Границата Мохо

ГЛАВА 19

Крейн се дръпна от черния гумиран окуляр, примига и потърка лицето си с ръце. Очертанията на предметите бавно се изясниха. Лаборантът отсреща работеше с апаратурата за титруване. Друг лаборант въвеждаше информация в компютър. От другата страна на масата седеше Мишел Бишоп — и тя с преносим диаскоп. Тя също вдигна очи от окуляра и погледите им се срещнаха.

— Изглеждаш уморен като мен — каза Бишоп. Май беше решила да минат на „ти“.

Крейн кимна. Наистина беше капнал от умора. Работеше от двадесет часа. Първо извърши трудната и изтощителна микрохирургична операция да зашие отрязаните пръсти на Конрад, а после дълго проверява съмненията си за отравяне с тежки метали.

Наред с умората чувстваше и разочарование. Засега в екипа на „Буря в бездната“ не бяха открити значителни следи от тежки метали. Космите, урината и другите проби бяха изследвани без резултат. Сега двамата с Бишоп използваха диаскоци, за да разгледат диапозитиви от тестовете с енергийно-дисперсивен флуоресцентен рентгенов спектрометър, но отново не откриха нищо. Крейн въздъхна. Беше убеден, че става дума за отравяне с тежки метали, но с всеки нов анализ с отрицателни резултати тази вероятност изглеждаше все по-малка.

— Трябва да си починеш — добави Бишоп, — преди и ти да станеш пациент.

Крейн отново въздъхна и се протегна.

— Имаш право. — Скоро погледът му щеше да се замъгли и нямаше да може да тълкува правилно рентгеновите снимки. Стана, каза довиждане на Бишоп и лаборантите и излезе.

Въпреки, че по-голямата част на Базата му беше непозната, Крейн знаеше пътя от Медицинския комплекс до стаята си достатъчно добре, за да го измине, без да полага съзнателни усилия. Стигна до Таймс Скуеър, зави наляво покрай библиотеката и киното, качи се един етаж с асансьора и пак зави наляво и после два пъти надясно. Прозя се, докато отваряше вратата на стаята си. Вече не разсъждаваше трезво. И това беше напълно логично. Шест часа сън щяха да дадат почивка на умореното му съзнание и да му помогнат да подреди мислите си и да намери отговора, който му убягваше.

Влезе, отново се прозя, сложи джобния си компютър на работната маса, обърна се и се вцепени.

На стола седеше Хауард Ашър, а до него стоеше непознат мъж в лабораторна престилка.

Крейн се намръщи.

— Какво има?

Ашър му направи знак да мълчи с дясната си ръка, после кимна на мъжа с престилката. Непознатият затвори и заключи вратата на стаята и на банята.

Ашър тихо се прокашля. Крейн не го беше виждал, откакто играха скуош. Лицето на главния учен беше изнурено и измъчено, очите му блестяха напрегнато като на човек, борещ се с демони.

— Как е ръката ти? — попита Крейн.

— Много ме боли от един-два дни — призна Ашър.

— Трябва да внимаваш. Съдовата недостатъчност може да доведе до възпаление и дори гангрена, ако функцията на нервите се увреди. Защо не ми позволиш да…

Ашър отново го прекъсна, като махна с ръка.

— Нямаме време за това. Трябва да говорим тихо. Роджър не е в съседната стая, но всеки момент може да се върне.

Крейн не очакваше да чуе това и озадачено кимна.

— Моля те, седни. — Ашър посочи стола до работната маса, изчака Крейн да се настани и продължи: — Предстои ти да прекрачиш прага, Питър. Ще ти кажа нещо и след това няма да има връщане назад. Всичко ще се промени за теб завинаги. Светът ще бъде драстично различен. Разбираш ли?

Крейн облиза устни и отново кимна.

Ашър отмести очи от него, после пак го погледна, сякаш събираше сили за онова, което щеше да му каже.

— Имам чувството, че бях прав, когато разговаряхме на игрището за скуош — рече Крейн. — Изобщо не става дума за Атлантида.

По лицето на главния учен премина мрачна усмивка.

— Истината е несравнимо по-странна.

Стомахът на Крейн се сви. По гърба му полазиха ледени тръпки.

Ашър сложи лакти на коленете си.

— Чувал ли си за границата на Мохорович?

Крейн се замисли.

— Звучи ми познато, но не мога да си спомня точно какво беше.

— Известна е също като слой на Мохорович или само Мохо.

— Мохо. Да, разбира се. Професорът ми по морска геология в Анаполис говореше за това.

— Тогава ще се сетиш, че това е границата между земната кора и земната мантия отдолу.

Крейн кимна.

— Границата Мохо се намира на различна дълбочина под земята в зависимост от местоположението. Земната кора е много по-дебела под континентите, отколкото под океаните. Мохо достига дълбочина седемдесет мили под повърхността на континенталния шелф, но на някои подводни хребети в средата на океана е дебела само пет мили. — Ашър се наведе към Крейн и заговори още по-тихо: — „Кралят на бурите“ е петролна платформа, издигната над такъв океански хребет.

— Искаш да кажеш, че Мохо, границата между кората и мантията на Земята, е много тънка точно под нас?

Главният учен кимна.

Крейн преглътна. Нямаше представа накъде води разговорът, но несъзнателно го обзе страх.

— На теб ти разказахме същата история, каквото казваме на всички работници в незасекретените нива на „Буря в бездната“ — по време на рутинна минна операция сондьорите на платформата „Кралят на бурите“ са открили доказателства за древна цивилизация под океанското дъно. И това донякъде е вярно.

Ашър извади носна кърпа от джоба си, избърса челото си и я прибра.

— Но има и нещо друго. Те са открили не артефакти или древни постройки, а сигнал.

— Сигнал? Като радиовълни?

— Трудно е да се определи точното му естество. Прилича на сеизмичен звук като на сонар, само че с неизвестен произход. Можем само да кажем, че източникът не е природен, а изкуствено създаден. И преди да изляза от стаята, ще ти го докажа.

Крейн отвори уста да каже нещо, после я затвори. Беше изпълнен с недоверие, стъписване и озадаченост.

Ашър видя изражението му и отново се усмихна, този път тъжно.

— Да, Питър. Сега предстои най-трудното. Сигналът идва отнякъде под границата Мохо, под земната кора.

— Под! — изумено промълви Крейн.

Главният учен само кимна.

— Но това означава…

— Точно така. Каквото и да излъчва сигнала, не ние сме го сложили там, а някой друг.