Границата Мохо

ГЛАВА 51

Гордън Стампър, механик първа класа, тичаше надолу по стълбите от девета палуба. Тежките жълти каишки на инструментите се бяха впили в гърба и раменете му. Куките, портативният радиопредавател и другата екипировка, закачена за колана му, тракаха при всяка негова крачка. Следваха го останалите от спасителния екип. Всички носеха кислородни бутилки, колани с технически средства, брадви и други неща.

По аварийния канал бяха съобщили, че това не е учение, но Стампър не беше сигурен. Беше ясно, че нещо се е случило, защото имаше страховита експлозия и кратко прекъсване на захранването, но лампите отново светнаха и Базата не изглеждаше засегната. Едва ли шефовете биха инсценирали подобно нещо само за да видят дали Спасителни операции са нащрек и реагират бързо. Военните винаги търсеха начини да стряскат подчинените си.

Той отвори вратата на осма палуба. Коридорът беше празен. Вратите от двете страни бяха затворени, но това не беше изненадващо, защото краят на смяната наближаваше и повечето администратори и изследователи, работещи на тези етажи, бяха другаде — ядяха във „Върхът“ или провеждаха научни съвещания в центровете за конференции на седмо ниво.

Микрофонът на предавателя беше закачен за пагона на рамото му. Стампър го включи, като го натисна с палец, и извъртя глава към него.

— Стампър до Спасителен екип Едно.

— Спасителен екип Едно, прието.

— На осма палуба сме.

— Прието.

Той изключи предавателя с известно мрачно задоволство. Този път не можеха да се оплачат от реакцията. Бяха им се обадили само преди четири минути и те вече бяха на местопроизшествието.

Целта им беше Контрол върху околната среда, който се намираше в другия край на Базата. Стампър огледа хората си, увери се, че всички са се събрали и са готови, и им направи знак да тръгнат.

Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че това е фалшива тревога, учение. Доколкото разбра, обаждането беше само едно — обезумяло и несвързано — и бе прекъснато преждевременно. Човекът беше споменал нещо за пробойна и вода. Пълни глупости. Нали между Базата и Северно море имаше защитен купол и междинното пространство бе херметизирано и сухо. Той подигравателно сви устни. Ако не беше учение, вероятно се беше спукал някой водопровод. На този етаж работеха задръстени учени и писарушки, които биха припаднали или вдигнали тревога при първото влажно петънце.

Тръгнаха по коридора и спряха, когато стигнаха до разклон с формата на буквата „Т“. Стампър се почеса по брадичката. Коридорът вляво водеше към административния сектор, сложен лабиринт от стаички и тесни проходи. Ако завиеха надясно и минеха през научноизследователските лаборатории, щяха да стигнат по-бързо до Контрол върху околната среда.

Някъде от лабораториите се чу изтракване на метал, последвано от обезумели объркани гласове. Стампър се вслуша. Гласовете бяха тихи, но сякаш се приближаваха.

Той сви ръце на фуния и ги вдигна пред устата си.

— Ехо!

Гласовете млъкнаха.

— Ние сме от Спасителни операции.

Развълнуваното, нервно бъбрене започна отново и Стампър чу стъпки на тичащи хора. Обърна се към хората от екипа си и кимна към гласовете.

Спасителите завиха зад ъгъла на изследователския сектор и Стампър ги видя — малка група учени, петима-шестима, тичаха към тях. Бяха уплашени. Една жена на средна възраст плачеше. Водачът им, висок слаб мъж с къдрава руса коса, беше мокър.

Шлюзът на петнадесетина метра зад тях беше херметизиран.

Учените се приближиха. Стампър пристъпи напред.

— Аз съм Гордън Стампър, водач на спасителен екип — каза той с най-авторитетния си глас. — Какъв е проблемът?

— Трябва да се измъкнем оттук! Всички! — задъхано извика високият мъж.

Риданията на жената се засилиха.

— Какво точно…

— Няма време да обясняваме! — прекъсна го мъжът. Гласът му беше пронизителен и писклив, почти истеричен. — Затиснахме всички люкове, които можахме, но налягането е прекалено голямо. Няма да издържат. Ще поддадат всеки момент.

— Чакайте малко — каза Стампър. — Овладейте се, успокойте се и ни разкажете какво се е случило.

Мъжът се обърна към останалите учени.

— Качвайте се на девета палуба.

Изпадналата в паника група не се нуждаеше от убеждаване. Без да кажат и дума, всички хукнаха покрай спасителния екип и изчезнаха по коридора към стълбището.

Стампър с безизразно лице ги гледаше как бягат. После се обърна към русокосия мъж.

— Е, да чуем.

Ученият преглътна, за да се овладее.

— Бях в коридора пред Сеизмично-акустичната лаборатория. Трябваше да отида на съвещанието след края на смяната и проверявах в джобния си компютър в коя зала ще бъдем. След това тръгнах надолу към седма палуба. И тогава — гласът му заглъхна и той избърса устните си с ръкав — имаше огромна експлозия. Ударната вълна ме повали. Станах и видях стена от вода. Нахлуваше в пространствата на Контрол върху околната среда в края на коридора. Във водата имаше кръв и части от тела. Много части от тела. — Той преглътна болезнено. — С колегата ми изтичахме до люка на Контрол върху околната среда и го затворихме. После тръгнахме по коридора, проверихме лабораториите и събрахме всички, които намерихме. Тъкмо излизахме, когато люкът се отвори. Започна да нахлува вода и да изпълва лабораториите. Затворихме вътрешните люкове на изследователския сектор и побягнахме, но налягането е много голямо и те може да се отворят всеки момент.

Изведнъж гласът му беше заглушен от ужасяващ гръм, идващ отнякъде пред тях.

Ученият се стресна и извика уплашено:

— Виждате ли? Вътрешният люк се отвори! Трябва незабавно да се махнем оттук! — Обърна се и хукна към задното стълбище.

Стампър се втренчи в него, после включи предавателя си.

— Стампър до Спасителен екип Едно.

— Тук Спасителен екип Едно. Сигналът ви е идеален.

— Засякохме членове на екипажа, които се изтеглиха от научноизследователския сектор. Тръгнаха нагоре по стълбище Браво-две. Предварителните данни, получени от осма палуба, показват голяма пробойна в близост до Контрол върху околната среда.

Последва мълчание.

— Повторете последното.

— Голяма пробойна. Препоръчваме да херметизирате цялата секция и да изпратите аварийни екипи да запушат дупката и да обезопасят осма палуба.

— Уверихте ли се в това лично?

— Не.

— Моля, отидете да видите и ни съобщете какво е положението.

— Прието.

„По дяволите“ — помисли Стампър и се вторачи в коридора, към затворения люк. Не беше нервен. Работата беше рутинна и я бе извършвал много пъти, но имаше нещо в ужаса, излъчващ се от групата учени и неподправения страх в очите на русокосия мъж. Той облиза устни и се обърна към екипа си.

— Да вървим.

Но още преди думите му да заглъхнат, от научноизследователския сектор се разнесе друг звук — тихо съскане, клокочене, шумолене. Стампър не беше чувал такова нещо. Шумът рязко се усили и той настръхна и несъзнателно отстъпи назад.

— Стампър? — обади се някой от спасителния екип зад него.

И после, с почти нечовешки стон на болка, болтовете на люка пред тях изхвърчаха от гнездата си един по един като куршуми. Люкът изскочи като коркова тапа. И към тях блъвна развълнувана маса вода.

Стампър се вцепени от шок и ужас.

Гледката беше страшна. Водата връхлиташе към екипа като гладен хищник и поглъщаше всичко по пътя си, бучеше, клокочеше и засмукваше. Стампър нямаше представа, че водата може да издава такъв звук. И цветът й беше страховит — противно червеникавочерен, с кървава пяна, разпръскваща мъгла от пръски. Стихийността й беше умопомрачителна. Във водата подскачаха столове, лабораторни маси, инструменти, компютри и други неща, които Стампър не искаше да поглежда. Усети миризмата й — студена, солена, металическа, с привкус на мастиленочерни дълбини; миризмата беше дори по-страховита от гледката.

И в следващия миг Стампър излезе от унеса си, дръпна се назад, падна върху останалите от екипа, подхлъзна се, изруга и хукна с лудешка бързина да стигне до стълбището и да избяга от чудовищната стихия, която ги гонеше по петите.

Предавателят му пращеше, но той не му обърна внимание. Отзад се чу силен трясък — единият от спасителите затвори люка към коридора. Стампър дори не си направи труда да се обърне. Можеха да затворят всички люкове, но в края на краищата това нямаше да има значение — беше му пределно ясно, че няма начин да запушат пробойната, нито да обезопасят осма палуба.