Малкият Никола

МНОГО Е ЩУРО НА ПЛАЖА

На плажа е много весело. Вече имам сума ти приятели: Блез, Фрюктьо, Мамер (той обаче е много тъп). Освен това — Иреней, Фабрис, Ком и Ив, който не е на почивка тук, ами е местен жител. Играем заедно, караме се, после не си говорим и е адски щуро.

— Хайде иди сега да си поиграеш с другите деца — каза ми татко тази сутрин. — Аз малко ще дремна и ще се попека.

После започна да се маже навсякъде с плажно масло, кикотеше се и разправяше: „Ей, като се сетя за моите хора в службата!“

Ние започнахме да си играем с топката на Иреней.

— Я идете малко по нататък — каза татко, който тъкмо беше престанал да се маже, и бам — топката го удари по главата.

Това вече никак не се хареса на татко. Той много се ядоса и здравата ритна топната, която падна в морето — далеч, далеч. Страхотен шут. „Тъй де, ама ха“ — рече татко. Иреней се затича нанякъде и се върна с татко си. Таткото на Иреней е як и дебел и никак не изглеждаше доволен.

— Тон е! — каза Иреней и посочи татко с пръст.

— Вие ли хвърлихте топката на детето във водата? — обърна се таткото на Иреней към моя татко.

— Ами да — отвърна татко на таткото на Иреней, — перкаха ме по лицето с нея.

— Децата идват на плажа да се забавляват — каза таткото на Иреней, — като не ви е приятно, стойте си в къщи. Сега за сега обаче топката трябва да бъде прибрана.

— Не му обръщай внимание — каза мама на татко.

Татко обаче предпочете да му обърне внимание.

— Хубаво де, хубаво — рече той. — Ще отида да я прибера, тая топка.

— Аха — каза таткото на Иреней, — и аз на ваше място бих постъпил така.

На татко му отне доста време, докато настигне топката, понеже вятърът я беше отнесъл далеч. Като върна топката на Иреней, татко изглеждаше много уморен и ни каза:

— Вижте, деца, искам да си почина спокойно. Защо не си поиграете на нещо друго, вместо да си подхвърляте тази топка?

— Е хубаво де, на какво например, а? — попита Мамер. Ей, много е тъп!

— Че отде да знам — отвърна татко — копайте, да речем дупки, много е приятно да се правят дупки в пясъка.

На нас ни се стори, че това е страхотна идея и се заловихме за лопатките. В това време татко понечи да се намаже отново, обаче не можа, защото маслото в шишето се беше свършило.

— Ще отида да купя ново от павилиона — рече татко, а мама го попита не може ли да поседи малко спокойно.

Започнахме да копаем дупка. Страхотна дупка — голяма и дълбока. Когато татко се върна с шишето, аз го извиках и му казах:

— Татко, видя ли каква дупка, сме изкопали?

— Много е хубава, моето момче — каза татко и се опита да отпуши плажното масло със зъби.

После дойде един чичко с бяла фуражка и попита кой ни е разрешил да копаем такива дупки по плажа.

— Ей той! — казаха моите приятели и посочиха татко.

Аз бях много горд, понеже смятах, че чичкото с фуражката ще похвали татко, обаче той не остана доволен.

— А бе вие нещо да не сте луд, та съветвате децата да правят такива неща? — попита чичкото.

Татко все се опитваше да отпуши плажното масло и каза:

— Защо, какво?

Тогава чичкото с фуражката се развика, че как можело да има такива безотговорни хора, че човек може да си счупи крака, като падне в тази дупка, че като дойде приливът, хората, дето не могат да плуват, като нищо ще се издавят в нея, че пясъкът може да се срине и някой от нас да остане в дупката, че в тая дупка могат да се случат сума ти ужасни неща и тя трябва на всяка цена да бъде запълнена.

— Хубаво — рече татко, — деца, запълнете дупката.

Само че приятелите не искаха да запълнят дупката.

— То дупките е весело да ги копаеш, обаче е тъпо да ги зариваш — каза Ком.

— Хайде да се изкъпем! — рече Фабрис.

И всички те изтичаха към морето. Аз останах, понеже ми се видя, че татко е притеснен.

— Ей, деца! Деца! — викна татко, обаче чичкото с фуражката каза:

— Оставете децата на мира и запълнете незабавно тази дупка!

След това си тръгна.

Татко въздъхна дълбоко и ми помогна да запълним дупката. Имахме една единствена малка лопатка, та загубихме доста време, а тъкмо когато свършихме, мама каза, че е време да се прибираме да обядваме в хотела и трябва да побързаме, защото, ако закъснеем, няма да ни обслужат.

— Прибери си нещата, лопатката и кофичката и да вървим — каза ми мама.

Аз си събрах нещата, но не можех да си намеря кофичката.

— Нищо, да се прибираме — каза татко. Аз обаче се разплаках.

Беше много щура кофичка, с жълти и червени шарки, с нея ставаха страхотни кръгли кули от пясък.

— Спокойно — каза татко, — къде си беше сложил кофичката?

Аз казах, че може да е на дъното на дупката, дето току-що я бяхме запълнили. Татко ме изгледа, сякаш възнамеряваше да ме напляска, аз се разплаках още по-силно и той се съгласи да ми потърси кофичката, само и само мир да има. Моят татко е най-добрият татко! Понеже пак имахме само една лопатка за двамата, аз не можех да помогна на татко и го гледах как работи. Внезапно обаче зад нас се чу един дебел глас:

— А бе вие майтап ли си правите с мен?

Татко извика, обърнахме се и видяхме чичкото с бялата фуражка.

— Доколкото си спомням, ви забраних да ровите дупки — каза чичкото.

Татко му обясни, че търси кофичката ми. Чичкото рече, че щом е тъй, може, само да запълним после дупката. И остана, за да наблюдава татко.

— Слушай — обърна се мама към татко, — аз ще се прибера в хотела заедно с Никола. Като намериш кофичката, ела и ти.

И си тръгнахме.

Татко дойде в хотела много късно, беше уморен, не му се идеше и отиде да си легне. Не успял да намери кофичката, ама няма страшно — открих, че съм я оставил в стаята. Следобед се наложи да викаме доктор, понеже татко беше изгорял. Докторът каза на татко да не става два дена от леглото.

— Как може човек да се излага така на слънцето, без да се намаже — рече докторът.

— Ех — каза татко, — като се сетя за моите хора в службата!

Само че го каза, без да се кикоти.

Предния ден на плажа се появи нов учител по гимнастика и всички родители побързаха да запишат децата си за неговите часове. Родителската им мъдрост им подсказваше, че за всички ще бъде крайно благотворно, ако децата си имат по един час всеки ден някакво занимание.