Границата Мохо

ГЛАВА 27

Крейн стоеше вцепенен. Стените сякаш трепереха от звука на сирената, аварийните лампи бяха облели лабораторията в кървавочервена светлина.

Какво се беше случило? Крейн бе докоснал извънземното устройство и допирът му беше задействал някаква реакция. „Господи — помисли той, обзет от безумен страх, — Облъчен ли съм? Може би някакъв вид алфа-радиация или ниска неутронна радиация? Колко силна е дозата?“

Прогони тази мисъл от съзнанието си, опита да се пребори със страха и да разсъждава логично. „Какво е лечението за частично облъчване на тялото?“

Отстъпи от реещия се предмет и извика:

— Баня! Трябва ми баня във физиологичен разтвор. Бързо!

Хюй Пионг се бе навела над апарата и говореше нещо, но той не чуваше думите й от пронизителния вой на клаксона.

— Какво?

Китайката завика нещо, размахваше ръце.

— Какво? — повтори той.

Хюй се обърна и натисна бутона на стената. Сирената млъкна. След минута се включи неоновото осветление.

— Казах, че всичко е наред! — извика тя. — Това са само инфрачервени лъчи!

Крейн се вторачи в нея.

— Инфрачервени?

— Да. Току-що видях показанията на контролното табло. Когато го докосна, маркерът започна да излъчва инфрачервена светлина. — Пионг отново се вгледа в уреда, после взе преносим Гайгеров брояч, прокара го по гърдите на Крейн и го задържа върху пръстите му. — Нищо друго освен нормалните за Базата показания.

В същия миг чуха викове и тропане по вратата. Хюй се обърна, изтича до комуникационното табло и грабна предавателя.

— Говори доктор Пионг. Фалшива тревога. Повтарям, тревогата беше дадена по грешка.

Отговори безплътен глас, безизразен и механичен.

— Въведете код за потвърждение.

Тя се обърна към клавиатурата и натисна поредица цифри.

— Кодът потвърден — каза гласът. — Тревогата е отменена.

Отново се разнесе дрънчене на метал и капаците от вентилационните тръби се отместиха. В лабораторията нахлу свеж въздух. Хюй отключи вратата и я отвори. Двамата морски пехотинци, който удряха по нея, едва не паднаха вътре.

— Фалшива тревога — каза тя, усмихваше се почтително и кимаше. — Много съжалявам за безпокойството.

Командосите огледаха подозрително стаята, насочили оръжията си. Хюй продължи да се усмихва и да кима. Двамата погледнаха още веднъж Крейн, излязоха и отново заеха позициите си от двете страни на вратата.

Пионг я затвори, обърна се към Крейн и се усмихна глуповато.

— Съжалявам.

— Вие ли съжалявате? Аз направих грешка, от която би се засрамил дори ученик.

— Не. Мислех, че знаете указанията. Реагирах прекалено емоционално. Но пък тук долу всички сме напрегнати. Изследванията и анализите, направени дотук, показват, че маркерите са инертни и безвредни, но…

Гласът й постепенно заглъхна. Настъпи мълчание. Крейн бавно си пое дъх. Върховете на пръстите му все още пареха от инфрачервената топлина.

— Всъщност смятам, че ми направихте услуга, доктор Крейн — каза някак замислено Хюй.

— Защо? — попита той, разсеяно търкаше пръстите си.

— Дадохте ми нещо друго, което да анализирам. Маркерът излъчва два вида електромагнитна радиация.

Крейн я погледна учудено.

— Искате да кажете…

— Да. — Тя посочи апарата. — Маркерът все още излъчва видима и инфрачервена светлина.

Отново настъпи мълчание. Крейн се приближи до предмета, този път по-предпазливо. Артефактът се рееше пред него и проблясваше. Перлените му краища едва забележимо потрепваха като изящни непостоянни очертания на мираж.

— Защо го прави? — промълви той.

— Точно това е въпросът.

Крейн се вгледа в предмета с любопитство.

— Не може да е свързано с начина му на движение, нали?

— Изглежда малко вероятно.

— Механизъм за самозащита?

— Имате предвид, за да ви накара да го пуснете? Едва ли. Нещо толкова сложно като този маркер би трябвало да има по-ефективни начини да се защитава. Освен това ние се опитахме да счупим един. Не се повреди от нищо. Пръстите ви не може да са представлявали заплаха.

Крейн се намръщи и заобиколи маркера. Още трепереше от прилива на адреналин. Взе една пластмасова епруветка, внимателно я придвижи около реещия се предмет, вкара го вътре, запуши я с червена гумена тапа и спря, за да го разгледа. Мъничкият обект невъзмутимо стоеше в мъртвата точка на епруветката.

— Ашър смята, че това е някакво послание — каза Крейн. — И че периодичните пулсации са дигитален шифър.

Хюй кимна.

— Логичен извод. Но ако е комуникация, съобщението се съпротивлява на опитите ни да го разкодираме.

— Какво ли прави Ашър? — измърмори Крейн по-скоро на себе си. Изпита вина, че не се бе свързал с главния учен. Последния път, когато разговаряха, в каютата му нахлуха Спартан и охраната. Оттогава беше толкова зает, че не му бе останало време да го потърси.

— Ще му изпратя имейл — каза Пионг, седна пред клавиатурата и започна да пише. След малко спря, намръщи се и отново написа нещо. — Странно.

— Какво? — попита Крейн и отиде при нея.

— Получавам грешки в мрежата. — Тя посочи екрана. — Вижте. Допустимият максимум на изпратените съобщения е превишен.

— С каква мрежа оперирате?

— Стандартната 802.11, безжична, каквато се използва навсякъде в Базата. — Пионг въведе още команди. Пак същото.

— Не съм имал проблеми с мрежата в Медицинския комплекс.

— На мен ми се случва за пръв път. Досега работеше безупречно. — Хюй отново написа инструкциите. — Най-после. Успях да изпратя имейла на третия опит.

Крейн остана замислен.

— Какъв е честотният обхват на мрежата?

— 5.1 гигахерца. Защо? — Хюй го погледна. — Нима мислите, че…

— Че нещо пречи? Уместен въпрос. Има ли други устройства с честотен обхват 5.1 гигахерца в лабораторията?

— Не. Само безжичната мрежа предава на тази честота.

Пионг изведнъж млъкна. Двамата се спогледаха и после, сякаш осенени от една и съща мисъл, се обърнаха към малкия маркер.

Хюй стана, отиде до лабораторната маса, прерови измервателните уреди и намери анализатор, после се приближи до странния предмет, вдигна уреда и се вгледа в малкия екран.

— Господи, маркерът предава на 5.1 гигахерца.

— Комуникира на три честоти, далеч една от друга.

— Ние знаем за три, но съм готова да се обзаложа, че има още. Може би много повече.

— И сте сигурна, че това е ново явление?

— Категорично. Досега имаше една-единствена светлинна вълна и нищо друго.

Крейн се втренчи в малкия предмет.

— Какво мислите, че се е случило?

Пионг се усмихна.

— Изглежда, го активирахте, доктор Крейн.

После седна пред клавиатурата и трескаво започна да пише.