Графиня робиня

Глава 23

На следващия ден Даяна решително отхвърли всичките си опасения и се зае с подготовката на пътуването. Когато двете с Нола започнаха да опаковат дрехи, бижута, тоалетни и козметични принадлежности, осъзна колко много красиви неща й бе купил Маркус. Усмихна се с ирония. Колко много бе мразила ограничаваща мода от времето на крал Джордж! Сега притежаваше най-изкусителните и еротични облекла, които някога са били отдавани. Всяка една дреха бе направена така, че да подчертава женското тяло единствено за радост на мъжкото. Когато се замисли, Даяна осъзна, че концепцията бе варварска и все пак й беше приятно да изтъква своята женственост и да упражнява властта, която природата бе дарила на жените.

Маркус реши, че може да се оправи без Кел в Рим. Щеше му е по-полезен тук. Оставяше го да се грижи за къщата и за домакинството в Аква Сулис. Маркус каза на Даяна, че може да вземе Нола със себе си, ако желае, но когато тя разбра, че Кел ще остане, си помисли каква прекрасна възможност бе това за Нола и Кел да прекарват повече време заедно, за да изучат границите на новооткритите си взаимоотношения.

Маркус настоя Даяна да има непрекъснато охрана — както по време на пътуването, така и за престоя в Рим. В много случаи щяха да бъдат разделени, а Маркус знаеше за страховете й, въпреки че тя отчаяно се опитваше да ги скрива. Той определи Тор, който досега я придружаваше по време на езда, за неин личен роб и го инструктира да бъде до гърба на Даяна като нейна сянка.

Тор не можеше да повярва на честта, която му бе оказана. Другите роби му завиждаха за промененото му положение на лична охрана на дамата на генерала, която според слуховете скоро щеше да бъде негова съпруга! Кел незабавно започна да го обучава — от личната хигиена до начина, по който трябваше да опазва Даяна в тълпата. Когато обучението приключи, на Тор му се виеше свят с безбройните задължения, които му предстояха при охраната на лейди Даяна.

Кел му даде негов собствен камшик и му каза да не проявява никакво колебание, когато трябва да го използва срещу някой, който не даваше път на дамата. После Маркус го заведе в крепостта за уроци по използване на хладно оръжие. Генералът, разбира се, щеше да вземе десет с своите най-добри войници за лична охрана, но уроците нямаше да бъдат излишни и за Тор.

Оставаха два дни до отпътуването. Маркус знаеше, че ще се забави във форта, където трябваше да се опаковат провизии за пътуването, да се определят центурионите, които щеше да вземе със себе си, както и да даде инструкции на заместника си за времето, през което щеше да отсъства. Щеше да вечеря с хората си и беше казал на Даяна да се нахрани сама.

Когато се върна вкъщи и намери триклиниума тъмен, осъзна колко много му бе липсвала компанията й по време на вечерята. Отиде в банята, за да се изкъпе набързо и се зарадва безкрайно, когато намери Даяна да го чака във водата.

— Дали боговете не са ме дарили с воден дух?

— През последните два дни съм те виждала толкова малко, че пожелах да бъда твоята робиня за банята ти тази вечер. — Думите й бяха толкова прелъстителни, колкото красивото й тяло, докато се носеше гола в бледозеленикавата вода.

Той й се усмихна.

— Скоро ще получиш повече, отколкото си се пазарила! — обеща той, а пенисът му достигна огромни размери от самото очакване.

— Не! Не се събличай, господарю, нека аз го направя.

Тя излезе от водата, застана до него и започна да сваля нагръдника му. Развеселеният Маркус промърмори:

— Винаги си отказвала да бъдеш моя робиня, а сега, когато те освободих, ти е забавно да играеш ролята на робиня!

— Забавлява ме и ме възбужда, господарю — отговори тя, като придвижи ръцете си по изпъкналите мускули на гърдите му. Той сам откопча кожените ремъци и я остави да свали бельото му. Когато го направи, тя скочи обратно във водата, правейки се, че се е изплашила, когато набъбналият му фалос изскочи освободен. — Аз съм само една невежа робиня в твоята баня, господарю, чакам да ми кажеш какви са моите задължения.

— Да обслужваш нуждите ми! — нареди той прегракнало.

— Как? — запита тя невинно.

— Докосни ме! — заповяда той.

— Така ли? — Даяна плъзна ръката си между мощните му крака и с върха на пръстите погали вътрешната им страна. При допира й стрелата му се изправи. — И така? — Тя обхвана с шепа тежката торбичка и започна да я движи нагоре и надолу с бавни ритмични движения. После я пристисна, за да различи двете сфери вътре. Допря ги и ги отърка една о друга.

Той изстена от сладката, тежка болка, която предизвикаха движенията й. Пръстът на другата ръка проследи бавно дължината на пениса отдолу. Кожичката се изпъна, давайки му възможност да се удължи с още един инч, докато главичката се оголи напълно и се опъна докрай. Когато повече не можеше, започна да пулсира и да набъбва, като стана кървавочервена.

— Това е великолепно оръжие, една голяма гладиаторска сабя. Какво да направя с нея, господарю?

— Прибери я в ножницата! — нареди той с глас, пресипнал от желание. Ръцете му прихванаха двете половини на задните й части и я притеглиха към него, но тя се изплъзна от хватката му. С ръце на кръста запита:

— Това ли правят твоите робини в банята? Трябва ти гмуркане в студена вода.

Тя се потопи във водата. Само след миг той я последва и успя да я хване. С двете си ръце обви кръста й изотзад и я притегли към него, така че твърдата му дължина попадна в отвора между краката й. Искаше да продължи да го дразни, като се движи напред и назад върху него, но за нейно учудване разбра, че краката й не достигат дъното — стрелата му я държеше вдигната във водата.

Тайно се усмихна и не се отказа от намерението си. Той бе толкова дълъг, че главичката му се показваше изпод русите къдри. С пръста си тя започна да прави кръгче след кръгче — той имаше чувството, че ще полудее. Маркус трябваше да стисне зъби, за да овладее еротичното усещане.

— Тази игра, малката, може да се играе и от двама. — С едната си ръка около кръста й той я задържа неподвижна и безпогрешно постави пръста си върху чувствителната женска пъпка, намираща се точно над пениса му. Това, което направи пръстът му, я накара да изскимти, а после да потръпне от невероятната възбуда. Той спря изведнъж и тя извика, протестирайки:

— Довърши ме!

С устни, допрени до ухото й; Маркус прошепна:

— Тук се изпълнява моята воля. Ще те довърша, когато аз съм готов. — Повдигна я от водата и я постави на мозайката. После и той излезе. Грабна голяма кърпа и шишенце с масло, напълно готов да се затича след нея. Даяна обаче се приближи бавно към него и отърка нежната си плът неговата твърдост.

— Егоистично животно! — прошепна тя игриво.

— Не егоистично, скъпа. Ще бъда по-щедър, откогато да било през живота си. Ще дам и ще продължавам давам, докато повече няма да можеш да поемаш…

Грабна я и я отнесе в спалнята. Разстла кърпата пред огъня и я привлече към себе си. Изсипа бадемово масло шепите си, загря го на огъня и започна да я масажира мощни движения по цялата дължина на тялото й.

— Кожата ти е толкова светла и гладка. Надявам се, че суровите ветрове няма да я направят груба.

Даяна се бе опънала като котка, която галеха:

— Можеш да ме мажеш всяка вечер, за да го предотвратиш — мъркаше тя.

Той се засмя на наивността й.

— Корабът не предразполага към дълги любовни игри. Може да го правим и отвън, опрени на стената на каютата.

— М-м-м, това също би могло да бъде интересно.

— Достатъчно, за да стопли кръвта ти, докато навлезем и Маре Интернус, където великолепното слънце грее всеки ден.

— Ние го наричаме Средиземно море — измърмори тя, почти неспособна да провежда разговор, беше готова да се отдаде на блажената възбуда.

— Означава съвършено същото — вътрешно море — каза той, потапяйки възглавничките на пръстите си в отвора между краката й. Очертаваше всяка розова гънка, като че ли бе листенце на цвете. Усещаше се силният аромат на бадемовото масло, нагрято от огъня. Даяна започна да диша дълбоко, опитвайки се да не го моли за повече, когато всичките й сетива бяха станали толкова чувствителни.

— Защо избра бадемовото масло?

— Защото ми харесва ароматът му — отговори той с натежал глас. Наведе се над гърдите й, за да целуне зърната, почувства ги в устата си, настръхнали като млади пъпки на цвете. Езикът му остави изгаряща пътека надолу от гърдите — към корема и венериния хълм. Даяна заби нокти и в дланите си, за да не закрещи, когато порочният език започна да се движи около всяко листенце от цветето вътре в нея…

— Марк… Марк… Маркус! — Името му звучеше като смирена молба и той, както заради себе си, така и заради моя, пъхна езика си дълбоко навътре. Завърташе се отново навътре и наоколо, възбуждайки плътта й, докато то набъбна…

Пръстите й се вкопчиха в гъстата му коса, насърчаваха го да я погълне. Изпод притворените клепачи наблюдаваше главата му между краката си и във върховен сексуален трепет разбра, че това бе най-възбуждащото, най-интимното нещо, което един мъж можеше да даде на една жена. Не можеше да се сдържа повече и тялото й се изви като дъга към устата му с пронизващ вик на удоволствие.

Маркус веднага легна върху нея — устните му поеха вика й. Тя усети своя собствен вкус, който предизвика нов прилив на желание, още по-горещо и още по-бурно.

Нетърпимата й нужда бледнееше пред неговата. Той се вмъкна така диво в нея, че мощната сила на проникването я приближи към огъня. Бе толкова непреодолимо обладана от страст, че широко разтвори крака и повдигна високо таза си, за да усети цялата му твърда дължина вътре в нея…

Маркус ненаситно проникваше във великолепното тяло със силата на зрял мъж на върха на физическите си способности. И въпреки това, Даяна жадуваше повече, изискваше повече. Най-накрая тя вдигна краката си толкова високо, че глезените й опряха в широките му рамене и се отвори цялата към него. Той влизаше и излизаше, докато и двамата се опиха и полудяха от любене. Усещанията им бяха толкова наситени, че виковете им се разнесоха из къщата почти половин час, преди да започне вулканичната експлозия на оргазма.

Когато най-сетне всичко свърши, се строполиха един върху друг, изтощени и телом, и духом. Дълго лежаха неподвижни, докато всичко около тях спря да се върти и зае нормалното си положение.

— Можеш ли да поемеш още? — Тя бе съвсем смазана и знаеше, че и той е напълно изтощен от жаркият сексуален акт. Дори не можа да проговори, само бавно поклати глава.

— И аз не мога — призна той с дълбока въздишка на пълно задоволство.

Но малкото дяволче сега подтикна Даяна и тя тайно се засмя.

— Това е много лошо, Маркус — прошепна тя, — защото аз изведнъж зажаднях за вкуса на бадемите. — Тя се изправи с плавно движение и изпод клепачите, натежали от страст, оцени мъжката му красота. Той с тревога я наблюдаваше как посегна към флакона с бадемовото масло. Знаеше, че няма да може да получи нова ерекция, ако не си починеше.

Тя приклекна до него и сипа малко масло около пъпа му. После с нежните си ръце го разстла надолу по твърдия корем, върху мускулестите му бедра. С предизвикателни пръсти галеше отпуснатия му член, легнал кротко след упорития труд, и за негово учудване, скоро го събуди. То не се размърда сънен, а се втурна към живот ожесточено готов за нова атака…

Леко наклони глава и прекара езика по устните си очакване, като каза:

— Искам отново да бъда твоя робиня. — Започна от основата и прекара езика си по цялата му дължина. Когато достигна до главичката, деликатно я облиза, после завъртя езика си и го потопи в мъничкият отвор, за да опита капките сок, които с готовност изплуваха на повърхността. После започна да повтаря всичко отначало, успявайки всеки път да го направи все по-еротично.

Езикът й го обхождаше като чувствена змия, караше го да пулсира и да изтръпва в екстаз. Маркус затвори очи и отвори уста, за да се чуят звуците на блаженство, излизащи от гърлото му. Когато тя го пое в топлата си уста, той извика, за да я предупреди:

— Не мога повече.

Тя отлепи устни от него само дотолкова, доколкото да му върне неговите собствени думи:

— Тук се изпълнява моята воля. Ще те довърша, когато аз съм готова!…

На сутринта се събудиха пред пепелта на огъня. Даяна се изчерви, когато Маркус каза:

— Снощи не успяхме да се доберем дори до леглото. — Целуна я по носа. — Обожавам те! — Обичаше да я вижда как се изчервява, а тя го правеше, винаги когато се сетеше, че любенето им е било твърде необичайно.

Получиха съобщение, че Маркус трябва спешно да отиде в укреплението. Когато видя, че Даяна леко се намръщи, й каза весело:

— Това е последният ден тук. Ще реша проблема много скоро, какъвто й да е.

Проблемът не се оказа толкова прост. Първият центурион на кохортата го очакваше с обезпокоителна новина:

— Генерале, Вашият брат Петриус пристигна рано тази сутрин и падна в безсъзнание от коня си. Отнесоха го в лазарета, за да се погрижат за раните му.

Маркус се втурна към болницата, страхувайки се от най-лошото, но когато пристигна, намери Петриус в съзнание, разказвайки на прокуратора за неприятностите си.

— Къде си ранен? — попита Маркус дълбоко загрижен.

Лекарят, който го преглеждаше, отговори вместо него:

— Фрактура на ръката. Мислехме, че рамото е счупено, но е само изместено. Главата му бе цялата в кръв, но когато го измихме, открихме само лека рана.

— Какво правиш тук? — попита Маркус.

Юлиус отговори:

— Нападение. Останал е сред убитите. Когато дошъл в съзнание, хората му вече се били оттеглили. Паулинус е такъв некадърен водач!

Маркус погледна недоверчиво към Петриус. Защо войниците му не се бяха погрижили за него? Най-после Петриус проговори:

— Паулинус е свиня. Заповяда ранените легионери да бъдат убити, за да не забавят хода на войската.

Маркус беше служил под командването на Паулинус и въпреки че го ненавиждаше, знаеше, че брат му лъже. Паулинус можеше да убие някой от легионерите само за да го спаси от мъките му, ако нищо друго не можеше да се направи, за да бъде спасен. Както и самият Маркус би направил… Паулинус беше довел ранените войници в Аква Сулис. Твърде невероятно бе някой да бъде зарязан като мъртъв, особено центурион на кохорта, какъвто бе Петриус. Маркус подозираше, че брат му е дезертирал, но тъй като наказанието за такова малодушие бе смърт, си замълча.

Когато лекарят намести счупената кост на ръката, Юлиус каза:

— Защо да не го вземем с нас в Рим? Един адвокат повече, за да отървем Британия от Паулинус няма да навреди на каузата ни, още повече, че брат ти няма да може да с бие известно време.

Маркус видя дивия поглед на надежда в очите на Петриус, но не издаде тайната, че всъщност брат му си служеше с лявата ръка.

— Рим? Вие отивате вкъщи? — запита весело Петриус.

— Тъй като прокураторът счита, че можеш да помогнеш на каузата ни, ще ти дам отпуск по болест. Почини си. Утре призори ще отплуваме.

Генералът посети корпуса на инженерите, за да се убеди, че в негово отсъствие мостът ще бъде построен така както бе планирано. След като се отдалечи от Петриус, с укори за съмненията си. Около младия дявол имаше нещо, което го караше да мисли, че брат му не е съвсем почтен. Но какво беше то? Остави настрана тези съмнения, кат си помисли колко щастлив ще бъде баща им да ги види отново заедно…

В късния следобед Маркус пристигна в къщата с десет легионера, които щяха да му бъдат охрана при пътуването до Рим. Започнаха да товарят багажа, който сутринта щеше да бъде пренесен на кораба.

Маркус искаше да съобщи на Даяна за пристигането на Петриус по-късно. Въпреки че никога не бе проронвала и дума против Петриус, Маркус знаеше, че тя не го харесва. Единствената възможност бе да й го съобщи на трапезата, което можеше да провали вечерта и на двамата… Затова той я прегърна и я изведе в градината.

Като си помисли, че любимият й иска да останат сами, за могат да си разменят целувки и нежни думи, тя го предупреди:

— Една целувка само! Знаеш, че ако почнем, не можем да спрем, а има още толкова много неща, които трябва да се свършат.

Той я погледна нежно, повдигна ръката й към устните си и целуна дланта.

— Даяна, брат ми Петриус се е върнал със счупена ръка. Тъй като не може да се бие, докато оздравее, Юлиус го помоли да ни придружи до Рим.

Маркус забеляза как кръвта се оттегли от лицето й.

— Скъпа, зная, че той се отнасяше с неуважение към теб, но когато му кажа, че ще бъдеш моя съпруга, сигурен съм, че поведението му ще се промени. — Той й се усмихна. — Обещавам ти, че ще се държи добре. — Мислено добави: „Ако трябва, ще удуша младото копеле“.

Даяна се насили да му върне усмивката, но в момента, в който той се запъти към крепостта, й стана зле. Мислеше, че се е отървала от Петриус. Надяваше се това да не с поличба, че пътуването й до Рим е обречено на нещастие още преди да бе започнало. Може би трябваше да каже на Маркус какво се бе случило през онзи ден в храма, но тогава, както и сега, не желаеше да влошава отношенията между двамата братя. Маркус щеше да я заведе в дома на баща си и поради това беше още по-важно да се запазят добрите отношения в семейството.

Тя помисли за възможността да разкрие тайната си пред Кел, защото с него й бе лесно да разговаря, но кажеше ли на Кел, значи бе казала на Маркус. Между двамата мъже нямаше никакви тайни. Накрая реши да поговори с Тор. Тъй като щеше да бъде негово задължение да я пази, можеше да му се довери. Намери го при Кел внимателно да слуша последните му указания.

— Мисля, че е време да се опознаем по-добре, Тор. Хайде да се разходим в градината, където можем да поговорим насаме.

Тор погледна несигурно към Кел за разрешение. Кел обърна очи към небето:

— Проклятие! Правило номер едно е да се подчиняваш първо на господарката си, а после на който й да е друг, дори и на мен.

Когато Даяна тръгна към градината, Тор бе натъжен:

— Страхувам се, лейди, че не случи с избора си.

Даяна бе възмутена. Бяха лишили Тор от увереността в собствената му личност и тя трябваше веднага да я възстанови:

— Тор, ти си най-добрият избор. Ти си моят избор. Моля те да не стоиш на разстояние от мен. Искам да бъдем приятели. Искам да мога да ти се доверявам. Всъщност искам да мога да споделям с теб всичко.

Лицето му се проясни:

— Можеш, лейди. Ще ти служа така, както ти желаеш. Моля да ме поправяш, когато не върша нещата както трябва, лейди.

— Наричай ме Даяна. Моля те да не се тревожиш от такива маловажни неща като маниери или облекло, Тор. Хайде да седнем до басейна, за да мога да споделя страховете си с теб.

— Разкажи ми от какво се страхуваш, лейди Даяна.

Тя се наведе към него:

— Мразя римляните и се страхувам от тях. — Тя видя учуденото му изражение. — О, аз обичам Маркус с цялото си сърце. Той ще иска разрешение да се оженим, но имам особено тревожно чувство в себе си, че в Рим ме дебне някакво нещастие.

— Няма да разреша на никого да те нарани, лейди Даяна! — закле се Тор.

— Аз съм християнка, но предпочитам това да бъде моя тайна, докато съм в Рим. Римляните се отнасят ужасно с християните. Маркус не иска да се знае и това, че съм била негова робиня.

— Аз съм британец, както и ти, лейди Даяна. Твоите тайни са свещени за мен.

— Благодаря ти, Тор. Има още едно деликатно нещо, за което никой не знае и което искам да споделя с теб. Петриус, братът на моя съпруг, беше тук на военна подготовка. После замина с армията на Паулинус, но се е върнал и ще ни придружи до Рим. — Даяна сведе очи. — Той се опита да ме изнасили.

Ръката на Тор полетя към оръжието, което Маркус му бе връчил.

— Ще те защитавам от този лигльо, лейди! — закле се той възмутен. — Аз съм силен. Мога да вдигна и цял кон. Мускулите ми са железни, пипнете ги! — Той изду огромния бицепс и Даяна постави ръката си върху него удивена.

Някакъв шум я накара да вдигне поглед за секунда и видя Петриус да я наблюдава как е поставила ръката си върху красивия полугол млад мъж, който бе неин личен роб и охрана.