Графиня робиня

Глава 18

Когато Даяна вдигна щорите, слънцето нахлу в стаята.

— О, какъв прекрасен есенен ден!

Маркус се приближи към нея, прегърна я така, че ръцете му се сключиха под гърдите й. Целуна я по главата.

— А, ето ни и нас, очаквайки този ден в леглото — подразни я той.

— Ти имаш нужда от почивка. Работиш твърде много.

— Доста ме изтощаваш — продължи да се закача Маркус.

— Ах, ти, римски дяволе, имах предвид почивка от твоите легионери.

— Обеща да ми разкажеш за тези средновековни мъже, които си сънувала.

Тя се облегна на него.

— Били са големи войни, като тебе. Нападат Британия през 1066 година откъм Франция, мястото, което вие наричате Галия, и това е бил последният път, когато островът е завладяван.

— Значи ти си била взета в робство от галите?

— Не, те не са взимали в робство. Кралете, династиите на Плантагенетите и техните благородници са управлявали в продължение на триста години.

— След като е нямало роби, кого са управлявали?

— Селяните. Това е била феодална система — благородниците са се биели, а селяните са обработвали земята.

— Всъщност са били роби — изтъкна Маркус.

— По някакъв начин са били, предполагам, но средновековните рицари със сигурност не са купували и продавали хора.

— Ти много се възхищаваш от тях… — каза Маркус замечтано.

— Реалността на тези времена без съмнение е била ужасяваща, но легендите от Средните векове са доста романтично описани в книгите и песните. Това са години, когато рицарите са се заклевали на дадена жена не само да я защитават, но и да й останат верни в любовта, въпреки че в повечето случаи е трябвало да се обичат от разстояние.

— Неискрени задължения! — присмя се Маркус. — Заклевали са се в постоянство, а после са чукали в храстите първата жена, на която са попадали.

Даяна не обърна внимание на грубата му забележка.

— Техните доспехи са различни от вашите.

— С какво?

— Шлемовете им са имали специални приспособления отпред, за да пазят лицето. — Тя докосна белега му.

— Той те притеснява — каза той.

— Не, не, Маркус. Считам го като знак на чест. Засилва привлекателността ти, въпреки че не би трябвало да говоря за това.

— Те със саби и щитове ли са се били?

— Да, имали са и такива войни, които стреляли с лъкове и стрели. Но рицарите покривали цялото си тяло с метална броня.

— Как са могли тогава да се движат, когато влязат в директен бой?

— Не много добре. Ризниците им имали специални яки за врата, а шлемът — предпазител за носа.

— М-м, идеята не е лоша — призна Маркус.

— Те са били и отлични строители. Променили са облика на Британия и най-големите замъци все още съществуват след хиляди години.

— Замъци?

— Да. Това са огромни постройки, целите от камък, нещо като вашето укрепление. Стените стигат до петдесет фута височина и десет дебелина. По ъглите имат или четвъртити, или кръгли кули. Цялата постройка е заобиколена от дълбок ров, пълен с вода. От съображения за сигурност има само един вход и мост, който се вдига всяка вечер.

— Това са местата, където са живеели кралят и неговите благородници, а другите жители? — попита той с интерес.

— Селяните живеели в сламени колиби и когато врагът заплашвал с нападение, отивали вътре в крепостта. Търговците и занаятчиите живеели в градове и строели магазини точно както тук в Аква Сулис.

— Значи са копирали от нас! — заяви Маркус със задоволство. — Вероятно нашите храмове и форуми все още съществуват след почти две хиляди години.

Погледна го и се почуди дали да му каже. Допълни почти нежно:

— Не, Маркус, няма ги.

— Тук нещо не пасва в разказа ти. Искаш да кажеш, че нищо от това, което ние, римляните, сме построили тук, не е останало?

— Останали са пътищата и баните. Останалото е руини, които се изучават от хора, наречени археолози. Знаем, че под много от съвременните градове са погребани римските селища. Под Лондон е Лондиниум, под Бад е Аква Сулис.

— Това ли е всичко, което е останало от най-голямата цивилизация на света? — попита той грубо.

— Разбира се, не! Вашият език, законодателство, литература, изкуство, обичаи и архитектурни стилове са преминали в ежедневния живот. Нещото, което най-силно впечатлява съвременните хора, е вашата технология. Вашите акведукти, инженерното изкуство, системите за отопление и канализация са много напредничави за времето ви. Страхувам се да призная, че ние все още не ги използваме.

Маркус прокара пръста си по крака й.

— Ами любовта? Римляните са много по-добри любовници от твоите съвременни мъже. Това ти сама призна. Подобри сме със сигурност и от твоите мечтани средновековни рицари.

— Всъщност съвсем наскоро дочетох книга от вашия голям учен Овидий по въпроса за любовта, но нямам високо мнение за него — подразни го Даяна.

— Е, имаме и по-добри писатели и философи от Овидий — не възрази той, махвайки с ръка към ръкописите.

— О, да, нека да видя дали мога да намеря няколко от редовете, които прочетох през първата си нощ тук. — Тя отиде до лавиците зад бюрото и потърси сред кожените рула. Маркус бе очарован, като я наблюдаваше. Трябваше винаги да я държи съвършено гола…

— Намерих го! — Даяна тържествуващо разви ръкописа. После прочете:

Това е вашият голям поет Хораций!

— Но това е само една сатира — обясни Маркус. Знаеш ли какво е сатира, Даяна?

— Ах ти, грубовати дяволе, разбира се, че знам какво е сатира.

— Обясни ми тогава.

— Литературна творба, която описва презрени човешки пороци или грешки. — В момента, в който думите бяха произнесени, тя разбра мотива на Хораций.

— Много добре. Наистина съм впечатлен. — Той взе ръкописа от ръцете й и го върна в калъфа. — А сега кажи ми, знаеш ли какво значи гореща страст? — попита той, като я вдигна високо и после я хлъзна надолу, за да усети твърдата му дължина…

— Само откакто срещнах теб, римлянино — отговори тя, смеейки се.

— Добре. Нека да видим дали мога за излича фантазиите ти за тези твои средновековни рицари.

— О, за това ще е необходимо нещо много специално.

— Тогава е време за tantra18.

Даяна застина в ръцете му:

— Това звучи твърде екзотично за жена с малък опит.

— Скъпа, не се страхувай. Искам да те любя, а не да те наранявам. Tantra е бавна и чувствена любов, всяка част от тялото ти получава удоволствие. И най-вече, няма да усещаш тежестта на тялото ми.

— Обичам тежестта ти, Маркус. Харесвам това, че си толкова едър. Когато си върху мен, нямам никакви съмнения, че един истински мъж ме люби.

Той обхвана лицето й с мазолестите си ръце и го поднесе към устните си, както би държал красив порцеланов съд, от който пие вода. След минути целувките им ги подпалиха и те седнаха на чергата.

— За tantra трябва да седнеш в скута ми с лице към моето.

Даяна седна върху мускулестите му бедра и протегна краката си отстрани. Прегърнати един в друг, телата им се допираха от бедрата до устните. Когато тя бе достатъчно възбудена, Маркус я повдигна, за да вкара стрелата си в нея и започна да се движи. Устата му командваше устните й, така че езикът му навлизаше дълбоко в уханната устна кухина. Със синхронен ритъм на езика и оръдието му, той тласкаше диво, така че страстта им се разгаряше гореща и силна. Но преди да стигнат до върха, Маркус спря и ръцете му започнаха да галят плътта й, докато тя почувства, че ще припадне.

Тъй като бе влязъл доста дълбоко, трябваше да мине време, преди пулсациите да намалеят. Когато ръцете му вече бяха изследвали всяко кътче от голото й тяло, а тя бе изучила всеки от великолепните му мускули, той започна да се движи отново, издигайки я още по-високо в трескавото търсене на плътта й. Повтори същия ритуал четири пъти, но повече не можеше да издържа… Маркус изля семето си в момента, когато любовните сокове на Даяна обляха неговото мъжество…

Той я притисна към себе си, за да погали копринената й коса, а Даяна изпита момент на паника. Какво щеше да стане, ако внезапно я отделяха от Маркус и се върнеше в своето собствено време? Мисълта беше непоносима и тя се вкопчи в него силно, докато успя да я прогони.

По-късно, когато можеха да разсъждават и да разговарят нормално, Маркус я подразни:

— Сега, когато ти доказах, че римляните са по-добри любовници от твоите средновековни фантазии, мога ли да бъда спокоен?

Даяна беше вперила поглед в прозореца, мислейки си колко красива е гората, окъпана от слънцето. Листата току-що бяха започнали да променят цветовете и тя се надяваше, че ще има една прекрасна есен.

— Винаги съм искала да мога да участвам в кралски лов през Средновековието — рече тя замечтано.

— В твоето време не ходят ли на лов? — попита той, като застана зад нея и с мощните си длани обхвана рамената й.

— Ловците от осемнадесети век са по-патетични. Три-четири дузини от мъже с глутници кучета тичат подир една нещастна лисица. Бих искала да отида на лов за глигани, където жертвата има шанс да се пребори за живота си с един от ловците. Мисля, че няма да ми е приятно да наблюдавам убийството, но самата борба мисля, че би била възхитителна и би превъзхождала най-дивите ми мечти. Той целуна рамото й.

— Ще те заведа на лов за глигани.

Тя се обърна към него:

— Сериозно ли говориш, Маркус, или просто ме дразниш?

— Съвършено сериозен съм, но ще трябва да почакаш, докато Сеутониус Паулинус тръгне с новообучените легионери на поход. Очаквам го да се върне от западните територии утре. Обикновено остава тук около седмица.

— О, Маркус, това ще ми достави най-голямо удоволствие.

— Надявам се, не най-голямо.

— Спри! Трябва да се изкъпя. Цялата лепна от твърде много любов.

— Колкото повече се любиш, толкова повече искаш да го правиш.

— Като непреодолим импулс?

— Като наркотик — отговори той напрегнато и допълни по-тихо: — Ще отидем да поплуваме в градинския басейн. Не можем да изпускаме слънцето.

— Но аз не мога да плувам! — заяви Даяна със съжаление.

— Ще те науча! — Неочаквано бе изпълнен с неудържим ентусиазъм.

— Няма да ме караш да нося цялото въоръжение, нали? — подразни го тя с усмивка.

— Не, ще плуваме голи. Хайде! — настоя той, вплитайки пръсти в нейните.

— Маркус, не мога да изляза така! — възпротиви се тя.

— Защо не? Загуба на време е да се обличаш, а после да се събличаш. И след това пак същия ритуал, за да се върнеш тук.

— Успя да ме развеселиш — изкозирува тя и скри голотата си, като обви около тялото си червената мантия. Маркус също наметна алената мантия върху раменете си, но стърчащата стрела на мъжествеността му се показа извън диплите.

— Казах, че успя да ме развеселиш, а не да ме караш да умирам от смях — допълни тя, като се смееше неудържимо на разиграващия се пред очите й спектакъл. Маркус се погледна в огледалото.

— Това сега е перверзия. По-прилично щеше да е, ако съм чисто гол.

— Нека боговете ме запазят от приличието! — измърмори Даяна благоговейно. Хванати за ръце, излязоха от спалнята с цялата гордост, която можеха да демонстрират и слязоха долу.

Водата в красивия плувен басейн бе по-топла, отколкото въздуха. Прекараха вътре два часа, като играеха в това, което за Даяна бе техният собствен рай. С желязна решимост Маркус не й позволи да напусне басейна, докато не се научи да плува. С много смях, пляскане, гмуркане и многобройни целувки най-накрая реши, че е свършил това, което искаше.

С голяма смелост от своя страна Даяна се съгласи да разреши на Ромул и Рем да влязат в басейна при тях и четиримата се забавляваха до насита. Вдигаха толкова много шум, че цялото домакинство, включително и градинарите, се събра, за да наблюдава своя господар с невярващи очи. Пристигането на новата робиня бе извършило такава приятна промяна в господаря им, че те бяха сащисани. Никога преди не бяха виждали тази страна от характера му. Само Нола улавяше в големия мъж проблясък от момчето, обичащо да се забавлява.

Кучетата се измориха преди Маркус. Излязоха от водата и се изтръскаха, за да изсъхнат. Когато Даяна излизаше, видя чифт очи да я наблюдават иззад листата. Не искаше никой да бъде наказван и затова реши да замълчи, но когато Маркус се появи от водата и пожела да я вземе в ръцете си, тя се паникьоса. Взе наметката си изтича към къщата.

Маркус бързо я последва. Тичайки нагоре по стълбите, тя погледна надолу през рамо и го видя, че стъпва на първото стъпало.

— Когато те хвана, ще те… — Тя се обърна и се намери в прегръдката му, но сложи ръка върху устата му:

— Мълчи, мили, всички ни слушат и гледат.

Маркус се захили:

— Питай ме дали ме интересува това.

В момента, в който мантията се свлече, и Даяна повече не я интересуваше. Нямаше нищо срамно в любовта. Тя беше едно великолепно нещо.

Кел смени чаршафите и подреди стаята. Изцапаните с кръв кърпи бяха подменени с чисти. Донесоха нова ароматизирана вода.

Сега, вън от топлата вода и далече от слънцето, Даяна започна да трепери. Маркус приклекна, за да запали огъня, а тя се търкаше в широкия му гръб, за да се стопли.

— По-добре да облека нещо — каза тя просто заради удоволствието, което ще изпита, когато той щеше да й забрани.

Маркус погледна великолепната й голота.

— Защо не сложиш онези кожени наколенки? Не мога да си помисля за нещо по-еротично от това да те любя, а краката ти да са обути в кожата. — Предложението му отекна вътре в нея. Всеки път, когато Маркус я любеше, Даяна печелеше власт над него, но в сърцето й ставаше нещо. Беше решила на всяка цена да го зароби, но някак си се влюбваше в този великолепен римлянин и се радваше на вечната игра между мъжа и жената за надмощие и подчинение толкова много, че не изпитваше желание да властва над него. Докато властта оставаше за него, за нея беше славата!…

Вечеряха в леглото и Даяна реши, че след като Маркус бе изпитал такова еротично удоволствие от наколенките, тя щеше да ги задържи и през нощта. Когато накрая се бяха изтощили от повторенията на любимите им неща, двамата заспаха свити един в друг, както и предишната вечер — Даяна легнала с лице върху него.

Когато се събуди призори, той бе излязъл. Опъна се страстно в голямото легло и веднага забеляза, че й бе оставил две неща. Докато беше спала, той бе окачил отново медальона си на врата й. Цялата бе покрита с остра мъжка миризма…

Даяна и Нола решиха да отидат в Аква Сулис на пазар. Обикаляха цялата сутрин и когато се върнаха, бяха отрупани с покупките на Даяна. Беше си напазарувала парфюми, гримове, няколко червени глинени съда, няколко дървени табли за писане и калеми.

Кожените панталони за езда, които бе поръчала, бяха готови. Реши да ги обуе следобед, когато щеше да посети Маркус.

Тръгна с коня към крепостта заедно с верния роб до нея, но Тор трябваше да я чака при входа на форта. Въпреки че принадлежеше към домакинството на генерала, стражите не разрешиха на британеца да се размотава наоколо, без някой да го придружава. Още повече, че губернаторът Паулинус се беше върнал, а всички знаеха неприязънта му към британците.

Тъй като правилата бяха строги, Даяна реши да остави конете при Тор и да продължи пеша. Веднага забеляза, че в крепостта имаше много повече хора от предишния път. Сигурно Паулинус се бе завърнал с легиона си от Уелс Толкова много очи я наблюдаваха, че когато видя познатото лице на Петриус, почувства облекчение.

— Моят брат е щастлив човек, щом поражда такова робско посвещение, Даяна.

Тя го дари с прекрасна усмивка:

— А къде е той?

— Страхувам се, че е много зает. Паулинус се е завърнал с армията си и Маркус е във валетудинориума19 с всички ранени легионери. Ще те придружавам вместо него. Вече разгледа ли форта?

— Била съм тук и преди, но съвсем за кратко. Щом като Маркус е зает, по-добре да си тръгвам.

— Недей! Ако Маркус научи, че не съм те взел под закрилата си, ще ме накаже — Петриус се усмихна по момчешки. — Все още не ми е простил за това, че дойдох в къщата пиян.

Даяна се изчерви красиво. Не й се щеше да остава, но не искаше да бъде причина за братска разправия. Този смел млад мъж щеше да замине да се бие в Уелс до края на седмицата и тя не можеше да се реши да му откаже.

— Нека да си помисля какво би било интересно за теб. Живея в бараките за офицери, но в тях няма нищо забележително. От наблюдателниците има добра видимост, но какво интересно би намерила една красива жена. Посещавала ли си храма?

— Не, никога не съм била в римски храм.

— Вие британците боготворите Съл, богинята на слънцето, така ли е?

— О, не. Аз съм християнка — обясни тя. Петриус зяпна от удивление.

— Християнка? — Това бе странна секта, създаваща сам проблеми, която Нерон с удоволствие преследваше. В Рим беше станало навик да обвиниш някого, че е християнин и съответно да го накажеш. Римляните обичаха да наблюдават разплискването на човешка кръв, така че християнските затворници винаги се търсеха за гладиаторските игри. Петриус запази чутото някъде в съзнанието си, усещайки инстинктивно, че познанието е власт.

— Тук има една масивна сграда, която приютява няколко храма. — Влязоха в приземния етаж, където имаше множество други входове. На една от вратите бе гравирано името Юпитер Оптимус Максимус, а на другата — Митра20. На третата врата пишеше Марс, за когото Даяна знаеше, че е бог на войната, а на последната пишеше Фортуна, за която Даяна помисли, че трябва да е богинята на щастието и добрия шанс.

— Маркус боготвори Юпитер, но много от военните, се прекланят пред олтара на Митра. Това е мъжки култ. Митра е непобедим бог, който олицетворява смелостта. В легендата Митра получил задача да хване древен бик. Когато го убил, от неговото тяло израснали растения и билки, от кръвта му се родили нови форми на живот, а семето му станало начало на зачатието…

Той я поведе през вратата, на която пишеше Митра, и започнаха да се изкачват по стълби, после влязоха в храма и можеха да видят долу масивния каменен олтар. Под него имаше изкоп, където се бяха събрали няколко офицера центуриони.

— Това е сенаторът Паулинус. Сигурно е дошъл, за да благодари за победите си срещу келтите.

Гол до кръста младеж с добре оформени мускули, облечен само в бяла препаска, застана на площадката пред олтара. Носеше огромен железен чук и сабя. После изведнъж се чу страхотен рев и се появи чисто бял бик пръхтящ от ярост. Младият мъж вдигна високо мускулестата си ръка и стовари неочаквано чука върху главата на бика. В момента, в който той падна на колене, младежът извади сабята си, прободе главата му и я съсече. Кръвта бликна и изпръска наоколо, а после потече надолу към жертвените съдове, които само за секунди се бяха напълнили с червената течност. Даяна с ужас наблюдаваше как Паулинус повдига купичката с още топлата кръв и я поднася към устните си… Даяна се обърна и излезе през вратата.

Петриус я настигна след миг:

— Какво има?

— Изведи ме от тук — настоя тя.

Той видя, че е пребледняла и трепери. Пролятата кръв му беше подействала възбуждащо и Петриус се надяваше, че ефектът бе същият и върху Даяна. Беше я завел там, за да може да я обладае… Но сега, когато я видя така уязвима, разбра, че желанието му да я притежава, докато тя трепери, нарастваше още повече. Вдигна я и я отнесе през още две врати, докато стигнаха храма на Фортуна.

Подпря я на една от колоните и клекна до нея, за да свали наметалото й. Преструваше се на загрижен.

— Не трябваше да те водя в храма на бог Митра, а в храма на богинята Фортуна. Тя ще ни дари с всичко, което пожелаем.

Към Даяна се приближи агънце. Мъничките му рогца бяха позлатени, върху тях имаше гирлянди от цветя.

— Ох, ти, мъничкото ми — тя се протегна да прегърне невинното божие създание…

Преди Даяна да разбере каква беше мисълта му, Петриус разпори корема му с ножа си и напълни ръцете й с вътрешностите на агнето, докато животът все още пулсираше в тях.

Даяна почувства, че ще припадне, но изведнъж разбра, че Петриус се готвеше да я изнасили.