Графиня робиня

Глава 25

Петриус желаеше богатството на баща си. Той изпитваше дива завист към Маркус за това, че бе първороден син. Но поне досега бе единственият, който щеше да наследи Маркус. Като генерал в римската армия той едва ли щеше да доживее до дълбока старост. Петриус просто трябваше да прояви търпение и всичко щеше да е негово. Сега обаче Маркус щеше да се ожени и нещата се променяха. Децата на Маркус щяха да станат негови наследници и Петриус щеше да получи само малка част от семейното богатство.

По време на пътуването до Рим бе направил всичко възможно да настрои Маркус против брака. Описваше жените като неверни кучки, които се продават там, където цената е най-висока. Изтъкваше, че една държанка винаги може да бъде контролирана, докато една съпруга — никога. Но когато инсинуациите му се прехвърлиха от жените въобще директно върху Даяна, Маркус не го прие много любезно. Особено когато Петриус намекна за неприличното й поведение с младия роб, който я пазеше. Черните очи на брат му заблестяха опасно.

— Мисля, че съм в състояние да контролирам съпругата си, Петриус. Дръж настрана от нея коварния си език и подлите си мисли, ако искаш да оцелееш.

— Маркус, ти бъркаш. Искам да те предупредя за оковите на брака, а не специално за Даяна. Ако си решил да се жениш, можеше да избереш някоя по-красива жена.

Петриус имаше само още един-единствен начин за действие, преди да предприеме нещо значително по-драстично.

Когато влезе да поздрави баща си, остана изненадан, че разсъдъкът на възрастния човек бе на мястото си, въпреки че тялото му бе развалина.

— Искам да поставя много сериозен въпрос, татко. Маркус е един влюбен глупак, който не може да разбере, че тази жена ще се омъжи за него само заради парите му. Не може да изчака дори, за да сложи ръка на богатството ти. Заклевам се, че му е била робиня. Твоите внуци ще са наследници на една робиня!

Титус затвори очи, за да облекчи болката, която предизвикаха думите на Петриус. След като помълча малко, се загледа в красивия си по-малък син.

— Мислиш ли, че трябва да променя завещанието си? — Това бе по-скоро изявление, отколкото въпрос.

— Така мисля, татко. Ако той е решил да хвърли петно върху рода на Магнус, не трябва да получава лъвския пай от нашето богатство. Тази жена е долна, развратничи със собствената си стража. Прие дори моите набези.

— Трябва да е много красива, за да те изкуши, Петриус.

— Красива е. Изкушава всеки мъж, който я зърне.

— Красотата може да бъде проклятие, Петриус. Ще променя завещанието си. Но се страхувам, че това няма да те направи щастлив. Знаеш ли, Петриус, аз също съм жертва на проклятие. Прокълнат съм с единия си син и блажен съм с другия. Надявах се, че военната служба ще може да те излекува поне от твоето малодушие, но и това мое очакване е било прекалено. Махай се от очите ми!

Петриус излетя от стаята и после от къщата. Така да бъде! Старият тиранин бе подписал смъртната си присъда… Петриус бе принуден да направи нещо драстично и то по-скоро, преди баща му съвсем да го е лишил от наследство.

Въпреки че беше много болен, бащата на Маркус накара един от личните си роби да го вдигне от кушетката и да го постави на един стол. Беше твърде горд, за да посрещне първородния си син в леглото. Но дори и в това положение, цветът на лицето и килограмите, които беше загубил, издаваха пред Маркус степента на заболяването му.

Маркус беше шокиран колко много бе остарял баща му, но малко се успокои, като видя, че в черните му очи все още блести искрата на живота. Коленичи, за да могат да се прегърнат.

Строгият и несантиментален Титус беше откровен:

— Не мога вече да се движа, но в резултат на това умът ми е два пъти по-остър.

Маркус му се усмихна.

— Ти винаги си бил най-интелигентният и проницателен мъж, който някога съм срещал. Щастлив съм да видя, че годините не са успели да те променят.

— Значи най-после доведе булка. Съвсем се бях отчаял, че някога ще имам внуци. Трябва да е нещо специално, след като отговаря на високите ти изисквания.

Маркус понечи да протестира.

Титус вдигна властно ръка, за да спре думите му.

— Твърде много приличаш на мен. Имаш твърди принципи и очакваш същото и от другите. Дългът преди удоволствието, смъртта пред безчестието. Твоите богове са истината и справедливостта.

— Рисуваш ме като непоносим.

— И двамата сме такива. Къде намери твоята половинка? — запита той развеселен.

— Тя е британка, толкова интелигентна, колкото и красива. Надявам се, че ще ни благословиш, татко.

Очите на Титус срещнаха погледа на любимия му син:

— Твоят избор е и мой!

Маркус знаеше, че между тях съществува връзка, която нищо никога не можеше да разкъса. Взаимната им обич бе безусловна и абсолютна.

— Разкажи ми сега за мисията, с която идвате ти и Юлиус Класицианус. Ако трябва да убедите Нерон и Сената да отстъпят, трябва да разполагате с неограничена сума за подкупи. Моето богатство е и твое, знаеш това, Маркус.

Маркус му разказа за плана да осигурят настъпването на промяна, от която ще има полза целият народ на Британия. Оцени предложението на баща си да ползва богатството му за благородната кауза и увери Титус, че никога няма да го използва за лични цели. Когато се сбогува, той беше сигурен, че баща му няма да предаде богатството си в ръцете на Петриус.

Маркус отиде в покоите на Даяна, за да я вземе за вечеря. Остана доволен, че бе избрала елегантна туника в зелено със златиста наметка и златисти сандали с висок корков ток. Косата й изглеждаше по-красива от всякога, освен когато бе разстлана по възглавницата му. Спускаше се на къдрици по гърба й, преплетена със зелени панделки перли.

Когато стигнаха до триклиниума, белокосият Титус Магнус вече се бе излегнал и Маркус остана доволен, че не беше споменал за слабостта му пред Даяна. Тя бе толкова състрадателна, че щеше да се отнася към стария човек с прекалена любезност, а Маркус знаеше, че той предпочиташе да се отнасят към него като към мъж.

Маркус въведе Даяна с такава гордост, че баща му разбра колко дълбоки бяха чувствата му към тази жена. Титус веднага я хареса. Тя бе не само толкова красива, че спираше дъха на всеки мъж, но в светлата коса и светлият й тен имаше такава нежност, че му напомняше на алабастрова скулптура на богиня. Дали бе Венера? Не, това Диана, нейната съименница…

— Добре дошла, скъпа! Надявам се, че моят син ще те направи щастлива.

— Той вече ме направи щастлива, милорд. — Бързият поглед, който хвърли към Маркус, показа на Титус колко много тя обичаше сина му.

— Седни до мен. Красивата жена винаги е по-добра от каквото и да е друго тонизиращо средство.

Маркус ги наблюдаваше и се радваше. Баща му флиртуваше с Даяна и сърцето му се стопляше, защото тя бе достатъчно любезна да отговоря на флирта.

Храната и обслужването бяха безупречни, тъй като само най-висококвалифицираните роби имаха право да приготвят и поднасят храната в къщата на Магнус. Когато вечерята беше към края си, Даяна се усмихна на бащата на бъдещия си съпруг:

— Имате великолепен дом. Благодаря, че ме карате да се чувствам толкова добре тук.

— Маркус разведе ли те из къщата? Не?! Тогава тръгвайте. Покажи й как може да се нахрани в басейна, без да се намокри. Покажи й птиците, рибите. Покажи й всичко.

Маркус я заведе в градината и я помоли да седне на бялата мраморна кушетка в басейна. Малки фонтанчета плиснаха изпод кушетката, когато тя се облегна на възглавниците. Имаше направен специален подземен канал, който отвеждаше излишната вода, така че басейнът не преливаше, но впечатлението бе, че кушетката плува.

— Когато се храниш тук, по-тежките чинии се поставят на края на басейна, но по-леките — във форма на лодки и лебеди — плуват по повърхността и се въртят непрекъснато наоколо.

Чемширите бяха подрязани в различни форми на животни, безчет рози бяха разцъфнали.

— Зад трите външни басейна има постройка с няколко стаи, които имат прелестен изглед към градината. Спалнята е изолирана от шума и не пропуска вътре нито светлина, нито глъч. Към нея има и трапезария. Когато се оженим, може да останем известно време там.

— Разбирам, че трябва да живеем в отделни помещения, докато се оженим. Не трябва да бъдем недискретни в къщата на баща ти.

— Сериозно ще ми се сърди, ако не се отнасям към теб като към непорочна девственица…

Върнаха се в къщата.

— Моля те, не ме карай да ти показвам великолепните фрески или фамилния храм, или библиотеката тази вечер. Има нещо друго, което искам да ти покажа.

— Къде ме водиш? — запита тя невинно, когато стъпиха ма мраморните стълби, украсени със слонова кост.

— Да видиш стаята ми.

Даяна бе страшно впечатлена от великолепието на апартамента му. Стените бяха изрисувани със серия картини, изобразяващи походите на Александър Македонски. Масивното легло бе гравирано с различни рога, балконът бе с изглед към градината и малките езерца с рибки.

— Прилича ти. Съвсем мъжко е. Може би не трябва да съм тук, Маркус.

— Не каза ли баща ми да ти покажа всичко?

— Да, но… О, какво правиш? — извика тя учудено, когато той започна да я съблича.

— Ще ти покажа всичко — отговори той с широка усмивка.

— Ти си самият дявол, Маркус Магнус. Знаеш, че трябва да спим отделно.

Той весело се засмя и смехът му изпълни стаята.

— Няма сила на земята, която да те опази от леглото ми тази нощ. Твърде скоро ще замина с Юлиус по работа. Той се съгласи да си дойда вкъщи, за да видя баща си, при условие че ще остана с него за седмица или две, за да можем да забавляваме сенаторите — по единично и заедно.

Съобщението му да тръгна може да пристигне рано сутринта.

Тя свенливо се приближи към него и приседна на леглото.

— Сериозно ли мислиш, че ще получиш разрешение да се ожениш?

— Юлиус ме увери, че е само формалност. Ако колелата на бюрокрацията се движат твърде бавно, ще ги смажа с малко подкуп, не се страхувай. Съжалявам, че трябва да те оставя сама, любима, но едва ще ти стигне времето, за да се подготвиш за сватбения пир и да си ушиеш сватбената премяна. Скрил съм най-великолепния пръстен, а и баща ми ще те дари със скъпоценности като сватбен подарък.

Тя се протегна да развърже панделките по косата си.

— Не ме ли подкупваш, за да не се чувстваш виновен заради вакханалиите, които ще посетиш?

Той разтвори краката си и я придърпа към себе си.

— Да не говорим за оргиите! — подразни я той. Когато видя невинния й поглед, лицето му стана сериозно. — Единственото, в което ще участвам са посещения на игрите и надбягванията в Цирка Максимус, към които римлянин са робски привързани.

— Наслаждавай се на родния си град без никакви угризения, Маркус. Знаеш, че мразя тези неща.

Съблече туниката й и я хвърли на пода. Стоеше пред него само със сандалите на краката си и с половината от златната монета медальон. Когато откопча нежната верижка и я прикрепи към кръста й, тя потрепера. Очите на Магнус се замъглиха от еротичната картина, която представляваше Даяна сега.

— Тази вечер ще правим само това, което обичаш да правиш със страст! — произнесе той пресипнало.

Когато пристигна в резиденцията на прокуратора, Маркус научи, че Юлиус е уредил посещението на почти дузина сенатори на игрите същия следобед. Поканен бе и военният администратор, който можеше да даде разрешението за женитбата на Маркус.

— Съжалявам, че не доведох брат ми Петриус. Младият дявол изчезна в бездните на Рим веднага след като пристигнахме. Сигурен съм, че ще се появи, след като изпита всички пороци на младостта.

— Той вече се появи, приятелю. Снощи го заведох в двора и го представих на императора. Двамата с Нерон веднага се харесаха. Предполагам, че красотата на брат ти привлече Нерон. Вярвам, че Петриус ще използва това в полза на нашето дело. Щастливи сме да го имаме в наша подкрепа.

Маркус се съмняваше, че това ще е така. Петриус щеше да търси в познанството с императора изгода само за себе си, но ако искаше да се възползва от пороците на Нерон, това можеше да им спести много време и тревоги.

Когато пристигнаха в амфитеатъра на Клавдий28, Маркус бе удивен, като видя, че Петриус е седнал при императора и неговите приятели. Смееха се с такава интимна лекота, че някой би си помислил, че Петриус е в този кръг от много отдавна.

Юлиус поведе Маркус, за да го представи на императора, но той предпочете да му отдаде военен поздрав, отколкото да си разменят целувки — поздрав, който печелеше все по-голяма популярност в града.

— Още един от братята Магнус, макар и от различен модел. Добре дошъл в Рим. Утре ще има venationis29 в моя чест в цирка на Флавий30. Ти и Юлиус трябва да ме почетете с присъствието си. Гарантирам, че не сте виждали такова нещо. Освен лъвове и леопарди, има и мечки. Вече цяла седмица подготвят декори — планини и пещери, направили са дори малка гора.

— Това ще е грандиозен спектакъл, императоре! — заяви Юлиус с ентусиазъм.

Петриус поздрави брат си с нахално помахване с ръка. Погледът, който отправи към Маркус, ясно намекваше, че може да окаже влияние върху Нерон. И наистина Петриус изпитваше пълно задоволство от новото си престижно положение…

Битките между гладиаторите бяха много и разнообразни. Провеждаха се по няколко наведнъж, за да развличат хилядите хора, които се бяха събрали в амфитеатъра. Народът обичаше игрите, които бяха безплатни за всички. Насърчаваха смелите, освиркваха страхливите и залагаха за изхода от битките.

Маркус крадешком наблюдаваше как брат му и дебеличкия Нерон непрекъснато си шепнат нещо. Чудеше за какво си говорят така увлечено, но ако можеше да чуе, щеше да се почувства съвсем зле.

— Забавляват ли те игрите? — запита Нерон, като въртеше пръстените по ръцете си.

— Обичам да има повече кръв… — отговори Петриус усмивка. — Когато победеният гладиатор моли за милост обаче, тълпата му съчувства.

Нерон се ухили глуповато.

— И аз обичам да виждам как някой умира, но трябва да се задоволя и с нараняванията. Не мога да действам срещу масите.

— Ти просто не осъзнаваш цялата си власт, императоре. Обзалагам се, че ако обърнеш палеца си надолу, ще увлечеш хилядите, събрани тук.

Двамата гладиатори пред украсената с орел ложа на императора продължаваха да се бият. Бяха почти равни по сила, но най-накрая по-едрият успя да избие оръжието от ръцете на съперника си и победоносно постави крака си върху врата му. Тълпата побесня, като го поздравяваше си прибираше залозите. Когато падналият на земята вдигна на ръка за милост, императорът изведнъж му показа обърнатите си палци. Мнозинство от гласове в залата запротестира и Нерон махна с ръка.

— Смелост! — насърчи го Петриус и сам протегна ръка палец надолу.

Гладиаторът победител заби сабята си в сърцето на падналия мъж. Тълпата замря. Когато победителят изтегли оръжието си и го вдигна високо, така че кръвта закапа върху ръката му, тълпата взе да се оживява.

Нерон доволно се усмихна на Петриус. Когато следващият гладиатор падна, множеството обърна палци си надолу и поздрави с възгласи страстта към кръвта, когато победителят разряза гърлото на падналия така широко, че кръвта му избликна като фонтан върху пя съка.

— Чувствам се добре, когато убиват! — прошепна Нерон възбуден.

— Ще се почувстваш още по-добре, когато ръката ти сама владее оръжието.

— Ти си центурион. За теб е лесно, но за мен е трудно — отговори Нерон, като постави пухкавата си ръка върху солидното бедро на Петриус.

— Трудно, но не невъзможно, императоре. — Очите на Петриус пробягваха по начервените устни на Нерон. — Защо не се оттеглим някъде насаме, където бих предложил много неща, които ще харесат на апетита ти.

Ръката на Нерон стисна коляното на новия любимец.

— Само още една битка? — прошепна той жадно.

Маркус Магнус почувства как го обзема тъга. Искаше да предпази по-младия си брат от извратения Нерон. Беше обаче твърде късно. Именно Петриус покваряваше и щом можеше да насърчава някого да проявява жестокост и перверзност, значи беше загубен. При Петриус това ставаше не заради секса, а заради властта. Маркус знаеше, че той е на върха, манипулираше самия император на Рим. Сърцето му се изпълни с мъка, когато ги видя да си тръгват заедно след битките.

В разкошната стая на Нерон въздухът бе тежък от парфюма, който се ръсеше от пръскачките по тавана. На двадесет и пет години Нерон вече не се възбуждаше от жени. Предпочиташе мъжете, но сакатите в ръцете роби, с които разполагаше, не му харесваха. Те можеха да бъдат унижавани толкова лесно и не можеха да понасят силна болка или жестокост — нито към околните, нито към самите тях.

Младият император предпочиташе по-мускулести партньори, които не се оплакваха, когато пожелаеше да ги налага с камшика си и които бяха достатъчно силни, за да държат жертвата неподвижна, докато той й прилагаше все нови и нови мъчения. Те бяха грозни дяволи, липсваше им емоционалност, бяха с ниска интелигентност, но големите им полови органи му носеха удовлетворение.

Петриус Магнус беше различен. Нерон отдавна не се бе възбуждал така от някой свой любовник. Младият мъж бе красив като жена и едновременно с това имаше силното тяло на центурион. Той разбираше какъв наркотик е страстта към кръвта. Беше рядък екземпляр: красиво животно.

Нерон се излегна върху кушетката, облицована с пурпурна коприна, докато Петриус го събличаше. Задълбочиха се във възбуждащи разговори, за да поддържат състоянието на ерекция на императора.

— Преди няколко седмици реших да експериментирам с един от онези побъркани християни. Вързах патката му с кожен камшик, после го накарах да пие непрекъснато. Бях любопитен да видя какво ще се случи, когато се препълни, но не може да се облекчи, като се изпикае.

— Възбуждащо ли беше? — запита Петриус, като бавно започна да сваля туниката си.

— Не особено. Мислех си, че патката му ще се издуе да невероятни размери. Все пак беше забавничко. Той се напи от чиста вода. После започна да тича наоколо, като пищеше и накрая падна. После мехурът му се пръсна и той умря прекалено бързо.

Петриус вече беше гол, с изключение на черна кожена препаска върху пениса му, превързана с лента около гъвкавите му бедра. Някои от центурионите я носеха като предпазител по време на битка. Нерон се втвърди в момента, в който погледна към Петриус. А той от своя страна искаше да го накара да полудее от възбуда, преди да го облекчи. Така че много подробно започна да описва колко кървави рани биха могли да бъдат нанесени — точно къде и как, така че смъртта да настъпи бавно, докато кръвта капе и изтича.

Когато Нерон вече се задъхваше от нужда, Петриус го бутна с гръб към леглото и го захапа. Нямаше как да поеме късата дебела пишка на Нерон в тялото си! Нерон наблюдаваше с обожание как дългите копринени мигли на Петриус докосват слабините му, докато красивата му уста го изсмуква докрай.

После Петриус заповяда на Нерон да застане на колене. Силата, която облада тялото на Петриус, когато императорът на Рим се подчини на командата му бе нещо, което той не бе изпитал никога преди. Това беше удоволствие! Още преди Петриус да беше свършил, Нерон щеше да се подчинява на командите му — не само заради секса. Щеше да има власт над самата му душа. Това щеше да бъде истинска власт, това щеше да бъде победа!