра се сляха с множеството.

Всеки в Лондон, който се считаше за високопоставена особа, се беше отправил към Пантеона. Успяха да си пробият път сред тълпата и настигнаха група господа, които придружаваха затворена карета и носеха запалени факли. Алегра докосна ръката на един от тях, който беше облечен във вечерно облекло. Той й се усмихна:

— Здравей, Алегра. Дошла си да наблюдаваш фойерверките?

— А вие какво правите, сър Чарлз? — проточи думите си Алегра.

— Дочухме, че няма да пускат актриси, така че лично придружаваме госпожа Бъдли. Почетна стража с други думи.

— Готови сте на всичко само за да участвате в лудориите!

Даяна я погледна смутено и Алегра й обясни:

— София Бъдли, която пее в „Ранела“, е любовница на виконт Мелбърн. Приятелите му са се погрижили тя да бъде посрещната триумфално.

Даяна се изненада. Бащата на нейните приятели Емили и Уилям си имаше любовница?

— Лейди Мелбърн е същата пуританка като Прудънс — прошепна Даяна.

Алегра й намигна:

— Ето ти отговора, моето момиче. Струва си жената да бъде гъвкава и податлива. Не неморална, но поне сговорчива.

Мислите на Даяна се прехвърлиха от Прудънс на Ричард. Възможно ли беше и той да й изневерява? След като почти цяла минута разсъждава по въпроса, се засмя. Щеше да е голям глупак, ако не го правеше…

Продължиха по улица „Оксфорд“ и Даяна забеляза, че всички господа се познаваха с Алегра. Разпозна както лорд Бют, така и лорд Марч, които беше считала за уважавани стълбове на обществото. Очевидно съществуваше двоен стандарт на поведение.

Алегра сръга в ребрата Уилям Хенгър, близък познат на Принца на Уелс:

— София ли влиза в обществото или обществото в нея?

В отговор на остроумната забележка мъжете, които ги заобикаляха, избухнаха в смях, а Даяна се замисли, че сигурно само животът на дебютантите е потискащо сериозен и задушаващ.

На входа на Пантеона стояха портиери в ливреи, наредени по стъпалата, готови да предотвратят влизането на нежелани посетители. Когато господата, придружаващи София, едновременно извадиха сабите си, портиерите се разбягаха. После под одобрителните погледи на всички присъстващи актрисата влезе тържествено под арката, образувала се от сабите на нейната стража.

Вътре имаше толкова много хора, колкото и отвън. Портиерът пое дългата наметка на Даяна и тя се почувства наистина чудесно. Изпитваше чувство на изящество. Привличаше повече втренчени погледи, отколкото контеса Корк, която се беше облякла като индийска султанка — с почернено лице и с диадема от диаманти.

Кимбърленд неприятният вуйчо на Принца на Уелс, беше облечен като Хенри Осми, а сър Ричард Филипс беше в бяло и черно — наполовина мелничар наполовина — коминочистач. Докато се оглеждаше наоколо и бе оглеждана, Даяна разбра, че всеки искаше да му бъде оказано внимание тя не правеше изключение. Цялата зала бе смесица от цветове и проблясващи светлини. Даяна беше щастлива и реши, че никога не се беше забавлявала така добре.

Граф Бат дошъл по работа в града, беше останал без любовница. Не хранеше никакви илюзии по отношение на себе си и сам признаваше, че е преситен и циничен. Образът на по-малкия му брат Питър премина през съзнанието му. Благодареше на Бога, че може да разчита на него да продължи доброто име на Хардуик. Графът нямаше никакво намерение да се остави обществото да го хване в капана на брака. Беше готов да задоволява само собствените си желания и имаше репутацията на негодник. Привличаше обаче жените първо с титлата си, а като се прибавеше и богатството му, слабият пол изплезваше език след него като куче в жегата. Дори и да не подозираше за това, мрачната му и опасна външност сама говореше за неговите сексуални похождения.

Графът имаше пронизващи черни очи и коса, която не пудреше и не скриваше с перука. Леко орловият аристократичен нос му придаваше вид на граблива птица. Търсейки развлечение, той оглеждаше препълнената зала за достойна плячка. Тъмният му поглед не се застояваше на нито една жена, която го поглеждаше подканящо — той беше мъж, който сам избира целта си.

Бат не участваше в ескорта на София Бъдли. Беше пристигнал сам от градската си къща на улица „Джърмин“. Определено изпитваше презрение към мъжете от неговия ранг, които ставаха роби на пороци като хазарт, пиене или развратни жени. Гордееше се с това, че винаги можеше да се контролира. Но сега едва не се самоопроверга, когато съзря великолепното създание, което със сигурност беше маскирано като Диана, богинята на лова. Вниманието му бе привлечено и задържано от непознатата жена, която беше в компанията на всеизвестната Алегра. Той мълчаливо наблюдаваше как младата красавица наклони глава назад, заливайки се в одобрителен смях. Излъчваше непосредственост, която го привличаше, независимо от очевидната и младост.

Без да усети изучаващия поглед, прикован към нея, Даяна се смееше на остроумния и забавен коментар на Алегра. Говореха за един от по-особените гости на бала. Когато тълпата се поотдръпна от контеса Корк, облечена в костюм на султанка, Даяна невинно каза:

— Може да е ексцентрична, но със сигурност изглежда безопасна.

— Всъщност е не-по-но-си-ма — разчлени думите си Алегра. — Всяка нейна дума е придружена с изпускане на газове. Ректалният й репертоар е забележителен. Сама можете да чуете…

Когато Даяна се наклони в посока на султанката и нададе ухо, я чу да казва на Кимбърленд:

— Време е да приемат закона за регентството. Кралят е като последния шапкар.

Даяна бързо загуби интерес към дамата. Алегра размаха ветрилото си бавно, но много ефектно. Като не преставаше да се смее, Даяна запита:

— Какъв съвет ще даде госпожа Лайтфут на учениците си по въпроса на газовете?

Алегра изписа на лицето си строгия израз на госпожа Лайтфут.

— И изпусналият се, и жертвата се правят, че не забелязват тези типични звуци…

Даяна трябваше да повдигне маската си, за да изтрие сълзите от смях.

Точно тогава граф Бат зърна виолетовите й очи, от което дъхът му спря. Дебнеше жертвата си с увереността на пантера. Когато се приближи достатъчно близко, протегна силните си ръце и обхвана Даяна през кръста, после я повдигна върху една платформа и застана до нея:

— Богинята заслужава да бъде на пиедестал — произнесе той с лекота.

Даяна не можа да си поеме дъх, когато непознатият я докосна с ръцете си. Беше много висок, защото тя се извисяваше съвсем малко над него. Взря се в черните очи, които безцеремонно преценяваха оскъдно покритите й прелести.

— Запознай ни, Алегра! — заповяда той.

— Не може, безочлив дяволе. Тя не е хапка за ненаситния ти апетит.

— Обещавам да й се наслаждавам. Както на хубаво вино — ще пийвам по глътка, ще го задържам в устата си, после ще отпивам отново и отново, цяла нощ ще утолявам жаждата си…

Алегра остана безмълвна. Едва ли можеше да разкрие пред графа самоличността на лейди Даяна Девънпорт.

Даяна обаче не загуби дар слово. Гневът й избухна, отвързвайки езика й.

— Ти, похотлива свиньо! Утолявай жаждата си другаде! — Замахна с крака си и го удари по пищяла. Уви, сандалът не пазеше пръстите й и тя усети твърдата кост и мускулите.

— О-о-х! — изстена тя.

Графът ловко улови крака й, забавлявайки се, че тя понесе болката, предназначена за него. Като го държеше здраво, той проследи с поглед очертанията на дългото бедро.

Разярена, тя извади една от стрелите в златистия колчан и я заби в ръката му. Когато той не реагира, Даяна повтори още по-силно. Този път той отслаби хватката си, но преди да я пусне, ръката му бавно се плъзна нагоре по бедрото.

Лицето на Даяна стана кървавочервено. Изведнъж изпита страх от силния мъж, който си играеше с тялото й сякаш тя беше застанала на показ за негово лично удоволствие. Потърси отчаяно Алегра, но не я видя. Платформата бе пренаселена от дами в различни костюми — една балерина беше притисната до овчарка, която на свой ред усещаше лакътя на един ангел.

Даяна се озърна в морето от мъжки лица, които се смееха, оглеждаха се с похотливи погледи и се провикваха към някакъв техен познат, маскиран като Купидон. Изведнъж разбра, че мястото й по всяка вероятност не бе тук — облечена в този предизвикателен костюм. Отначало всичко изглеждаше само едно дръзко приключение. Сега обаче започна да се съмнява, че е постъпила разумно, като дойде в Пантеона под прикритието на маската. Вероятно това място беше твърде светско за една неомъжена млада дама.

Граф Бат не можеше да откъсне очи от момичето със златистата коса. Очевидно бе жена със съмнително поведение, но беше твърде млада и вероятно бе в играта съвсем от скоро. Обикновено го привличаха по-възрастни жени с опит, но това очарователно създание излъчваше естествена красота, чиято свежест и жизненост тази вечер го бяха съблазнили. Реши, че ще я има. Няколко пъти помаха на Купидон, както всички мъже около него.

Ангелът, който беше до Даяна, се пресегна и изскубна маската й.

— Ще пасне идеално на костюма ми. Имате ли нещо против?

— Разбира се, че имам — отвърна Даяна стъписана, че някой може да я познае. — Върви да свириш с глупавата си арфа на друго облаче! — изкрещя тя и грабна маската, за да прикрие лицето си. После погледна към пронизителните черни очи, когато почувства, че някой я повдига от платформата.

— Какво правите, по дяволите? — извика Даяна, като усети пода под краката си.

Мъжът се засмя иронично.

— Току-що те купих, Диана.

— За какво говорите, дявол да Ви вземе? — едва успя да проговори, като го чу да произнася името й. После осъзна, че я нарича с името на богинята.

— На търга. Купидон е включил в търга всички млади нимфи на платформата и аз току-що спечелих наддаването за теб.

— Но това е невъзможно — запротестира Даяна ужасена.

— Целта е благородна, бонбонче. Целта е благородна, уверявам те.

Съвършено спокоен, граф Бат се пресегна и взе две чаши шампанско от сребърния поднос, когато прислужник в ливрея мина наблизо:

— Нека двамата утолим жаждата си тази нощ.

Дълбокият му глас беше опасно прелъстителен. Той я впечатли по странен начин, което я шокира. Намекът, който направи, в съчетание с резониращия му глас, накара тялото й да реагира чрез най-интимните й места. Почти паникьосана, Даяна плисна съдържанието на чашата върху лицето му и избяга.