Изгубеният град

23

Бухалът беше кацнал на едно изсъхнало дърво над морето и, наострил слух, следеше мишката, която тичаше между туфите трева. Тъкмо се канеше да се спусне върху безпомощното същество, когато кръглите му жълти очи уловиха някакво движение на плажа. Нещо голямо и лъскаво беше излязло от вълните върху влажния пясък. Бухалът разпери крила и полетя тихо навътре към сушата. Мишката продължи да си тича, без да осъзнава избавлението си.

От вълните като примитивно праисторическо същество излезе още една фигура. Остин и Дзавала вдигнаха маските от лицата си, разкопчаха непромокаемите си сакове и извадиха деветмилиметровите пистолети зиг-зауер, които злощастните тюлени на Бек бяха оставили на борда на „Атлантида“. След като се увериха, че са сами, свалиха аквалангите и неопреновите костюми.

До тук планът им вървеше без засечка. Когато патрулната лодка доближи допотопното им корито, отвориха клапите, за да нахлуе вода и да потопи развалината. След това се преметнаха през борда и се хванаха за външния ръб на лодката. Когато „Спутър“ потъна, се скриха в кабината, където изчакаха АПС да обследва лодката. А когато АПС се отдалечи, заплуваха към брега. Теченията ги отнесоха малко встрани, но Остин беше сигурен, че са близо до мястото, към което се бяха насочили.

Той погледна часовника си — до изгрев-слънце оставаха шест часа. Даде знак на Дзавала. След петминутно ходене по пясъка усетиха твърд чакъл под краката си. Остин извади миникомпютър от джоба си и разгледа сателитните снимки на острова.

— Ако продължим по този път, ще стигнем до комплекса. Намира се на около три километра, като се минава през нещо като проход.