Границата Мохо

ГЛАВА 17

Стоеше на прага на огромна тъмна бездна. Поне така помисли в първия момент. Докато зрението му се приспособяваше към слабата светлина, осъзна, че се намира на тесен мост, прикрепен към външната обшивка на Базата. Осеяната със скоби стена се извиваше зад и под него и се спускаше дванадесет етажа надолу в мрака. За миг му се зави свят и той побърза да се хване за стоманените перила. Неясно чу, че единият морски пехотинец му казва нещо.

— Сър, моля, продължете. Люкът не може да остане отворен.

— Извинете — отвърна Крейн и дръпна крака си от прага.

Двамата командоси затвориха тежкия люк.

Все още вкопчил се в перилата, Крейн се огледа. В далечината се извисяваше извита метална стена — външният купол, който бе видял, докато идваше в станцията. На равни интервали бяха монтирани натриеви прожектори. Той погледна нагоре и проследи издигащата се извивка на купола до връхната точка, точно над центъра на Базата. Метални тръби се извисяваха от покрива й към вътрешната част на купола, където сигурно бяха люковете, осигуряващи достъп до батискафите и аварийната капсула.

Крейн наведе глава и погледна моста, на който бе стъпил. Плоскостта се разширяваше напред и се превръщаше в леко наклонена рампа, свързваща пропастта между Базата и купола. Останалите от групата вече вървяха към голяма платформа, прикрепена към стената на купола, Крейн пое дълбоко дъх, пусна перилата и ги последва.

Въздухът стана по-хладен и миризмата на мръсна трюмна вода още по-осезаема. Краката му тракаха по металната решетка, стъпките му глухо отекваха в огромното празно пространство. Той си представи къде се намира: на дъното на океана, на тясно мостче между дванадесететажна метална кутия и купола около нея, а отдолу — дълбока бездна. Мисълта беше изнервяща и той се опита да я прогони. Съсредоточи се, за да настигне другите, които вече бяха стигнали до платформата.

Конрад вървеше зад Рено и двамата снабдители. Крейн го настигна и каза:

— А аз мислех, че Приемната е приятна малка стая, може би с телевизор и списания на масата.

Конрад — имаше огненочервени коси и добродушно лице — се засмя.

— Иска се време да свикнеш, нали?

— Да. Нямах представа, че пространството между Базата и купола е херметизирано. Мислех, че е пълно с вода.

— Базата не е била направена да работи на такава дълбочина. При това налягане не би издържала повече от един-два часа. Куполът я предпазва. Някой ми каза, че двете действат заедно като двойния корпус на подводница. Откровено казано, не го разбирам.

Крейн кимна. В идеята имаше абсолютно правилна логика. В известен смисъл Базата наистина представляваше подводница с вътрешния си херметизиран корпус, външен корпус и резервоари с баласт между тях.

— Забелязах скобите, заковани за външната обшивка на Базата. За какво са, за Бога?

— Базата е направена за много по-плитки води, където не е необходим купол. Мисля, че са предназначени за водолазите, които се катерят и слизат по външната страна на Базата, за да извършват ремонти.

Крейн се обърна и видя две големи хоризонтално разположени тръби — тръгваха от срещуположни краища на Базата и се срещаха в точка малко над центъра й. Това бяха „спиците за налягането“, както ги беше нарекъл Ашър, тръби, отварящи се към морето — още един метод за компенсиране на неимоверното налягане. От това разстояние тръбите наистина приличаха на спици на колело, но според Крейн no-скоро наподобяваха шишове, на които Базата беше набучена. Фактът, че морето е толкова близо до кутията, в която живее, не му хареса.

Квадратната платформа беше голяма — седем на седем метра — и закрепена към вътрешната стена на купола. От едната страна имаше невероятно дебел люк, пазен от още морски пехотинци. Крейн беше убеден, че този люк води към дълбокия океан извън купола. Коритото несъмнено спираше там и продуктите се внасяха през люка.

На платформата вече чакаха десетина души — специалисти в лабораторни престилки и работници по поддръжката в гащеризони. Повечето носеха контейнери с различни размери. Най-големите бяха на екипа по поддръжката — черни пластмасови кутии на колела, толкова обемисти, че сигурно едва ги бяха прекарали през люковете. Крейн предположи, че съдържат отпадъци, които ще бъдат изпратени на повърхността.

До люка имаше контролно табло, пред което седеше висока и много привлекателна жена във военна униформа. Тя натисна няколко бутона, погледна малкия екран и каза през рамо:

— Коритото пристига след две минути.

Неколцина човека от групата въздъхнаха нетърпеливо.

— Пак закъснява — измърмори някой.

Световъртежът на Крейн намаля. Очите му се преместиха от жената към наблюдателната станция, монтирана на обшивката на купола. Извивката беше лека и съвършена, проектирана за максимална издръжливост, и колкото и да беше учудващо, приятна за гледане. Куполът се намираше под изумително, страховито налягане и тежестта на водата върху него беше невъобразима. Като подводничар, Крейн се беше научил да не размишлява за тези неща. Несъзнателно протегна ръка и докосна повърхността на купола — суха, гладка и студена.

Главният готвач Рено нетърпеливо си погледна часовника, после се обърна към Крейн.

— Е, докторе, Коритото пристига. Хората ми взимат хранителните продукти. Конрад проверява в списъка, за да се увери, че нищо не е забравено. И всичко контролирам аз. Доволен ли сте?

— Да — отвърна Крейн.

— Коритото пристига след една минута — извика жената.

Рено се приближи.

— Имате ли други въпроси? — попита той и отново си погледна часовника, сякаш искаше да каже: „Питай сега, защото и без това си губя ценното време“.

— Само няколко. Някой друг от персонала оплаквал ли се е наскоро от здравословни проблеми?

— Помощникът ми, който прави сосовете, има възпаление на синусите, но това не му попречи да дойде на работа.

Крейн очакваше този отговор. Вече разбра как се извършва доставянето на храната и изгаряше от нетърпение да започне да работи върху вероятността от отравяне с тежки метали. Погледът му обходи насъбралата се тълпа, красивата жена в наблюдателната станция и електрическата преграда до нея. От долната част на преградата бавно се процеждаха капки кондензация. Крейн се изкушаваше да се сбогува и да се върне в Базата, но беше сигурен, че се нуждае от Рено и документите му, за да влезе вътре.

В далечната страна на купола се чу глух удар и платформата леко потрепери. Коритото се беше скачило. Хората се оживиха и се подготвиха за отварянето на люка.

— Окачването успешно — съобщи хубавицата. — Започва разхерметизиране на люка.

— А някакви повтарящи се схеми в поведението? — обърна се Крейн към главния готвач. — Някой държи ли се нехарактерно за него или необичайно?

Рено се намръщи.

— Необичайно? В какъв смисъл?

Крейн не отговори. Блуждаещите му очи отново се спряха на преградата. Кондензацията се беше ускорила. „Странно — помисли той. — Защо кондензацията…“

Изведнъж се разнесе странен пронизителен звук, досущ съскане на котка, но толкова краткотраен, че Крейн не беше сигурен дали го е чул. А след това на мястото на капките бликна струя вода — не по-широка от карфица. Крейн изумено се втренчи в нея. Струята беше хоризонтална, същински лазерен лъч, съскаше, кипеше и се извисяваше на тридесетина метра, почти стигаше до Базата, преди гравитацията да я притегли надолу в леко наклонена дъга.

За миг сякаш нищо не помръдваше. И после се чу изсвирване на клаксон и пронизителният звук на сигнал за тревога.

— Пробив в периметъра! — проехтя електронен глас в отекващото пространство. — Пробив в периметъра! Станция за достъп В! Авария!

Събралите се на платформата хора се развикаха. Униформената жена грабна радиопредавателя и бързо заговори.

— Тук Уейбрайт от командния център на Коритото. Има малка дупка в контролната тръба. Повтарям, пробойната е тук! Веднага изпратете ремонтен екип!

Някой изпищя и тълпата се отдръпна към краищата на платформата. Неколцина започнаха да отстъпват по моста към Базата.

— Ще се разшири! — извика друг.

— Не можем да чакаме екипа! — каза Конрад и инстинктивно протегна ръка да запуши дупката.

— Не! — извика Крейн и посегна да го дръпне, но преди да успее да го направи, лявата ръка на Конрад мина през тънката струя.

Прецизно като хирургичен скалпел, излизащата под високо налягане вода сряза пръстите на Конрад до второто кокалче.

На платформата настъпи суматоха. Разнесоха се писъци, викове на изумление и ужас и пронизителни заповеди. Конрад се свлече на пода, стиснал ранената си ръка и широко отворил уста от почуда. По моста отекнаха стъпки от ботуши. Люкът на Базата се отвори и към тях хукнаха мъже в тежки защитни облекла и с технически средства в ръцете. Крейн се наведе и като внимаваше да не докосне смъртоносната струя, взе отрязаните пръсти и ги сложи в джоба на престилката си.