Креолско сърце

Шестнадесета глава

Тъй като нямаше никаква работа, седмицата й се стори безкрайна. Как й липсваше просторът на Бел Шен и свободата, с която се ползваше там! Градината наистина бе спокойно местенце, а в големия град бе оживено, но Ники би предпочела да си остане на село.

Закле се да си устрои тих живот в някое малко селище, щом се измъкне оттук.

Но при такъв страж като Рам трудно би успяла да осъществи намеренията си, ако не ги подготви внимателно.

Първата й задача бе да изучи слабостите на едрия турчин. Говореше с него често, разпитваше го за Алекс и за старата им дружба. Отвръщаше й вежливо, но винаги бе някак нащрек, сякаш искаше да установи дали наистина заслужава вниманието, което й отделя Алекс. Очевидно много ценеше своя приятел.

През първите дни Ники го наблюдаваше внимателно. Беше непроницаем, мълчалив и винаги бдителен. Понякога имаше чувството, че направо чете мислите й.

Нощем бдителността му се усилваше, сякаш очакваше тя да предприеме опит за бягство. Многократно го чуваше да снове по коридора пред стаята й. Два пъти го видя да стои под прозорците й и да се разхожда на лунна светлина из градината.

Не беше лесно да се изплъзне от Рам, но Ники бе сигурна, че рано или късно ще успее да го стори.

— Разкажете ми за Алжир — помоли го тя веднъж след вечеря.

Рам седеше на бюрото на Алекс в кабинета му, където явно се чувстваше най-добре.

Щом се сети за отдавна отминалите събития, Рам се усмихна и се загледа замислено в далечината. Прокара месеста длан по масивната си, бръсната глава и я погледна.

— Бяхме млади и глупави. Александър се биеше за своята родина, а аз за удоволствие — и естествено заради плячката. Бунтовниците заловиха десетки войници и наемници, после ни откараха в една пещера, която използваха за затвор. Беше ужасна дупка, пълна с плъхове и воняща на разлагащи се тела.

Стомахът на Ники се сви, защото разказът разбуди собствените й спомени.

— Но двамата е Александър сте оживели — каза тя, за да го накара да продължи.

— Да, само силните оцеляваха. Аз бях привикнал с лишенията. За мен затворът бе просто неприятно преживяване. Но да знаете само какво му беше на Алекс с тия изискани маниери и с тази красива униформа. Всъщност още имаше жълто около човката.

— Сигурно сте му помогнали.

— Помогнах му само да открие мъжа, който се криеше в него. Необходимо бе само да му вдъхна малко самоувереност. Докато другите се разкашкаха, силата на Алекс растеше. Всеки, който го предизвикваше, бе принуден да разбере, че с него шега не бива. Полека-лека започнаха да се боят от него и да го уважават. С една дума — той оцеля.

— Също както дружбата ви.

— Да. Когато френските войници завзеха затвора, Алекс повали двама от своите, за да ми спаси живота. Никога няма да го забравя.

Никой не може да забрави Александър, помисли си тя с тихо отчаяние.

Тръгна да излиза, но дълбокият глас на Рам я спря.

— Играете ли шах? — запита той.

— Шах? — Абсурдно бе да предположи, че мъж като него ще се занимава с такова нещо.

— Да. Александър ме научи. Изрязахме си дървени фигурки и играехме на дъска, която бяхме начертали в прашния под на пещерата. Така си убивахме времето.

— Да, играя шах — засмя се Ники. Седна срещу него, защото имаше нужда да се поразсее. Рам също се усмихна и взе изящно изработения шах. През следващите дни Ники се тревожеше повече за Франсоа, отколкото за предстоящото посещение на Алекс. Надяваше се той да я посети, да й даде някакво обяснение или тя да му поговори така, че да възобновят приятелството си.

— Даниел — каза тя на вечно усмихнатата французойка, която седеше с ръкоделие в ръка в малката си мансарда. — Може ли да поговорим?

— Ама разбира се — усмихна се тя многозначително на Никол. — Да нямате проблеми с господин херцога? — На Даниел явно й харесваше да го нарича така, макар че никога не се обръщаше към него с титлата му.

— Проблемите с Алекс край нямат, но не за това става дума.

— Ами за какво?

Ники седна срещу Даниел, която остави плетивото си настрана.

— Питах се дали не знаеш нещо за… ония мъже… дето са по-различни от… другите. Чувала съм това-онова, но не достатъчно.

— По-различни ли? Как тъй по-различни?

Ники се изчерви.

— Не се интересуват от жени. Привличат ги другите мъже.

— Боже господи! — очите на Даниел се разшириха.

— Значи знаеш нещо…

Момичето се усмихна и прие онази невинна физиономия, която много й отиваше.

— Знам само онова, което тайно съм подочула.

— И какво е то?

— Казват, че било грях. Сатанинско проклятие. Жената трябвало да се прави, че не разбира за какво става дума, дори и да знае.

— Мислиш ли, че…

— Не знам. И не смея да попитам — каза дяволито усмихната Даниел. — Но ако вие разберете нещо, трябва да ми кажете.

Ники едва не прихна. Сатанинско проклятие, помисли си тя и си представи измъченото лице на Франсоа. Може би наистина бе така.

Не след дълго събра цялата си смелост и заговори на тази тема с Рам. Сигурна бе, че той е последният, когото би трябвало да разпитва за подобни работи, но той имаше голям житейски опит. И бе напълно невъзмутим. Нето бе виждала да се смущава или да проявява някакви предразсъдъци.

— Здравей, Рам — поздрави го тя, влизайки в кабинета на Алекс. — Хубав следобед, нали?

— За някои може би. Аз бих предпочел да се разхождам сега навън.

— И аз бих предпочела двамата с Алекс да ме пуснете да си вървя, но явно няма да стане.

Едрият турчин се засмя тъй гръмко, че широката му гръд се разтресе. Ники се ядоса.

— Александър е много самонадеян. Защо мисли, че няма да избягам, когато вие си заминете?

— Попитайте него. — Рам заби отново поглед в книгата, която четеше, защото предположи, че тя ще си тръгне. Но тя остана и се загледа в черните му очи, които бавно шареха по редовете. В началото се учуди, че умее да чете, но той й обясни, че Алекс му е наел учител по негова молба.

— Искам да разбера нещо, Рам — рече тя.

Той вдигна поглед и се усмихна добродушно.

— Какво?

— Става дума за нещо, за което жените всъщност не би трябвало да говорят.

— Ако ми кажете какво е, ще ви отговоря, стига да знам.

Ники прокара език по внезапно пресъхналите си устни.

— Става дума за мъже, които си падат по… мъжете.

— Какво искате да знаете за тях? — запита той, без да прояви никакво учудване.

— Значи знаете нещо?

— Познавам неколцина. На Изток гледат по-леко на тия неща.

— И… как са станали такива?

Той вдигна мощните си рамене.

— Не знам. Някои разправят, че било дело на сатаната. Мисля, че е просто каприз на природата. Изглежда у повечето от тях това е вродена наклонност. Тъй като нямам подобни желания — засмя се дяволито той, тъй че белите му зъби просветнаха на мургавото лице — не мога да ви кажа със сигурност какво е.

— И нищо ли не може да се направи срещу това?

— Доколкото знам, нищо. — Той я погледна изпитателно. — Защо се интересувате? Не мисля, че от просто любопитство.

— Струва ми се, че познавам един такъв мъж.

— Франсоа — каза той.

Ники затаи дъх.

— Откъде знаете?

— Личи му. Но Александър просто не желае да види истината.

— Той обича брат си.

— Вярно е. Но като си затваря очите, нищо не може да промени.

— Не вярвам много хора да знаят това — рече Ники.

— Така си е, но Алекс не е като другите. А Франсоа толкова се страхува да не направи брат си нещастен, че се лишава от всякакъв шанс за лично щастие.

— Иска ми се някак да му помогна.

Рам внимателно я изгледа.

— А какво изпитвате към Александър? Омраза? Страх? Страст? Или любов?

Ники вирна брадичка, но избягна погледа му.

— Александър дьо Вилие е мой господар. Някога изпитвах към него всичко това накуп и дори много още.

— А сега?

— Сега мечтая само да не го виждам повече.

Рам не каза нищо.

Алекс трябваше да пристигне в сряда, но вместо това получиха само вест от него. Налагало се да остане в Бел Шен, но щял да бъде много щастлив, ако се съгласи да отиде в петък вечер с него на концерт на италиански певци в театър Веранде.

Тя се изсмя на учтивата покана. И двамата знаеха, че това е заповед, а не молба.

— Даниел! — извика девойката и тръгна решително нагоре по стълбата. — Намери ми слугински дрехи. Ама да са стари и износени. Можеш ли да изровиш нещо такова?

— Господи, за какво ви са?

— Мосю дьо Вилие ми нареди да съм на негово разположение в петък вечер. Ще видим дали ще се зарадва на това, че ще го придружава една крепостна.

— Не мисля, че…

— Знам, но все пак ми намери тези дрехи.

Даниел поклати глава, изкикоти се, прикривайки устни с длан, но тръгна да търси нещо подходящо. Намери на тавана една стара черна униформа, принадлежала на бившата икономка. Беше излиняла, но чиста, с износена, но все още бяла престилка. Трябваше само да се стесни и скъси, за да стане на Ники.

— Отлично — отсече тя, когато се огледа в старинното огледало, купено преди седмица. Само за няколко дни бе обзавела напълно стаята. За леглото избра нов матрак с пружини, меки памучни чаршафи и прекрасна жълта покривка. Розовата още не бе ушита.

Ники вчеса косите си назад, сви ги на строг, семпъл кок и си сложи боне на главата.

— Ами мосю Рам? Ако той ви забрани?

— Не мисля, че ще седне да се меси в тия работи: Цялата история му се струва по-скоро забавна.

До шест вечерта Ники бе изчистила целия горен етаж. Когато пристигна Алекс, тя тъкмо лъскаше паркета в трапезарията, опряна на колене и длани.

Едва не се засмя злорадо като го чу да влиза във фоайето. Застана малко по-напред, за да може да го наблюдава през процепа на вратата. Като го видя колко е хубав и едър, почти съжали, че не прие поканата му. Но се опита да не мисли колко е впечатляващ, колко широки са раменете му и каква топлота струи от тъмнокафявите му очи. Но неволно пулсът й се учести.

Когато Фредерик пое черната му копринена шапка и сатенената пелерина, под кристалния полилей блесна черният му вечерен костюм, шит по мярка.

— Съобщете на мадмоазел Сен Клер, че съм дошъл — помоли той Фредерик, който също едва запази самообладание.

— Тъй вярно, сър.

— Къде е Рам? — запита той и Фредерик посочи към дневната.

Макар да не виждаше оттук едрия турчин, тя знаеше, че е там. Явно и той искаше да присъства на спектакъла.

Алекс се отправи към приятеля си, но забеляза, че Фредерик отива към трапезарията, вместо да се качи, както очакваше, на горния етаж.

— Мосю дьо Вилие желае да ви види — съобщи с подчертана официалност черният портиер.

— Кажете му, че съм заета.

Алекс чу отговора й, избута Фредерик и нахлу в стаята. Като я видя коленичила на пода, с мръсния омазнен парцал в ръка, той шумно въздъхна.

— Господи! Какво, за бога, правиш тук?

— Лъскам паркета, мосю — отвърна тя със сладко гласче и затърка отдавна блесналия под.

Лицето на Алекс помръкна.

— Качи се горе и незабавно се преоблечи.

— Но аз съм облечена, мосю.

— Ники, внимавай. Стани веднага и махни тия отвратителни парцали.

— Но имам още много работа…

Алекс прекоси стаята с три крачки. Прегърна я и я вдигна на крака.

— Марш горе — заповяда той. — Веднага.

— Както заповядате, мосю — Ники пое по стълбата, прикривайки доволната си усмивка. Но не си съблече дрехите. Само изми ръцете си, махна бонето и си сложи диамантените обеци, подарени й от бабата на Алекс. Взе чантичката си и едно ветрило от черни пера и слезе долу.

Алекс разговаряше в салона с Рам.

— Забавлявай се добре — каза той и тупна приятеля си по рамото. — Имаш голяма нужда да се повеселиш. — Рам отвори уста да отговори, но в този момент Ники се появи на вратата в старите си дрехи и с черното ветрило в ръка.

— Явно най-голямата веселба ще падне тук тази нощ — рече Рам, но благоразумно се отправи към вратата.

Ники се усмихна на Алекс, чието лице не предвещаваше нищо добро.

— Какво искаш да ми докажеш с тия номера?

— Ако искате да прекарате вечерта в компанията на своята крепостна, мосю, аз съм готова да ви придружа.

Алекс изръмжа глухо. Той прекоси стаята, хвана я за китката, наведе се и я метна на гърба си. Промърмори нещо неразбрано и я понесе нагоре като чувал с картофи… Ники се опита да не обръща внимание на горещата му длан, притиснала бедрото й. Усмихна се и го остави да я занесе догоре.

Той я хвърли грубо на леглото.

— Смъкни тия дрипи.

Тя стисна зъби, но не се помръдна.

— Махни ги, Ники, иначе аз ще ти ги сваля, заклевам се.

Тя вирна брадичка и се тросна:

— Няма.

Само с един жест Алекс сграбчи черната й униформа и я съдра.

— Няма да дойда! — викна му тя.

Той вдигна вежди и се усмихна криво.

— Не желаеш да прекараш една приятна вечер в театъра, така ли?

— Нали те предупредих, Алекс. Знаеш какво мисля.

— Аз също те предупредих, скъпа.

Той се наведе с мрачно изражение над нея и тя долови уханието на одеколона му.

— Тъй като умираш от желание да те любя — каза той решително и сурово, — ще се откажем от намеренията си и ще се посветим веднага на онова, за което ме умоляваш.

Ники преметна крака отстрани на леглото и се опита да стане, но силните ръце на Алекс с лекота я натиснаха към матрака. С резки, но ефикасни движения той смъкна онова, което бе останало от старата униформа. После отхвърчаха фустите й, които образуваха бухната купчина при нозете им. Ники се съпротивляваше и го проклинаше, но без никакъв резултат. Внезапно съжали, че не прие да отидат в театъра. Поне щеше да се отложи този сблъсък. Но може би щеше да се измъчи още повече от очакване на този миг.

Ники усети, че ръката му се плъзва под ризката й и го погледна.

— Какво? — рече той привидно възмутен. — Ти не си сложила корсет? Кое момиче ще седне да лъска полуголо пода на господаря си?

Ники пламна от ироничната му забележка. Трябваше да облече онова неудобно нещо. Да видим как щеше да се справи Алекс с него.

— Следващия път ще се облека по-прилично — просъска тя, опитвайки се да му се изплъзне, но силните му пръсти се пъхнаха под ризата и погалиха гърдите й. Потъмнелият му, жаден поглед опипа тялото й. Остави я да лежи полугола, опитваща се безуспешно да се завие.

Алекс свали първо връзката и яката си, после сакото и жилетката. Видя го, че извади нещо от джоба на панталона, преди да се върне в леглото. Тя се отдръпна колкото може по-надалеч, опря се с гръб на задната табла, присви нозе и го загледа гневно.

Без да обръща внимание на реакциите й, той взе едната й ръка, притегли я към себе си и завърза копринена лента около китката й. Тя пое дълбоко дъх, когато мъжът стегна примката и завърза бледосинята панделка за горната пречка на леглото.

— Какво е това? — Тя проследи с ужасен поглед как Алекс пое и другата й ръка и също я обви със синя панделка.

— Пазя те от самата теб — отвърна той. Само след минута така опъна копринените вериги, че тя се оказа с разперени ръце точно по средата на леглото. — Надявах се да не стигнем дотам, но тъй като те познавам, реших да се приготвя.

— Последният път каза, че няма да ме караш да правя нищо насила.

— Последният път не бях сигурен, че ти ме желаеш също тъй силно, както и аз теб.

— А вече си сигурен, така ли?

— Сега знам, че ни разделя само проклетата ти гордост.

Не можеше да го отрече. Потръпна само като видя голата му гръд. Изви гръб и усети, че я залива силна възбуда.

— Дяволите да те вземат, Алекс — прокълна го тя, но в отговор той просто свали бродираните й бели гащички.

— О, простена тя, когато мъжът завърза краката й за двата срещуположни дирека на леглото, така че тя лежеше разкрачена, откривайки пред погледа му най-интимните си местенца. Лицето й пламна като божур, когато забеляза колко е възбуден и как мощно се очертава членът му под панталона.

Забелязал смущението й, Алекс намали пламъка на лампата, но все пак го остави да свети достатъчно, за да вижда онова, което искаше да види. За секунди свали останалите си дрехи и легна гол до нея.

— Кажи ми, че не искаш да го правя — прошепна той и допря устни до гърдите й. Езикът му нежно обходи връхчето на едната. — Кажи ми да престана и аз ще те послушам.

Езичето на Ники се подаде в ъгълчето на устата й.

— Алекс, моля… моля те да не… — Но сърце не й даде да довърши, тя привдигна тяло към него и от гърлото й се изтръгна сладък, тих стон.

— Не ти вярвам, скъпа. — Той наведе глава и я целуна, докосна леко устните й, но тя извърна глава.

Целуна я по бузата после по шията и най-сетне по нежното крайче на ухото. Лизнаха я горещи пламъци. Алекс прокара език по ръба на ушната й мида, после отвътре, сетне покри раменете й с влажни, нежни целувки. В нея лумна огън, бавен и изпепеляващ, способен в следващия миг да се превърне в буен пожар. Алекс се спусна надолу, ръцете му се плъзнаха по кожата и, а после устните му минаха по следите от ръцете. Мускулите на гърдите му играеха под светлината на лампата, а къдравите му косми блестяха.

Алекс стисна гърдите и в шепи, докато тялото й пламна като жарава. Дълго я гали и милва, после взе зърното на гърдата между палеца и показалеца си и го потърка, докато се втвърди.

Езикът му кръжеше дълго-дълго по тъмните кръгове на гърдите. Ники простена и извика.

С трепереща ръка се опита да скъса оковите си, но не успя. Това по необясним начин разпали още повече желанието й. Меката синя коприна не й причиняваше болка, само позволяваше на Алекс да се наслаждава на тялото й.

— Напразно се дърпаш, скъпа. Престани да се съпротивляваш. Остави ме да те любя.

Езикът му се пъхна в пъпа й и така го заблиза, че тлеещите въгленчета лумнаха в пламъци. Противно на волята й нейното тяло откликваше на ласките му, мускулите й се стягаха под въздействие на огъня, който бавно се разгаряше у нея. Устните на Алекс се спуснаха още по-надолу, покриха корема й с целувки, езикът му прокара влажна диря до медночервения триъгълник между бедрата й.

И дори там не спря.

Той целуна гладката бяла кожа по вътрешната страна на бедрата й и после устните му се устремиха нагоре към трепкащата порта на страстта.

Ники стенеше и се мяташе. Колкото и да искаше, не можеше повече да потиска възбудата си. Дори не подозираше какво ще последва, когато езикът му откри пулсиращата пъпка на нейната женственост. Стори й се, че ще се пръсне от удоволствието, което напълно помете смущението й.

— Алекс, моля те — прошепна тя посред въртопа от екстаз и срам — моля те, недей.

Той спря за миг и погледна към нея.

— Няма от какво да се срамуваш, скъпа. Ти си просто очарователна. Онова, което правим сега, засяга само нас двамата. Искам тази нощ да ти доставя такова удоволствие, че никога да не я забравиш.

Езикът му чертаеше огнени мотиви по корема й. Отново плъзна устни надолу, покри бедрата й с хиляди целувки, погали ги с длани. После устата му отново откри пулсиращата пъпка.

Този път Алекс бе безмилостен. Никакви протести не можаха да го възпрат. Устните и ръцете му бяха сякаш навсякъде, тя просто полудя, когато горещата вълна се надигна у нея. Стенеше, викаше и молеше за още. Когато езикът проникна в нея, Ники простена името му.

Изведнъж всичко потъна в мъгла, главата й се завъртя и тя извика.

Трепереща, трескава се притисна към него.

— Моля те, Алекс — извика тя, хлипайки. — Искам те!

Той я целуна продължително и страстно. Когато езикът му проникна в устата й, тя усети в дъха му собствения си мирис. После горещият му, твърд член влезе между бедрата й, плъзна се в нея и я изпълни.

В началото Алекс се движеше бавно и я накара да обезумее от страст. После ускори темпото, забиваше се на тласъци, а тя го молеше да продължи вечно така.

— Развържи ме — примоли се Ники. — Искам да те докосна. — Струваше й се, че ще умре, ако не го направи.

Алекс мобилизира цялото си самообладание, за да остане пулсиращият му член в нея, докато той развърза копринените окови от китките й. С лек стон тя пъхна пръсти в косите му и придърпа устните му към своите. Езикът й се мушна в устата му и започна да я изследва толкова чувствено, че Алекс направо обезумя. Всичко потъна в мрак и те се понесоха в един свят, в който съществуваха само двамата. Той я желаеше така, като никога досега не бе пожелавал жена и тя го издигна до висини, каквито не бе и сънувал.

Мълвейки името й, той проникна още по-надълбоко в нея, докато двамата сякаш се сляха.

Щом усети как тялото й се стегна и портичката й се стесни, той не можа да се овладее. Изля се в нея в момента, когато тя извика от удоволствие. Ръцете й обгърнаха шията му, придърпаха го до нея и малкото й тяло прилепна толкова плътно до неговото, сякаш вече нищо не можеше да ги раздели.

Много бавно успяха да се върнат към реалността, но все още се чувстваха сами на света.

— Липсваше ми — прошепна тихо той.

— Да ми прости господ, но и ти ми липсваше. — Той се спусна надолу по тялото й, развърза копринените панделки от нозете й и пак легна до нея. После я взе в прегръдките си. Едва когато докосна с устни бузата й, забеляза, че е мокра от сълзи.

— Кажи ми какво ти е, скъпа — прошепна Алекс и я притисна още по-здраво.

Тя поклати глава и отвърна очи.

— Моля те.

Ники се опитваше да преглътне буцата, заседнала на гърлото й.

— Едва сега разбрах, че трябва да се боря не само срещу теб, но и срещу себе си.

Алекс изруга тихо. Гальовно отметна от лицето й медночервените къдри и прокара устни по бузата й.

— Време е да сложим край на това безумие. Ти ми принадлежиш. Не можеш да го отречеш. Ние се желаем, а по този начин аз мога да се грижа за теб.

Ники се обърна към него и го погледна в очите.

— Знам, че според теб правиш възможно най-доброто. За някоя друга може и да е така…

— Но за теб не е — допълни сухо той.

— Не. За мен не е. — Тя опря длан о бузата му. — Доказа неоспоримо, че те желая. На драго сърце признавам, че държа на теб. Но аз съм потомка на фамилията Сен Клер. Дедите ми са били едни от първите заселници по тези земи. Познаваше баща ми и знаеш колко горд човек беше. Никога не би постъпил недостойно. — Тя го погледна в очите. — Аз съм негова дъщеря, Алекс. Макар да съм жена, това не означава, че не знам кое е редно и кое — не.

— Нима твоето щастие… нашето щастие… не е по-важно от някакво абстрактно понятие за чест?

Тя го погледна така, сякаш не вярваше на ушите си.

— Няма щастие в безчестието.

Алекс не отвърна нищо, само я прегърна и притисна до сърцето си.

— Трябва да има — каза тихо той и изпи сълзите й с устни.

Но дълбоко в себе си съзнаваше, че тя е права.