Границата Мохо

ГЛАВА 30

Хауард Ашър имаше две лаборатории в „Буря в бездната“ — тясна стаичка на осмо ниво и малко по-голямо пространство на четвъртата палуба. Помещенията бяха много различни. Лабораторията на осмо ниво имаше домашна, разнообразна и примамлива атмосфера, а онази в секретната зона беше оскъдно обзаведена, делова и безлична. Сега беше във втората. Беше се хванал за главата и очевидно мислеше върху сложната поредица чертежи и уравнения пред себе си. Вратата се отвори и влезе адмирал Спартан.

Двамата се вторачиха един в друг като спаринг партньори, после напрегнатото, измъчено лице на Ашър леко се отпусна.

— Ще седнете ли? — тихо попита той. Спартан поклати глава.

— Магнитният робот за спускане, Буболечката, е в лошо състояние. Смятаме да използваме резервния, докато му направят основен ремонт.

— Възнамерявате да продължите спусканията?

— Разбира се. Защо?

Ашър го погледна недоумяващо.

— Адмирале, загинаха трима души.

— Знам. Инженерите ви стигнаха ли до някакъв извод?

— За причината за неизправността на Буболечката? Нищо определено.

— А има ли някакви гаранции, че случилото се няма да се повтори?

Ашър изпитателно се втренчи в адмирала, после въздъхна.

— Удвояването или още по-добре утрояването на силата на електромагнитното поле би трябвало да гарантира, че в бъдещите спускания връзката ще остане стабилна.

Спартан кимна.

— Нещо друго?

— Да. Спрете всички роботизирани и автоматизирани процеси, които не са абсолютно необходими за изкопаването на шахтата. Същото се отнася и за останалите две Топчета и за Буболечката. Работете с необходимия минимум инструменти. Направете щателна проверка на всичко. Ще разпространя списък с инструкциите.

— Такава ли е препоръката ви?

Главният учен се намръщи.

— Моята препоръка е да се спрат всички операции, докато не разберем какво причинява авариите и защо.

— Не може, доктор Ашър. Взимането на такова решение ще отнеме много време.

— Но смъртните случаи.

— Трагична злополука. Гроув, Адкинсън и Хорст знаеха какви опасности крие работата им, когато сложиха подписите си. Както всъщност и вие.

— Адмирале, слушайте — отново опита Ашър.

— Не, доктор Ашър. Вие ме изслушайте. Хората не са ли били винаги готови да умрат в името на откритията и знанията? Нали затова всички ние сме тук? Помислете за Робърт Фолкън Скот9, Амелия Ерхарт10, за екипажа на совалката „Чалънджър“. Аз излагам на риск живота си, за да тласна напред развитието на науката с надеждата да подобря живота на човечеството. Вие не правите ли същото?

Ашър се поколеба.

— Пък и ако е замесен човешки елемент, забавянето ще е в тяхна полза.

— Човешки елемент? Имате предвид саботаж? Няма признаци, че странното поведение на Буболечката е резултат от саботаж.

— Поне още не — отвърна Спартан.

— По-вероятно е да се дължи на аномалиите, които Крейн и Хюй Пионг са забелязали в нейната лаборатория. — Ашър въздъхна и уморено потърка очи. — Освен това трябва да обърнем внимание на емпиричните доказателства.

— Какви са тези доказателства?

— Стъклено топче Едно проникна в третото, най-ниското ниво на земната кора — океанския пласт. Случайност ли е, че нетипичното поведение е станало на най-голямата дълбочина, до която сме стигали?

— Високото налягане може да предизвика подобна неизправност.

— Не говоря за налягането, а за приближаването до онова там долу. Океанският пласт е най-тънкият от всички. Дори ако оставим настрана за момента трите смъртни случая, всичките странни заболявания не ви ли тревожат? Не сте ли обезпокоен, че хората започват да шушукат и че има сериозни проблеми в духа на персонала?

Спартан не отговори. Ашър стана и неспокойно закрачи из стаята.

— Направихме огромен скок благодарение на доктор Крейн.

— Доктор Крейн трябва да се придържа към задачата си.

— На него се дължи най-големият ни пробив досега. Адмирале, стражите вече не предават сигнал само на една дължина на вълната. Сега излъчват различни сигнали на хиляди дължини, вероятно милиони. Всъщност предават на всеки обхват в електромагнитния спектър, който анализирахме — радиовълни, микровълни, инфрачервени вълни, ултравиолетови вълни.

— И по този начин смущават работата на уредите и безжичните ни мрежи. Може би е нещо като „добре дошли“.

— Възможно е, но може и да е нещо друго.

— Например?

— Не знам. Но онова, което искат да ни кажат, е толкова важно, че използват всички възможни вълни, за да го излъчват. — Ашър се поколеба и спря да крачи. Аз съм на мнение, че трябва да престанем да копаем, докато не преведем посланието. Имате предостатъчно хора от разузнаването на борда. Ако мога да ги взема от вас и да обединим усилията си, може да разкодираме посланието по-бързо.

— В момента те имат други задачи. Освен това нямате доказателства, че наистина са послания.

Ашър отчаяно вдигна ръце.

— Какво мислите, че са? Предават хитовете от Топ четиридесет на Алфа Кентавър? — Отново закрачи нервно.

Спартан се втренчи в него.

— Хубаво, доктор Ашър. Да допуснем, че са съобщения. Както казах, вероятно ни приветстват с добре дошли. Или предават наръчниците за потребителя за онова, към което копаем. Дали съм любопитен? Много, но няма да зарежа всичко и да спра работа, докато вие разберете какво се опитват да ни кажат. Не. А и все още не сте разбили шифъра, нали?

— Аз — Ашър млъкна и ядосано поклати глава.

— Второ, няма значение какво гласи посланието. Както подчертахте, сега сме в океанския пласт. След седмица, дори по-малко, ще стигнем до границата Мохо. Ще извадим съдържанието на онова там долу и ще го изследваме — преди всички.

Ашър отвори уста да отговори, но преди да успее да каже нещо, подът се разтресе, отначало леко, а после силно. Наръчниците и папките изпопадаха от лавиците, чу се трясък на счупено стъкло, когато поднос с лабораторни мензури и епруветки се плъзна от близката работна маса. В коридора се разнесоха озадачени гласове. Някъде в далечината прозвуча монотонният вой на аларма. Спартан скочи, хукна към телефона и започна да набира някакъв номер. В същия миг друг трус разтърси Базата.

— Говори адмирал Спартан. Определете източника. Ако има поражения, докладвайте веднага.

Обърна се към Ашър. Главният учен се беше вкопчил в ръба на работната маса, за да не падне, бе наклонил глава на една страна, сякаш слушаше. После промърмори:

— Вече са само вторични трусове.

— Какво беше това, по дяволите?

— Цената, която плащаме, че работим в океански хребет. Тук горната част на земната кора е тънка. Границата Мохо се намира на по-малко от четири мили дълбочина. В долната част на океанските хребети често стават земетресения.

— Земетресения — повтори Спартан.

— Да. Общо взето с малък магнитуд. В края на краищата дебелината на границата е различна. — Той погледна адмирала тъжно и същевременно насмешливо. Не сте прочели доклада за тектониката на плочите и океанографията, който ви изпратих, нали?

Спартан не отговори. Погледът му беше прикован в някаква неопределена точка зад дясното рамо на Ашър. След миг той най-сетне поклати глава.

— Страхотно. Денят започна чудесно.

И без да добави нищо повече, се обърна и излезе от лабораторията.