Графиня робиня

Глава 38

В този момент беше толкова властен, че Даяна почти съжали, че не е негова робиня. Почувства се отмаляла от желание. И двамата знаеха, че играят любовна игра.

Движеше ръката си нагоре и надолу по фалоса му с подигравателното изражение на самата невинност.

— Страшно много искаш — нежно го укори тя.

— Аз съм мъж. Аз давам командите, ти ги изпълняваш.

Зад шегата се криеше нотка на властност, която я предизвикваше да се държи съвсем безсрамно с него. Прокара кожените каиши по загорялото му зърно, бавно го придвижи надолу по гръдния му кош към твърдия като камък корем. Когато леко тупна възбудения му член по главичката, той рязко го издърпа от нея.

Виновно примига с мигли.

— Съжалявам — измърмори тя и се плъзна на колене до кушетката. Дари с целувка набъбналото мъжество. Долови го да поема стаен дъх, а след това с върха на влажния си език сантиметър по сантиметър нежно пропътува цялото разстояние на члена му.

Когато Марк отвори очи, тя се беше оттеглила на своята кушетка. Погледна го сластно, обещавайки му райско преживяване.

— Това беше за аперитив, докато стигнем до основното ястие.

— Хитра лисичка! — изръмжа той. — Ако имаш склонност към възбуждащи игри, ще ти дам няколко урока.

Следващата утрин ги завари отново на езда из полята. Когато Даяна пак загуби надбягването, Марк усмихнато й се закани:

— Смятам да те обяздя по-добре следобед.

— Със сигурност можеш да се опиташ да се представиш по-добре от снощната езда — предизвикателно отговори тя.

— Винаги мога да опитам — продължи той, намигайки. — Знаеш какво имам предвид. Днес следобед ще отидем да купим една кобила за тебе.

— А защо не жребец?

— Можеш да имаш всичко, което пожелаеш, но бих предпочел аз да бъда единственият от мъжки род в живота ти, а една кобила ще достави истинско удоволствие на Траян.

— Твоят жребец в Аква Сулис се казваше Траян.

Марк й се усмихна.

— Съвпадението не винаги е обяснимо, нали, любов моя?

Заведе я в конефермата на Авебъри и я остави сама да си избере кон. Даяна предпочете млада кобила със светла грива, която съперничеше на нейната.

— Смяташ ли, че е твърде млада, за да ражда?

Изведнъж Марк се усети, че изобщо не мислеше за коне. Беше обзет от неудържимото желание да посади своето собствено семе в красивата си съпруга.

— Смятам, че е съвършена. — Притегли я към себе си и я целуна по златистата глава.

До здрач не се върнаха вкъщи, където господин Бърк ги очакваше с новината, която вече знаеха, че рано или късно ще чуят. Докато бяха в Авебъри, Ричард Девънпорт бе донесъл известие, с което ги уведомяваше, че е поискал от съда да анулира брака на племенницата му на основание липса на съгласие от нейния попечител. Делото щеше да се гледа в Ийстър Асайзис, четири дни преди Даяна да стане на осемнадесет години.

Опита се да не се издаде колко е разстроена, но Марк я познаваше твърде добре, за да не почувства нейното огорчение.

— Жалко, че ме нямаше вкъщи! — изруга той. — Щях да насъскам кучетата срещу него.

Даяна беше благодарна, че мъжът й не е бил вкъщи, защото знаеше, че е в състояние да направи много други неща, освен да насъска кучетата срещу чичо й. В леглото се притисна до него, изпитвайки нужда от силата му, за да посрещне не само анулирането на брака им, но и всичките последствия от него. Беше се надявала, че Ричард и Прудънс ще я оставят накрая на мира, след всичко, което й бяха причинили. Смяташе, че след като се омъжи за графа на Бат, ще приемат този факт и елегантно ще счетат въпроса за приключен. Колко наивна е била.

— Какво ще правим? — отчаяно прошепна тя.

— Любима моя, само да се произнесат за анулиране, просто ще те отведа там, където няма да те намерят до рождения ти ден.

Искаше да попита още нещо, но не можа. Не беше казал, че в деня, когато стане на осемнадесет години, ще се оженят отново! Даяна напълно съзнаваше, че това беше само временно уреждане на нещата. Галеше с ръка корема си. Ако му кажеше за детето, не се съмняваше, че щеше да й предложи да се оженят отново, за да я защити. Защото искаше той да се ожени заради самата нея, а не поради необходимост. Колко хубаво щеше да бъде, ако не се чувстваше принудена да го направи.

Въздъхна, желаейки нещата да се развият по друг начин. После обърна лице и го свря в извивката на шията му. Знаеше колко високо ценеше той свободата си. А и това нямаше значение, щом като я обичаше. Самата тя не беше ли решила, че любовта определено е много по-важна от брака?

Най-важното за Марк бе Даяна да има пълно право над своето собствено наследство. Веднъж само нейните попечители да престанеха да дърпат връзките на кесията й, тя можеше да заведе срещу тях множество дела, но това бе невъзможно, докато не навърши пълнолетие. Той не искаше да прави нещо, което щеше да е в ущърб на законните й права. Всичко, което трябваше да направят, бе да запазят търпение през следващите две седмици.

Докато лежеше и разсъждаваше за ситуацията, Марк галеше косата и гърба й, гладки като коприна. Проблемът с анулирането на брака беше малко по-сложен. Когато кралят въведе Закона за женитбата, за да запази Прини, възрастта за право на брак стана 21 години. Това означаваше още три години. Въпреки че Даяна може би щеше да е доволна просто за живеят заедно, Марк не желаеше да бъде така. За първи път в живота си той искаше съпруга, искаше деца и ги искаше по законен път.

Когато всичко се уреди и дори когато бъде финансово независима, Даяна все още ще се нуждае от съгласието на Ричард, за да се омъжи. Графът на Бат се намръщи. Щеше да принуди Девънпорт да се съгласи, твърдо реши той.

Даяна неспокойно се раздвижи. Нуждаеше се от нещо, което да я развлече…

— Мислех си, че ни трябва басейн за къпане. Ще ми помогнеш ли да измислим нещо?

— Вътре или навън?

— Ами, ако е навън, на открито, не бихме могли да го ползваме целогодишно. Какво ще кажеш за едно помещение с дървета и растения, отвсякъде оградено със стъкло?

— Звучи божествено. Нали знаеш, че мога да плувам.

— Това е нещо, което бих искал да видя.

— Да отидем утре в Кралската къпалия — предложи тя. — Изгарям от нетърпение да те видя по тези платнени гащи…

Когато отидоха в Кралската къпалия на следващия ден следобед, Даяна се изненада колко тиха бе обичайно шумната улица „Столес“.

— Ще се видим вътре — каза Марк, поемайки към мъжката съблекалня. Даяна тръгна към женската.

За нейна изненада имаше само една разпоредителка.

— Не мога да повярвам колко тихо е днес, като че ли сградата е изоставена.

Като й помагаше да се преоблече в кафявия бански костюм с висока талия, жената запита:

— Не знаехте ли? Днес граф Бат е наел къпалнята за частно ползване. Галериите са затворени, така че няма да има любопитни да ви гледат.

Когато Даяна отиде до басейна, Марк цепеше водата гол, както майка го е родила.

— Дявол такъв! Исках да се посмея на платнените ти гащи, но изглежда аз съм тази, която стана за посмешище.

— Тук няма никой освен нас двамата. Ще се осмелиш ли да хвърлиш тоя бански? — предизвика я той.

— Да се къпя гола не е нещо ново за мен — увери го високомерно тя. Но само след като огледа галериите и се увери, че той е единственият, за чиито очи ще бъде предстоящото представление, разхлаби връзките на ленената дреха и я съблече. Плъзна се в топлата вода да му покаже, че може да плува. — Това е бруст — осведоми го тя.

— Наистина е бруст — потвърди той, като наблюдаваше как белите й като порцелан кълба се носят над водната повърхност.

Повече от час играха и се забавляваха с безброй закачки. Марк не я изпускаше от очи. Вече не беше бледа, а и ни най-малко плаха, но все още му изглеждаше твърде крехка. Гмурна се под вода и долепи тялото си до нейното, изплувайки на повърхността. Обви шията му с ръце и поднесе устните си за целувка. Внезапно смехът им секна и станаха сериозни.

— Да си вървим вкъщи — прошепна той.

Когато стигнаха у дома, Даяна страшно много се зарадва, като видя, че са донесли голямата кутия от ателието на мадам Мадлен. Отнесе я нагоре по стълбата и извика през рамо:

— Довечера ще ползваме интимната трапезария.

Господин Бърк подметна на графа:

— С лейди Даяна никога не е скучно в Хардуик Хол, сър. Предполагам, че ще желаете Нора да поднесе вечерята, нали?

— Действията на графинята са толкова непредсказуеми, че така наистина би било най-сигурно.

Даяна дооформяше къдриците си, когато Нора дойде да я потърси. Тя спря занемяла на вратата на стаята в прасковен цвят.

— Не можете да се облечете така, Ваше благородие.

Даяна си беше препасала златната верига на кръста, придържаща алената й туника.

— Защо пък не? — попита Даяна озадачена.

— Като французойка имам доста либерални разбирания, но това е твърде шокиращо.

Даяна се усмихна загадъчно.

— Може да шокира французин, но не и римлянин. Намери ли кадилото за тамян?

— Оставих го в трапезарията.

— В Аква Сулис я наричаха триклиниум.

— Това ли е мястото, където са правели оргиите си? — шепнешком попита Нора, защото знаеше, че Даяна отлично познава римската история.

— Едно от местата — потвърди тя.

Даяна бе решила, че тази вечер Марк трябва да я помоли отново да се ожени за него, след като се анулира настоящата им женитба. Беше решена да надделее над неговото чувството за свобода…

Като се надяваше да шокира и изненада Даяна, Марк дойде на вечеря, препасал само една хавлиена кърпа. Когато влезе в трапезарията откъм спалнята им, Даяна беше вече там и прикадяваше тамяна. Погледът му се плъзна по еротично очертаващите се извивки на тялото й в алената туника.

— Две глави с една и съща мисъл в тях — изрече той.

— Това е римски обичай. Кадилото на откровеността е ароматично и предизвиква душата.

Ноздрите му вдъхнаха. Беше по-красива от която и да е богиня. Какво бе сторил, че да заслужи такъв дар от боговете?

Когато Нора влезе и донесе десерта, те дори не я видяха. Бяха се свили един в друг на кушетката, хранеха се един друг, като си подаваха храната с пръсти. Нора остави сладките и плодовете и излезе.

Докато Даяна облизваше пръстите му, той попита нежно:

— Какъв плод би искала — плода на страстта ли?

— Особено много обичам сливи — прошепна тя, като плъзна ръка си под хавлиената кърпа и безсрамно подхвърли топките му.

— По какво друго си падаш? Позволи ми да изпълня всичките ти желания. — Вдигна я и отнесе в спалнята им, като остави хавлията и туниката на купчина върху кушетката.

— Тантра.

— Тантра ли? — Нямаше никаква представа какво е това, но звучеше почти като забранена дума по начина, по който тя предизвикателно я произнасяше. — Покажи ми.

— Не на леглото, на пода. Ще седна в скута ти, лице срещу лице, така че всяка частица от телата ни да изпитва удоволствие. Трябва бавно и чувствено да проникваш в мене и да спреш, преди да стигнем до оргазъм, за да можеш да започнеш отново… и отново…

Марк се почувства объркан. Свлече се на килима и я придърпа в скута си.

Два часа по-късно, когато беше влажна от възбуда, той покриваше с целувки косите й и шепнеше:

— Какво би искала да получиш за рождения си ден? Затаи дъх, надявайки се, че ще й предложи траен брак.

Мълчанието беше като черно кадифе. Накрая прошепна:

— Познай!

Марк се опита се да потърси разумен отговор, но бе твърде обсебен от нея, твърде опиянен от любов, за да мисли адекватно:

— Рубини, диаманти?

Изведнъж тя застина в ръцете му, после нарочно се изхлузи от полувъзбудения му член.

— Проклет дявол! Знаеш какво искам най-много на тоя свят, но твоята прословута свобода е твърде драгоценна за теб!

Свъси черните си вежди в знак на предупреждение за приближаваща буря.

— Ще ти дам всичко. Какво, по дяволите, е това, което искаш?

— Ти си дяволски умен, отгатни сам! — Напусна спалнята, без да обръща внимание, че е гола.

Марк впери поглед във вратата, която тя затръшна след себе си. Как можеше да бъде толкова любвеобилна в един момент, а в следващия да е такава кавгаджийка? Проклета жена! Така се отблагодарява за вниманието, с което я обграждаше. Беше една малка разглезена кучка и щом като иска да спи сама, той ще й го позволи!

Не си говориха цели два дни, но и на двамата им беше криво и самотно. На третия ден отиде в града без нея, после като се върна, се затвори в библиотеката. Даяна бе готова да му иска прошка. Знаеше, че гордостта му никога не би позволила на човек като Марк да моли за каквото и да било и разбира се, тя точно такъв го харесваше.

На обяд помоли за един поднос и го занесе в стаята си. Искаше й се да може да отиде при него и да му се извини. На възглавницата си намери кадифена кутия. Отвори я, възбудена като малко дете на Коледа. В нея имаше сребърна огърлица, инкрустирана с блестящи сини ясписи. Леко изтича надолу по витата стълба и без да чука, отвори вратата на библиотеката. Марк надписваше купчина писма, но ги покри, като я видя.

Протегна ръка с кадифената кутия.

— Извинението ти е много красиво.

— Това не е извинение, а само предложение за мир — широко се усмихна той. Даяна забеляза закачливи пламъчета в тъмните очи.

— Значи знаеше какво искам в края на краищата — тихичко каза тя.

Погледна я и промълви:

— Трябваше ми малко време, но накрая разбрах.

— Сложи ми я.

— Горе.

— Обядът е в стаята ми.

— Нека да се нахраним в леглото.

Сексуалният им глад беше неудържим, но под него се криеше истинска любов, която нямаше граници. Щастието на всеки от тях двамата беше в ръцете на другия. Като двете половини на тяхната монета те не можеха да са едно цяло, ако не бяха заедно.

В първия ден от Великденската заседателна сесия съдът реши, че бракът на Марк Хардуик, граф на Бат, и лейди Даяна Девънпорт е невалиден поради липса на съгласието на попечителите. Когато донесоха съдебното решение в Хардуик Хол, Марк и Даяна вече бяха заминали за Бристол на борда на един от корабите на графа.

Както стоеше и наблюдаваше водите на река Ейвън, Марк я обърна с лице към себе си. Хвана с дългите си пръсти брадичката й.

— Скъпа моя, съжалявам, че бракът е анулиран, но знаехме, че ще стане така.

Опря бузата си на дланта му.

— Та това са просто листа хартия… брачни свидетелства, документи за анулиране… Те не могат да обявят любовта ни за невалидна.

Даяна се опитваше да понесе случилото се по най-добрия начин и затова му се искаше да я поразвлече.

— След като изкупихме всичко от дамските магазини в Бристол, смятам, че трябва да отидем в Лондон. Можем да сме там на твоя рожден ден, точно навреме, за да се насладиш на малко отмъщение.

— О, Марк, това е чудесно! Ще отида на Гросвенър Скуеър и ще си върна моята къща. Ще дойдеш ли с мен?

— За нищо на света не бих пропуснал. От днес до твоя рожден ден те ще претърсят страната, за да те открият. Остават им само четири дни да използват парите ти. Смятам да не се отделям от сянката ти дори. Може и да не съм ти повече съпруг, но можеш да си сигурна, че все още съм твой закрилник.

Същата нощ, дълго след като Даяна беше заспала в прегръдката му, Марк продължаваше да лежи буден. Опитваше да измисли как да накара Ричард Девънпорт да даде писмено съгласие на Даяна, за да се омъжи за него. Чичо й щеше да има финансови затруднения, така че би приел рушвет. Но Марк не можеше да си позволи да възнагради човека, който беше вкарал Даяна в лудница.

Разбира се, би могъл да принуди Ричард с опряно в тила му дуло на пистолет, но това щеше да доведе до нова разправия в съда, а на Даяна достатъчно й беше минало през главата. Марк просто ще трябва да притисне хищниците до пълната им капитулация…

Погледна надолу и се загледа в миглите, спокойно отпуснати върху страните й. Беше вече купил сватбените дрехи и бе надписал поканите. Едва издържаше да дочака момента да види как виолетовият цвят на очите й щеше да стане още по-наситен, когато й предложи отново да се венчаят.

На осемнадесетия си рожден ден Даяна се събуди в голямото легло на хотел Савой в Лондон. Ако управата на хотела знаеше, че бракът им е анулиран, нямаше да им дадат апартамент, независимо, че Марк беше граф. Реши да се облече в червено за срещата с леля си и чичо си, тъй като Прудънс смяташе, че никоя почтена жена не носи червено. Даяна стегна връзките на роклята си, намести щраусовото перо и избра един червен чадър с много волани за всеки случай, ако й потрябваше някакво оръжие.

Най-напред се отбиха при адвокатите Честъртън и Барлоу, където Даяна положи подписа си под половин дузина правни документи, след това отидоха с карета до Гросвенър Скуеър.

Семейство Девънпорт бяха прекарали последната седмица в Бат. Преди четири дни, когато съдът анулира женитбата на Даяна, те отидоха в Хардуик Хол, за да подновят попечителството си. Когато господин Бърк ги информира, че лейди Даяна не е там, пропиляха цял ден да я издирват, като пропуснаха да проверят шлепа.

След като господин Бърк подхвърли, че птичката е излетяла за Бристол, те се понесоха натам. Противният Бърк очевидно умираше от смях с тях. Сега, когато вече беше твърде късно, Даяна има смелостта да влезе и да накара иконома да съобщи за нея!

— Добър ден, Ричард! Добър ден, Прудънс! Как са старите болежки?

Черните очи на графа на Бат светнаха одобрително, като видя как Прудънс отвори широко уста и след това стисна устни.

— Не мога да си представя как имаш наглостта да се появяваш, след като стана скандална личност както за Лондон, така и за Бат.

— Винаги съм имала дързост в запас, Прудънс — усмихна се Даяна. — Направихте всичко възможно да ме подчините, но както виждате, нито една от вашите интриги не мина.

Прудънс вирна високомерно брадичка и впери поглед надолу по дългия си нос:

— Поне имах удоволствието да анулирам женитбата ви!

„В огън да гориш проклета, Прудънс, все още можеш да ме нараняваш.“

— Може ли една дума насаме, Девънпорт? — тихо попита графът.

Останала сама с Прудънс, Даяна беше решена да скрие, че е уязвена.

— Бракът е само лист хартия, Прудънс, и изобщо не е от значение за мен.

Прудънс се усмихна жестоко.

— Не и когато е обявен за невалиден с още по-важен лист хартия наречен анулиране.

— След като толкова много обичаш листа хартия, ето ти още един от мен! — Даяна бръкна в плетената си чанта и й връчи един документ.

— Известие за отнемане на имущество? — изпищя Прудънс.

— Няма нужда да бързате, стига да освободите къщата до полунощ.

— Ти, малка кучко! — извика Прудънс и пристъпи застрашително към нея.

— Внимавай, Прудънс, или ще ти направя една инжекция „Богнър“.

— Какво?

— Ще забия чадъра в задника ти и ще го разтворя!