Креолско сърце

Двадесет и трета глава

— Но това е абсурдно! Какво безсрамие!

— Така ли, господин Мутон? — запита хладно Ники. — Не мисля. — Стояха с Рам пред елегантното бюро в кантората на комисионера.

— Как имате дързостта да твърдите подобно нещо? — запита възмутено Мутон. — Вие сте просто новата любовница на Александър — една долна курва!

Рам се наведе напред и гневно погледна мъжа, като изопна мускули.

— Предупреждавам ви да не обиждате дамата. Още преди Алекс да научи за измамата и да ви смели от бой, аз ще ви науча на поведение.

Мутон се отпусна на стола. Почеса се с костеливия си пръст между колосаната бяла яка и зачервената шия, после приглади снежнобялата си ленена риза.

— Кой ви наговори тия измислици?

— Помощникът ви дал на Александър вашите копия от търговските книги на плантацията — каза Ники. — А аз разкрих измамата.

— Вие? Та вие сте жена. Какво разбирате от счетоводство?

— Баща ми бе Етиен Сен Клер, собственикът на плантацията Медоууд. От него се научих.

Погледът на Мутон изведнъж се изцъкли. Видяха, че го обзема паника.

— Книгите, които помощникът ми е предал на Александър, не са пълни. Още не са нанесени някои разходи. Само в действителните книги са нанесени разходите, които трябва да се приспаднат от приходите.

— А, така ли? — Ники вдигна вежди. Отскубна едно несъществуващо конче от морскосинята си копринена рокля, вирна брадичка и загледа Мутон право в очите. — А защо бе необходимо да водите две различни книги?

— Ами-и… просто от предпазливост… ако нещо се изгуби. Вие не познавате тънкостите на занаята.

Ники му се усмихна иронично.

— Щом е така, ще трябва да привлечем някой експерт. Явно случаят трябва да бъде изяснен от полицейски служител — естествено, със съдействието на Алекс.

Мутон преглътна тревожно.

— Наистина не се налагат подобни мерки…

— Така ли? Тогава ще ги избегнем… но първо ще върнете парите на Алекс.

— С лихвите — добави Ники.

Мутон простена.

— Вие ще ме разорите.

— Едва ли. Предполагам, че умело сте ги вложили и умножили стократно.

— Но как да му ги дам, без да разбере за нашето… споразумение?

— Ами измислете нещо. Например, че някоя далечна роднина му ги е оставила в наследство. Сигурно ще проявите достатъчно изобретателност.

Мутон кимна вдървено.

— А след това очаквам да напуснете Ню Орлиънс.

— Да го напусна ли? Трябваха ми години, за да се утвърдя в бранша. Как така ще замина?

— В продължение на години вие сте ограбвали почтените хора. Едва ли ще успеете да запазите положението си в бранша, след като истината излезе наяве.

Мутон провеси рамене, лицето му пребледня.

— Опасявам се, че ще трябва да задържа книгите ви — добави Ники. — За да съм сигурна, че ще спасите уговорката ни.

— Какви са ми гаранциите, че няма да ме издадете?

— Няма гаранции. Можете да разчитате само на думите ми. Но ви уверявам, че те струват много повече от вашите.

— Трябва ми време, за да събера парите.

— Давам ви една седмица — каза Ники. — После ще се обърна към властите.

— И не се опитвайте да се покриете — предупреди го Рам. — Полицията ще ви намери, а ако тя го стори, ние ще ви открием.

— Приятен ден, мосю — сбогува се Ники със сладко гласче и му обърна гръб.

Рам й отвори вратата и двамата излязоха на улицата. Той тихичко се засмя.

— Как се чувствате като скорошна господарка на Бел Шен?

Ники се усмихна, скръсти ръце на гърдите и от радост се завъртя в кръг.

— Честно казано, дори и не помислих за това. Искам просто да се омъжа за Алекс и най-сетне да се завърна у дома.

Тъй като оставаха само няколко седмици до сватбата на Алекс, Ники очакваше нетърпеливо неговото завръщане. Не можеше да му разкаже историята с Мутон, но искаше да изясни нещо, което не й даваше мира откак се разделиха скарани последния път.

Дойде в сряда вечерта. Изглеждаше уморен. Съжаляваше, че тогава така изпусна нервите си пред нея.

Поговориха за времето, вечеряха и се оттеглиха в салона да пият бренди и шери. Навън бе захладняло, зимата наближаваше, но небето бе все така ясно.

Ники отпи от своето шери.

— Виждали ли сте се напоследък с Франсоа? — запита тя привидно равнодушно.

Лицето на Алекс отново помръкна.

— Не е идвал в Бел Шен, ако това имаш предвид.

— Виждал ли си го, Алекс? Брат ти те обича. И много страда, че вече не може да си говори с теб.

— Достатъчно е да си дойде у дома.

Ники остави чашата си на мраморната масичка.

— Бел Шен е твой дом, Алекс, не негов. Той не желае да става плантатор. Поел е по свой път, има свои цели и разбирания.

— Франсоа няма цели. Това е очевидно за всеки, дори за теб, колкото и да се опитваш да забелязваш само доброто у хората. Той просто не желае да се държи като възрастен човек и да поема отговорност. Не желае да вижда живота такъв, какъвто е.

Тя го докосна леко по ръката.

— В случая ти не желаеш да видиш нещата такива, каквито са.

Алекс се дръпна.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто Франсоа е… по-различен. По-мек, по-чувствителен от останалите мъже. Има по-различни потребности от теб.

Лицето на Алекс стана напълно безизразно.

— Вярно е, има други потребности. И те се отличават от моите като деня от нощта.

— Нима това означава, че е недостоен човек?

Алекс не отговори. Гледаше я пронизващо и сякаш щеше да се задуши.

— Значи знаеш.

Сърцето на Ники подскочи. Трябваше да се досети, че той знае какъв е брат му… или поне подозира.

— Известно ми е твърде малко за… тези неща, но знам, че Франсоа е добър, свестен човек. Знам, че те обича и има нужда от обичта ти, независимо дали е или не е по-различен от другите.

Алекс въздъхна дълбоко и някак се състари.

— Надявах се някога да се оправи, да стане такъв, какъвто бе някога. Убеден бях, че е достатъчно да се завърне на Бел Шен и да поработи, за да придобие отново… нормални наклонности.

— Той е такъв, какъвто е, Алекс — усмихна се мило Ники. — Той е прекрасен художник с голям талант. Иска да следва във Франция. Мисля, че там ще се почувства щастлив.

— Ако отиде с приятеля си — добави мрачно Алекс.

— Да.

— И ти смяташ, че трябва да му помогна?

— Той те обича въпреки недостатъците ти. Трябва да му покажеш, че и ти изпитваш същото към него.

Алекс се изкашля и гласът му изведнъж прозвуча глухо.

— Правех всичко за негово добро.

— Знам.

Алекс я загледа за миг, после я прегърна през талията и я взе на коленете си.

— Непрекъснато ме смайваш — каза той и я целуна. — Как съм се оправял без теб?

Ники се засмя.

— И аз се чудя.

Той сведе глава, целуна я бавно, нежно, с любов, за да й благодари, че го разбира така добре.

— Ще изпълня молбата ти — заяви той, като се отдръпна от нея. — Кажи му, че единственото, което желая, е да бъде щастлив.

Очите на Ники се напълниха със сълзи.

— Ще му кажа.

На другата сутрин Алекс се събуди много рано. Предстоеше му делова среща и затова облече тъмнокафяв панталон, колосана бяла риза и жилетка от златист брокат под тъмнозеления фрак.

— Имам среща с Луи Мутон — прошепна той в ухото и, докато тя се гушеше още сънена във възглавницата.

Ники скокна.

— Така ли?

— Да, в седем сутринта. — Той се обърна към огледалото и си върза бялата папионка.

— Вчера пратил човек в Бел Шен да ми каже, че било нещо спешно. Дано не се е провалил някой договор.

— Убедена съм, че поводът е съвсем друг. — Ники се помоли наум Мутон да спази точно уговорката им и да върне парите на Алекс.

— Дано си права — каза той. След като закопча жилетката си, Алекс пристъпи пак до леглото. — Защо не поспиш още малко? — Той отметна кичурите, паднали на челото й и я целуна по бузата.

— Кога ще дойдеш пак?

— Чак след няколко дена, за съжаление. Трябва да отида в Бел Шен, но ти обещавам да се върна при първа възможност.

Ники се протегна и прозя, после се облегна на хладната махагонова табла на леглото. Сбра косите си и ги преметна през рамо. Като вдигна очи, забеляза, че Алекс е впил поглед в разголените й гърди, които се подаваха над завивките.

— Уверявам ви, мадмоазел, че Луи Мутон може да почака, ако пожелаете. — Обхвана в шепа налятата й гръд и леко я притисна.

Ники усети как пламва от възбуда.

— Не — прошепна тя с известно усилие. — По-добре иди виж какво иска.

Алекс въздъхна разочаровано, наведе се и я целуна.

— Ще се върна колкото може по-скоро. — Ники едва го дочака да излезе и изхвърча от леглото. Повика Даниел, нареди й да донесе топла вода, изкъпа се набързо и се облече. Сигурна бе, че след като научи радостната вест, Алекс веднага ще дотърчи при нея.

Искаше да изглежда добре в мига, когато той ще я помоли да му стане жена.

Ники го чака до вечерта, но Алекс не се появи.

Може би Мутон не му бе дал парите. Или пък той бе хукнал към Фелисиана, за да върне дълга си на Фортие. Нищо чудно и да е отишъл при Клариса, за да изясни отношението им веднъж завинаги.

Сигурно щеше да дойде утре.

И тя отново го чака цял ден, но напразно.

В петък изпрати Рам в кантората на Мутон. Едрият турчин завари комисионера да опакова багажа си. Готвеше се да напусне града.

— Мутон е изпълнил точно исканията ви — докладва той на Ники. — Показа ми документа, с който е изплатил цялата сума на Александър. Той се е подписал, че е получил наследството, завещано му от далечна роднина, живееща във Франция.

— Вярвате ли му?

— Беше прекалено уплашен, за да лъже. Явно е върнал парите.

— Защо тогава Алекс не дойде при мен?

— Сигурно е отишъл да плати дълга си и да изясни отношенията с Клариса.

Думите му само засилиха опасенията на Ники.

— Може и така да е… но не е изключено да съм се лъгала относно намеренията му. Двамата с Алекс си поговорихме за много неща, но той не каза, че смята да се ожени за мен.

— Александър ви обича — увери я Рам. — И ще поиска ръката ви.

Ники не отговори. След няколко часа пристигна пратеник от Бел Шен, който ги извести за предстоящото посещение на Алекс. Тази вечер щеше да научи какво мисли да прави той.

— Не се тревожете — утешително каза Даниел, като видя как Ники губи надежда. — Всичко ще се нареди.

— Дано си права, Даниел.

Ники чу гласа на Алекс долу във фоайето и си капна парфюм зад ухото. Избрала бе семпла рокля от тъмнозелена коприна, която не само й стоеше добре, но и Алекс много я харесваше.

Той я чакаше в преддверието, облечен в черен вечерен костюм. Очите му сияеха от любов. Без да обръща внимание на присъствието на слугите, мъжът я целуна страстно, така че тя буквално се олюля.

— Ще излезем да вечеряме — заяви той, като най-сетне я освободи от прегръдките си. — В един елегантен, скъп ресторант. — Отиде до позлатената масичка и взе голяма кутия с лилава панделка. — Това е за теб, любов моя.

— Какво представлява? — Тя развърза лентата с нервна усмивка.

— Надявам се, че ще ти хареса.

Вдигна капака и видя прекрасна рокля от златиста коприна, поръбена с тюл и украсена със ситни перли. Вдигна се на пръсти и го целуна по бузата.

— Приказна е, Алекс.

— Франсоа ми даде адреса на шивачката ти, така че трябва да ти стане.

— Говори ли с него?

— Да. Отдавна трябваше да си кажем някои неща. И най-сетне това стана, благодарение на теб. — Алекс я взе в обятията си. — Обичам ви, мадмоазел Сен Клер.

Сърцето на Ники лудо заби. Значи ще поиска ръката ми! Сигурно ще го направи тази вечер!

— Време е да се облечеш и да тръгваме — прошепна той, като погали крайчеца на ухото й. — Иначе има опасност да не мръднем оттук.

На Ники й беше все едно. Искаше само Алекс да каже най-сетне онези думи, които тъй дълго бе очаквала да чуе. Но само кимна и хукна нагоре по стълбата, за да смени дрехите си.

— Къде отиваме? — запита Ники след малко, докато прекосяваха с Алекс градината. Тайно се надяваше, че ще я заведе в Сен Шарл, най-елегантното заведение на Ню Орлиънс. Ако отидат там, значи е говорил с Клариса и е разтрогнал годежа им. Значи е свободен и ще се ожени за нея.

— Знам едно очарователно малко заведение в покрайнините на града. Не е голямо, но е уютно. Мисля, че ще ти хареса.

„И никой няма да ни види.“ — помисли си Ники и настроението й се развали. Но реши, че Алекс може да е просто в романтично настроение и затова иска да са далеч от хорските погледи.

— Прекрасно — отвърна тя.

Така и се оказа. Ресторантът се намираше в старинна, изоставена испанска крепост. Зад дебелите зидове бе много уютно. Лампите, окачени на дървените каси на вратите, хвърляха мека жълта светлина, носеше се тиха музика и палмите в качетата създаваха чувството за уединеност на всяка от масите, огрявани от свещи.

— Изглеждаш пленително — промълви той, като смъкна ръкавицата й и я целуна по ръката. За разлика от обикновено говореше на френски. Непрекъснато й повтаряше колко я обича и я изпиваше с очи. Роклята, която й подари, имаше опасно дълбоко деколте и така подчертаваше заоблената й гръд, че тя се чувстваше малко неудобно.

— Едва се сдържам да не те изям още тук — прошепна Алекс и на Ники и стана още по-топло. Пулсът й биеше лудо, а тя изтръпваше само като си представяше как ще се докосне до нея.

Ядоха рибена супа — истински деликатес, после стриди и агнешки медальон, пълнен със спанак и гъби. Към ястията им поднесоха подходящи вина, а за десерт опитаха суфле от круши с шампанско.

Алекс говореше за Франсоа и за някакво писмо, което получил от баба си. Но все не идваше ред на думите, които очакваше Никол.

— Как върви жътвата? — запита тя с надеждата, че ще преминат от тази тема на въпроса за Фортие и ипотеката.

— Почти свършихме. Но се страхувам, че ще трябва да си потърся нов комисионер. Луи Мутон напуска града.

Стомахът на Ники се сви.

— Как така?

— Кой би предположил…

— Каза ли ти защо?

— Спомена само, че искал да се захване с нещо ново. — Алекс стисна дланта й. — Но стига сме приказвали за работа. Тази вечер трябва да си поговорим за нещо по-важно.

Ники се усмихна, пулсът й се учести.

— За какво?

— За любовта. — Погледът му се плъзна по шията й, по раменете и се прикова на гърдите. — Мисля, че е време да си тръгваме.

Алекс стана и дръпна назад стола й. Ники се усмихна неуверено и също стана.

„Може би ще го направи в каретата — помисли си отчаяно тя. — Сигурно там ще поиска ръката ми.“

Но не стана така. Алекс само я целуна тъй страстно, че тя се разтрепери. Широката му десница се пъхна в деколтето, хвана я за гърдата и загали зърното, докато се втвърди.

Ники нададе лек вик и се притисна към него. Когато стигнаха вкъщи, на нея почти и се виеше свят, желаеше го безумно. Но щом кочияшът отвори вратата и я лъхна хладният нощен въздух, тя изтрезня.

Няма да ми предложи брак, установи девойката, и я обзе мрачна безнадеждност. Ще се венчае с Клариса.

Потресена и смазана влезе в къщата. Препъна се на стълбата, но Алекс я подхвана.

— Струва ми се, че шампанското ти дойде множко.

— Да, да, чувствам се някак особено. — И ми е ужасно зле, добави тя наум.

Алекс я занесе догоре на ръце. Ники обгърна шията му. Той отвори вратата с ритник и я положи на леглото. Помръкна, като забеляза колко е пребледняла.

— Не изглеждаш добре. Ще повикам лекар.

— Не, не. Просто ми прилоша от шампанското. След минутка ще се съвзема.

Алекс я съблече. Когато неволно докосна гърдите й, потръпна. Ники си наложи да остане спокойна.

— Алекс?

Той я целуна по челото.

— Какво има, любов моя?

— Искам да знам, дали нещо… се е променило в отношенията ни. Кажи ми точно какво чувстваш.

Алекс стисна хладните й ръце в топлите си шепи.

— С всеки миг те обиквам все повече и повече. Ще се грижа за теб и ще те направя щастлива. Нищо не се е променило.

Ники преглътна мъчително и се опита да възпре напиращите сълзи.

— Знам, че искаш да ме любиш, Алекс, но… наистина не се чувствам добре. Имаш ли нещо против да го отложим?

— Разбира се, че нямам нищо против. — Той й се усмихна и чаровните му трапчинки пак се появиха. — А и трябва да си тръгна в ранни зори. — Той леко я целуна по устните. — Но бих бил щастлив да те подържа просто в обятията си, ако не възразяваш.

— Благодаря — прошепна тя.

Съблякоха се. Алекс свали дрехите си с резки и бързи движения, но набъбналият му член издаваше възбудата, която той се опитваше да прикрие. Нейното тяло реагира по същия начин, но тя не се поддаде на страстта.

Не се и съмняваше, че Алекс я желае. Дори предполагаше, че я обича посвоему. Но обичаше и Бел Шен. Обичаше империята, създадена от неговия род, и искаше да разшири границите й. Ники осъзна, че Алекс никога не е имал намерение да се жени за нея. От мига, когато е усетил, че му харесва, той се е стремял само към едно — да я превърне в своя любовница. И бе успял.

Той ще се ожени за Клариса Едикот. Този брак ще удвои състоянието и властта на фамилията дьо Вилие. Как можеше да е толкова наивна, та да повярва, че той ще се откаже от всичко това?

И за какво? За да се ожени за една крепостна, бедна като църковна мишка?

Гърлото я заболя от усилието да сдържа сълзите си. През дългите нощни часове усещаше как закрилнически я притискат ръцете му, как я обгръща със силното си тяло. Престори се на заспала, но остана будна до зори. Когато Алекс се събуди на развиделяване, тя изглеждаше още по-бледа и изнемощяла.

— Ако не се оправиш до вечерта — рече той, — кажи на Рам да повика лекар.

— Добре съм — прошепна тя. — Нищо ми няма.

— Утре вечер ще дойда лично да се убедя в това. Може и по-рано, ако искаш.

— Казах ти, че нищо ми няма.

Алекс нежно я целуна.

— Обичам те, скъпа моя. Имай доверие в мен. Всичко ще се оправи.

Доверие. Колко често се бе осланяла на него.

— Вярвам ти, Алекс. Ти никога няма да ми сториш зло.

Той я погледна някак странно, сякаш искаше да й каже нещо важно, но си замълча.

— Ще се видим утре вечер.

— Добре.

Целуна я за последен път и Ники неволно се вкопчи в него, като вложи в целувката си цялата любов, която изпитваше и която трябваше да забрави.

— Пази се, Алекс — извика тя, докато той излизаше през вратата.

— До утре — повтори той. И изчезна.

— Сега вярвате ли ми? — запита Ники Рам, който следобеда дойде при нея и Даниел в кабинета.

— Всичко е точно както казвате. Сватбата ще се състои, независимо от това, че е изплатил дълга към Фортие.

Ники се отпусна на кожения диван пред камината.

— Значи ще изпълните молбата ми? Нали ще ми помогнете да избягам?

— Защо не се опитате да го вразумите?

— Толкова пъти вече опитвах.

Рам кимна, защото разбра колко е права. Ники му подаде някакъв вестник.

— Отворете на трета страница. Има една статия за Тексас. Някъде по средата.

Рам разгърна вестника и прочете набързо публикацията.

— Вие шегувате ли се? — запита той, като я погледна смаяно.

— Никак даже не се шегувам.

— Смятате да отидете в Тексас? И да се омъжите за човек, на който не сте виждали и очите?

— Тексас е район, който тепърва ще се развива. Има нужда от семейства, които да го населят. Ще отида там с онзи, който ме поиска за жена. Никой няма да се интересува от миналото ми, а щатът е толкова голям, че е просто изключено да ме открият там.

— Александър не искаше да ви пуска, където и да било. Мислите ли, че сега ще е готов да го направи?

— Ами разкажете му, че знам за неговото „наследство“. Известно ми е, че е изплатил дълга си към Фортие и ако иска, може да се ожени за мен. Трябва да знае, че никога няма да му простя подобна измама. Този път едва ли ще тръгне по петите ми.

Даниел подсмръкна.

— Просто ме мога да повярвам. Бях толкова уверена, че ви обича.

— Любов и пари — каза Ники тихо. — Страст и власт. Тези неща нямат нищо общо помежду си.

— Трябва да побързате, ако искате да тръгнете, преди да се е появил — напомни й Рам.

— Куфарите ми са готови. Чакам само Фредерик да ги натовари в каретата. В един тръгва параход за Тексас. Идната седмица ще пристигне в Галвестон. Като се омъжа… двамата със съпруга ми ще вземем една каруца с чергило и ще поемем из новите земи. Ако написаното е статията е вярно, заселниците смятат да се установят по крайбрежието на Бразо.

— Ще дойда с вас — заяви Рам. — Поне до Галвестон.

— Не, Рам. Вече ми дадохте всичките си пари, не бива да се жертвате повече.

— Или аз идвам с вас, или вие оставате тук. Избирайте!

Явно нямаше да приеме никакви възражения. Ясно си личеше по изопнатите му рамене, и по мрачния поглед.

— Ами Алекс? Трябва да останете тук, да му обясните защо съм си тръгнала, за да не хукне да ме преследва.

— Оставете му писмо. Кажете му истината. Ако ни настигне, аз ще го възпра.

Ники вдигна глава.

— Не бива да му изневерявате, Рам. Каквото и да стане. Нали сте стари приятели.

— Онзи Александър дьо Вилие вече не съществува. Той никога не би постъпил така.

Ники се поколеба за миг, после каза:

— Отивам да си взема нещата.

Реши да напише на Алекс едно запомнящо се писмо. Ще му обясни, че знае истината за Фортие и за сватбата му с Клариса, после ще апелира към чувството му за чест — колкото и закърняло да е то — и ще го помоли да не я преследва.

Дълбоко вярваше, че този път ще я послуша.