Малкият Никола

ДА ИГРАЕМ НА МАГАЗИН!

Неприятното с момичетата е, че хич не умеят да играят, плачат непрекъснато и винаги оплескват нещо. В хотела има три момичета.

Трите момичета в хотела се казват Изабел, Мишлин и Жизел. Жизел е сестра на моето приятелче Фабрис, двамата непрекъснато се бият. Фабрис ми каза, че е адски загубена работа да имаш момиче за сестра и че ако това продължава така, той ще се махне от къщи.

Когато времето е хубаво и сме на плажа, момичетата не ни пречат. Играят на разни тъпи игри, правят формички от пясък, разказват си разни приказки и си боядисват ноктите с червени моливи. А ние с приятелите измисляме страхотни неща. Състезаваме се, премятаме се, играем футбол, плуваме, бием се. Все щури работи.

Обаче като се развали времето, става по-различно, понеже трябва да стоим заедно в хотела. А вчера времето беше лошо, непрекъснато валеше. След обяда ядохме банички с месо, пък те бяха много по-вкусни от мусаката, а след това татковците и майките легнаха да подремнат. Ние с Блез, Фрюктьо, Мамер, Иреней, Фабрис и Ком — това са все приятели от хотела — си седяхме във фоайето и играехме карти, без да вдигаме шум. Не се правехме много-много на тарикати, защото завали ли, татковците и майките хич не разбират от шега. През тази ваканция татковците и майките твърде често преставаха да разбират от шега.

След това във фоайето влязоха трите момичета.

— Искаме да играем с вас — каза Жизел.

— Остави ни на мира, Зезел, защото иначе ще ти лепна някой шамар! — каза Фабрис.

Това никак не се хареса на Жйзел.

— Знаеш ли какво ще направя, ако не ни пуснете да играем с вас, Фафа? — попита Жизел. — Чисто и просто отивам да ви обадя на татко и мама, после ще те накажат, приятелите ти също ще ги накажат и няма да ядете десерт.

— Хубаво де — каза Мамер, обаче тоя човек е много тъп. — Можете да играете с нас.

— Тебе никой не те пита — каза Фабрис. Тогава Мамер се разплака, рече, че не искал да го наказват, че не е честно и ако не му дадат да яде десерт, ще се самоубие. Ние се попритеснихме, защото покрай целия този шум, който вдигаше Мамер, татковците и майките можеха да се събудят.

— Е, какво ще правим сега? — обърнах се аз към Иреней.

— А бе карай — отвърна ми Иреней и решихме да оставим момичетата да играят с нас.

— На какво ще играем? — попита Мишлин.

Тя е много дебела, винаги ми напомня за Алсест, едно приятелче от училище, което все яде.

— Ще играем на магазин — каза Изабел.

— А бе ти луда ли си? — попита Фабрис.

— Добре, Фафа — обади се Жизел, — отивам да събудя татко. Нали знаеш какъв става, като го събудят?

Тогава Мамер се разплака и каза, че искал да играе на магазин. Блез заяви, че ако ще трябва да играе на магазин, по-добре да отиде сам да събуди таткото на Фабрис. Фрюктьо обаче забеляза, че май тази вечер щяло да има за десерт шоколадов сладолед и тогава всички се предадохме.

Жизел застана зад една от масичките във фоайето, сложи отгоре картите и пепелниците и каза, че тя ще бъде продавачка, масата ще бъде тезгях, а разните неща по масата ще бъдат стока, а пък ние трябва да идваме и да купуваме стоката.

— Точно така — каза Мишлин, — а пък аз съм много красива и много богата дама, имам кола и сума ти кожени палта.

— Точно така — каза Изабел, — а пък аз съм друга дама, още по-богата и още по-красива, колата ми е с червени седалки като колата на чичо Жан-Жак и нося обувки с високи токове.

— Точно така — каза Жизел, — а пък Ком е мъж на Мишлин.

— Не ща — рече Ком.

— А защо не щеш? — попита Мишлин.

— Защото смята, че си много дебела, ей затова — каза Изабел. — Той иска на мен да ми бъде мъж.

— Не е вярно! — каза Мишлин и лепна един шамар на Ком, а Мамер ревна да плаче.

За да накара Мамер да млъкне, Ком заяви, че е готов да бъде мъж на когото и да било.

— Хубаво — рече Жизел, — тогава да почваме да играем. Ти, Никола, ще бъдеш първият клиент, обаче си много беден и няма с какво да си купиш ядене. Пък аз съм много благородна и ще ти дам храна без пари.

— Аз не играя — каза Мишлин. — След тия работи, дето ми ги наговори Изабел, не искам да приказвам с никого.

— Я виж ти, госпожицата се прави на много важна — рече Изабел. — Мислиш, че не знам какво си казала на Жизел за мене, когато ме нямаше!

— Ах, лъжкиня такава! — извика Мишлин. — След всички работи, дето ми изприказва за Жизел!

— Какво си разправяла на Мишлин за мен, Изабел? — попита Жизел.

— Нищо не съм казвала на Мишлин, нищо, това е — каза Изабел.

— Ей, че си нахална — викна Мишлин, — каза ми го пред онази витрина, дето беше изложен черният бански костюм с розовите цветенца, дето толкова ще ми отива, нали се сещаш?

— Не е вярно — извика Изабел, — обаче пък на мен Жизел ми разказа какво си к говорила за мен на плажа.

— Ей, момичета — обади се Фабрис, ще играем ли, или не?

Тогава Мишлин каза на Фабрис да не се бърка, където не му е работа, и го одраска.

— Я да оставиш брат ми на мира! — каза Жизел и издърпа плитките на Мишлин.

Мишлин се развика и лепна един шамар на Жизел, а Фабрис се захили, обаче Мамер ревна да плаче, момичетата вдигаха страхотен шум и във фоайето слязоха сума ти татковци и майки н попитаха какво се е случило.

— Момчетата не ни оставят да си играем на магазин — каза Изабел.

И всички бяхме наказани да останем без десерт. А пък Фрюктьо беше прав — тази вечер имаше шоколадов сладолед!

В деня на заминаването слънчицето отново грей-, на приветливо. Време беше за сбогуване с приятелите, за стягане на багажите и ново пътуване към гарата. Управителят на хотел „Бо-Риваж“ предложи на бащата на Никола да му даде малко мусака за из път, но бащата на Никола отказа. Това беше грешка, защото този път твърдо сварените яйца бяха останали в кафявия куфар, който куфар пътуваше във фургона.