Границата Мохо

ГЛАВА 46

Жилищните помещения на адмирал Спартан на единадесета палуба бяха сравнително просторни по стандартите на Базата. Изглеждаха по-големи поради факта, че бяха пестеливо обзаведени. Апартаментът се състоеше от кабинет, спалня и зала за съвещания с мебели в строг военен стил. Вместо с картини стените бяха украсени с почетни грамоти. До лъскавото лакираното бюро отпуснато висеше американското знаме. На лавицата зад него имаше многобройни флотски наръчници и трактати по стратегия и тактика, както и няколко превода на древни текстове — „Анали“ и „История“ на Тацит, „Стратегикон“ на император Маврикий, „Пелопонеската война“ на Тукидид. Това бяха единствените неща, които разкриваха душата на Спартан.

Королис беше виждал апартамента. Зрящото му око огледа всичко — другото тънеше в мъгла. Той безшумно затвори вратата и пристъпи напред.

Адмиралът стоеше в средата на стаята, с гръб към Королис, но като чу стъпките, се обърна. Королис спря изненадан, защото над рамото на Спартан видя един от стражите, открити по време на изкопаването на шахтата. Артефактът спокойно се рееше в центъра на помещението. Ярката му бяла светлина беше насочена към тръбите на металния таван. Адмиралът очевидно я изучаваше.

Королис реши, че в края на краищата не трябва да се изненадва. От един-два дни Спартан се държеше малко странно. Обикновено приемаше препоръките му почти автоматично, без да задава въпроси, но напоследък отхвърляше предложенията му и поставяше под съмнение решенията му по някои въпроси. Като например да затворят Хюй Пионг в ареста. Промяната в поведението му, изглежда, започна след произшествието със Стъклено топче Едно. Или вероятно адмиралът беше изпаднал под въздействието на…

Королис реши да не проследява тази мисъл до логичния й извод. Спартан кимна.

— Седнете.

Капитанът мина покрай стража, без да го поглежда, и се настани на единия от двата стола пред голямото бюро на адмирала. Спартан заобиколи от другата страна и се разположи на коженото кресло.

— Всичко върви по графика — започна Королис. Всъщност дори го изпреварваме. Препрограмирахме Буболечката и няма да има повече засечки. Вярно, оперирането на ръчен контрол и проверката на важните процеси малко забави копаенето, което и без това беше малко възпрепятствано от липсата на ксенолит в седимента.

Спартан вдигна ръка и го прекъсна.

— Достатъчно, капитане.

Королис отново се изненада. Предполагаше, че адмиралът го е повикал, както обикновено, за да докладва за напредъка. За да прикрие смущението си, взе преспапието — голям метален кнехт, реликва от фрегатата „Виджилант“ от Гражданската война между Севера и Юга и го заобръща в ръцете си.

Настъпи кратко мълчание. Спартан приглади оловносивата си коса.

— Кога трябва да се върне Стъклено топче Две от работната площадка?

— В двадесет и един часа. — Королис остави преспапието и си погледна часовника. — След деветдесет минути.

— Заповядайте на екипа да извършат обичайните процедури след завръщането и да приберат Топче Две. Екипът на Топче Три да чака до следващо нареждане.

Королис се намръщи.

— Правилно ли ви чух, сър? Да заповядам на Топче Три да чака?

— Точно така.

— Докога?

— Още не мога да кажа.

— Какво се е случило? От Пентагона ли ви се обадиха?

— Не.

Командирът облиза устни.

— Моля за извинение, сър, но ако ще отзовавам хората от работния обект, е добре да имам някакво обяснение.

Спартан като че ли се замисли върху молбата му.

— Доктор Крейн беше при мен.

— Доктор Крейн?

— Смята, че е открил причината за медицинския проблем.

— И?

— Свързана е със сигналите, излъчвани от аномалията. В момента подготвя доклад. Тогава ще разберем подробностите.

— Не ви разбирам. Дори ако Крейн е прав, какво общо има източникът на заболяването с копаенето?

— В хода на изследването си той е направил и едно откритие. Декодиране на извънземните сигнали.

— Декодиране — повтори Королис.

— Доктор Крейн мисли, че са предупреждения.

— И Ашър беше на същото мнение. Крейн му беше момче за поръчки. Но нямат доказателства.

Адмиралът го погледна изпитателно.

— Вече може би имат. Странно, че споменавате Ашър. Оказа се, че информацията в лаптопа му е подпомогнала откритието на Крейн.

— Не е възможно! — изтърва се Королис.

— Нима? — Тонът на Спартан стана още по-мек, почти благ. — И защо?

— Защото беше повреден от пожара. Компютърът не работи.

— Оказва се, че не е бил само пожарът. Според Крейн някой се е опитал да размагнитизира твърдия диск. Спартан го погледна изпитателно. — Знаете ли нещо по въпроса?

— Разбира се, че не. Но не е възможно Крейн да е изтеглил някаква информация от твърдия диск. Лаптопът беше изгорял, унищожен.

— Крейн е имал помощник.

— Кой?

— Не пожела да ми каже.

— Според мен това са глупости. Откъде знаете, че не си измисля?

— Ако намерението му беше такова, нямаше да чака толкова дълго, за да ми го каже. Освен това не съм сигурен защо би го направил. Така или иначе, в откритието му има обезпокоителна степен на последователност.

Дишането на Королис се учести, по гърба му полазиха хладни тръпки, след миг последвани от горещи вълни. На челото му изби пот.

Той се наведе напред.

— Сър, трябва да ви помоля да преосмислите решението си. До границата Мохо ни остават само едно-две спускания.

— Още по-важна причина да бъдем предпазливи, капитане.

— Съвсем близо сме, сър. Не можем да спрем.

— Видяхте какво се случи със Стъклено топче Едно. Трябваха ни осемнадесет месеца, за да стигнем дотук. Не искам да излагам на риск целия този напредък. Един или два дни повече няма да имат значение.

— Всеки час има значение. Кой знае кои чуждестранни правителства заговорничат срещу нас. Трябва да стигнем долу и да вземем, каквото можем, колкото е възможно по-бързо, преди саботьорът да нанесе поредния си удар.

— Няма да изложа на риск експедицията с прибързани или необмислени действия.

— Сър! — извика Королис.

— Капитане! — Спартан повиши тон съвсем леко, но ефектът беше изумителен.

Королис млъкна. Вече почти се задъхваше. Адмиралът отново се вторачи в него и отбеляза хладно:

— Не изглеждате много добре. Принуден съм да се запитам дали заболяването, което се разпространява в Базата, не е засегнало и вас.

Королис пребледня от гняв — по някаква ирония диагнозата на адмирала беше същата като неговата. Той не беше споменавал на никого за главоболието, което беше започнало наскоро и бързо се влошаваше. Ожесточено вкопчи пръсти в облегалката за ръце на стола.

— Повярвайте ми, и аз изгарям от нетърпение да стигнем до аномалията — добави Спартан, — но доведохме тук доктор Крейн, защото имаше причина. Аз помогнах да го изберат. И сега нямам друг избор освен да обърна внимание на откритията му. Ще събера най-добрите военни учени, ще обсъдим изводите му и едва тогава ще продължим. А през това време искам да се явите при доктор Бишоп за пълен…

Инстинктивно и несъзнателно Королис скочи, грабна тежкия кнехт от бюрото и удари Спартан в лявото слепоочие. Лицето на адмирала посивя. Очите му се изцъклиха. Той се свлече от креслото и тежко тупна на пода.

Королис застана над него. Дишаше тежко. След малко възвърна спокойствието си, вдигна телефонната слушалка и бързо набра номер.

От другата страна отговориха на второто позвъняване.

— Уобърн слуша.

— Аз съм.

— Сър! — възкликна водачът на Черни операции.

— Адмирал Спартан е психически неуравновесен: Вече не е на себе си. Аз поемам командването. Моля, изпратете пост пред каютата му.

— Слушам, сър.

— И искам незабавно да се срещнем в Сондажния комплекс.

— Слушам, сър.

Линията прекъсна. Королис замислено огледа кабинета, после безшумно прекоси стаята, отвори вратата, излезе в коридора и я заключи.