Малкият Никола

КИНГ

Решихме с Алсест, Йодес, Рюфюс, Клотер и останалите да отидем на риболов.

Има една градинка, където често отиваме да играем, а в градинката има едно много щуро езеро. В езерото има попови лъжички. Поповите лъжички са такива едни животни, дето порастват и стават на жаби; това сме го учили в училище. Клотер не знаеше, защото той рядко слуша какво се говори в час, обаче ние му обяснихме.

В къщи взех един празен буркан от конфитюр и отидох в градинката, като внимавах да не ме види пазачът. Пазачът има големи мустаци, бастун и свирка, също като таткото на Рюфюс, който е полицай. Той често ни се кара, защото в градинката са забранени сума ти работи: не бива да ходим по тревата, да се катерим по дърветата, да късаме цветя, да караме колело, да играем футбол, да хвърляме хартийки и да се бием. Но пак е много весело!

Йодес, Рюфюс и Клотер вече бяха на брега на езерото заедно с бурканите си. Алсест дойде последен; обясни, че не могъл да намери празен буркан н се наложило да опразни един. По лицето му имаше още сума ти конфитюр; изглеждаше много доволен.

Понеже пазача го нямаше, почнахме веднага риболова.

Не е лесно да се ловят попови лъжички! Човек трябва да легне по корем на брега, да потопи буркана във водата и да се опита да улови лъжичките, които мърдат и хич дори нямат намерение да влизат в бурканите. Клотер първи хвана попова лъжичка и беше много горд, защото никак не е свикнал да бъде първенец в каквото и да било. Накрая всеки си имаше по една попова лъжичка. Всъщност Алсест не можа да си хване, обаче Рюфюс много го бива, беше уловил две в буркана си и даде по-малката на Алсест.

— Ами сега какво ще ги правим тия попови лъжички? — попита Клотер.

— Е как — рече Рюфюс, — ще си ги занесем у дома, ще ги почакаме да пораснат и да станат жаби и после ще ги караме да се състезават. Много ще бъде гот!

— Пък и жабите са много удобно нещо — каза Йодес, — качват се по една стълбичка и показват какво ще бъде времето за състезанието!

— Освен това — рече Алсест — жабешките бутчета с лук са много, много вкусни!

Алсест погледна своята попова лъжичка и се облиза.

След това изчезнахме на бегом, защото се появи пазачът. Вървях по улицата и гледах моята попова лъжичка в буркана, беше много щура: непрекъснато мърдаше и аз бях сигурен, че ще стане страхотна жаба и ще печели всички състезания. Реших да я нарека Кинг. Така се казваше белият кон в един каубойски филм, който гледах миналия четвъртък. Конят тичаше много бързо и идваше, щом каубоят му свирне. Исках да науча моята попова лъжичка да прави фокуси и да идва, щом й свирна, когато стане жаба.

Като се прибрах у дома, мама ме погледна и започна-да вика:

— Ама погледни се на какво си заприличал! Целият си в кал и си вир-вода! Какво пак си правил?

Вярно, не бях много чист, пък и бях забравил да си навия ръкавите на ризата, като бърках в езерото.

— Ами тоя буркан? — попита мама. — Какво има в този буркан?

— Това е Кинг — казах аз на мама и й показах поповата лъжичка. — Той ще стане жаба, ще идва, като му свирна, ще ни показва времето и ще печели състезания!

Мама се намръщи така, че носът й се сбръчка.

— Ама че гнусотия! — викна мама. — Колко пъти ще ти казвам да не мъкнеш в къщи такива гадости?

— Той не е гаден — казах аз, — той е чистичък, непрекъснато седи във водата и ще го науча да прави фокуси!

— Ей го баща ти — рече мама, — сега ще видим какво ще каже той!

Татко видя буркана и каза: „Виж ти, попова лъжичка“, след което седна в креслото, за да си чете вестника. Мама здравата се ядоса.

— Само това ли ще кажеш? — обърна се тя към татко. — Не желая детето да влачи в къщата разни гадини!

— Е, голяма работа! — каза татко. — Колко му е, една попова лъжичка …

— Добре, отлично — каза мама, — отлично! Щом мен не ме броите, няма вече да се обаждам. Само че да се разберем — или поповата лъжичка, или аз!

И мама отиде в кухнята.

Татко въздъхна дълбоко и сгъна вестника.

— Струва ми се, че нямаме избор, Никола — каза ми той. — Май ще трябва да махнем това животинче.

Аз се разплаках, казах, че не искам да направят нещо на Кинг, защото ние двамата вече сме приятелчета. Татко ме прегърна.

— Виж сега, моето момче — каза ми той. — Нали знаеш, че тази попова лъжичка си има майка-жабка. На мама-жабка сигурно й е много мъчно, че си е загубила детето. Мама няма да се радва, ако те сложат в буркан, нали? И при жабите е същото. Знаеш ли какво ще направим? Ще отидем двамата с тебе да върнем поповата лъжичка там, отдето си я взел, и всяка неделя ще можеш да ходиш да я виждаш. А на връщане ще ти купя шоколадче.

Аз си помислих малко и казах, че може.

Тогава татко отиде в кухнята и каза на мама, като се кискаше, че сме решили да я задържим и да махнем поповата лъжичка.

Мама също се разсмя, целуна ме и каза, че тази вечер ще направи торта. Това още повече ме утеши.

Като пристигнахме в градината, заведох татко, който държеше буркана, право при брега на езерото. „Ей тука“ — казах аз. След това казах довиждане на Кинг и татко изля в езерото всичко, което имаше в буркана.

После понечихме да си тръгнем и видяхме пазача, който излезе иззад едно дърво с ококорени очи.

— Не знам вие ли сте луди, или аз започвам да полудявам — рече той, — обаче за днес вие сте седмият човек, като смятам и един полицай, който идва и изсипва буркан с вода в езерото, на същото това място.