Малкият Никола

РИБЕНАТА СУПА

Тази сутрин нашият групов отговорник влезе в бунгалото и ни каза:

— Ей, момчета! Какво ще кажете, ако за разнообразие отидем за риба, вместо да отидем да се къпем с другите?

— Дадено! — отвърнахме всички.

Е, почти всички — Полен нищо не каза, той винаги е недоверчив и иска да се прибере при татко си и при майка си. Галбер също нищо не каза. Той още спеше.

— Добре — каза нашият отговорник. — Аз вече се обадих на готвача и му съобщих, че за обед ще му донесем риба. Нашата група ще черпи пелия лагер с рибена супа. Така всички групи ще разберат, че най-добрата група е „Тигрово око“. За група „Тигрово око“ — хип, хип!

— Ура! — извикахме всички ние с изключение на Галбер.

— А каква ни е паролата? — попита отговорникът.

— Смелост! — отвърнахме този път всички, защото и Галбер се беше събудил.

След сбора, докато другите се упътиха към плажа, ръководителят на лагера господин Рато нареди да ни раздадат въдици, а заедно с тях — една стара кутия, пълна с червеи.

— Да не закъснеете, че няма да имам време да направя супата — викна готвачът, като се кикотеше.

Този готвач винаги се кикоти и ние много го обичаме. Като отидем при него в кухнята, започва да вика: „Вън, пощеливци такива! Ей сега ще ви погна с големия черпак! Сега ще видите!“ и ни дава бисквити.

Потеглихме всички с въдиците и червеите и стигнахме на самия край на мостчето. Там нямаше никой, само един дебел чичко с малка бяла шапчица ловеше риба и май не се зарадва особено, като ни видя.

— Когато се лови риба — каза нашият отговорник, — е необходима преди всичко тишина, иначе рибите се плашат и се отдалечават! Без излишни храбрости, не искам никой да пада във водата! Не се пръскайте! Няма да слизате надолу по скалите! Внимавайте да не се нараните с кукичките!

— Свършихте ли вече? — попита дебелият чичко.

— Моля? — изненада се нашият отговорник.

— Питам ви дали ще престанете да квичите като пор — обясни дебелият чичко. — С тия крясъци може да изплашите и кит!

— Тук има ли китове? — попита Бертен.

— Ако има китове, аз си отивам! — извика Полен и ревна да плаче, като разправяше, че го било страх и искал да се прибере при татко си и при майка си. Само че не си отиде, отиде си дебелият чичко и така всъщност беше по-добре, понеже останахме само наши хора и никой нямаше да ни безпокои.

— Кои от вас вече са ходили на риболов? — попита нашият отговорник.

— Аз — каза Атаназ. — Миналата година улових една ей такава риба!

И той разпери ръце, колкото можеше. Ние си умряхме от смях, понеже Атаназ е голям лъжец; от всички нас той лъже най-много.

— Ти си лъжец — каза му Бертен.

— Ти си завистник и тъпак — отвърна Атаназ. — Рибата ми беше ей такава!

Бертен използува, че ръцете на Атаназ бяха разперени, и му лепна един шамар.

— Вие двамата, веднага престанете, иначе ще ви забраня да ловите риба! Ясно ли е? — извика отговорникът.

Атаназ и Бертен се умириха, само дето Атаназ каза, че всички ще видим каква риба ще извади той, ама ха, а Бертен каза, че неговата риба несъмнено щяла да бъде най-голяма.

Отговорникът ни показа как трябва да се набож-да червеят на върха на кукичката.

— Само внимавайте да не се нараните с кукичките! — рече той.

Всички се опитахме да направим същото, пък то не беше лесна работа и отговорникът ни помогна. Особено помогна на Полен, който се страхуваше от червеите и попита дали хапят. Когато забодоха червей на неговата кукичка, Полен бързо-бързо хвърли въдицата, така че червеят да отиде колкото се може по-далеч. Всички бяхме застанали вече с въдиците, само Атаназ и Бертен си бяха оплели влакната, а Галбер и Каликст организираха състезание на червеи по мостчето.

— Следете внимателно плувките! — викна отговорникът.

Ние за следене си следяхме плувките, обаче нищо особено не се случваше. После изведнъж Полен изпищя, дръпна своя прът и на куката се беше закачила риба.

— Риба! — извика Полен. — Мамичко!

След това захвърли въдицата си и тя падна върху скалите. Отговорникът потърка с ръка бузите си, вгледа се в плачещия Полен и каза:

— Чакайте ме тук, ще отида да прибера въдицата на това … непохватно момче.

Отговорникът се спусна по скалите, пък то е опасно, понеже много се хлъзга, но всичко мина добре. Станаха разправии само когато Крепен също понечи да се спусне, за да помогне на отговорника, и цопна във водата, обаче отговорникът го извади оттам. Отговорникът така се развика, че в далечината по плажа наставаха сума хора и започнаха да гледат към нас. Когато отговорникът върна въдицата на Полен, рибата се беше откачила от куката. Полен най се зарадва, задето и червеят беше изчезнал. Полен нямаше нищо против да продължи да лови риба, стига само да не му слагат червей на куката.

Първата риба я хвана Галбер. Въобще на Галбер му вървеше тоя ден — неговият червей беше спечелил състезанието, а ето че успя да хване и риба. Всички отидохме да я видим. Рибата му не беше много голяма, обаче Галбер пак беше горд с нея и отговорникът го похвали. После Галбер каза, че приключва — щом си е хванал рибата, — излетна се на мостчето и заспа. Ловя се на бас, че не можете позна кой хвана втората риба! Аз! Жестока риба! Направо страхотна! Беше съвсем малко по-мъничка от рибата на Галбер, обаче си я биваше. Само стана гадно, дето отговорникът се нарани с куката, като я откачаше (чудна работа, просто бях готов да се закълна, че накрая ще му се случи нещо такова). Сигурно затова отговорникът заяви, че е време да се прибираме. Атаназ и Бертен запротестираха, понеже още не бяха успели да си разплетат влакната.

Като давахме рибите на готвача, малко бяхме притеснени, понеже сигурно не ще да са съвсем достатъчни две риби, когато правиш супа за цял лагер. Готвачът обаче започна да се кикоти, каза ни, че всичко било наред и тъкмо това му трябвало. И за награда ни даде бисквити.

Голяма работа е тоя готвач! Супата беше чудесна и господин Рато дори извика:

— За група „Тигрово око“ — хип, хип …

— Ура! — викнаха всички, а и ние с тях, защото наистина се чувствувахме горди.

После аз питах готвача как е станало тъй, че рибите в супата бяха толкова много и толкова големи. Тогава готвачът започна да се кикоти и ми обясни, че рибите набъбвали, когато се разварят. И понеже е добричък, даде ми една филия с конфитюр.

Ваканцията свършва, всички трябва да отпътуват от лагера. Разбира се, това е тъжно, но децата се утешават, като си мислят колко щастливи ще бъдат родителите им да ги видят отново. Преди отпътуването в Синия лагер бе организирана голяма прощална вечер. Всяка група показа способностите на своите членове: групата на Никола закри празника, построявайки се в пирамида като истинска акробатическа трупа. На върха на пирамидата едно от момчетата размаха флага на група „Тигрово око“ и всички на висок глас изрекоха паролата на групата: „Смелост!“

И наистина по време на прощаването всички те проявиха смелост с изключение на Полен, който плачеше и викаше, че искал да остане в лагера.