Креолско сърце

Десета глава

Ники уви одеялото плътно около себе си, докато наблюдаваше как Алекс разкопчава маншетите си, после ризата, как я сваля и хвърля на пода.

Застана пред нея гол до кръста. Мокрите му панталони бяха залепнали за бедрата и за стегнатия му, заоблен задник. Тя си глътна езика, щом забеляза как възбуденият член се очертаваше под плата.

С пламнала глава се извърна към камината, но все пак забеляза леката, развеселена усмивка на Алекс. Чу как на пода тропнаха тежките му черни ботуши и после прошумоляха панталоните. Внезапно си помисли, че той може да прояви арогантността да свали всичките си дрехи.

— Съблечи се! — заповяда й той и тя вече не се съмняваше, че сам Алекс бе направил същото.

— Не, това няма да стане!

— Нужно ли е да ти напомням, че съм два пъти по-едър от теб? — чу тя зад гърба си.

— Не. Освен това не съм забравила колко сте самонадеян понякога.

Алекс се разсмя и Ники гневно се обърна.

— И при това се забавлявате!

Застанал бе само на няколко сантиметра от нея, наметнат небрежно с одеялото и скръстил ръце пред мускулестата си гръд. По страните му се очертаваха дълбоки трапчинки.

— Точно така.

Дори и в най-дръзките си мечти не си бе представяла как ще изглежда полуголият Александър дьо Вилие пред запалена камина. Косите му й се сториха по-скоро златисти, отколкото кестеняви, а очите му бяха почти черни. Космите на гърдите се виеха на съблазнителни къдрици, а кожата бе толкова гладка и мургава, че силно й се прииска да го докосне.

— И така? — попита той, изтръгвайки я от мислите й. Тя му бе благодарна за това. — Чакам.

Ники простена. Знаеше, че ще загуби този спор. При мисълта, че той може да й смъкне дрехите насила, тя бе обзета от страх и ужас, но и от сладка, топла възбуда.

— Обърнете се с гръб.

— А ако ти обещая да си затворя очите?

— По дяволите, никак не е смешно. А сега се обърнете.

Алекс театрално й обърна гръб. Одеялото, спуснато неприлично ниско, едва покриваше дългите му, мускулести крака.

Ники бързешком свали дрехите си и така ги метна на широките му, голи рамене, че те изплющяха звучно.

Той дори не потрепна.

— Така вече е по-добре — заяви мъжът.

Приближи се до огъня, придърпа пред него два дървени стола, стъкми нещо като простор от една дръжка на метла и метна върху нея мокрите й дрехи. После дойде при Ники на кожения диван, където тя го омайваше, присвила нозе към тялото си.

Проявявайки повече ловкост, отколкото бе очаквала, той извади една по една фибите от косите й и тежките мокри къдрици паднаха на раменете й. Той прокара пръсти по копринено нежните кичури.

— Да знаеш откога си мечтая да го сторя — промълви младият мъж и с възхищение нави един масур около едрата си длан. Мускулите на ръката му заиграха при движението.

Ники се отдръпна чак в най-далечния край на дивана.

— Струва ми се, че ще е по-добре вие да останете в другия край.

Той се усмихна:

— Не, това просто няма да стане, — и се плъзна по дивана, докато стигна до нея, после сложи ръка на талията й и я притегли към себе си. Устните му заглушиха протестите й.

Ники опря длани на гърдите му и се опита да се оттласне, но когато кожата и кафеникавите къдри погъделичкаха пръстите й, тя само се впи в него. Алекс разтвори устните й с език и проникна навътре, а Ники простена. Хвана я още по-здраво и целувката му стана по-груба. Топлият му, мъжествен дъх разля горещината из цялото й тяло.

Устните и ръцете му я докосваха и размекваха. Той много ясно почувства кога Ники престана да му се съпротивлява, кога се отдаде в ръцете му. Не искаше тя да му се подчинява така, както бе правила с предишните мъже. Искаше да се впие в него, изпълнена със страст, да мълви името му и да иска още и още.

Погали с длан одеялото, покриващо гърба й, после зарови пръсти във влажната медночервена коса и леко заби нокти във врата й. Другата му ръка я докосна по корема и запълзя нагоре. Усещаше как трепка сърчицето й, чу как се учести дишането й. Внимателно разгърна одеялото и плъзна ръка по гърдите й.

Ники потрепна.

— Алекс? — прошепна неуверено тя.

— Не се безпокой, шери.

Пръстите му зашариха по кожата й и Ники усети как тръпки и полазиха по гърба. Ръката му погали гърдата й, взе я в шепа, помилва я. После пръстът му започна да си играе с розовото връхче, докато то се втвърди, но не от студ, а от възбуда. Тя леко простена. Докосването му бе тъй невероятно хубаво, по-хубаво, отколкото си бе представяла.

Устните на Алекс преминаха от устата й към бузата, той леко заби зъби в крайчеца на ухото й, после го заблиза и засмука, галейки го с език. Една ясна мисъл не се свърташе вече в ума й, а и тя не го желаеше. Несъзнателно ръцете й сякаш сами започнаха да мачкат мускулите по гърдите и раменете му.

Мъжът я повали на дивана и разгърна одеялото. Лицето му бе потъмняло и жадно.

— Алекс? — рече отново тя. Знаеше, че трябва да му се противи, но не желаеше да го стори.

— Обещавам да не ти причиня болка.

Не, Алекс никога нямаше да я нарани. Никога не го бе правил, макар че имаше пълното право на това, а и тя неведнъж му бе давала повод. Каквото и да се случи, той ще я защити. Тази увереност разруши последните й задръжки. Когато той плъзна устни по раменете й, а след това се спусна по гърдите, докато захапа розовата пъпка, Ники мълвеше името му така, както не го бе произнасяла досега. „Моля те“ — добави тя, без да знае защо.

Той като че ли само бе чакал да чуе тази дума. Усети как ръката му се спусна надолу, между краката й, и започна да я гали по вътрешната страна на бедрата. За миг тя ги стисна, но усещането бе тъй неземно, тъй възбуждащо и омайно, че полека-лека се отпусна и се остави в ръцете му.

— Така е по-добре, мила моя. Остави всичко на мен. — Пръстите му се пъхнаха между гъстите къдри, прикриващи съкровената пещера и проникнаха вътре. Възбудата я заля като мощна вълна. Тя се притисна инстинктивно към дланта му. Защо съм толкова влажна? — запита се неволно, но само след миг забрави тази мисъл. Пръстите му се плъзгаха навън и навътре, движеха се в ритъм, който я накара да се извива и стене. Понесе я някакъв въртоп, един горещ, пулсиращ, почти побъркващ я въртоп.

— Моля те, Алекс — прошепна тя.

Младият мъж се привдигна на колене и се намести между бедрата й.

— Довери ми се.

Щом усети твърдия му член да се притиска към тялото й, искайки да го допусне в себе си, тя се сети за миг за Лорна и надзирателите. Но после пред взора й остана само Алекс, мъжът, към когото изпитваше по-голямо доверие, отколкото към всеки друг, мъжът, когото обичаше.

Като че ли бе странно да прави подобно откритие тъкмо в този момент. Тя бе готова да му даде най-скъпоценния подарък, който може да направи една жена. Да го даде на него и на никой друг.

Алекс проникна в нея, но изведнъж усети деликатната преграда. Леко объркан, той се дръпна навън, но пак влезе. Отново усети преградата.

— Не се безпокой, Алекс — заяви Ники. — Не ме е страх.

И също като светкавицата, която проблесна навън, просветна у него мисълта за истината. Изведнъж сдържаният му дъх се превърна във въздишка.

— Господи, та ти си още девствена.

Тя го погледна сепнато:

— Нима си предполагал нещо друго?

— А ударите, боят в затвора… Стражарите…

Алекс изглеждаше толкова смаян, че Ники реши да вземе нещата в свои ръце. Тя го хвана по-здраво за раменете, притисна тялото му към своето и го придърпа в себе си. Плътта разкъса плът и Ники стисна устни, за да не изкрещи.

— По дяволите. — Макар че тясната пролука го притискаше, Алекс замря за миг, опитвайки се да овладее възбудата си. — Най-лошото мина — успокои я той. Опита се да потисне чувството си за вина, като се надяваше, че болката й е попреминала. — Само първия път боли.

Ники се усмихна храбро и кимна в знак на съгласие. Дори и при този дребен жест той едва не изгуби самообладание. Искал бе да й достави удоволствие, да я издигне до непознати висини. А сега не знаеше колко още ще успее да издържи. Покри я с целувки, докато тя се отпусна и той продължи движенията си.

В началото Ники се стегна, но после болките намаляха. Езикът на Алекс облизваше устните й, а ръцете му галеха гърдите й. Тя неволно привдигаше ханша си, за да посрещне всеки негов тласък и Алекс простенваше щастливо. Той почна да се движи по-бързо, да прониква по-надълбоко, обладавайки я по неповторим, властен начин. Забиваше се все по-силно и навътре в нея и телата им сякаш се сливаха.

В пълна самозабрава тя заби пръсти в раменете му и се притисна към него. Изведнъж тялото му започна да се тресе и трепери и той извика името й.

Полека-лека младият мъж се успокои и отново задиша равномерно. Облегнат на лакти, той пое дълбоко дъх и се плъзна надолу по тялото й, докато застанаха лице срещу лице.

— Всичко наред ли е?

— Да.

— И защо не ми каза?

— Мислех, че знаеш.

Ако знаеше, нямаше да я обладае. Или се лъжеше? Имал бе десетки жени от най-различни страни на света. Но никоя не бе пожелавал така, както нея. Имаше нещо изключително в това дете — усети го още в началото. Знаеше, че рано или късно ще спи с нея.

Освен това — помисли той за свое оправдание — тя ми принадлежи. — Платил бе немалко за нея, а и тя сама го бе пожелала. С оглед на бъдещето станалото щеше да облекчи нещата и за двама им.

— Нали не ми се сърдиш?

Не, разбира се. Точно обратното, той изведнъж осъзна, че имаше нещо особено трогателно в начина, по който му се отдаде. Повечето жени спяха с него за собствено удоволствие, за пари или заради някаква друга изгода. А Ники просто му направи подарък.

— Не бих могъл да бъда по-щастлив — призна той и тя се усмихна. И нейната предпазлива, неуверена усмивка накара в душата му да зазвънти една непозната струна.

— Сигурна бях, че няма да ми хареса.

Алекс се усмихна.

— Но ти хареса, нали?

— Беше прекрасно, като изключим болките.

— Те минаха. — Той забеляза, че малката й длан мачка несъзнателно крайчеца на одеялото, паднало на земята, а другата описваше малки кръгчета по раменете му.

— Нервно ли ти е?

— Не, по-скоро съм неспокойна. Сякаш нещо ме дразни…

Алекс се засмя. Прозвуча като тихо, дълбоко боботене в гърдите му.

— Струва ми се, че знам как да ти помогна. — Той взе брадичката й в шепа, склони глава и я целуна. Тя усети как се разпалва страстта му, почувства как втвърденият и пулсиращ член се притиска към нея и разбра какво се кани да направи. Мъжът проникна в нея, навлезе дълбоко и събуди в плътта й тръпки на удоволствие. Изглеждаше още по-голям отпреди, горещ, твърд и прекрасен. Тя обгърна шията му и отговори на целувката, плъзна езичето си така, както той бе сторил преди малко и ръцете й зашариха по тялото му.

За първи път си позволи да изучи неговите извивки. Погали го с леката си ръчица. Когато пръстите й описаха кръг около пъпките на гърдите му, той простена.

— Ако продължаваш така — изпъшка той, — няма да задоволя жаждата ти.

Ники не разбра съвсем точно какво има предвид, но когато той се раздвижи, този път по-бавно и далеч по-сигурно, тя усети някакво особено присвиване между нозете си. Устните на Алекс откриха една розова пъпчица, която езикът му започна да милва, докато тя се разтрепери цялата. Присвиването стана още по-силно.

Бедрата на Алекс се люлееха в чувствен ритъм, който тя неволно поде. Той се движеше все по-бързо и всеки от тласъците му бе силен и дълбок, тъй че тя не усещаше вече отделните движения, а низ от огромни вълни, които я заливаха и отнасяха.

Зарови пръсти в косите му и простена. Алекс я накара с целувка да замълчи. Езикът му проникна надълбоко в устата й, следвайки разпалващия ритъм на тялото.

Пламъкът, лумнал между краката й, заплашваше да я погълне. Тялото й се вцепеняваше и привдигаше. После страстта му я завладя. Стори й се, че извика името на Алекс, но изгарящите я вълни на желанието бяха толкова зашеметяващи, че вече не се владееше. Отдаде им се всецяло, потъна в тяхната сладост и усети как Алекс се вцепени и потръпна.

В един момент той се изтърколи встрани от нея, но не я изпусна от прегръдките си, докато страстта я не се уталожи напълно. Едва тогава Ники забеляза, че страните й са мокри от сълзи.

Алекс привдигна с пръст брадичката й.

— Нали не ти причиних болка?

Ники му се усмихна.

— Не. В живота си не съм преживявала по-хубаво нещо. Сякаш се докосна до душата ми.

Странно, Алекс много добре знаеше какво има предвид тя. Никога не бе изпитвал нещо толкова поразяващо. То надхвърляше целия му сексуален опит. Надминаваше всичко, което бе изпитвал досега. Но все пак се разтревожи, че тя събуди у него чувства, каквито никой досега не бе разбуждал и каквито не му се искаше да изпитва.

— Невинаги е така — каза й той, за да разбере, че помежду им е станало нещо изключително, макар да не знаеше със сигурност, защо толкова държи да й го довери. — Искам да кажа, че с друг може и да не е същото.

— Не бих го направила с друг.

Защо го зарадваха толкова много думите й? Той погледна към камината. От огъня бе останала само алена жарава. Навън все още бушуваше вятър и светкавици раздираха небето, макар че гръмотевиците се чуваха само надалеч.

— Можем да си направим бивак на пода или да се качим горе. За съжаление леглата не са много по-широки от дивана.

— Нека останем при огъня — каза тя. Искаше да го гледа, да лежи до него и да го наблюдава как спи.

— Добре — отвърна Алекс, положи я с целувка върху дивана, покри я с одеялото и се качи горе.

След няколко минути се върна, носейки стар син юрган и още няколко одеяла. След като направи импровизирано легло на пода, той я привдигна и положи в него. Ники го гледаше прехласната. Струваше й се, че няколкото минути без него са се проточили безкрайно.

— Не мърдай — каза й той и отстъпи назад. Тя седеше с кръстосани крака на одеялата. — Искам да те погледам.

При тези думи връхчетата на гърдите й се втвърдиха. Тя се изправи гордо, наслаждавайки се на погледа му. Учуди се, че никак не се чувства неудобно.

— И три години да трябваше да те чакам, пак щеше да си заслужава — заяви той с дълбок, изкусителен глас. Дори под светлината на огъня очите му изглеждаха потъмнели.

Колко е хубав — помисли си Ники, но не се реши да го каже. Алекс сигурно щеше да се изсмее. Как би могъл един толкова силен мъж като него, способен само с поглед да обърне враговете си в бяг, да разбере, че е не само мъжествен, но и много красив?

— Боже мой — прошепна той — Боже господи, пак те желая. И той внимателно я положи върху одеялото. — Ако нямаш настроение… — рече той с питащ поглед.

— И аз те искам.

Той я целуна и тя почти усети вкуса на страстта му. Само след миг тялото й пламна. Беше омаяна от наслада, Алекс бе дълбоко в нея, всъщност беше там, където му е мястото.

През тази нощ те се любиха още два пъти и това бе най-невероятната нощ в живота й.

Когато се събуди, стаята бе обляна в слънчева светлина, а Алекс топлеше вода, за да се окъпят.

— О, бих искал напълно да заместя Даниел — рече той усмихнато, когато тя влезе в димящата вана.

— Мисля, че нямам нищо против. — Тя се окъпа и си изми косата. После я подсуши на огъня и я сплете на плитка, която се изви на гърба й. Алекс също се изкъпа. Не си носеше бръснач, но тя реши, че с току-що наболата брада изглежда още по-привлекателен.

След като закопча копчетата на гърба на роклята й, той така я целуна, че двамата отново пламнаха от желание. Когато Алекс се отдръпна, погледът й падна върху члена му, очертал се под панталона. Тя поруменя и погледна настрани.

Алекс тихичко се засмя.

— Явно не мога да ти се наситя. Ако не се страхувах, че баба ми ще прати цялата прислуга да ни търси, просто щях да остана тук и две седмици щях да те любя непрекъснато.

Споменаването на Рашел изведнъж върна Ники към действителността.

— Какво ще й кажеш?

— Истината. — Тя го погледна ужасена и той продължи. — Е, поне отчасти. Бурята ни изненада и ни се наложи да пренощуваме в ловната хижа, нали така?

— Тъй като и без друго не се ползвам с добро име, това едва ли ще влоши нещата.

— Моля те, недей забравя, че ти побягна като малка дива котка посред бурята.

Тя се засмя.

— А кога ще кажеш на Клариса?

— Мисля, че не е нужно да научава каквото и да било. А ако се наложи, ще й повторя същото.

— Искам да кажа, кога ще й кажеш за нашите отношения.

Алекс се усмихна снизходително.

— Наистина, Клариса не умира от желание да сподели постелята ми, но едва ли ще прояви нужната толерантност.

Ники усети как тревогата набъбва у нея.

— Все някога ще трябва да научи. Не мислиш ли, че е най-добре да го узнае още сега?

Алекс не отговори. Като че ли премисляше казаното от нея. Усмивката му се стопи, лицето му вече не грееше, на него бе изписано недоверие и несигурност.

— И какво точно да й кажа, малка моя?

Ники преглътна мъчително. Защо я поставяше в неудобно положение?

— Какво изпитваш към мен — промълви тихо тя.

Алекс заподозря нещо ужасно. Дано се лъжа, помисли си той. Пристъпи към нея и взе ръцете й между дланите си. Едва сега усети колко бяха изстинали.

— Няма защо да й разказвам за нас. Докато се държим дискретно, Клариса няма да ни създава неприятности.

Ники облиза устни. Така й бе пресъхнала устата, че просто не можеше да говори.

— Обещай ми, че няма да се ожениш за нея.

Алекс не отговори.

— Обещай ми, Алекс. Кажи, че няма да го направиш.

Лицето му помръкна. Той стисна още по-силно ръцете й и я притисна към себе си.

— Мислех, че си ме разбрала. Нали веднъж говорихме вече за това. Мъжът се жени, за да извлече от това някаква изгода. За да създаде семейство. За мен Клариса нищо не означава. И никога няма да означава.

Ники поклати ужасяващо бавно глава, сякаш не можеше да разбере думите му.

— Господи — промълви тя и се опита да се измъкне от прегръдката му.

Алекс забеляза как лицето й пребледня и напрегна всичките си сили, за да прозвучи гласът му спокойно.

— Послушай ме, мила моя. Клариса, все едно че не съществува. За мен тя не означава нищо.

Никол се отскубна. Със сетни сили успяваше да се задържи на крака. Стаята се завъртя около нея, гърлото й бе стегнато и въздух не й достигаше.

— Казваш, че не означавала нищо за теб? Та тя ще стане твоя съпруга. Ако тя не означава нищо за теб, то какво остава за мен? Вероятно по-малко от нищо.

Тя се втурна към вратата, но Алекс я настигна само с три крачки и здраво я обгърна с ръка.

— Чуй ме. Много добре знаеш, че не е така.

— Не е вярно, така ли? — По бузите й потекоха сълзи, но тя не посегна да ги избърше. — Наситил си се на Лизет. Искал си да имаш нова жена в леглото. Как съм могла да бъда такава глупачка?

— Това няма нищо общо с Лизет или с някоя друга. И двамата желаехме да стане онова, което се случи между нас. И то беше хубаво. Нали сама ми каза?

— Хубаво ми беше, защото си мислех, че държиш на мен.

— Но аз държа на теб.

Тя поклати глава.

— Пусни ме да си вървя. — Опита се да се освободи от хватката му.

— Едва след като ме разбереш.

— Никога няма да разбера подобно нещо, Алекс. Никога. — И така силно го отблъсна, че той се препъна и падна по гръб на пода, а тя хукна към вратата. Младата жена се разплака горчиво. Навън земята бе разкаляна и затревената пътека, по която тичаше, бе обсипана с клонки, съборени от бурята. Не знаеше накъде бяга, но й бе все едно. Разбираше само, че трябва да избяга от Алекс, да избяга от жестоката болка, която я разкъсва.

Клоните дърпаха полите й и я дращеха по лицето, но тя продължаваше да тича. Чу как Алекс и вика да спре. Изведнъж се оказа заобиколена от блатото. Призрачният сив мъх, който висеше по клоните, сякаш я мамеше навътре. Навсякъде виждаше само тъмни, дълбоки и отблъскващи води. Свирещият вятър сякаш викаше името й.

Изведнъж забеляза, че това не е вятърът, а Алекс, който след миг я повали на земята, тя се претърколи до една купчина шума и клонки, а той се стовари отгоре й.

Крещейки и хлипайки, девойката се съпротивляваше. Удряше го по гърдите, опита се да го издере и нахапе.

— Остави ме на мира! — викна тя.

Алекс я хвана за китките и й попречи да се изправи, но без да й причинява болка. Когато силите й най-сетне се изчерпаха, той я взе на ръце.

— Мислех, че те обичам — изхълца тя. — Как съм могла така да се заблудя?

Алекс притвори очи. Усещаше такава тежест в гърдите, че едва можеше да диша. Знаеше си, че тя няма да се съгласи да му стане любовница. Поне в началото, на първо време. Но това не бе очаквал. И през ум не му бе минавало, че ще поиска той да се ожени за нея. Притисна с длан главата й към гърдите си и започна лекичко да я люлее.

— Мислех си, че си разбрала — каза той. — Не исках да те нараня.

Плачът и само се усили и тялото й се разтрепери. Ужасно бе да я гледа как силно страда и да знае, че той е причината за нейната мъка.

— Мислех си, че си мъж на честта, на когото мога да се доверя.

Думите й се забиха право в сърцето му. Мъж на честта. За такъв го е смятала. Но вече явно не мислеше така.

— Моля те, мила. — Защо държеше толкова на мнението й? Та тя бе само една слугиня и нищо повече. Една крадла. И щом в мислите му изплува тази лъжа, той стисна зъби.

Тя беше лейди. Неговата лейди.

— Не мога да те гледам как страдаш. — Нетърпимо бе да усеща страха в гласа и, а още повече мисълта, че я бе накарал да се измъчва. — Опитай се да ме разбереш.

Прозвуча толкова отчаяно, че тя вдигна очи към него. Взорът му бе потъмнял, лицето му се бе превърнало в маска на отчаянието.

— Ти не ме разбираш — каза Ники и притвори очи пред надигащата се у нея болка, но гневът й се бе изпарил. Чувстваше се просто празна. — Все едно — прошепна тя. — Беше само глупава, безсмислена мечта — как можах да си въобразя, че ти ще пожелаеш жена като мен.

Алекс я стисна още по-здраво.

— Но аз те желая, по дяволите. — Гласът му бе дрезгав. — Аз все още те желая.

— Също като другите — промълви едва чуто тя. — И те ме желаеха.

Алекс разтърси ръката й.

— Не като другите, повярвай ми.

— Как да ти повярвам?

— Но аз казвам истината.

Тя се изсмя на думите му, но смехът й прозвуча тъй унило, че тръпки го побиха.

— Истината ли? — повтори тя. — За мен истината се променя всеки ден. С всеки мъж, който ме поиска. Твоята истина не е по-различна от тази на Фортие.

Алекс изпита усещането, че сърцето му спира. Но не му дойдоха наум думи, с които да се защитя.

Ники избърса с опакото на ръката си сълзите от лицето.

— Най-добре е да си тръгваме към дома — заяви тя с такова спокойствие, че той се уплаши. — Не искам другите да се тревожат за нас.

— Моля те, Ники, нека ти обясня.

Тя се привдигна, почисти роклята от калта и съчките и оправи косите си.

— Няма нужда, мосю. Напълно ви разбирам. — И тя му обърна гръб и се отправя към хижата.

Алекс не се опита да я спре. Чувстваше се отвратително. Измъчен и празен. Една-единствена мисъл му се въртеше из ума. Какво, по дяволите, бе сбъркал?