Кльощавият

XXXI

Наближаваше три часът през нощта, когато си отключих вратата на нашия апартамент в „Норманди“. В хола заварих Нора, Доръти и Лари Кроули. Нора и Лари играеха табла, а Доръти четеше вестник.

— Наистина ли Маколи ги е убил? — веднага попита Нора.

— Да. Пише ли нещо в сутрешните вестници за Уайнънт?

— Не, само за ареста на Маколи — отвърна Доръти. — Защо?

— Маколи е убил и него.

Нора рече „Наистина ли?“, Лари — „Да пукна!“, а Доръти заплака. Нора погледна изненадано към момичето.

— Искам да се прибера при мама — хълцаше Доръти.

— С удоволствие ще ви закарам, ако… — започна Лари.

Доръти каза, че наистина иска да се прибере у дома. Нора се посуети около нея, но не я разубеждаваше да не си ходи. Лари, който се опитваше да няма прекалено неохотен вид, взе да си търси шапката и палтото.

Двамата с Доръти излязоха. Нора затвори след тях и се облегна на вратата.

— Ако обичате, да ми обясните всичко, мистър Хараламбидис.

Но аз поклатих глава. Тя седна до мен на дивана.

— Хайде, започвай. И ако изтървеш една-единствена думичка, ще те…

— Преди да съм в състояние да отворя уста, трябва да пийна нещо.

Тя изруга и ми донесе една чаша.

— Той призна ли си?

— Да не е луд? Трябва да признае, че е извършил предумишлено убийство, а убийствата са прекалено много и поне две от тях са преднамерени. Така че прокурорът едва ли ще му повярва, че е виновен само в съучастие, и на него му остава единствено да се бори докрай.

— Но нали той ги е убил?

— Естествено.

Тя ми взе чашата от устата.

— Престани да усукваш и разказвай подред.

— По всичко личи, че двамата с Джулия от доста време са доили Уайнънт. Маколи изгубил доста пари на борсата, научил за миналото й — както ни намекна Морели — и двамата се съюзили да мамят стария. Сега полицията сравнява данните от счетоводните тефтери на Маколи и Уайнънт и няма да е никак трудно да се проследи преминаването на плячката от единия към другия.

— В такъв случай не знаеш с положителност, че е ограбвал Уайнънт?

— Разбира се, че знам. Друга вероятност не съществува. Сигурно Уайнънт е заминавал нанякъде на трети октомври, защото наистина е изтеглил от сметката си в банката пет хилядарки в брой, но не е затворил лабораторията си и не е освободил апартамента си. Това е било направено от Маколи няколко дни по-късно Маколи е убил Уайнънт в дома си в Скарсдейл през нощ та срещу четвърти октомври. Знаем това със сигурност, защото на четвърти сутринта, когато готвачката на Маколи дошла на работа, той я посрещнал на вратата с някакво набързо скалъпено недоволство от работата й плюс заплатата за две седмици и я уволнил на място, без да я пусне вътре да види разни трупове или кървави петна.

— Как разбрахте това? Не пропускай никакви подробности!

— По редовния начин. След като го пипнахме, първата ни работа беше да отидем в кантората и в апартамента му и да започнем да задаваме въпроси от типа на: „Къде бяхте през нощта на шести юни 1894 година?“ Сегашната му готвачка каза, че постъпила на работа на осми октомври, и това беше следата, по коя го тръгнахме. Освен това намерихме една маса с много слаби следи от кръв — надяваме се, човешка, — която не е била добре измита. Момчетата от лабораторията взеха стърготини и ще видят дали ще могат да ги накиснат във вода и да ги изследват. (Кръвта се оказа говежда.)

— Значи не сте сигурни, че…

— Престани с това! Разбира се, че сме сигурни! Само така пасва всичко! Уайнънт подразбрал, че Джулия и Маколи го мамят, и освен това си помислил — не знам доколко е имал основания, — че са се забъркали и в интимна връзка, а като знаем колко е бил ревнив… Така че отишъл в апартамента му да му представи доказателствата, които е изровил, и Маколи, като видял, че го чака затвор, го убил. И да не вземеш да кажеш, че не сме сигурни в това! Друг начин няма. Та значи той се озовава с труп в ръцете, а от труп човек най-трудно се отървава. Мога ли да млъкна за миг, за да си отпия от уискито?

— Само една глътка. Това обаче е само хипотеза, нали?

— Както щеш го наречи. За мен е достатъчно убедително.

— Да, но доколкото ми е известно, човек се смята за невинен, докато не се докаже обратното, и ако съществува и сянка на съмнение…

— Това е работа на съдебните заседатели, а не на детективите. Детективът пипва онзи, когото смята за виновен, пъхва го в пандиза, разгласява навсякъде, че го смята за виновен, дава снимката му на вестниците, прокурорът построява възможно най-добрата теория върху представените от теб сведения, а ти междувременно се опитваш да изровиш допълнителни доказателства оттук-оттам, да намериш хора, които ще го разпознаят от снимката в пресата, а също така и хора, които ще го обявят за невинен, ако не си го арестувал. Те идват при теб, разприказват се и докато се усетиш, вече си го насадил на електрическия стол. (Два дни по-късно се яви една жена от Бруклин, която разпознала в Маколи Джордж Фоули, който през последните три месеца наел от нея един апартамент.)

— Да, ама всичко това е толкова афиф…

— Когато убийствата се извършват по законите на математиката, трябва да ги разкриваш по същите математически закони. Но повечето не са така изпипани и нашият случай е точно такъв. Не искам да се опълчвам срещу твоите понятия за правилно и неправилно, но когато твърдя, че е разрязал трупа на парчета, за да го пренесе в града в чантата си, аз ти изтъквам само най-вероятното. Това е станало на шести октомври или малко по-късно, защото чак тогава е уволнил двамата техници на Уайнънт, които са работели в лабораторията — Прентис и Макнотън, — и е закрил самата лаборатория. След това заровил Уайнънт под настилката заедно с дрехите на някакъв дебел мъж, бастун и колаи с инициалите Д. У. К., и то така, че да не пострадат прекалено много от негасената вар или каквото е използувал, за да разяде плътта на убития и главно лицето му, и циментирал отново пода. Като имаш предвид полицейските методи и гласността, която ще се даде на случая, шансът да се яви някой и да ни каже откъде е купил дрехите на дебелия, бастуна и цимента е твърде голям. (По-късно открихме откъде е купил цимента — от един продавач на въглища и строителни материали в покрайнините на града, но с останалите вещи нямахме късмет.)

— Надявам се да сполучите — рече тя без особена надежда в гласа.

— Та значи, дотук добре. След като подновява договора за наемане на лабораторията, но я държи празна — уж в очакване на Уайнънт, — той се подсигурява—в границите на разумното, разбира се, — че никой няма да открие гроба, но ако бъде открит по някаква случайност, то дебелият мистър Д. У. К. — дотогава костите на Уайнънт ще са се оголили и ще бъде невъзможно да се установи по скелета дали трупът е бил дебел или мършав — ще се окаже убит от Уайнънт, с което се обяснява и изчезването му. Като се погрижва и за това, Маколи фалшифицира генералното пълномощно и с помощта на Джулия се залавя за работа — започва да прехвърля постепенно парите на Клайд на свое и на нейно име. Това също е моя теория. Джулия не одобрява убийството и е уплашена, така че той започва да се страхува да не би тя да поддаде. Затова я кара да скъса с Морели, използвайки ревността на Уайнънт като предлог. Бои се тя да не се довери на стария си приятел в момент на слабост, а колкото повече наближава моментът още по-близкият й приятел Фейс Пеплър да излезе от затвора, толкова повече се притеснява Маколи. Той е в безопасност, докато Фейс е в дранголника, защото тя едва ли ще пише черно на бяло нещо опасно в писмата си, които минават през ръцете на пазача, но при това положение… Започва да умува, но тогава на главата му се стоварват прекалено много неприятности. Пристигат Мими и децата й и започват да търсят Уайнънт, появявам се и аз, влизам във връзка с тях и той е убеден, че им помагам. Решава да не рискува повече с Джулия и да я премахне. Дотук харесва ли ти?

— Да, но…

— По-нататък става по-зле — успокоих я аз. — По пътя си насам, за да обядва с нас в деня на убийството, той се обажда от един автомат в кантората си, като си преправя гласа да прилича на гласа на Уайнънт, и назначава онази среща в „Плаза“ с цел да потвърди присъствието на Клайд в Ню Йорк. Като си тръгва оттук, отива право в „Плаза“ и започва да разпитва там хората дали са виждали Уайнънт, за да звучи версията му по-правдоподобно, и поради същата причина се обажда пак в кантората си да пита дали Уайнънт е звънял отново. След това телефонира на Джулия, която му казва, че очаква Мими и че Мими не й вярва, че тя не знае къде е Уайнънт, и гласът й по всяка вероятност е звучал доста изплашено. Той решава да изпревари Мими, отива там преди нея и убива Джулия. Като стрелец никак не го бива. Виждал съм го как стреля по време на войната. Най-вероятно не е улучил от първия път — това ще е изстрелът в телефона, — а и с другите четири куршума не успява да я убие на място, но сигурно решава, че е мъртва, пък и от всяко положение трябва да се измъкне преди идването на Мими, така че подхвърля верижката на Уайнънт, която носи със себе си точно за такъв случай — а фактът, че я държи у себе си цели три месеца, говори, че от самото начало е възнамерявал да я убие, — и тича веднага към кантората на инженер Хърман, където се възползува от предоставения златен случай да си нагласи алиби. Двете неща, които не очаква, а и не е можел да предвиди, са, че Нънхайм, който се навърта около апартамента на момичето с цел да се срещне с него, го вижда на излизане оттам, а може да е чул и изстрелите, и че Мими — с цел изнудване — прибира верижката, за да издруса по-късно бившия си съпруг. Затова именно му се налага да отиде до Филаделфия и да изпрати оттам телеграма за мен и писмо до себе си, а по-късно пише и на леля Алис: защото, ако Мими си помисли, че Уайнънт се опитва да хвърли върху нея някакво съмнение, тя може да побеснее и да предаде в полицията уликата срещу него. Желанието й да навреди на Йоргенсен за малко не проваля плана му. Впрочем Маколи е знаел, че Йоргенсен е Роузуотър. Веднага след убийството на Уайнънт пуска по следите на Мими и семейството й в Европа частни детективи (тъй като са заинтересовани от наследството и това ги прави опасни), които установяват що за птица е Йоргенсен. Открихме докладите им в архива на Маколи. Преструвал се е естествено, че набавя тези сведения от името на Уайнънт като негов адвокат. След това започва да се тревожи заради мен, защото не съм убеден във вината на Уайнънт и…

— А ти защо не си убеден?

— Ами защо му е да пише писма, с които настройва срещу себе си Мими — единствения човек, който му помага, като крие уликата срещу него? Затова, като предаде верижката в полицията, бях убеден, че е била подхвърлена, само че прекалено силно вярвах, че Мими е извършила подхвърлянето. Морели също го кара да се тревожи, защото не му се иска подозрението да падне върху някой, който, оправдавайки себе си, може да го отправи в нежелателна насока. Мими как да е — като се оправдае, тя ще насочи следата отново към Уайнънт, — но всички останали са крайно нежелателни. Най-сигурният начин никой да не заподозре, че Уайнънт е мъртъв, е, като се хвърли върху него подозрението, че е извършил убийството, а щом Маколи не е убил Уайнънт, тогава за какво му е да убива някой друг? Най-очевидното нещо в цялата нагласена история и ключът към нея е смъртта на Уайнънт.

— Искаш да кажеш, че от самото начало си се досетил, че е убит? — попита Нора и ме загледа строго.

— Не, мила, макар че би трябвало да се срамувам от себе си, задето не прозрях очевидното, но щом чух, че под пода на лабораторията са открили труп, нямаше да повярвам дори ако лекарите бяха заявили, че е женски, и щях да твърдя до дупка, че е на Уайнънт. Нямаше друг начин. Така всичко пасваше.

— Сигурно си ужасно уморен и затова говориш така.

— После започва да се притеснява и заради Нънхайм. След като насочва полицията по следите на Морели само колкото да покаже, че и той е полезен с нещо, Нънхайм отива при Маколи. Това пак е предположение, обич моя. Обади ми се някакъв човек, който се нарече Албърт Норман, и разговорът ни свърши със странен звук от другата страна на жицата. Според мен Нънхайм е отишъл при Маколи и му е поискал пари, за да мълчи, а когато адвокатът се е опитал да го метне, Нънхайм е заплашил, че сега ще му покаже, и ми се е обадил, за да си направим среща и да види дали ще купя сведенията му. Тогава Маколи е грабнал слушалката и му е дал нещо — може би само обещание, — а когато двамата с Гилд отидохме да си поговорим с Нънхайм, той ни се изплъзна и се е обадил на Маколи — вероятно е поискал някаква голяма сума и е обещал да изчезне от града, далеч от нас, ченгетата, дето си пъхаме носа навсякъде. Знаем със сигурност, че се е обаждал същия следобед — телефонистката на Маколи си спомни, че е звънял някой си мистър Албърт Норман и че Маколи е излязъл веднага след разговора си с него, така че да не вземеш да ми зададеш пак някакъв гаден въпрос във връзка с тази моя… ъъ… реконструкция на случая. Маколи не е такъв глупак, че да има доверие на Нънхайм дори след като му плати исканото, затова го подмамва на онова място, вероятно предварително подбрано, и го напълва с куршуми — край на единия проблем.

— Възможно е — рече Нора.

— Ще трябва често да използуват тази дума в настоящия случай. Писмото до Гилбърт е написано единствено с цел да се покаже, че Уайнънт е имал ключ от апартамента на момичето, а изпращането на Гилбърт там е единственият сигурен начин да го напъха в ръцете на полицията, която ще изстиска от него сведенията за писмото и ключа. Най-сетне и Мими предава верижката и ножа, ала изникват и нови основания за тревоги. Тя убеждава Гилд, че е редно да подозира и мен. Допускам, че като дойде тук тази сутрин и ми наприказва врели-некипели, намерението на Маколи е било да ме подмами в Скарсдейл и да ме пречука, като по този начин съм щял да стана номер три в списъка на Уайнънтовите жертви. Може да е променил решението си, а може и да ме е сметнал за прекалено подозрителен, щом като се съгласявам да отида у тях без полицаи. Но във всеки случай лъжата на Гилбърт, че се е срещнал с Уайнънт, му подсказва нова идея. Ако може да намери някой, който да каже, че е видял Уайнънт и да не се отметне от твърдението си… За тази част от историята знаем със сигурност.

— Слава богу.

— Днес следобед отива при Мими, като се качва два етажа над нея и после слиза по стълбите, за да не си спомнят момчетата, които карат асансьорите, че са го закарали при нея, и й прави предложение. Казва й, че и дума не може да става за това, че Уайнънт не е виновен, но полицията едва ли ще го хване. А междувременно той, Маколи, държи в ръцете си цялото му имущество. Би могъл да рискува и да си присвои една част, но може да направи и така, че и тя да се възползува от благата — стига да дели с него. Дава й акциите и чека, но при условие, че тя каже, че ги е получила от Уайнънт, и ако изпрати на него, Маколи, бележката, която също носи със себе си, все едно, че е от Уайнънт, Уверява я, че Уайнънт, понеже се крие, няма да се появи и да отрече, че е правил такъв подарък, и че освен нея и децата няма други претенденти за имуществото на Уайнънт и никой няма да оспорва подареното. Мими не проявява голям ум, щом види възможност да спечели нещо, така че се съгласява, и той получава онова, което иска — човек, видял Уайнънт жив. Предупреждава я, че всеки ще си помисли, че Уайнънт й плаща за някаква услуга, но ако отрича до дупка, никой нищо не може да докаже.

— Значи думите му тази заран, че е получил указания от Уайнънт да й даде каквото поиска, са били просто подготовка за това?

— Възможно е, а възможно е също така просто да е налучквал пътя към тази си идея. Сега доволна ли си от уликите ни срещу него?

— Донякъде. От една страна, са достатъчно, от друга, не са много категорични.

— Стигат, за да го изпратим категорично на електрическия стол, а това е най-важното. Така се изясняват всички аспекти и аз не виждам друга теория, която би сторила това. Няма да е зле, разбира се, ако открием пистолета и пишещата машина, на която е писал писмата на Уайнънт, но той явно ги държи някъде, за да ги използува, щом му потрябват. (Намерихме ги в брук-линския апартамент, който беше наел под името Джордж Фоули.)

— Да бъде по твоему, но аз винаги съм смятала, че детективите чакат да разкрият и най-малката подробност и чак тогава…

— И тогава се чудят защо заподозреният е имал време да отиде до най-отдалечената страна, с която нямаме спогодба за екстрадиция.

Тя се засмя.

— Добре, добре. Все още ли настояваш да си тръгнем утре за Сан Франциско?

— Освен ако ти не си се разбързала. Я да поостанем още. Покрай всички тези вълнения занемарихме пиенето.

— Аз нямам нищо против. Как смяташ — какво ще стане сега с Мими, Доръти и Гилбърт?

— Нищо ново. Ще продължат да си бъдат Мими, Доръти и Гилбърт, както и ние ще си бъдем ние, а Куинови — Куинови. Убийството не прекратява ничий живот с изключение на живота на убития и понякога на убиеца.

— Сигурно е така — отвърна Нора, — но това ми звучи ужасно незадоволително.