Графиня робиня

Глава 19

Само страхът я спаси от припадъка. Вкопчи се в реалността, както удавник за сламка — за да остане съзнанието й непомрачено. Хвърли агнешките вътрешности в лицето на Петриус, но вместо да го отблъсне, кръвта го възбуди. Той се хвърли върху нея, повдигайки копринената й туника.

Спасиха я именно кожените панталони. Докато Петриус се опитваше да ги свали от нея, тя успя да вкара обутия си в ботуш крак между чатала му и да го ритне рязко. Подобно на бика, Петриус падна като ударен с чук. Единствената разлика бе, че Петриус виеше в агония от болка.

Даяна се изправи и веднага побягна. Не се поколеба нито за секунда и дори не погледна назад. Кръвта от агнето бе попила в червената мантия и легионерите на портата забелязаха само, че девойката много бързаше.

Качи се на седлото, преди Тор да може да й помогне.

— Какво се е случило, лейди? — попита той с разтревожен глас.

— Заведи ме вкъщи!

Той видя, че Даяна нямаше желание или не можеше да говори и си помисли, че генералът й бе заповядал да се прибере.

Когато пристигнаха, Даяна отиде направо в банята, за да се изкъпе. Като видя, че е разстроена, Кел изпрати Сила при нея. Робинята завари Даяна да повръща. Даяна се изкъпа, облече кремава туника от фина вълна и се качи в стаята си. Постави тежкото дървено резе на вратата, за да бъде сигурна, че никой няма да я обезпокои, и започна да крачи из стаята в отчаяние.

Трескаво отблъскваше всички мисли за онова, което се бе случило в храма. Беше толкова отвратително, че дори не можеше да помисли за него. Но колкото повече се опитваше да го заличи от съзнанието си, толкова по-бързо мислите й се връщаха обратно. Накрая седна и възстанови в спомените си преживяното в детайли…

Никога нямаше да забрави металния мирис на кръвта, смесена с тамян. Най-страшният момент не бе, когато Петриус се опита да я изнасили, а когато разпра невинното малко агънце и се опита да включи и нея в безсмисленото жертвоприношение. Очите й се напълниха със сълзи и тя заплака тихичко.

Даяна нямаше представа колко бе плакала, но когато погледна към прозореца, вече се бе стъмнило. Изми лицето си и се почувства по-добре, след като бе изплакала пречистващите сълзи. Но вътре в нея остана една тъга, която не можеше да бъде премахната.

Беше доста късно, когато Маркус се върна вкъщи. Беше престоял в болницата целия следобед, като се опитваше да се справи с необичайния брой ранени легионери. Паулинус ги беше върнал в Аква Сулис, за да бъдат възстановени. Знаеше, че по-малко от половината щяха да оживеят. В края на деня дрехите му бяха просмукани от кръв и други мърсотии, така че Маркус се изкъпа във форта, преди да се прибере.

Благодареше на боговете, че Даяна го чакаше. Тя можеше да пропъди неприятностите много по-лесно, отколкото виното или опиата, който беше опитвал. Знаеше, че тя е нещо повече от красиво женско тяло, където може да се загуби. Наслаждаваше се на нейната интелигентност, на чувството й за хумор и на още нещо, което трудно можеше да се формулира. Беше толкова сладка, притежаваше такава неопетнена невинност, която го караше да се чувства толкова отговорен, колкото беше и чувството му за притежание, може би дори повече.

Когато Даяна не го посрещна в атриума, беше разочарован. Каза си, че е доста късно. Надяваше се да го чака, за да вечеря с него, но щеше да разбере, ако вече беше вечеряла. Маркус не мина през банята, какъвто бе навикът му, а отиде направо в триклиниума. Намери само Кел, който го поздрави. След момент на тотално разочарование, на сърцето му олекна. Даяна го чакаше горе.

— Кел, поръчай да донесат вечерята в спалнята ми. Маркус изкачваше по три стъпала наведнъж. Когато отвори вратата и намери стаята празна, сърцето му се сви. Къде, по дяволите, беше тя? Не се виждаха никакви роби, коридорите бяха абсолютно празни. Маркус отиде до стаята, в която тя обикновено спеше. Вратата беше затворена. Щом се опита да я отвори, разбра, че е заключена.

— Даяна, върнах се! — извика той. Не можеше да скрие раздразнението си от факта, че вратата бе заключена и за него. Когато не получи отговор, раздразнението му се превърна в гняв. — Даяна! — извика той силно.

— Иди си! — отговори тя тихо.

„Да си отида? Дали чух правилно?“

— Отвори вратата! — заповяда той. Гневът му все повече се превръщаше в ярост. „Ето какво получавам за това, че й се посвещавам!“ Когато Маркус не чу никакво движение в стаята, разбра, че тя няма да отвори, както бе поискал. Обхванат от бяс, той натисна вратата с рамо и започна да я блъска, докато резето се разцепи и Маркус влезе в стаята с блеснал от недоволство поглед.

Видя колко тиха и бледа бе и разбра, че нещо се бе случило. Сърцето му се сви от страх, когато коленичи до нея.

— Болна ли си? — Гласът му бе разкъсван от емоции.

— Беше ми зле, но сега съм по-добре.

Сърцето му натежа, като си помисли, че може да е заченала, но после логиката му подсказа, че е твърде рано. Нежно протегна ръка, за да хване нейната.

Даяна се сви.

— Не ме докосвай.

— Да не те докосвам ли? — Той повтори думите й със застрашителен тон. Даяна разбра, че навлиза в много опасна територия, но не обърна внимание на предупреждението.

— Между нас има твърде много разлики! — извика тя. — Мразя Рим, ненавиждам всичко, зад което стои Рим! Отвращавам се от римляните!

— Какво те измъчва? Рим е центърът на света. Той е олицетворение на перфектно правителство, образование, култура, философия. Ние, римляните, не сме като обикновените маси, ние сме патриции! Ние сме най-образованите, най-цивилизованите, най-смелите и уважавани мъже, които някога са живели на тази земя.

Даяна му възрази:

— Вие сте раса на брутални и примитивни регенерати. — Държеше медальона от златната монета в ръката си. Хвърли я към него. — Вземи я, тя ме омърсява.

Маркус не обърна внимание на верижката, а взе Даяна в ръцете си.

— В името на боговете, ще те обладая тук.

Тя напразно се бореше. Ръцете му бяха като железни клещи, гърдите му бяха каменна стена на укрепление. Колкото повече се опитваше да му се противопостави, толкова по-големи бяха гневът и страстта му. Занесе я върху леглото и разкъса кремавата й роба. Отхвърли наметката си и свали туниката си.

Погледът на Даяна го предизвикваше — тя лежеше и трепереше от ярост.

— Ако ме насилиш, така както господар робинята, това ще убие любовта ми към теб. Ще докаже, че си брутален, примитивен регенерат и ще станем вечни врагове. — Гласът й бе тих, но излъчващ такава сила, че той се спря.

Маркус прекара мазолестите си пръсти през косата си съвсем объркан.

— Какво се е случило днес? Какво те накара така да се промениш? Говори, жено! — прокънтя гласът му.

Даяна заметна робата върху голото си тяло, седна и сви крака под себе си. Маркус, истински объркан, стоеше край леглото й. Тя внимателно подбираше думите си:

— Когато днес дойдох във форта, ти беше зает и аз влязох във храма. Стана ми зле от бруталното езическо жертвоприношение…

Маркус въздъхна облекчено.

— Заради това ли е всичко? Даяна, не трябваше да ходиш в храма. Сърцето ти е твърде жалостиво, за да разбереш всичко това. Защо мислиш, че досега не съм те водил там?

Даяна поклати глава.

— Не е само кървавото жертвоприношение на животните. Това е голямата разлика между нас. Никога няма да свикна с римския начин на живот. Никога няма да приема вашите вярвания и обичаи. — Тя бе кръстосала ръце около тялото си, за да се защити. Дланите й усещаха меката вълнена материя. — Облеклото, храната и езикът са малките беди, които лесно се преодоляват. Но аз се противопоставям на начина, по който мислиш, на това, в което вярваш, на твоите идеали. Смяташ, че вие управлявате света по висше право. Цялата ви империя е основана само върху властта и потисничеството. Разликите между нас са твърде големи, за да могат да бъдат преодолени.

— Единствената разлика между нас, която има значение, е, че аз съм мъж, а ти жена! Нашите тела си пасват толкова добре, че се превръщаме в едно, когато те любя. Разликите ни изчезват в момента, в който се слеем.

— Не, Маркус. Ние просто оставяме настрани разликите, за да се отдадем на страстта си… Когато не се любим, разликите остават — по-големи от живота дори.

— Това, което изпитвам към теб, е любов!

— Можеш ли честно да кажеш, че не изпитваш никаква похот към мен?

— Да, изпитвам любов и сласт. Една комбинация, която поражда огън. Повечето мъже и жени биха продали душите си, за да изпитат това, което ние имаме!

— Страхувам се, че съм направила точно това — каза тихо Даяна. — Вземи! — подаде му верижката за втори път.

— Цезар е бил най-големият патриции, държавник и генерал, който е живял някога.

— Цезар е бил завоевател, който е заграбвал земите, които не са му принадлежели, и е заробвал хиляди горди, свободни хора.

Маркус взе с неудоволствие медальона, на който бе изобразен Цезар, и прехвърли верижката през врата си. Знаеше, че тя обвинява него, а не Цезар за всичките тези неща, които бяха истина.

Маркус вдигна главата си с гордостта на орел и с цялата смелост, която притежаваше, запита:

— Обичаш ли ме?

Даяна го гледаше втренчено. Думите заседнаха в гърлото й, очите се напълниха с неизплакани сълзи. Застана на колене пред него:

— Маркус, толкова те обичам, че чак сърцето ме боли. — Ръцете й обхванаха врата му и той я притисна към себе си, а сълзите й се стичаха по гърлото му.

— Недей да плачеш, любима, не мога да го понеса! — притискаше я към себе си утешително.

В топлата защитна прегръдка на ръцете му, ужасът от следобеда отслабна. Нямаше да му каже за Петриус, нямаше смисъл. Така или иначе, тези дни той щеше да отпътува.

— Не ме интересува дали си християнка, друид, британка или келтка. За мен си просто Даяна — моето сърце и моя живот. Всъщност има ли значение за теб дали аз съм римлянин? Не мога ли да бъда, просто Маркус?

Преди Даяна да може да отговори, бяха прекъснати от звука на тихо покашляне. Погледнаха нагоре и видяха Кел, който стоеше на прага сред остатъците от разцепеното резе на вратата. Носеше поднос с храна, а на лицето му беше изписано облекчение. Нямаше съмнение, че не знаеше какво да очаква, след като бе съзрял разбитата от генерала врата.

Когато Даяна видя храната, разбра, че Маркус не беше вечерял, и се почувства виновна.

— Толкова е късно. Моля те, нахрани се! Сигурно си изтощен.

Маркус постави подноса на леглото.

— Хапни заедно с мен — изкуши я той. — Храната винаги ми е много по-вкусна, когато ти я споделяш с мен.

Даяна кимна и изтри очите си. Маркус я взе в скута си и й подаваше специално избрани за нея хапки. Желанието да я люби го изгаряше, но той потискаше огъня на страстта си с желязна воля. Сега я беше успокоил и не искаше да разстрои крехката връзка, която току-що бе успял да възстанови между тях.

След като се нахраниха, тихичко си говориха. Той й разказа как е прекарал деня, омаловажавайки раните, които бе видял и високата смъртност. Тя му показа нещата, които бе купила в магазините. Той й обеща да я научи да пишеше с калема. После нежно я постави в леглото и й изпрати въздушна целувка:

— Изглеждаш бледа, скъпа. Опитай се да поспиш! Ще кажа нещо на Кел и после и аз си лягам.

Маркус имаше неприятен проблем, който сега многократно се усложняваше заради Даяна. Потърси Кел и двамата отидоха в солариума. Кел сипа чаша вино на генерала, а Маркус му каза да налее и на себе си. Покани Кел да седне, но той остана прав. Мислеше по-добре, когато крачеше наоколо.

След като беше изминал дължината на тигрицата, изобразена на мозайката, три или четири пъти, той каза:

— Имам проблем с гуляя, който организирам за губернатора и неговите центуриони, преди да отидат да се бият.

— Никога преди не е било проблем. Както винаги, ще стоя настрани от очите на губернатора.

— Не, Кел, проблемът не е с теб, а с Даяна.

— Разбирам! — Кел наистина разбираше. „Гуляй“ беше скромна дума за вакханалията, която генералът организираше и която бе станала традиция. Обикновените центурионите, тези от кохортите, които се бяха върнали, и тези, които щяха да заемат тяхното място, заедно със Сеутониус Паулинус се впускаха в нещо, което можеше да се опише като оргия. Ядяха, докато започнеха да повръщат. Пиеха, докато се проснеха на пода, и любеха, докато не изпаднеха в делириум. — Тя трябва да стои далече от похотта на мъжете, заключена в стаята си. Като допълнителна мярка, можеш да поставиш охрана пред вратата — допълни Кел.

— Не нейната безопасност ме безпокои. Винаги ще съм в състояние да я защитя. — Маркус вървеше върху тигрицата, после се върна до нея по изобразената от мозайката трева…

Кел скри усмивката си. Генералът оглеждаше тигрицата, като че ли беше Даяна. Аналогията беше доста далечна, защото Даяна щеше да се държи като тигрица само ако дочуеше за разврата, който се развихряше тук, в къщата. Тя не можеше да приеме публичното показване на голотата, така че можеше само да си представи как щеше да се шокира от многобройните съвкупления, жестокостта и перверзността, практикувани от Юлия Алегра и нейните проститутки, когато се съберяха с римските легионери.

Кел беше изненадан, че Маркус Магнус се безпокоеше какво ще си помисли за него една робиня. Не беше ли все още той господарят на тази къща? Дали генералът освен сърцето си не й бе връчил и топките си?

— Не би ли могъл да организираш гуляя във форта! — попита той внимателно.

— Не. Нямам намерение да доставям проститутки за две хиляди мъже. Това ще разстрои дисциплината завинаги.

Кел знаеше, че е безсмислено да предлага гуляя да не се провежда. Тази свиня Паулинус се беше завърнал и го очакваше и ако той си помислеше, че генералът оттегля гостоприемството си, можеше да го приеме като лична обида.

Маркус продължи:

— Вероятно ще можеш да я изведеш извън къщата, но къде ще я изпратиш и по каква причина, нямам представа.

Кел изпи чашата си, за да му дойде кураж за това, което щеше да предложи на генерала:

— Генерале, мисля че се безпокоите излишно. Не защото тя е ваша робиня, а защото е жена и трябва да знае мястото си. Жената винаги се възползва от мъжа всеки път, когато той е достатъчно глупав, за да й го позволи. В моя случай Нола се възползва всеки ден от мен просто защото знае, че имам слабост към нея.

Маркус добре знаеше за връзката между Кел и Нола.

— Това, което казваш, е истина. Ако мъжът не е водещият, него го водят. Ако не управлява, него го управляват и ако не е господар, жената го гледа с презрение. Гуляят, който съм задължен да организирам, няма нищо общо с Даяна. Не е нейна работа и не трябва да се тревожи за това. — Маркус допи виното си. — Благодаря ти, Кел!

— Решението е твое, генерале. Мисля, че е умно. Докато го наблюдаваше да се изкачва по стълбите, Кел се чудеше кое го бе накарало да вземе страната на римлянина срещу британката. После разбра, че има нещо по-силно от верността към собствената нация. Беше нещо доста по-старо — половото разделение между мъжете и жените. Как можеше да не застане на страната на мъжа?

Когато се мушна в леглото си, Маркус реши, че ще се отнася по-твърдо към Даяна. Може би трябваше добре да я напляска тази вечер, когато му бе отказала и бе изтъкнала разликите им в лицето му. Беше пресушил сълзите й, беше я нахранил, после я бе сложил в леглото, овладявайки страстта си. Сега реши, че трябва да поправи грешката си. Ако му окажеше и най-малко съпротивление, щеше да шамароса хубавото й лице, та чак зъбите й щяха да изтракат!

Протегна се доста грубо и я притегли към себе си. Устните му притиснаха нейните в дива целувка. Ако не я накараше да му се отдаде сега, в този момент, щеше да размаха камшика.

Даяна се разтопи срещу него. Лежейки между мраморно твърдите му бедра, тя омекна. Щедро надарените й гърди лежаха върху гръдния му кош, мекият й корем галеше необузданият му мъжки член, а ароматната й уста бе отворена за него, приканвайки го неустоимо…

Той запълни устата й с езика си и когато го извади, я чу да прошепва:

— Марк… Марк… Маркус!

Когато прошепна името му, той изпита върховно удоволствие. Тя проследи с пръст белега по лицето му. Най-нежното й докосване породи в него дълбока и силна страст. После най-неочаквано тя легна върху него, сграбчи с ръка стрелата му и му се отдаде сластно. Беше като гореща коприва. Маркус изпитваше неутолима нужда от нея. Тя започна да се движи бавно, изкусително, повдигайки се високо и после отпускайки се рязко, за да го усети целия. Засили темпото, увличайки и него.

Съединяването им бе като буря — първично и впечатляващо със силата си. Достигнаха до оргазъм едновременно и Маркус я задържа върху себе си дълго след като и последното потрепване бе отшумяло. Държа я, докато се почувства полувъзбуден и реши да остане в нея цялата нощ…

Чувстваше се пълен господар, след като я бе подчинил във върховния акт на удоволствие… Докато Даяна лежеше върху него, унесена в райска наслада, той усети, че тя мърка от удоволствие. Усмихна се в тъмнината, чудейки се кой от тях беше поробеният.