Малкият Никола

ПАЛЕЧКО

Учителката ни обясни, че директорът на училището ни напуска, щял да се пенсионира. За да отпразнуваме това, в училище гласим разни страхотни работи, както за раздаването на наградите: ще дойдат татковците и майките, ще сложим столове в голямата стая, кресла за директора и за учителите, гирлянди и подиум, върху който ще се изнася програмата. Както обикновено изнасянето ще бъде наша работа, на учениците.

Всеки клас подготвя по нещо. Най-големите ще правят гимнастически упражнения — ще се катерят едни върху други и който се покатери най-отгоре, ще размаха знаменце и всички ще ръкопляскат. Миналата година представиха същия номер за раздаването на наградите и беше адски щуро, макар че накрая не се получи със знаменцето, понеже изпопадаха, преди да го размахат. Класът над нас ще танцува. Ще се облекат всички като селяни, с дървени обувки. Ще се въртят в кръг и ще тропат по подиума с дървените обувки, обаче няма да размахват знаменца, а кърпички и ще викат „иху!“ И те направиха същия номер миналата година и не беше толкова хубаво колкото гимнастическото упражнение, обаче те поне не изпопадаха. Един клас ще изпее „Камбаните бият“, един стар възпитаник на училището ще произнесе слово и ще ни обясни, че мъдрите съвети на директора са го направили човек и секретар в кметството.

Ние обаче ще бъдем върхът! Учителката ни съобщи, че ще представим пиеса! Пиеса — също като в театрите и по телевизора на Клотер, понеже татко още не иска да си купим и ние.

Пиесата се казва „Палечко и Котаракът в чизми“, днес в училище ще направим първата репетиция, учителката трябва да ни каже кой коя роля ще играе. Жофроа за всеки случай дойде облечен като каубой — татко му е много богат и му купува какво ли не, — обаче учителката не го хареса в тоя вид.

— Предупреждавала съм те, Жофроа — каза му тя, — че не обичам да идваш на училище маскиран. Освен това в тази пиеса няма каубои.

— Няма каубои? — попита Жофроа. — Че това пиеса ли е? Кой знае каква тъпотия! И учителката го наказа да стои в ъгъла.

Това, дето се разказва в пиесата, е доста сложно и не ми стана съвсем ясно, след като учителката ни го разправи. Разбрах, че Палечко търси братчетата си, среща Котарака в чизми, има и някакъв маркиз дьо Карабас и един великан, който иска да изяде братчетата на Палечко, обаче Котаракът в чизми помага на Палечко, те побеждават великана, той става добър, накрая май не изяжда братчетата на Палечко, всички са доволни и ядат нещо друго.

— Така — каза учителката, — кой ще играе Палечко?

— Аз, госпожице — обади се Анян. — Това е главната роля, а аз съм първенец на класа!

Анян наистина е първенец на класа, освен това е любимец на учителката, никой не дружи с него, той все плаче и носи очила, затова не може да го бием.

— С тая мутра ставаш за Палечко, колкото аз за плетач на дантели! — каза Йодес, едно приятелче.

Анян се разплака и учителката наказа Йодес да стои в ъгъла при Жофроа.

— Сега ни трябва великан — рече учителката, — великан, който много иска да изяде Палечко!

Аз предложих Алсест да бъде великанът, понеже е много дебел и все яде. Алсест обаче не се нави, изгледа Анян и каза:

— Аз такова не ям!

За пръв път на Алсест да му се отще нещо — то вярно, че мисълта човек да изяде Анян не е особено примамлива. Анян се обиди, че не искат да го изядат.

— Ако не се извиниш за това, което каза — извика Анян, ще се оплача на родителите си и ще те изключат от училище!

— Тишина! — извика учителката. — Алсест, ти ще представляваш група селяни, освен това ще бъдеш суфльор, ще подсказваш на другарчетата си по време на представлението.

На Алсест му допадна, че ще подсказва на приятелчетата както в час, когато са на дъската, той измъкна една бисквита от джоба си, пъхна си я в устата и рече:

— Става!

— Що за израз — възкликна учителката, — говори прилично, ако обичаш!

— Става, госпожице — поправи се Алсест и учителката въздъхна тежко, тия дни тя изглежда доста изморена.

Отначало учителката избра Мексан да играе Котарака в чизми. Обясни му, че ще има красив костюм, шпага, мустаци и опашка. Мексан беше навит за красивия костюм, за мустаците и особено за шпагата, но не даваше дума да се издума за опашка.

— Ще приличам на маймуна — каза той.

— Че какво — обади се Жоашен, — ще бъдеш като в живота!

И Мексан го ритна, Жоашен пък му лепна един шамар, учителката ги наказа и двамата да стоят в ъгъла и ми съобщи, че аз ще играя Котарака в чизми, а ако се опъвам, ме чака същото, защото нямала намерение да се разправя повече с такива хулигани, било й жал за родителите ни, които трябвало да ни възпитават, така всички накрая сме щели да отидем в затвора и щяло да й бъде жал за пазачите.

След като Рюфюс бе одобрен за великан, а Клотер — за маркиз дьо Карабас, учителката ни раздаде листове, изписани на пишеща машина, където беше това, дето трябваше да го говорим. Учителката забеляза, че сума ти актьори са наказани да стоят в ъгъла и им нареди да се върнат при нас, за да помагат на Алсест да представлява групата селяни. Алсест не беше доволен, искаше сам да бъде група, обаче учителката му каза да мълчи.

— Добре — рече учителката, — започваме, четете си ясно ролите. Анян, ти правиш следното: излизаш отчаян, ти си в гората, търсиш братчетата си и се озоваваш пред Никола, пред Котарака в чизми. Вие, групата селяни, казвате едновременно: „Ама това са Палечко и Котаракът в чизми!“ Хайде.

Застанахме пред дъската. Аз си бях пъхнал една линийка в колана, все едно, че е шпага, а Анян започна да си чете ролята.

— Братчетата ми — каза той, — къде са клетите ми братчета!

— Братчетата ми — извика Алсест, — къде са клетите ми братчета!

— Ама, Алсест, какво правиш? — попита учителката.

— Как какво — отвърна Алсест, — нали трябва да подсказвам, ето: подсказвам!

— Госпожице — каза Анян, — като подсказва, Алсест плюе трохи от бисквита по очилата ми и нищо не виждам! Ще се оплача на родителите си!

Анян си свали очилата, за да ги избърше и Алсест веднага се възползва от това, за да му удари един шамар.

— По носа! — извика Йодес. — Удряй по носа!

Анян се развика и заплака. Каза, че бил нещастен и че искаме да го убием и се затъркаля по земята. Мексан, Жоашен и Жофроа се обадиха като група селяни:

— Ама това са Палечко и Котаракът в чизми!

Аз се биех с Рюфюс. Използвах линийката, а той беше хванал една кутия за моливи. Репетицията напредваше адски добре, обаче учителката внезапно извика:

— Стига! Седнете си по местата! Няма да играете тази пиеса по време на празненството. Господин директорът не бива да види това!

Всички зяпнахме.

За пръв път чувахме учителката да наказва директора!