Графиня робиня

Глава 6

— В града има толкова много хора. Заклевам се, Лондон сигурно е като изоставен — заяви Прудънс на закуска.

Даяна разгледа визитките. Питър Хардуик беше идвал. В съзнанието й обаче не се появи неговото лице, а това на брат му, графа, който беше готов да я удуши вчера в магазина. Даде му възможност да я огледа добре, но и той се бе възползвал. Даяна беше доволна. Разбра, че бе успяла да засенчи по-възрастната жена.

— Питър беше много разочарован, че те нямаше вкъщи. Трябва да ти кажа, че съм притеснена от поведението ти, Даяна. Уважаваща себе си дама не излиза сама на улицата, дори в град като Бат, където хората обикновено ходят пеша.

Даяна побърза да смени темата. Разбираше, че ако не си съставеше план, с който да я надхитри, Прудънс се готвеше да обсеби цялото й време.

— Прудънс, мислех си колко добре ще бъде да ти намеря от онези колички, които тук наричат столовете на Бат. Бих могла да те возя навсякъде и така няма да се налага да вървиш пеша.

— Столовете на Бат са за стари хора. Дори мъртва няма да седна в такова нещо. Съвсем спокойно мога да се движа. Всъщност кракът ми е много по-добре.

— Сигурно има нещо във въздуха, нещо особено здравословно — допълни Даяна със сериозно изражение на лицето. — Ще ходим ли тази сутрин на баните? — попита тя делово.

Прудънс се поколеба малко, после сви рамене и отговори по същия делови начин:

— Разбира се. Указанията на лекаря не бива да бъдат пренебрегвани.

Движейки се по улица „Уестгейт“, двете представляваха доста странна двойка. Прудънс се носеше в синкава рокля от камгарн7, която не бе съвсем синя, а в особен нюанс на лилавото. За разлика от нея облеклото на Даяна бе в блестящо жълто. Прудънс бе настояла и двете да си сложат напудрените перуки и шапките с щраусови пера. Тъй като Даяна знаеше, че ще се съблекат в банята, не бе посмяла да си сложи разкошния червен корсет, а беше облякла един от старите.

С нетърпение очакваше да посети четириъгълната баня, където на стените бяха наредени скулптурни глави, а статуи на Аполон наблюдаваха къпещите се от своите ниши в стената. Прудънс обаче бе решила, че ще отидат в банята на кралицата и не отстъпваше.

Учудващо пъргаво преодоля стръмните стълби, които водеха към басейна с минерална вода.

— Ау! Каква е тази отвратителна миризма? — запита тя когато минаха през облак от пара.

— Усещаш сярата — обясни и Даяна.

— Защо, по дяволите, не направят нещо, за да пречистят водата от тази отвратителна съставка? — настояваше Прудънс.

— Именно сярата и другите минерали, които се съдържат във водата, са лековити — Даяна продължаваше да обяснява като на някое дете.

Разпоредителната ги заведе през покрития коридор до една стая с камина и каза, че там могат да оставят дрехите си. Когато им донесе дълги ризи с висока талия под бюста и ръкави до лактите, устата на Прудънс увисна. Мисълта, че трябва да си свали шапката и перуката на обществено място, бе за нея анатема. Жената обаче я увери, че всички дами тук правят така. Даяна се чувстваше толкова смешна с напудрената перука и щраусовите мера, че се молеше да не би случайно по пътя да попаднат на Питър Хардуик или още по-лошо, на брат му, графа.

Даяна можеше да се обзаложи, че лечебните процедури щяха да са рекордно кратки. Всъщност Прудънс щеше да настоява, че се е случило чудо. Даяна нямаше търпение да изчака момента, когато леля й щеше да влезе в басейна и да опита вкуса на желязо, което се съдържаше във водата. След днешния опит беше сигурна, че Прудънс щеше да разпределя времето си между алеите за разходка и местата за срещи с обществото. Занапред всичко, което Даяна трябваше да направи, за да остане сама, беше да каже, че отива в банята.

Когато се върнаха на Куинс Скуеър, Питър Хардуик вече ги чакаше.

— Добре дошли в Бат, дами. Вчера ми липсвахте — допълни той закачливо, като поднесе ръката на Даяна към устните си и я задържа доста дълго по особено собственически начин. — Дошъл съм да поканя Вас и леля ви довечера в балната зала.

— Мило момче, много бихме се радвали да дойдем. — Прудънс моментално прие поканата — Даяна с нетърпение очаква и поканата Ви за Хардуик Хол. Тя много харесва периода на Елизабет, нали така, скъпа?

— Той е един от любимите ми — промърмори Даяна като се изчерви цялата. Разбираше, че Прудънс се опитваше да постави Питър натясно.

— Зная, че е много неподходящо да Ви оставя сега сами но съм сигурна, че мога да разчитам на Вас, мило момче.

Действията на Прудънс бяха толкова прозрачни че Даяна отново се изчерви. В момента, когато леля й излезе от стаята, тя се извини:

— Съжалявам, Питър, но нямам никакво намерение да се втурвам към Хардуик Хол.

Изглеждаше учуден.

— Даяна, моето най-съкровено желание е да посетите наследствения ми дом. Искам да дойдете утре рано сутринта. Желая да прекарам колкото е възможно повече време с Вас.

— А брат Ви? Не се ли забавлява той с някого там?

Сърцето й започваше лудо да бие, винаги когато помислеше за графа. Въпреки че се опитваше, не успяваше да контролира чувствата, които той пораждаше у нея.

— Поне аз не знам такова нещо — увери я Питър.

— Но вчера го видях с една очарователна червенокоса дама.

— Това сигурно е била вдовицата Виксен. Боже мой, но тя не е отседнала у дома. Тя е негова, тоест негова…

— Знам точно каква му е.

— Значи не сте толкова невинна, колкото изглеждате — отбеляза Питър, а гласът му беше станал дрезгав. Сграбчи отново ръката й и я стисна. — В къщата се канят само перспективни младоженки.

Даяна не пропусна да отбележи смисъла на думите му. Въпреки че бе страхотно поласкана, не можеше да се отърве от чувството, че челюстите на някакъв заговор вече започваха да се затварят около нея.

— Страхувам се, че утре е невъзможно — отговори тя, като се опита да спечели време.

— Няма да си тръгна от тук, докато не получа обещание — настояваше Питър.

Зелените й аметистови очи се разшириха, когато го видя да се навежда целенасочено към нея. Успя само бързо да поеме въздух, преди да усети устните му върху своите. Не изпита никакво романтично вълнение, но бе изненадана от нежността на целувката му.

Когато отдели устните си от нейните, той прошепна:

— Кога ще дойдете?

— В скоро време — обеща тя.

— Колко скоро? — продължи той кротко.

— Само след ден!

Питър поклати глава:

— Не е толкова скоро, колкото искам. — Хвана я за раменете и я привлече към себе си. Устните му отново докоснаха нейните. — Утре! — не се отказваше той.

На Даяна й бе трудно да измисли разумно извинение, на което той би повярвал.

— Прудънс ме държи като вързана. Тя дойде тук по препоръка на лекаря си заради минералните бани и аз трябва да я придружавам. — Даяна се чудеше защо в края на краищата трябва да се извинява. Би предпочела да посети къщата, отколкото да навлича онази отвратителна роба и да стои във вонящата вода.

— Прудънс също е нетърпелива да дойде. Да позвъня ли, за да я поканя? — Той застрашително тръгна към камбанката.

Очите на Даяна преливаха от доволство — той я беше надхитрил:

— Вие сте дявол, Питър Хардуик. Отстъпвам благородно, ще дойдем утре.

— И ще останете и през нощта — настоя той. — За да можете истински да оцените Хардуик Хол, трябва да видите заобикалящите го зидове на лунна светлина, да се разходите в ловния парк през ранна утрин и разбира се, да спите в стаята, където е спала някога кралицата дева.

Даяна се усмихна:

— Вие спечелихте, Питър. Ще взема чанта с багаж и ще дойдем, при условие че ми спестите забавата тази вечер.

Питър се засмя.

— Това са наистина ужасни неща. За мен ще е удоволствие да Ви я спестя. — Тържествуващата усмивка бе стигнала чак до очите на Питър. — Ще Ви взема в единадесет, за да стигнем навреме за обяд.

Когато си тръгна, Даяна чу как Прудънс продължава да издава заповеди в кухнята и я изчака да се появи.

— Ще се зарадваш, щом чуеш че Питър отправи покана за посещение в Хардуик Хол.

— Поканата включва ли и мен?

— Разбира се.

— Ах, милото момче! Маниерите му са безупречни. Кога отиваме?

— Утре. Поканени сме и да пренощуваме, за да усетим изцяло гостоприемството на Хардуик Хол. Питър не беше много въодушевен за бала довечера, така че ще имаме достатъчно време да се приготвим за утре.

— Човек не получава всеки ден покана за посещение в дома на граф. Ще имам нужда както от Бриджит, така и от другата прислужница, за да приготвят дрехите, които ще са ми необходими за случая.

В момента, в който Прудънс излезе от стаята, Даяна се измъкна от къщата. Отиде до реката, за да погледа лебедите. Река Ейвън беше както широка, така и дълбока по пътя си към Канал Бристол и Келтско море. Представяше си лодките на келтите и викингите, военните кораби с големи весла на римляните. Видя два шлепа, натоварени със златисти камъни от Бат, и се досети, че трябва да са от кариерите на Хардуик. Когато огледа околните великолепни сгради от епохата на крал Джордж, видя, че повечето от тях бяха построени от същия камък. „Семейството трябва да е много богато и то отдавна“, помисли си тя. Когато отидеше в библиотеката, щеше да прегледа историята на графовете Бат и тогава ще разбере как се бяха сдобили с тази къща от периода на Елизабет.

През останалата част на деня именно Марк Хардуик непрекъснато нахлуваше в мислите й. Беше тъмен субект, властен и опасен. Точно типа мъж, за когото мечтаеше. Той ярко контрастираше с останалите от неговия ранг. За Даяна Марк беше антитеза на контетата, имитиращи крал Джордж. Всъщност той пасваше много по-добре на друг век, отколкото на този. Щеше да е прекрасен войн или изследовател от времето на Елизабет. Щом заспа, сънищата й отново бяха изпълнени със странния и арогантен граф, а не с галантния млад Питър Хардуик.

Когато елегантната карета на Питър напусна центъра на Бат и пое пътя покрай река Ейвън, по посока на северните склонове на града, Прудънс зададе глупав въпрос.

— Графът вкъщи ли е?

— Ъ-ъ… не. Опасявам се, че брат ми в момента не е там. Той е съдия на Съмърсет и бе извикан в Бристол.

— Колко жалко — добави тя. — Надявах се, че тази визита ще даде възможност на Даяна да се извини на Негова Светлост. Жалкото недоразумение около библиотеката беше толкова неприятно…

Даяна се изкашля, но не каза нищо. Между тях имаше нещо много повече, отколкото случая с библиотеката! Когато се срещнеха, между тях прехвърчаха искри. Даяна не искаше да е така, но знаеше, че изпитва фатално привличане към по-големия брат. Изпълни я огромно облекчение, че двамата с графа нямаше да прекарат нощта под един покрив.

От момента, в който влязоха през обраслата с бръшлян порта и поеха по дългата алея, Даяна се влюби в Хардуик Хол. Питър забеляза преклонението, излъчващо се от очите й и разбра, че работата е свършена наполовина. Когато каретата спря пред главния вход, икономът и двама прислужници се втурнаха към тях.

— Имам страхотна идея. — Питър се обърна към Прудънс: — Ще Ви оставя в сигурните ръце на господин Бърк, докато покажа околността на лейди Даяна.

— Не се притеснявайте за мен, Питър. Чувствам се като у дома. Тичайте, деца.

Даяна не можеше да повярва на ушите си. Когато Питър я изведе от каретата и тръгнаха към парка, тя каза:

— Карате нещастната жена да Ви целува краката!

Той се спря и я погледна.

— Знам точно как се гали една жена — приглушено отговори Питър.

Даяна почувства как по бузите й се разлива топлина. По гърба й премина тръпка. Въпреки че Питър имаше навика да казва неща, които бяха ужасно неподходящи, те не можеха да я развълнуват. Само я караха да застава нащрек. Предупреждаваше се, че не бива да му се доверява твърде много, но тъй като красотата на градината, пълна с ароматни растения, привличаше цялото й внимание, сърцето й се изпълни с щастие.

Разгледаха гълъбарника, овощната градина със старите кошери, водоскоците. Наблюдаваха гордите фазани напето да се разхождат из кадифените поляни. Когато стигнаха до лабиринта, направен по подобие на Двора в Хемптън, Даяна не издържа на изкушението да се втурне сама в него. Питър седна на една от гравираните пейки.

— Хайде, вървете да го разгледате — насърчи я той. — Ако до пет минути не намерите пътя обратно, ще дойда да ви спася.

След пет минути Даяна се загуби, което, разбира се окончателно я очарова. Плетът беше твърде висок и гъст, за да може Да погледне през него или над него. След много завои и връщания обратно намери центъра. Там седеше Питър и я чакаше.

— Лъжец — каза тя, като се смееше. — Обещахте че ще ме чакате отвън.

— И да пропусна шанса да бъда сам с Вас тук, където никой не може да види нашите любовни закачки?

Даяна знаеше, че ако се втурне да бяга, това само ще го предизвика още повече да я последва, за да я хване. Питър целенасочено се приближаваше към нея. Прегърна я.

— Ще искам някакъв откуп, за да Ви пусна. Това е традиция.

— Какъв откуп? — запита Даяна, като остана абсолютно неподвижна в ръцете му.

— Трябва да свалите някаква част от облеклото си — отговори той предизвикателно.

Без да й мигне окото, тя свали ръкавицата си и му я подаде. Питър не можа да скрие разочарованието си.

— Не играете честно — оплака се той.

— Аз въобще не играя!

„Тя е като ледена кралица“, помисли си той. „С всяка друга щях да съм се оправил досега“. Питър знаеше, че щеше да е много по-лесно, ако тя се поддаваше на прелъстяване. Но това нямаше да го спре. Трябваше да изчака до вечерта, за да довърши започнатото. В ъгълчетата на устните му се появи усмивка. „Ще бъде като агне на заколение“. Промърмори:

— Ще се съглася на ръкавицата, ако получа целувка!

Когато тя повдигна устните си към неговите, той успя да запази самообладание. Щеше да получи обещание от тази жена по един или друг начин и имаше само тази нощ, за да го направи. Питър знаеше, че не може да си разреши да предизвика съмнението й още в началото на играта. Само леко докосна с устни челото й. Като награда за добро поведение, тя се надигна на пръсти и докосна с устни неговите. Когато излязоха от лабиринта, Питър знаеше, че е една стъпка по-близко до победата.

Вечерята обещаваше да бъде строго официална, сервирана в облицованата с ламперия трапезария с голяма масивна маса от бук и гравирани столове.

След като се изкъпа, Даяна си сложи яркочервения корсет, после облече новата рокля от зелено кадифе. Знаеше, че никога не е изглеждала толкова хубава, изкусително женствена, както тази вечер. Не можеше да забрави начина, по който граф Бат я бе гледал, и потисна желанието си да го види отново тази вечер.

Обядът се състоеше от шест блюда и Даяна с нетърпение очакваше да разгледа Хардуик Хол, както й бе обещал Питър. Към края им поднесоха кристални чаши със столчета, пълни почти до горе.

Питър се изправи.

— Днешните нрави изискват дамите да напуснат масата, докато господата си изпият питиетата, но тази вечер ще се ръководим по протокола на Елизабет. Това питие е затоплено заедно с много билки, както е било сервирано на кралицата преди двеста години. Предлагам да вдигнем тост за лейди Даяна Девънпорт. Хардуик Хол плаче за домакиня, красива като Вас, която да украси празните зали.

Виното бе силно и топлината му се разля по вените на Даяна като неустоим огън. След като изпразниха чашите, оставиха Прудънс на трапезата и тръгнаха да разглеждат къщата.

Показа й малкия женски параклис, залата, където от розите и билките на Хардуик се извличаше парфюм. Питър бе накарал слугите да запалят стотици свещи в балната зала, а от галерията над тях се носеше музика, която не можеше да бъде нищо друго освен клавесин.

Той протегна ръце и прегърна Даяна. Затанцуваха. Тя затвори очи и си представи времето на кралица Елизабет. Носеше рокля с огромна, плисирана яка — подобна на дрехите оттогава. Чувстваше се така, като че ли някога бе правила абсолютно същото, но с друг партньор, който напряга мускулестите си ръце, за да я вдигне високо във весел танц. Усмихна се щастливо на тъмните очи, а после лицето на мъжа придоби образа на Питър.

Когато краката й опряха в лакирания под, той я привлече към себе си.

— Хайде да разгледаме отвън.

Тя го хвана за ръка и двама заговорници се изнизаха от балната зала.

Облягайки се на назъбените камъни, облени в лунна светлина, Даяна се отдаде на магията на нощта. Малкият замък бе толкова топъл и приветлив, като че ли два века я беше чакал. Сега, най-накрая, си беше дошла вкъщи. Самата атмосфера беше заредена с романтика. Даяна знаеше, че е влюбена, но не вярваше, че е възможно да обича мъжа толкова, колкото обичаше къщата.

— Не сте ми показали спалнята на кралицата — прошепна тя замечтано.

Даяна промълви думите, които той беше очаквал да чуе. В тъмното Питър се усмихна на умната си постъпка.

— Запазих най-хубавото най-накрая. Елате, тук има таен вход — прошепна той.

— Не! — Извика тя, напълно омаяна.

Единият от комините се отвори, за да разкрие стъпала, водещи надолу.

— Няма ли да ни трябва светлина?

— Просто се хванете за мен, сладка моя. Ще се промъкнем пипнешком. — Тя се вкопчи в ръката му и постави другата върху широкия му гръб. Почувства мускулите през дрехата и в тъмното се изчерви. Толкова много сила държеше под контрол той. Какво щеше да се случи, ако я освободеше? Потръпна при тази мисъл. Тъмнината и затвореното пространство, съчетани с вълнението от приключението, я правеха бездиханна. Беше готова да изкрещи, когато неочаквано вратата изскърца и светлината нахлу в коридора.

Питър я покани вътре и затвори тайната врата. Това бе най-впечатляващата стая, която Даяна бе виждала някога. Беше огромна, с масивна каменна камина, която покриваше почти цяла стена. Над полицата имаше два портрета. Единият бе на Елизабет в рокля от черно кадифе, украсена с кристали и перли. Другият бе на първия граф Бат. Черните му очи искряха върху тъмното гордо лице.

Пред огъня бяха поставени „неговото“ и „нейното“ кресло, а между тях имаше масичка с малки квадратчета от слонова кост и кехлибар. Комплект фигури за шах от зелен нефрит с изключителна обработка бяха поставени върху нея подканващо.

На отсрещния край на стаята, бяха наредени полиците за книги — от пода до тавана. Подвързаните в кожа томове бяха надписани със златни букви. Огромното бюро със сребърна мастилница, сребърна поставка за попивателна и поставка за перодръжка бе покрито с писма, документи и карти, като че ли някой е бил току-що прекъснат от задълбочената си работа. Над цялата стая доминираше леглото, поставено под балдахин с четири колони. Всичко беше в готическите цветове зелено и бяло, избродирани с малки златни коронки и лъвове. Цялата стая миришеше на сандалово дърво.

— Просто е съвършено! — въздъхна Даяна. За един вълшебен миг в своята зелена кадифена рокля тя се превърна в Елизабет. Затвори очи, като си пожела тази стая да е нейна. Когато ги отвори, Питър наливаше вино с цвят на кръв. Даяна вече бе пила достатъчно, но някак си й се струваше правилно да вземе виното и да се държи малко безразсъдно. Изпразни чашата и почувства кървавочервената роза в деколтето си.

Питър взе чашата от пръстите й, после бързо я привлече към себе си. Треперещите му устни покриха нейните, насилвайки ги да се разтворят. Страстно задълбочи целувката си и ръцете му се насочиха към копчетата на гърба на роклята.

Внезапно вратата се отвори и Марк Хардуик прекрачи прага на стаята си. Даяна едва си пое дъх и се освободи от прегръдката на Питър. Ръцете й се стрелнаха към гърба на разкопчаната рокля.

— Марк! Какво по дяволите, търсиш вкъщи тази вечер? — попита Питър.

— Свърших си работата в Бристол — отговори важно брат му. — Ти какво правиш тук, дявол те взел?

— Всъщност правя предложение. Лейди Даяна и аз се сгодихме и ще се женим.

Даяна искаше на възрази, но не можа. Единственото нещо, което желаеше, бе да избяга от циничния поглед на арогантния граф. Беше очебийно, че това е негова стая.

— Тогава се предполага, че трябва да ви поздравя — рече тихо графът — Добре дошли в семейството!

Даяна знаеше, че е напълно компрометирана. Ако откажеше годежа, признаваше, че е обикновена курва. Сведе поглед.

— Моля и двамата да ме извините!

На Марк Хардуик му се искаше да я предпази. Даяна Девънпорт бе толкова млада и толкова красива… Чудеше се дали има представа, че се жертва за една брутална млада свиня, какъвто бе Питър.

— Да или не? — настояваше Прудънс, когато каретата ги отнасяше от Хардуик Хол обратно към Куинс Скуеър.

— И да, и не — отговори Даяна с мисли, насочени навсякъде другаде, но е и към разговора, който водеха.

— Е, ясно е като бял ден! И защо сме се втурнали в ранни зори като нощни крадци? — настояваше Прудънс, смесвайки метафорите. — Изглежда, че бягаш от нещо.

— Предполагам, че е така — призна Даяна. Знаеше, че трябва да даде някакво обяснение на Прудънс за неочакваното отпътуване от Хардуик Хол. — Късно снощи граф Бат се завърна неочаквано и Питър му каза, че сме сгодени и ще се женим.

Прудънс се сви в ъгъла.

— Слава на небесата! Мислех, че никога няма да го направи.

Даяна настръхна.

— Въпросът е, че нито Питър ме е питал, нито аз съм приела.

— Подробности! Несъществени подробности. Повярвай ми. Щом графът е уведомен, вие наистина сте сгодени.

— Може би — отговори Даяна нерешително. Беше избрала пътя на страхливите, като помоли Бърк да изпрати каретата, за да ги върне в града и му даде писмо за Питър.

Снощи му бе ядосана, чувстваше се унижена, защото той я компрометира и то пред арогантния си брат. Като че ли нарочно бе заложил този капан. Ако беше останала тази сутрин, щеше да има страхотна сцена. Вероятни участници щяха да бъдат и Прудънс, и графът, а това бе последното нещо, което Даяна желаеше. Всичко бе само между нея и Питър. Възнамеряваше да му го върне насаме. Но преди да направи това, имаше нужда да подреди чувствата си. В момента емоциите й бяха твърде бурни, за да вземе правилното решение, което можеше да окаже влияние върху целия й живот. Проблемът беше, че в момента, в които Питър прочетеше писмото й, щеше да пристигне. В сегашното си състояние тя можеше да загуби напълно контрол върху себе си и да каже неща, които при други обстоятелства никога не би изрекла. Имаше нужда да бъде сама. Имаше нужда от време, за да размисли и да вземе решение, без да се влияе от някого.

Когато слязоха на Куинс Скуеър, Даяна с изненада разбра, че в бързането бе забравила багажа си. Рано сутринта бе облякла един от старите корсети и много обикновена бежова рокля, преди да отиде при изрядния в облеклото си Бърк. Боже Господи, никога през живота си не се бе чувствала толкова непривлекателна…

Даде щедър бакшиш на кочияша. Беше му благодарна, че тръгнаха толкова бързо. Устата му остана полуотворена от изненада. Даяна прехапа устни. Разбра, че бе направила гаф, но цинично отбеляза, че той не отказа парите. Взе багажа на Прудънс и влезе вътре. Леля й вече беше в кухнята и даваше нареждания за обяд, които щеше да я възстанови.

— Междувременно можете да ми направите смес от мадейра и яйца, преди да легна да поспя.

Мислите на Даяна се търкаляха като живак. Ако Прудънс щеше да спи, нямаше да има нужда от нея до обяд. Възможността да скита цяла сутрин сама бе изкушение, на което Даяна не можеше да устои. Веднъж да излезе навън, можеше да остане и цял ден. Какво, по дяволите, можеше да направи Прудънс, ако постъпеше така?

Даяна искаше да смени бежовата рокля с ужасния кринолин, но ако последваше Прудънс на втория етаж, щеше да загуби ценно време. След миг вече беше навън и тръгна към хълма Сайън и пътя Лансдаун.

Когато стигна височината и погледна през дърветата надолу към прекрасния град, Даяна усети сладостното чувство за свобода. Мекият въздух бе изпълнен с отразения звук на водата. Чу древните поточета, които се спускаха по хълма, бученето на река Ейвън, която се препъваше в моста Пълтени.

Видя острите върхове на средновековното абатство, където крал Едгар бе коронясан през десети век, както и великолепната окръжност на цирка, построен от архитекта Джон Ууд в стила на римския Колизеум.

Изпълни дробовете си с прекрасния свеж въздух и разбра, че е взела решение. Беше толкова просто и истинско. Двамата с Питър бяха сгодени, но продължителността на годежа не бе обсъждана. Ако той се съгласеше на по-дълъг годежен период, да речем една година, тогава щеше да остави нещата така, както бяха. Ако не приемеше, веднага щеше да се откаже. След няколко месеца щеше да навърши пълнолетие и да разполага с парите и наследството си.

Желаеше да има една година свобода, преди да предаде контрола на съпруга си. Ако Питър я обичаше, щеше да се съгласи да я изчака.

Намерила вече решението, грижите я напуснаха. Сърцето й отново бе безгрижно. Беше красива сутрин. Намираше се в прекрасен и древен град. И най-хубавото бе, че имаше цял ден пред себе си, за да открива чара му.

Започна да се спуска надолу, като първо тръгна наляво, после надясно, след което се намери сред една уличка с великолепни антични магазини. Предметите, изложени на витрините, бяха толкова примамливи, че не можа да устои да не влезе и да се поразходи вътре.

Някои от нещата бяха толкова необичайни, че не можеше да ги назове. Имаше антични бронзови ръкохватки, древни пейки за градина от камък, стари часовници, клавесини, мандолини. Спря се, за да се удиви на красив средновековен килим. Цветовете бяха малко избледнели, но все още от него се излъчваше тайнствена красота. Даяна бе развълнувана до дъното на душата си.

Продължи нататък. Спря, когато стигна до предмети, изработени от римски майстори. „Със сигурност не може да са древни“, помисли тя, а сърцето й заби ускорено. Имаше бронзов шлем с украса, щит, саби в ножници и железни ками. „Биха могли да бъдат от първи век“, помисли тя. Прокарвайки пръсти по шлема, си въобрази, че пръстите й изгарят. Дъхът й спря при мисълта, че тези неща се бяха запазили в продължение на седемнадесет века.

— Шлемът е принадлежал на римски центурион — промълви тя със страхопочитание.

Огледа магазина, но никъде не видя собственика. Изведнъж свали шапката си и реши да пробва шлема. За момент бе забравила, че е с перука. С приглушен ропот напъха напудрените къдри под страничните предпазители.

Бронзовият шлем бе необикновено тежък и когато се опита да го извади, установи, че главата й се е заклещила в него. В ушите й прозвуча удар на барабани. Стана й лошо и погледът й се замъгли. После почувства, че й става студено. Усещаше хладния въздух да преминава покрай нея. Имаше странното усещане, че се движи в пространството със страхотна скорост, въпреки че стоеше на едно място.

Шумът в главата й се увеличаваше, имаше чувството, че тъпанчетата й ще се пукнат. Опита се да прикрие ушите си с ръце, но почувства само огромния бронзов шлем, от който главата я болеше непоносимо. После усети, че пада — не просто на пода, а отвъд него.