Малкият Никола

СКАУТИТЕ

С приятелчетата събрахме пари да купим подарък на учителката, понеже утре е именният й ден. Отначало трябваше да сметнем колко са. Анян е първенец по аритметика, той направи сметката. Бяхме доволни, защото Жофроа донесе една едра банкнота от пет хиляди стари франка; татко му му я дал; той си има много богат татко и каквото поиска, получава го.

— Събрали сме пет хиляди двеста и седем франка — каза ни Анян. — С тях можем да купим хубав подарък.

Лошото беше, че не знаехме какво да купим.

— Да й подарим кутия бонбони или един куп пасти — предложи Алсест, едно дебело приятелче, дето все яде.

Ние обаче не се навихме, понеже ако вземем нещо хубаво за ядене, всички ще искаме да го опитаме и няма да остане нищо за учителката.

— Татко купи на мама кожено палто и мама беше адски доволна — каза Жофроа. Идеята не беше лоша, само дето Жофроа добави, че палтото явно струвало повече от пет хиляди двеста и седем франка — майка му наистина била много, много доволна.

— Защо да не й купим книга? — обади се Анян. Всички изпокапахме от смях; той Анян си е луд!

— Писалка? — предложи Йодес.

Клотер обаче се опъна. Клотер е най-слабият ученик в класа и заяви, че нямало да му бъде приятно учителката да му пише слаби оценки с писалка, за която е дал свои пари.

— До нас — каза Рюфюс — има магазин за подаръци. Продават страхотни неща; там сигурно ще открием каквото ни трябва.

Това беше умно — решихме след училище всички заедно да отидем до магазина.

Като стигнахме до магазина, се спряхме да разгледаме витрината — страхотно. Имаше сума ти върховни подаръци: разни статуйки, особено нагърчени стъклени купи, гарафи също като онази вкъщи, дето никога не я използваме, сума ти вилици и ножове и даже стенни часовници. Най-красиви бяха статуите. Имаше една с един чичко по гащета, който се опитваше да спре два ядосани коня; друга представляваше дама, която стреляше с лък; лъкът беше без тетива, обаче толкова хубаво направен, че все едно си я имаше. Тази статуя много подхождаше на един лъв със забита стрела в гърба, който си влачеше задните лапи. Имаше също два тигъра, целите черни, които вървяха напред с широки крачки, фигурки на скаути, кученца, слонове и един господин вътре в магазина, който ни гледаше и имаше разтревожен вид.

Щом влязохме в магазина, господинът тръгна насреща ни и размаха ръце.

— Хайде, хайде — каза той, — вървете си! Тук не е място за игри!

— Не сме дошли на майтап — рече Алсест. — Искаме да купим подарък.

— Подарък за учителката — добавих аз.

— И имаме стотинки — обади се Жофроа.

Анян извади от джоба си петте хиляди двеста и седем франка и ги пъхна под носа на господина, който каза:

— Добре; само няма да пипате нищо.

— Това колко струва? — попита Клотер и взе два коня от тезгяха.

— Полека! Остави това. Чупливо е! — извика господинът, който се безпокоеше съвсем правилно, понеже Клотер е адски несръчен и много чупи. Клотер се обиди и върна статуята обратно, а господинът едва успя да улови някакъв слон, който Клотер бутна с лакът.

Ние обикаляхме и разглеждахме, а господинът тичаше из магазина и викаше: „Не, не пипайте! Ще го счупите!“ На мен ми дожаля за тоя господин. Кой знае колко е дразнещо да работи човек в магазин, където всичко е чупливо. После господинът ни помоли да се съберем всички в средата на магазина с ръце зад гърба и да му кажем какво искаме да купим.

— Можете ли да ни предложите нещо адски щуро за пет хиляди двеста и седем франка? — попита Жоашен. Господинът се поогледа, после извади от една витрина двама цветно боядисани скаути — ама направо като истински. Такова хубаво нещо не бях виждал дори на стрелбището, като бях на панаира.

— Ето това ще ви струва пет хиляди франка — каза господинът.

— По-евтино е, отколкото бяхме предвидили — рече Анян.

— На мен по ми харесват конете — каза Клотер.

Клотер понечи отново да вземе конете от тезгяха; господинът обаче го изпревари, прибра си ги и не ги пускаше.

— Е — каза господинът, — какво става, взимате ли скаутите?

Той явно не се шегуваше и ние се навихме. Анян му даде петте хиляди франка и си тръгнахме със скаутите.

На улицата почнахме да обсъждаме кой да вземе подаръка до утре и да го даде на учителката.

— Аз ще го взема — каза Жофроа, — понеже дадох най-много пари.

— Аз съм първенец на класа — каза Анян, — аз ще дам подаръка на учителката.

— Ти си натегач — каза Рюфюс.

Анян се разплака и каза, че бил много нещастен, обаче не се затъркаля по земята както обикновено, понеже държеше скаутите и не искаше да ги счупи. Докато Рюфюс, Йодес, Жофроа и Жоашен се биеха, на мен ми хрумна да определим с хвърляне на ези-тура кой ще даде подаръка. Отне ни доста време, изгубихме две монети в дупката на канала и накрая спечели Клотер. Ние доста се притеснихме, понеже Клотер чупи много и се страхувахме, че подаръкът може да не стигне до учителката. Дадохме скаутите на Клотер и Йодес му каза, че ако ги счупи, носът му много ще пострада. Клотер заяви, че ще внимава и пое към тях с подаръка в ръце, като стъпваше полекичка, изплезил език. С останалите двеста и пет франка си накупихме сума ти пасти, на вечеря не ни се ядеше и майките и татковците ни се изплашиха да не би да сме болни.

На другия ден всички пристигнахме доста разтревожени в училище, но се зарадвахме, като видяхме Клотер със скаутите в ръце.

— Тая нощ не съм спал — каза ни Клотер. — Страх ме беше да не би статуята да падне от нощното шкафче.

В клас непрекъснато зяпах Клотер, който не откъсваше поглед от подаръка — беше го пъхнал под чина си. Адски му завиждах, понеже Клотер щеше да даде подаръка на учителката, тя щеше да бъде доволна и да го целуне, а Клотер щеше да се зачерви целият — когато е доволна, нашата учителка е много хубава, почти толкова хубава, колкото мама.

— Какво криеш под чина си, Клотер? — попита учителката. После се приближи ядосана до чина на Клотер.

— Хайде — каза учителката, — дай го!

Клотер й даде подаръка, учителката го изгледа и каза:

— Колко пъти съм ви забранявала да носите гадости в училище! Прибирам това нещо до края на часовете и ще те накажа!

Не можахме дори да си вземем обратно парите — Клотер се подхлъзна пред самия магазин и скаутите се счупиха.