Кльощавият

XVII

Като се прибрах, предадох поздравите му на Нора и й разказах как е минал денят.

— И аз трябва да ти предам нещо — рече жена ми. — Гилбърт Уайнънт намина днес и беше страшно разочарован, че не си си вкъщи. Каза, че трябвало да ти съобщи нещо „изключително важно“.

— Най-вероятно е открил, че Йоргенсен има комплекс на тема „майка“.

— Мислиш ли, че Йоргенсен е убиецът?

— Мислех, че знам кой е убиецът, но сега така се обърках, че мога само да правя догадки.

— И какви са тези догадки?

— Мими, Йоргенсен, Уайнънт, Нънхайм, Гилбърт, Доръти, леля Алис, Морели, ти, аз и Гилд. Може да е и Стъдси. Какво ще кажеш да си направим по един коктейл?

Тя забърка коктейлите. Бях на втората или третата чаша, когато телефонът зазвъня. Нора вдигна слушалката и след малко ме извика:

— Твоята приятелка Мими иска да говори с теб. Отидох да се обадя.

— Здравей, Мими.

— Много моля да ме извиниш, че се държах така грубо онази вечер, Ник, но бях толкова разстроена, че си изтървах нервите, и направо се изложих. Извини ме, моля те. — Тя изговори всичко това като картечница, сякаш бързаше да свърши с формалностите.

— Няма нищо.

Но тя не ми даде да кажа дума повече и отново започна, само че този път по-бавно и по-настойчиво:

— Мога ли да се срещна с теб, Ник? Случи се нещо ужасно, нещо… не знам какво да правя, към кого да се обърна.

— Какво има?

— Не е за телефона, но трябва да ме посъветваш как да постъпя. Имам нужда от съвет. Можеш ли да дойдеш?

— Сега ли?

— Да. Моля те.

— Добре — съгласих се аз и се върнах в хола. — Ще отида у Мими. Била се накиснала в някаква каша и има нужда от помощ.

Нора се засмя.

— Дръж си краката кръстосани. Извини ли ти се? На мен ми се извини надълго и нашироко.

— Да, на един дъх. Доръти вкъщи ли си е или при леля си Алис?

— Гилбърт каза, че била у леля си. Колко ще се бавиш?

— Ще гледам да не се задържам дълго, Най-вероятно е да са прибрали Йоргенсен в пандиза и тя да иска да разбере как да го измъкне оттам.

— Могат ли да му направят нещо? Искам да кажа, ако не е убил той Джулия Улф.

— Могат да възобновят старите обвинения — заплахи по пощата, опит за изнудване. — Спрях да пия, за да попитам Нора и себе си: — Дали се познават двамата с Нънхайм? — Обмислих тази вероятност, но повече от това не постигнах. — Е, аз да тръгвам.