Креолско сърце

Двадесет и пета глава

Алекс и Никол бяха венчани от дребния чернокос свещеник с един радостен, пълен е усмивки и сълзи церемониал, който бе съвсем различен от неувереното „Да“, което си казаха мъжете и жените отвън на прашната улица.

Рам заведе булката до олтара и стана свидетел на бракосъчетанието. До Ники застана едни стара мексиканка, която намокри със сантиментални сълзи черната си рокля. След като и двамата казаха „Да“ и след като Алекс целуна невестата си, той я вдигна на ръце и я понесе между пейките.

— Не си представях, че ще изкараме медения си месец в Галвестон, скъпа, но на първо време трябва да се задоволим с това.

— Все ми е едно къде сме, стига само да сме двамата — заяви Ники и обгърна мускулестия му врат с ръце.

— Ще останем тук няколко дни и после ще се приберем у дома.

— В Бел Шен ли?

— Да, мила моя, в Бел Шен. Отдавна трябваше да те отведа там. — Алекс отново я целуна шумно. — Ще успеем да се приберем тъкмо преди Коледа, за да участваме в големия захарен бал.

— Коледа в Бел Шен — промълви тя с копнеж. — Ще бъде прекрасно.

— Мисис Леандър се подготвя отдавна за празниците.

Ники се усмихна.

— Нямам търпение да си идем у дома. — Като излязоха от църквата, Алекс я пусна да стъпи на земята. С крайчеца на очите си забеляза Рам, който изглеждаше далеч по-умърлушен, отколкото би трябвало да бъде.

— Какво ти е, приятелю? — запита го Алекс.

— Приятел ли? — повтори саркастично Рам. — Ако ти бях истински приятел, нямаше да се усъмня в теб. След толкова години би трябвало да знам, че ще постъпиш както трябва.

— Но ти постъпи точно така, както исках — защити жената, която обичам. Нали затова ти я поверих.

На Рам камък му падна от сърцето. Той се засмя до ушите.

— Не се сетих за това, но щом казваш, сигурно си прав. А сега, след като си свърших работата и ти намери кой да се грижи за теб, аз мога да си ходя.

Алекс не се учуди.

— Къде смяташ да вървиш?

— Един кораб на щатския флот на Тексас ще замине скоро за Мексико, за да окаже съдействие на група бунтовници, които се борят срещу мексиканското правителство. Тексасците търсят наемници. Аз ще се запиша.

— Чух за това — каза Алекс. — Сред войниците е и братът на Морган Траск. Размених няколко приказки с него, като пристигнах.

Ники се обърна към Алекс.

— Мисля, че и ние го срещнахме.

— Много прилича на по-големия си брат. Не е така разсъдлив като него, но мисля, че е добър човек.

Ники се обърна към Рам. Мъчно й бе, че си тръгва, но усети, че предстоящото приключение го радва.

— Ще ни липсвате — каза тя.

И когато се привдигна на пръсти, за да го целуне по гладката буза, слънцето изведнъж се подаде иззад облаците.

— Винаги си добре дошъл в Бел Шен — увери го Алекс и стисна крепката десница на Рам.

От другата страна на улицата мъжете и жените на капитан Мерсер вече се бяха отправили към каруците, за да извършат последните приготовления за пътуването, но свещеникът с бялата яка още се бавеше. Той тъкмо венчаваше последната двойка. Ники забеляза, че мъжът, който каза „Да“, бе Саймън. Жената до него бе ниска, тъмнокоса и закръглена, имаше кафяви очи и пълна брадичка, която й се стори някак позната. Значи шестата невеста все пак бе пристигнала.

И Лорна Макинтош бе избрала Саймън Стилуотър.

Ники нададе радостен вик, хвана Алекс за ръката и изтича при приятелката си. Лорна се обърна и широко разтвори очи.

— Ники, господи! Ама наистина ли си ги?

— Не мога да повярвам — Ники й се хвърли на врата.

— Как се озова тук?

— Мъжът, който ме купи, се спомина миналия месец. И докато лешоядите се караха за наследството, аз си плюх на петите. Чак дотук едва ли ще ме преследват.

— Няма за мен по-хубав сватбен подарък от вестта, че си най-сетне свободна.

Двете жени отново се прегърнаха и избърсаха от очите си сълзите на радост.

— Ти май също си ми направила хубав подарък — отвърна Лорна и погледна сърдечно новоизлюпения съпруг.

Саймън се ухили. Явно харесваше невестата си.

— Това е мъжът ми. Току-що се венчахме — каза Ники и се усмихна на Алекс. — Александър дьо Вилие, искам да ти представя една стара моя приятелка, Лорна Макинтош.

Шотландката му се усмихна лъчезарно и му подаде ръка, която Алекс незабавно стисна.

— Много съм ви задължен — каза той, защото изведнъж се сети, че тъкмо тази тъмнокоса жена бе опазила Ники в затвора.

— Няма какво да ми благодарите. Тя сама се спаси. Можете да се гордеете с жена си. — Смехът й бе сърдечен и дълбок. Ники рядко го бе чувала в тясната им килия. — Може би се чудехте тогава защо я купихте, но попаднахте на истинско съкровище.

Алекс се съгласи напълно.

— Никол разправяше много хубави неща за вас. Не е забравила доброто, което сте й сторили.

— Опитах се да я предпазя от онзи мръсник, Фортие, но си помислих, че той ще иска да я купи на всяка цена. Като видях, че вие ще я вземете, се успокоих.

— Фортие извърши последното си злодеяние. — Алекс погледна към Ники. — Няколко дни, след като му върнах дълга, той сложи край на живота си.

— Милостиви боже — прошепна Ники и здрави стисна ръката на Алекс.

— Ще кажа само, че така му се пада — заяви Лорна.

— Колкото и да заслужаваше само омраза — заяви Ники, — аз изпитвах единствено съжаление към него. Мисля, че му се искаше да се промени, но раните бяха прекалено дълбоки.

— Може и да си права — съгласи се Алекс. — Оставил е доста пари на Лизет. Мисля, че въпреки всичко е бил влюбен в нея.

Ники преглътна внезапно бликналите си сълзи.

— Дано да й потръгне.

— Лизет е още млада и не знае какво иска. Сега ще може спокойно да избере пътя си.

Саймън, застанал на няколко метра от тях, се изкашля подканящо и всички се извърнаха към него.

— Не искам да прекъсвам приятната ви среща, но капитанът вика да тръгваме, пък аз още не съм си целунал булката.

Всички се засмяха и Лорна намигна на Ники.

— Е, имаме време да наваксаме, нали, мъжо? — Тя решително отиде при слабоватия момък, хвърли се на шията му и наведе главата му, за да го дари с дълга, чувствена целувка.

— Мисля, че си намерих мъж на място — заяви тя с доволна усмивка.

Саймън се засмя.

— Може да ти се струвам малко плах, ама като се мушнем под юргана, ще видиш колко съм добър наистина.

Лорна се изчерви, Саймън също, сякаш просто не можеше, да повярва, че е изтърсил такова нещо. Като се сбогуваха и си пожелаха всичко най-хубаво, пътниците се разделиха, а Рам пое към пристанището.

— Е, жено — рече Алекс, имитирайки Саймън, — защо не взема да те пъхна под юргана, та да видиш какъв късмет си изкарала? — Очите му станаха по-тъмни и той впи поглед в гърдите й.

— Доколкото си спомням — подкача го Ники, — ще трябва да си заслужа онези две хиляди долара, което даде за мен. Най-добре е да започна веднага.

Алекс тихичко се засмя. Измъкна от вътрешния джоб на палтото си един документ, разгъна го и го подаде на Никол.

— Дори да беше казала „Не“, пак щях да ти го дам.

Никол прочете думите, които й бяха причинили толкова страдания. С решителен жест скъса договора на две и още на две.

После се засмя и посочи красивия венчален пръстен с диамантите и аквамарина.

— Този договор е далеч по-обвързващ. Отсега нататък ще бъда твоя завинаги.

— Грешиш, скъпа моя. Аз ще ти принадлежа. Ти просто не знаеше, че още от самото начало бях твой.

Ники го целуна, без да обръща внимание на завистливите погледи на минувачите. Усещаше само слънчевите лъчи по гърба си и силните ръце на своя съпруг, обгърнали тялото й. Сега тя бе Никол Сен Клер дьо Вилие, съпруга и любима на Алекс. Щеше да го обича вечно.

Скоро ще се завърнат в Бел Шен. Към живота, който заслужаваше. Най-сетне ще се прибере у дома.