Кльощавият

XXI

Нора се отмести да седна между тях двете с Доръти.

— Пие ми се кафе — рече тя. — Да отидем в „Ройбен“.

— Дадено — отвърнах аз и дадох адреса на шофьора.

— Каза ли нещо жена му? — плахо попита Доръти.

— Праща ти много здраве.

— Не я дразни — сгълча ме Нора.

— Той всъщност съвсем не ми харесва, Ник — заоправдава се Доръти. — Повече няма да се срещам с него — честна дума! — Имаше вид на съвсем изтрезняла. — Аз, защото… ами бях самотна, а така имах о кого да излизам и да ходя по заведения.

Понечих да кажа нещо, но Нора ме ръгна с лакът.

— Не се тревожи за това — Харисън винаги си е бил простак — рече тя.

— Не че искам да подклаждам огъня, но ми се струва, че той е искрено влюбен в момичето — обадих се аз и Нора пак ме сръга. Доръти взе да се взира в лицето ми в мъждивата светлина.

— Нали… нали не ми се подиграваш, Ник?

— А би трябвало.

— Тази вечер чух още нещо за гномчето — започна Нора с маниера на човек, който няма да допусне да го прекъснат. — Така наричаме мисис Едж. Леви ми разказа как тя… — Историята беше много забавна, ако човек познава Тип. Нора млъкна чак когато таксито спря пред „Ройбен“. В ресторанта заварихме Хърбърт Маколи. Седеше на една маса с някакво закръглено тъмнокосо момиче, облечено в червена рокля. Махнах му с ръка и след като поръчахме вечеря, отидох да му се обадя.

— Ник Чарлс, Луиз Джейкъбс — представи ни той. — Седни. Какво ново?

— Йоргенсен е Роузуотър.

— Ами!

Аз кимнах утвърдително.

— Освен това има законна съпруга в Бостън.

— Иска ми се да го видя — бавно изрече той. — Познавах Роузуотър и ми се ще да бъда сигурен.

— Полицията е напълно сигурна. Не знам обаче дали са го открили къде е. Мислиш ли, че е убил Джулия? Маколи заклати категорично глава.

— Не мога да си представя Роузуотър да убие човек — поне такъв, какъвто го познавах — въпреки всичките си заплахи. Спомняш си, че още тогава навремето не ги вземах на сериозно. Друго какво? — А като се поколебах, добави: — Можеш да говориш пред Луиз. Тя е наш човек.

— Не е това. Просто трябва да се върна на моята маса. Дойдох да те попитам дали си получил отговор на обявата, която даде в тазсутрешния „Таймс“.

— Още не. Седни, Ник. Знаеш ли колко неща искам да те питам. Ти нали си казал на полицията за писмото на Уайнънт…

— Ела утре да обядваме и ще си поговорим. Трябва да се върна при жените.

— Кое е това русо момиче? — попита Луиз Джейкъбс. — Виждала съм го по разни заведения с Харисън Куин.

— Доръти Уайнънт.

— Познаваш ли Куин? — попита ме Маколи.

— Преди десет минути го сложих да си легне. Маколи се усмихна широко.

— Тогава гледай да си останеш с него само на дружеска нога.

— Какво искаш да кажеш? Усмивката на Маколи стана унила.

— Беше ми борсов посредник и благодарение на съветите му за малко да стигна до просяшка тояга.

— Колко мило. Сега е мой борсов посредник и аз следвам съветите му.

Маколи и момичето се засмяха. Престорих се, че и на мен ми е смешно, и се върнах на моята маса.

— Още е само полунощ, а мама е казала, че ще те чака — рече Доръти. — Защо не отидем тримата заедно да я видим?

Нора много внимателно си наливаше кафе.

— Зашо? — попитах аз. — Какво сте намислили пак двете?

Трудно бих могъл да срещна някъде две по-невинни личица.

— Нищо, Ник. Просто си помислихме, че ще бъде много мило. Още е рано и…

— И ние всички обожаваме Мими.

— Е, не, но…

— Много е рано да се прибираме — обади се Нора.

— Има кръчми, нощни заведения и Харлем.

— Всичките ти хрумвания си приличат като две капки вода. — И Нора направи физиономия.

— Да отидем тогава в „Бари“ и да си опитаме късмета на фаро4.

Доръти понечи да се съгласи, но млъкна при следваща гримаса на Нора.

— Никак не ми се ходи при Мими — настоях аз. — За днес й се нагледах.

Нора въздъхна, за да покаже, че е търпелива съпруга.

— Е, щом като ще свършим пак в някоя кръчма, тогава предпочитам да е при твоя приятел Стъдси. Но при условие, че няма да му разрешаваш да ни пои пак с онова гадно шампанско. Иначе е много сладък.

— Ще се постарая — обещах аз и се обърнах към Доръти: — Гилбърт каза ли ти, че ни свари двамата с Мими в компрометираща поза?

Тя се опита да размени поглед с Нора, но жена ми беше заета с чинията си.

— Е, не ми го каза точно така…

— А каза ли ти за писмото?

— От жената на Крие ли? — Сините й очи блеснаха. — Като си помисля само как ще побеснее мама…

— Виждам, че това ти допада обаче.

— И какво от това? Какво толкова е направила, за да ме…

— Ник, престани да тормозиш детето! — намеси се Нора.

Аз престанах.